Старлет

Глава 22

От деня, в който умря Тед, Деър бе погълнат от чувство за вина, угризение на съвестта и безсилен гняв, но агонията, която преживяваше през двата дни, откакто бе отпратил Старлет, беше по-лоша от всичко, което му се бе случвало някога. Тя го бе изпълнила така, както нищо друго преди в неговия живот, и заминаването й остави огромна празнота в душата му.

По средата на втората нощ той реши, че може да облекчи жаждата си по гази буйна, среброкоса жена, която бе влязла под кожата му и предизвикала непреодолимо желание, единствено в ръцете на друга жена, като се надяваше това желание поне малко да намалее.

С такава цел той се запъти към бордея и Джейд точно когато мракът се спускаше над безлюдния град.

Розалия Валдес отвори на настоятелното му хлопане и върху устните й се изписа широка усмивка за добре дошъл, но погледът в смолисточерните й очи бе изпълнен с изненада.

— Деър, колко е прекрасно да те видя, но не си ли малко подранил? Повечето от момичетата ми едва сега се измъкват от леглата си.

Той я сграбчи с ръка отзад за абаносовите й коси, дръпна я към себе си и я целуна горещо.

— Не трябва да ги оставяш до толкова късно, скъпа.

— А, да, наистина, но за съжаление това е последствието от начина ни на работа. — След това високо, необуздано и неприлично се засмя. — Но какво са няколко саможертви, когато има толкова голямо възнаграждение за работата ни?

Деър се засмя и се почувства малко по-добре.

— Наистина, а като става дума за твоите момичета, ще ми извикаш ли Джейд?

Тя затвори вратата зад него, въведе го в личния им салон и му кимна да седне. Розалия отиде до бара, за да му налее един голям коняк, и нацупи извинително устни.

— Съжалявам, Деър, но красивата ми черноока палавница не е тук.

Деър прикри разочарованието си зад една крива усмивка.

— Това означава, че поне едно от твоите момичета е изпълзяло от леглото в един по-приличен час. Само съжалявам, че е било точно това, което ми трябва. Нашата Джейд е специална.

Розалия наблюдаваше Деър, докато му подаваше питието и му предлагаше пура от скъпата, украсена с мозайка кутия на масата близо до него. Не беше толкова спокоен, колкото се опитваше да изглежда.

— Точно такава е и затова й позволявам да разполага със свободно време, каквото другите нямат. Тя си е такава — независима. — Розалия седна на края на канапето от дясната му страна и внимателно оправи гънките на тафтената си рокля. — Често съм я сравнявала с екзотична птица, която въпреки че е уловена, никога не може да бъде опитомена. — Тя се протегна да го потупа по коляното и се усмихна провокиращо. — Но ще си струва да я изчакаш, нали, приятелю?

— Къде е отишла? — попита небрежно Деър.

— Каза нещо за гостуване при Старлет — отвърна Розалия и сбърчи леко чело, когато погледна часовника на бюрото си. — Но това бе преди няколко часа. Мислех, че трябва да се върне досега. — Тя сви рамене и се засмя с опрощаваща усмивка. — Както и да е, скоро ще се върне, сигурна съм. Междувременно, защо не се кача горе да размърдам някоя от другите. Сигурна съм, че ще намерят начин да те позабавляват, докато чакаме.

Когато се изправи, Деър я спря и я хвана за китката.

— Няма нужда. Ще ми бъде приятно да остана с теб, докато тя се върне. Седни тук и ми кажи как върви бизнесът. Какви клюки са научили момичетата ти, откакто идвах за последен път?

Розалия отстъпи, но го погледна учудено с дяволито извити нагоре вежди.

— Всъщност, Деър, единствената клюка, която сме чули, засяга теб.

Деър моментално застана нащрек, но успя да прикрие отчасти изненадата в тона си.

— Аз? Какво сте чули за мен, което да кара хората да говорят?

Розалия не можеше да бъде измамена.

— Успокой се, амиго. Недей да разперваш великолепните си пера. Мълвата не е кой знае каква. Само това, че си бил извън ранчото на баща си през последните две седмици и май никой не знае къде. — Тогава тя насмешливо и дяволито се ухили. — Разбира се, стана ми интересно, защото точно по същото време отсъстваше и една шивачка.

— Розалия… — каза Деър с предупредителни нотки в гласа.

