Владение на мрака

Сряда, 27 юни 2007 Гленротес

Преди да се упъти обратно към бюрото си, Карен се отби в служебното кафене за един сандвич с пиле и салата. Престъпници и свидетели рядко съумяваха да заблудят Карен, но когато ставаше дума за храна, тя отлично съумяваше да заблуждава сама себе си по седемнайсет различни начина още преди закуска, като Бялата кралица от „Алиса“. Да вземем например сандвича. Пълнозърнест хляб, увехнал лист маруля, няколко резенчета домат и краставица — и той се превръщаше в здравословна храна. Кой ти гледа маслото и майонезата. В съзнанието й калориите биваха елиминирани от полезните съставки. Тя пъхна бележника под мишница и разкъса опаковката на пластмасовата кутия, още докато вървеше.

Фил Пархатка вдигна очи, когато тя се отпусна тежко на стола си. Не за първи път, гледайки сведената му глава, тя си казваше, че той напомня на Мат Деймън, но по-слаб и тъмнокос. Същите очертания на издадената челюст и носа, правите вежди, прическата — същата като в „Самоличността на Борн“, изражение, което можеше за частица от секундата да се превърне от открито в потайно. Само цветовете бяха различни. Източноевропейският произход на Фил обясняваше тъмната коса, кафявите очи и плътната, бледа кожа; личността му се отразяваше и в друга негова отлика, пробитото ляво ухо — когато не беше на работа, в дупчицата имаше диамантена обица.

— Как мина? — попита той.

— Оказа се по-интересно, отколкото очаквах — призна тя и стана отново, за да си вземе диетична кока-кола. Дъвчейки и преглъщайки, тя направи кратко обобщение на историята на Миша Гибсън.

— И тя вярва на онова, което й е казало старчето от Нотингам? — попита Фил, облегна се назад на стола и сключи пръсти зад тила си.

— Струва ми се, че тя е от онзи тип хора, които най-често вярват на това, което другите им казват — отвърна Карен.

— В такъв случай от нея би излязло калпаво ченге. Е, предполагам, че ще прехвърлиш случая в централата, за да се занимават те с него?

Карен отхапа голямо парче от сандвича и задъвка енергично, мускулите на челюстта и около слепоочията й се издуваха и хлътваха като повърхността на малка гумена топка от онези, които препоръчват да се стискат против стрес. Преглътна хапката, преди да я беше сдъвкала докрай, прокарвайки я с голяма глътка от диетичната кока-кола.

— Не съм сигурна — каза тя. — Струва ми се интересен.

Фил я изгледа подозрително.

— Карен, това не е студено досие. Не е в нашата компетентност, за да си играем с него.

— Ако го прехвърля на основния отдел, така и ще си увехне непогледнат. Там никой няма да си даде труд да се занимава със случай, при който следата е изстинала преди двайсет и две години. — Тя избягваше неодобрителния му поглед. — Знаеш го не по-зле от мен. А според Миша Гибсън детето й все едно, че се е озовало в някоя от онези кръчми с табела „Последен шанс“3.

— Това все още не го превръща в студено досие.

— Това, че досието не е било открито още през 1984, не означава, че то не е студено сега. — Карен посочи с остатъка от сандвича си папките на бюрото й. — Освен това няма шанс скоро да има движение по нито един от тези случаи. Дарън Андерсън — не мога да предприема нищо, преди ченгетата на Канарските острови да се размърдат, за да открият в кое заведение работи някогашната му приятелка. Ишбел Макиндоу — чакам от лабораторията да ми съобщят дали са успели да свалят приемливи ДНК-проби от анонимните писма. Патси Милър — и там не мога да продължавам, преди онези от лондонската полиция да са приключили с разкопаването на градината в Харингей и със съдебномедицинската експертиза.

— По случая „Патси Милър“ има свидетели, които бихме могли да разпитаме отново.

Карен сви рамене. Можеше да припомни на Фил, че чинът й е по-висок, и да го накара да замълчи, но имаше прекалено голяма нужда да запази непринудеността в отношенията им.

— Ще почакат. А ако искаш, можеш да вземеш някой от следователите и да им организираш практическо обучение.

— Ако смяташ, че имат нужда от практическо обучение, би трябвало да им възложиш именно това издирване на изчезнало лице — по-студено от това досие няма. Вече си инспектор, Карен. От теб не се очаква да се нахвърляш на подобни неща. — Той махна с ръка към двамата следователи, които седяха пред компютрите си. — Това е работа за тях. Проблемът е там, че се отегчаваш. — Карен се опита да възрази, но Фил продължи, без да й обръща внимание. — Казах, когато прие повишението, че работата на бюро ще те подлуди. Виж се сега — опитваш се да измъкваш тайничко случаи, които в основния отдел биха възложили на някой от униформените. Още малко и ще хукнеш сама да разпитваш свидетели по къщите.

— Е, и? — Карен смачка кутията от сандвича, прилагайки малко повече сила, отколкото беше необходима всъщност, и я хвърли в кошчето за боклук. — Няма нищо лошо в това да не се откъсвам от активната работа. Освен това ще се постарая всичко да бъде съвсем легално. Ще взема със себе си следовател Мъри.

— Мъри? — попита недоверчиво Фил, по лицето му пролича, че е малко засегнат. — Ще предпочетеш Мъри пред мен?

Карен се усмихна сладко.

— Ти си вече сержант, Фил. При това сержант с професионални амбиции. Ако си стоиш в офиса и ме заместваш, това ще бъде от полза за осъществяването на амбициите ти. Освен това Мъри не е чак толкова трагичен, колкото се опитваш да го представиш. Изпълнява нарежданията.

— И кучетата ги изпълняват. Но едно куче би проявило по-голяма инициативност.

— Животът на едно дете е заложен на карта, Фил. Аз имам достатъчно инициативност за нас двамата. Тази работа трябва да се свърши както трябва и аз ще се постарая наистина да стане така.

Тя се обърна към компютъра си с вид на човек, който е приключил с разговорите.

Фил отвори уста да каже още нещо, но размисли, когато видя строгия поглед, който му хвърли Карен. Още от началото на работата си в полицията двамата бяха се сближили, защото всеки долавяше склонността към нетрадиционното у другия. Докато се издигаха заедно в йерархията, между двамата се беше затвърдило приятелство, оцеляло въпреки предизвикателството, което криеше разликата в чиновете. Но Фил знаеше, че в някои отношения не бива да прекалява с Карен и имаше чувството, че току-що е достигнал границата.

— Добре, ще те покривам тук — каза той.

— Чудесно — отвърна Карен, докато пръстите й почукваха по клавишите. — Имай предвид, че няма да съм на работа утре сутринта. Струва ми се, че Джени Прентис може да склони да каже на двама полицаи нещо повече, отколкото е казала на дъщеря си.