Владение на мрака

Сряда, 18 юли 2007

Карен се изтегна във ваната, наслаждавайки се на докосването на водата и пяната по кожата й. Фил играеше крикет. Тя междувременно беше разбрала, че това всъщност означава кратък мач и продължително пиене с приятелите. Тази вечер той щеше да спи у дома и щеше да се прибере у дома, след като затвореха кръчмите, добре наквасен със светла бира. Тя нямаше нищо против. Обикновено излизаше с приятелките си, да ядат къри и да клюкарстват. Но тази вечер искаше да остане сама със себе си. Очакваше телефонно обаждане и не искаше да разговаря в някоя претъпкана кръчма или в шумен ресторант. Искаше да чуе съвсем ясно онова, което щяха да й кажат.

Фъргъс Синклер бе реагирал подозрително на изненадващото й обаждане, когато тя го помоли да се съгласи да даде материал за ДНК-проба. Обяснението й беше просто — беше се появил човек, претендиращ, че е Адам и тя имаше намерение да проведе всички необходими проверки на идентичността му. Синклер беше едновременно скептичен и развълнуван. И в двата случая настояваше, че той самият би осигурил най-добрата лакмусова проба.

— Ще разбера — настояваше той. — Това е инстинкт. Човек познава собствените си деца.

Моментът не беше подходящ да споделя с него статистическите данни, научени от Ривър — че някъде между десет и двайсет процента от децата в действителност не са кръвно свързани с бащите си и че в повечето от тези случаи бащите нямат никаква представа от това. Карен продължаваше да настоява, че такава среща би била трудно осъществима. Най-сетне той се съгласи да отиде до местния полицейски участък и да даде ДНК-проба.

Карен беше успяла да убеди дежурния полицай в Германия да изпрати пробите директно на Ривър. Макарона щеше да полудее, когато видеше сметката, но това не я интересуваше. За да ускори развитието на събитията, тя убеди и Ди Стефано да прати по мейла на Ривър копие от ДНК-материала на италианския убиец.

И днес вече щеше да разбере. Ако ДНК-пробите докажеха, че Фъргъс е баща на убиеца от Италия, тя щеше да получи разрешение да вземе проба от Адам. Според шотландския закон можеше да го задържи и да вземе ДНК-проба от него, без да го арестува или да му повдига обвинение. Но съзнаваше, че ако се осмели да третира Адам Макленън Грант като всеки друг заподозрян, това би означавало край за кариерата й. Не би припарила до него без съдебно решение. Но щом веднъж резултатите от ДНК-анализа влезеха в системата, дори властта, с която разполагаше Броуди Грант, нямаше да му помогне да опази Адам от хватката на закона. Той щеше да си плати за хората, чийто живот беше прекъснал преждевременно.

Ходът на мислите й бе прекъснат рязко, когато телефонът иззвъня. Ривър беше казала девет часа, а сега беше едва седем и половина. Вероятно се обаждаше майка й или някоя от приятелките й, за да я убеди да излезе все пак с тях. Карен протегна с въздишка ръка, за да вземе телефона, който беше оставила на една табуретка до ваната.

— ДНК-анализът на Фъргъс Синклер е пред мен — каза Ривър. — Както и този, който ми изпрати капитан Ди Стефано.

— И? — Карен едва успяваше да диша.

— Много близка връзка. Вероятно става дума за баща и син.