— О, не се гневи, скъпи. Само се заяждам с теб. Освен това не ви виждам заедно — теб и Старлет. Двамата сте твърде различни.

Деър отпи от коняка си и дръпна силно от пурата си, решен да не й достави удоволствието да я пита какво, по дяволите, иска да каже с това, но Розалия не се нуждаеше от окуражаване.

— Въпреки благовъзпитания си вид Старлет Тримейн е страстна и жизнена. А също така има силна воля, въпреки че, предполагам, вина за това има и баща й. Той я разглези преди нелепата си смърт.

Деър прехвърли обутия си с ботуш крак върху другия и една дяволита усмивка се изписа върху устните му.

— Ти казваш, че и аз също съм страстен, жизнен и волеви. — Това бе полутвърдение, полувъпрос.

— Не, до известна степен ти се излагаш на опасност, докато повечето мъже по този начин търсят обикновените удоволствия.

— Аз не искам да си създавам проблеми, Розалия. Просто, изглежда, те винаги ме намират.

— Може би, но според мен с жена като Старлет проблемът ще бъде винаги на скута ти.

Деър отметна глава назад и се засмя високо.

— Мисля, че отгатна съвсем точно. Ти си много проницателна жена, Розалия Валдес.

— Аха, значи май не е било просто съвпадение, че и ти и нашата среброкоса опърничава липсвахте по едно и също време?

Затръшването на входната врата спаси Деър от необходимостта да заобиколи въпроса, тъй като Розалия се извини, че трябва да разбере кой е.

Деър все още се усмихваше над изказаното за Старлет мнение, когато чу гласа на Джейд, обикновено нежно модулиран и спокоен, но сега възбуден и явно тревожен. Няколко секунди по-късно тя влетя през вратата, следвана по петите от Розалия с разтревожен поглед.

— Къде е тя, Деър? — настоятелно попита Джейд.

— Къде е кой? — попита той, като отмести поглед встрани и се изправи.

— Знаеш много добре за кого говоря. Старлет. Къде е тя?

— Защо, предполагам, че се е върнала в магазина си.

— Не, не е. Отидох там преди няколко часа, за да я видя. Леля й каза, че се е връщала по някое време през нощта, но е изчезнала отново, преди Хилда да пристигне тази сутрин. Това не е в нейния стил. Мислех си, че трябва да е променила решението си и да се е върнала в колибата, но, разбира се, намерих мястото пусто, без вас двамата. Загубих два часа да ви търся.

— Тримейн — каза Деър с тих шепот.

— Не — отвърна Джейд с бързо поклащане на глава. — Изобщо недей да мислиш, че може да е отишла в имението. Ходих до ранчото на баща ти, след което говорих с Алек и отвратителната мащеха на Старлет. Твърдят, че не са я виждали. Разтревожена съм, Деър. Зная, че поведението й е непредсказуемо, но нямаше да излезе отново, без да каже нищо на Хилда или мен.

— Трябва да намеря Нощния Сокол — каза Деър, смачка пурата в пепелника и се втурна покрай двете жени.

— Нещо й се е случило. Зная това — уверено каза Джейд.

Деър беше почти на вратата, когато се сети, че трябва да разпита повече Джейд за посещението й в имението на Тримейн.

— Какво каза брат й? — попита той.

— Всъщност нищо. През цялото време ми се хилеше злобно и твърдеше, че не е виждал сестра си от седмици.

— И ти му повярва? Този мъж е една лъжлива змия.

Джейд се намръщи, като си спомни няколкото минути, прекарани в компанията на Алек и Касондрия Тримейн.

— Не зная, Деър. Сега, като спомена за това, той наистина ми изглежда по-нахален от обикновено. И си мисля, че именно реакцията на нейната мащеха на моето посещение бе странна. Тя бе много изнервена. Тогава си помислих, че е така, защото не харесва начина, по който ми се хилеше Алек, но вероятно имаше и още нещо. И тя настойчиво твърдеше, че това егоистично дете — както нарече Старлет — вероятно е открило завещанието и го е отнесло на пълномощника в Санта Фе. Мислиш ли, че е възможно?

— Това би направило мисис Тримейн нервна, нали? — каза Деър. — Но не мисля, че е възможно. Ако някой от тях дори си помислеше, че съществува дори и слаба вероятност Старлет да е намерила завещанието, те щяха да са хванали влака за Санта Фе още тази сутрин. Очевидно лъжат, но не мога да мисля за това повече. Първо трябва да намеря Нощния Сокол. Той я придружаваше на връщане до града. Може да е видял нещо, което би ни извело на някаква следа.

