Владение на мрака

Четвъртък, 21 юни 2007 Нютън ъв Уиймс

Джени Прентис измъкна чувалче с картофи от полиците за зеленчуци, и започна да ги бели, приведена над умивалника, с гръб към дъщеря си. Въпросът на Миша висеше между двете в очакване на отговор, напомняйки им за бариерата, която отсъствието на бащата издигна между майката и дъщерята още от самото начало. Миша направи нов опит.

— Казах…

— Чух те много добре. Нямам проблем със слуха — заяви Джени. — Отговорът е, че нямам никаква проклета идея. Откъде бих могла да знам къде да търсиш онзи егоистичен, мръсен предател? Справяхме се отлично и без него през последните двайсет и две години. Не съм имала причини да го търся.

— Е, сега има причина — Миша се взираше в приведените рамене на майка си. Слабата светлина, която се процеждаше през тесния кухненски прозорец, подчертаваше сребристите нишки в небоядисаната й коса. Беше едва петдесетгодишна, но сякаш бе подминала средната възраст, насочвайки се право към образа на дребна, приведена, крехка старица. Сякаш бе очаквала, че някой ден ще се стигне до този удар, тя избираше да се защити, предизвиквайки съчувствие.

— Няма да помогне — каза презрително Джени. — Показа колко държи на нас, когато ни остави да понасяме сами ударите. Винаги е поставял себе си на първо място.

— И така да е. Но аз все пак трябва да опитам заради Люк — отвърна Миша. — Нима никога не е имало адрес на подател на пликовете, в които е изпращал парите?

Джени разряза един обелен картоф наполовина и го пусна в тенджера с подсолена вода.

— Не. Не си даваше труд да напише поне няколко реда. Само пачка мръсни банкноти, това беше всичко.

— Ами останалите, с които е заминал?

Джени хвърли кратък, презрителен поглед към Миша.

— Какво за тях? Те не се осмеляват да припарят насам.

— Но нали роднините на някои от тях все още живеят тук или в Ийст Уиймс. Братя, братовчеди. Може би знаят нещо за баща ми.

Джени категорично поклати глава.

— Никога не съм чувала нищо за него от деня, когато ни напусна. Нито дума — ни добра, ни лоша. Онези, другите, с които замина, те не бяха негови приятели. Тръгнал е с тях само защото е нямал пари да си плати пътя на юг. Сигурно ги е използвал така, както използва нас и после, когато е стигнал там, където е искал да се озове, си е тръгнал по пътя. — Тя пусна още един картоф в тенджерата и попита без особен ентусиазъм: — Ще останеш ли за вечеря?

— Не, имам да върша още неща — отвърна Миша, подразнена от нежеланието на майка си да приеме сериозно търсенията й. — Все трябва да има някой, който да е поддържал връзка с него. С кого може да е разговарял? С кого би споделил намеренията си?

Джени се поизправи и постави тенджерата на старомодната газова печка. Миша и Джон предлагаха да сменят очуканата и ожулена печка всеки път, когато идваха на наподобяващата водевилно изпълнение неделна вечеря, но тя отказваше с дразнещия вид на мъченица, който придобиваше при всяко добронамерено предложение за помощ.

— И в това отношение нямаш късмет — тя се отпусна на един от двата стола, поставени край малката маса в тясната кухничка. — Той имаше само един истински приятел. Анди Кар. Убеден комунист, такъв беше Анди. Казвам ти, през 1984 бяха останали много малко поддръжници на червеното знаме, но Анди беше един от тях. Работеше в профсъюзите още преди стачката. Двамата с баща ти бяха първи приятели още от ученическите години.

— Е, и къде мога да намеря Анди Кар? — Миша седна срещу майка си, забравила за миг намерението да си върви.

Лицето на майка й се изкриви в иронична гримаса.

— Горкият човечец. Ако успееш да откриеш Анди, си наистина голям детектив — тя се приведе напред и потупа Миша по ръката. — Той е още една от жертвите на баща ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Анди обожаваше баща ти. Гледаше го така, сякаш от устата му се ронеха бисери. Горкият Анди. Стачката го подложи на голям стрес. Вярваше в стачката, в борбата, но му се късаше сърцето, като виждаше пред какви трудности са изправени хората му. Беше на ръба на нервна криза и хората от местния стачен комитет го накараха да си вземе отпуск по болест малко преди баща ти да си вдигне чуковете. После никой така и не го видя. Беше отишъл да живее в някаква пустош на майната си, така че никой не забеляза нещо необичайно. — Жената въздъхна тежко, уморено. — Прати картичка на баща ти от някакво място на север. Но разбира се, баща ти междувременно беше станал стачкоизменник и така и не я получи. По-късно, когато Анди се върна, оставил бележка на сестра си, в която пишело, че не издържа повече. Самоуби се, горкият.

— Какво общо има това с баща ми? — попита Миша.

— Винаги съм мислела, че измяната на баща ти за него се е оказала сламката, пречупила гръбнака на камилата — лицето на Джени изразяваше смесица от лицемерна набожност и самодоволство. — Това е накарало Анди да превърти.

— Не можеш да твърдиш такова нещо — Миша се отдръпна възмутено назад.

— Не съм единствената тук, която е на това мнение. Ако баща ти е споделил нещо с някого, този някой е бил Анди. А това бреме би дошло в повече на крехката му душевност. Отнел е живота си със съзнанието, че единственият му истински приятел е предал всичко, в което са вярвали. — След това мелодраматично заключение Джени се изправи и свали морковите от лавицата. Беше ясно, че слага точка на обсъждането на Мик Прентис.