Владение на мрака

Четвъртък, 28 юни 2007 Къркалди

Изглеждаше възможно. Анди Кар е чувствал, че Мик Прентис крие нещо от него. Когато всички са повярвали, че Мик се е присъединил към стачкоизменниците и е заминал с тях за Нотингам, това би било достатъчно да накара човек в нестабилно психическо състояние да посегне на себе си. Но сега изглеждаше, че Мик Прентис изобщо не е заминавал за Нотингам. Въпросът според Карен беше дали Анди Кар е знаел какво се е случило всъщност с най-добрия му приятел. И дали самият той не е бил замесен в изчезването му.

— И след тази неделя вие никога повече не сте разговаряли с Анди? — попита тя.

— Не. Опитах се да му се обадя няколко пъти, но отговаряше само телефонният секретар. А пък аз нямах телефон в жилището си, така че той нямаше как да ми се обади. Мама ми каза, че лекарят му дал болнични заради депресията, и това беше единственото, което знаех.

— Вярвате ли, че е възможно двамата с Мик да са тръгнали нанякъде заедно?

— Какво? Искате да кажете, просто да са обърнали гръб на всичко и да са препуснали към залеза като Бъч Касиди и Сънданс Кид?

Карен трепна.

— Не точно така. Имах предвид, че и на двамата може да им е дошло в повече и да не са виждали изход. Няма съмнение, че Анди е имал проблеми. А вие самата намекнахте, че Мик и Джени не са се разбирали добре. Може би двамата просто са решили да скъсат с всичко?

Тя чуваше дишането на Анджи на другия край на линията.

— Анди никога не би ни причинил това. Никога не би ни накарал да страдаме така.

— А не е ли възможно Мик да го е убедил да постъпи по този начин? Казахте, че са били приятели още от ученическите години. Кой от двамата беше водещият и кой — последователят? В такива случаи, винаги единият води, а другият го следва. Знаете, че е така, Анджи. Мик ли беше водещият?

Никой не бе в състояние да бъде по-кротко, но неумолимо настоятелен от Карен, когато чувстваше, че е напипала нещо.

— Предполагам, че е било така. Мик беше екстровертът, Анди беше много по-затворен. Но бяха винаги заедно. Постоянно се набъркваха в нещо, но не в лошия смисъл на думата. Не са имали неприятности с полицията. Просто вечно правеха бели в училище. Палеха фойерверки по време на опити в кабинета по химия. Залепяха чекмеджетата на учителските бюра. Анди го биваше да пише, а Мик умееше да рисува, затова и двамата постоянно разлепваха из училището плакати с фалшиви съобщения. Или пък Мик фалшифицираше бележки от учители, с които двамата се освобождаваха от часове по предметите, които не обичаха. Правеха бели в библиотеката, разменяха обложките на книгите. Ако имах ученици като тях, вероятно бих стигнала до нервни припадъци. Но после израснаха. По времето на стачката и двамата бяха улегнали. — В тона й съвсем ясно се долавяше съжаление. — Така че… да, теоретично Мик би могъл да убеди Анди да избягат. Но не за постоянно. Щяха да се върнат. Не биха могли да останат настрани. Животът им беше дълбоко вкоренен в онези места.

— Вие сте изтръгнали корените си — изтъкна Карен.

— Влюбих се в човек от Нова Зеландия, а освен това всичките ми близки бяха мъртви — каза сухо Анджи. — Никой нямаше да тъгува за мен.

— И това е вярно. Нека сега се върнем към Мик. Казахте, че Анди намекнал за някакви проблеми в брака му?

— Знаете ли, тя го принуди да се оженят. Анди винаги е вярвал, че е забременяла точно с тази цел. Предполагало се, че взема хапчета против забременяване, но кой знае как те не подействали, и докато се усетят, Миша била вече на път. Джени знаеше, че близките на Мик са почтени хора, хора, които не бягат от отговорност. И разбира се, той се ожени за нея.

В гласа й се долавяше горчивина, която даде повод на Карен да се запита дали Анджи не е била влюбена в Мик Прентис преди появата на новозеландеца.

— Следователно бракът им не е имал възможно най-доброто начало.

— В началото изглеждаха доста щастливи — призна Анджи колебливо и с нежелание. — Мик се отнасяше с нея като с принцеса, а тя се наслаждаваше на това. Но когато настанаха тежки времена, това никак не й хареса. Навремето мислех, че тя го е подтикнала да стане стачкоизменник, защото й е дошло до гуша от беднотията.

— Тя наистина е страдала, когато той е заминал — отвърна Карен. — Било е ужасен позор да си съпруга на стачкоизменник. Не би допуснала да замине и да я остави тук, за да се изправи сама срещу последиците.

Анджи издаде гърлен, пренебрежителен звук.

— Нямала е представа какво ще стане, докато не й е дошло до главата. Не е разбирала. Тя не беше една от нас, разбирате ли. Хората говорят за „работническа класа“ като за някаква огромна хомогенна маса, но и в нея демаркационните линии са ясно обособени като във всички останали класи. Беше родена и израснала в Ийст Уиймс, но не беше една от нас. Баща й не си цапаше ръцете, работеше в кооперативния магазин, седеше си зад тезгяха. Ходеше на работа с риза и вратовръзка. Убедена съм, че никога през живота си не е гласувал за лейбъристите. Затова и не съм сигурна, че тя е разбирала какво точно ще й се случи, ако Мик предаде колегите си.

Звучеше логично. Карен разбираше инстинктивно онова, което казваше Анджи. Познаваше подобни хора от общността, в която бе израснала самата тя — хора, които не са на мястото си никъде, белязани от междинното си положение, хора, които цял живот не са в състояние да заявят категорично своята принадлежност. Това придаваше тежест на предположението, че Мик Прентис е можел да стане стачкоизменник. Само че явно не е било така.

— Работата е там, Анджи, че Мик вероятно не е заминал със стачкоизменниците през онази нощ — така изглежда. Първоначалните ни проучвания доказват, че той не се е присъединил към петимата, които са заминали за Нотингам.

Последва стъписано мълчание. После Анджи каза:

— Може да е отишъл някъде другаде, сам.

— Нямал е пари, не е разполагал с никакво транспортно средство. Сутринта, когато излязъл от къщи, не е взел със себе си нищо, освен боите и статива. Каквото и да е станало с него всъщност, не вярвам да е отишъл да работи като стачкоизменник.

— Но какво е станало с него тогава?

— Все още не знам — отвърна Карен. — Но възнамерявам да разбера. А сега ето един въпрос, който вече трябва да започна да задавам. Нека приемем, че Мик не е станал стачкоизменник. Кой би имал причини да иска да се отърве от него?