— Добре, ти намери Нощния Сокол, а пък аз ще се върна в имението. Ако трябва, ще изстискам истината от онази двойка — каза Джейд прекалено емоционално.

— Ще останеш тук — нареди Деър. — Те няма да ти кажат нищо. Може да имаш по-добра възможност да научиш нещо за нея от гостите си тази вечер.

Джейд и Розалия обещаха да приложат техниките си на убеждение върху всеки, който дойде в бордея тази нощ, след което последваха Деър до вратата.

— Vaya con Dios — каза Розалия.

Деър се метна на седлото, насочи коня към пътя и след това спря с язвителна усмивка на красивото си лице.

— Благодаря, Розалия, но мисля, че е по-добре да разчитам на собствените си сили.

По-голямата част от нощта Деър се опитваше да настигне своя приятел Нощния Сокол, който, доколкото знаеше, бе последният човек, видял Старлет.

Когато Нощния Сокол съобщи на Деър за мъжете, които ги бяха чакали в засада на няколко мили от града, Деър почувства ужасно пристягане в стомаха. Той потупа приятеля си по рамото, след това се обърна на токове и тръгна отново към коня си.

— Благодаря. Много ми помогна. Мисля, че трябва да посетя Алек Тримейн. Очевидно той знае повече, отколкото си признава.

Нощния Сокол го спря със следващите си думи:

— С капани се хващат повече лисици, отколкото с преследване. Доведеният брат на Старлет е хитър дявол. Мисля, че трябва да бъдем мъдри и да му сложим внимателно капан.

Деър махна своя Стетсън от главата си, за да приглади назад черната си коса, и въздъхна от изтощение и безсилие.

— Оценявам твоята проницателност, но ние не знаем със сигурност, дали Тримейн имат нещо общо с изчезването на Старлет. Защото всичко, което знаем, е, че може да е заминала с някаква поръчка от Рейвън.

Нощния Сокол се ухили и скръсти ръце пред широките си гърди.

— Значи знаеш за Рейвън? — каза той.

Деър кимна, след което се усмихна, защото намери моментно облекчение при спомена за неговото откритие.

— Да. Не е толкова лошо, че Старлет Тримейн е нещо повече от жена, с която един мъж би могъл да се справи, тя трябваше да се окаже жена — дявол в черно облекло, която добре владее жестокия камшик.

— Хайде — каза Нощния Сокол. — Ще обсъдим това и капана, който ще поставим на брат й, докато яздим.

— С мен ли идваш? — попита Деър с изненада.

— Разбира се. Не мога да те оставя да тръгнеш единствено с бледоликите си инстинкти като водач.

— Може да имаш предимството на индианската кръв, но си наполовина бял като мен — отбеляза Деър, като се качи на коня си и изчака своя приятел да изведе великолепния си мустанг.

— Да, което, трябва да признаеш, ми дава определено предимство. Притежавам знанията на белия човек от книгите и историята и инстинктите и уменията на индианеца. Превъзходна комбинация, не си би съгласен?

Подхвърляха си отморяващи, леки и хапливи закачки, но когато Деър се изправи пред загадката за местонахождението на Старлет, лицето му отново помрачня.

— Надявам се само, че тази комбинация е достатъчна, за да ни помогне да я намерим, преди да бъде твърде късно… ако вече не е станало прекалено късно.

Двамата мъже спряха конете си зад бордея на Розалия. Деър подаде поводите на Нощния Сокол, преди да прехвърли крак над седлото, и скочи грациозно на земята.

— Само няколко минутки… освен ако не трябва да изтръгна Джейд от ръцете на някой каубой. Това може да ми отнеме повече време.

Равните бели зъби на Нощния Сокол се показаха зад усмивката му в тъмнината, но той се въздържа да отговори, тъй като би забавил приятеля му.

Пет минути по-късно Деър излезе от бордея с Джейд, забързана по петите му.

— Тя разбира какво трябва да прави — каза Деър на другия мъж.

— Но не и докато не чуе моя сигнал — каза Нощния Сокол на хубавата жена.

— Разбирам — намеси се Джейд. — Ще ви дам десет минути аванс. Когато пристигна на вратата, ще чакам, докато чуя вика на бухал. Три бухания в знак, че мога да продължа. Две — като предупреждение да се върна назад.

— Благодарен съм на бързия ти ум — й каза Нощния Сокол.

Деър вече отново бе на коня, докато траеше размяната на паролите, и без нито дума повече двамата мъже обърнаха конете си и препуснаха в галоп в нощта.

Джейд ги последва точно десет минути по-късно.

Джейд имаше проблем с контролирането на чувствата си — опит, чужд на азиатската жена, която иначе бе винаги почти под пълен контрол. Тя бе научила изкуството на самохипнозата като дете и то никога не й бе изменяло… досега. Но когато Деър се бе върнал отново в бордея едва час преди изгрев — слънце, за да й каже какво подозира, тя почувства как в нея се надига гореща вълна от омраза и ярост. Докато яздеше към имението на Тримейн, тя се бореше срещу подтика да изостави плана и да приложи една техника на мъчение, с която би измъкнала истината по-бързо, ако трябваше да бъде съдия на престъпната двойка в имението.

Джейд спря коня си на вратата, както се бяха споразумели, и през двете или трите минути на очакване на сигнала на Нощния Сокол намери в себе си силата, която бе търсила по време на краткото пътуване. Гърбът й се стегна, превъзходните й черти приеха нормалния си израз на хладно и непроницаемо безпристрастие. Щеше да следва плана, който бяха предложили Деър и Нощния Сокол. Но когато Старлет бъде открита, ако се окаже, че или Алек, или Касондрия са имали нещо общо с нейното изчезване, тя ще се върне да ги запознае с изтънчената жестокост на древната източна култура.

Когато бухалът избуха три пъти, тя вписа в чертите на лицето си скръб и болка, и смушка коня да върви. Със силни викове заудря по входната врата на имението, след което буквално падна в ръцете на изненадания слуга.

— Моля ви, о, моля ви, трябва да доведете Алек и Касондрия. Със Старлет се е случило нещо ужасно!

Но двамата Тримейн вече бяха до нея във фоайето, събудени от силните викове и настоятелно хлопане по вратата.

— Какво искаш да кажеш с това, че нещо ужасно се е случило със Старлет? — попита Касондрия с ръка на гърлото, като погледна в отчаяние Алек.

Джейд клатеше безумно глава настрани, като дишаше ускорено, а очите й се плъзгаха ту към единия, ту към другия, отчаяно, паникьосано… и без да изпуска нищо.

— Аз… не зная точно какво се е случило. Само това, че Деър Маккалистър я доведе в града преди по-малко от час. Била е сериозно ранена.

— Но жива — подчерта Касондрия.

— Все още. Остава ми надеждата, че и сега е жива. Говореше несвързано. Все повтаряше вашите имена и бе така разтревожена, че докторът ме изпрати да ви доведа. Моля ви, побързайте. Моля ви!

— Къде са я намерили? — попита предпазливо Алек.

Джейд едва успя да се въздържи от усмивката на задоволство. Значи мерзавецът наистина знаеше нещо. Добре, тя щеше да се върне по-късно за него… и неговата любовница също, ако откриеше, че Касондрия е замесена. Засега трябваше да продължи да играе ролята си.

— Не зная. Нямах време за въпроси. Направих само това, което ми бе казано, и полетях с вятъра, за да стигна дотук. Ще дойдете, нали? Зная, че отношенията между вас и Старлет бяха обтегнати, но тя ви вика. Няма да й откажете, когато… — Тя остави изречението недовършено, зарови лице в ръцете си и зарида.

— Разбира се, че ще дойдем. Тя е при доктора, нали така каза?

— Да. Впрочем, той е при нея в квартирата й над магазина за дрехи. Моля ви, трябва да побързате.

— Ти се връщай обратно — заповяда й Алек, като обви загрижено ръка около кръста й и я поведе внимателно, но настойчиво към вратата. — Ние ще се облечем и ще те последваме, колкото може по-бързо.

Джейд не рискува нито миг повече и бързо излезе от стаята навън в настъпващата утрин. Спря се само за секунда да погледне назад към къщата. Бавна усмивка заигра по устните й.

— По-добре да ме последвате, защото ако не го направите, ако не попаднете в капана на Деър, ще се върна аз — каза тя на глас.

Нейната част от плана бе изпълнена. Тя се качи на коня и тръгна надолу по алеята, като се спря до вратата, за да изчака вика на бухала, сигнала, който щеше да й покаже, че Нощния Сокол и Деър все още наблюдават имението.