360 градуса преди края

11 глава

Както и предполагаше Вибриращ Възход, Прехвърлянето мина без никакви усложнения. Двойната Спирала беше така устроена, че да дава възможност за контакт между отделните си части. Макар разделена на много и различни Завъртвания, в структурата си тя беше съвършенно и неделимо цяло. В него всеки компонент функционираше в хармонично единство с всички останали, като те се допълваха взаимно, зависеха един от друг, имаха своите специфични и неотменни функции. В нея в един и същ момент се проявяваха древни, прекрасни, недостижими и неописуеми велики светове, където живееха творците на живот и други съвсем нови, хаотични и неопределени области, които все още не знаеха за себе си, за своето предопределение за съвършенство, зависими изцяло от по-бързо трептящите и определящи ги висши нива. Така Спиралата представляваше едно непрестанно променящо се и усложняващо се Общо тяло, което живееше в общ ритъм на постоянно ускоряващи се и следващи едно след друго последователни Завъртвания. Затова и най-малката промяна, в която и да било част на тази огромна верига от светове рано или късно даваше своето неизбежно отражение в цялото Движение и го изменяше непрестанно. По тази причина Вибриращ Възход смяташе за нелогично убеждението, че е невъзможен прехода между отделните части на Спиралата или че тези преходи са осъществими единствено от представителите на по-горните Велики области. Всъщност именно сега неговата мисия щеше да докаже или да отхвърли тези предположения. Но той знаеше, че е прав, че времето на Съвършените беше дошло и скоро те щяха да се доближат до онзи трепет, който притежаваха единствено Великите — до трепета да сътворяват новия живот в Спиралите.

Обстановката, в която Вибриращ Възход попадна след Прехвърлянето беше сравнително поносима. Единственият проблем се оказа по-голямата динамика на промените. В тунела наистина липсваше онази материалност от Кълбовиден тип и средата много приличаше на тази от Родината му, но се променяше по-бързо. Беше от емоционално-ментален характер, защото как иначе би могло да се удържи неравновесието между двата различни свята. Неприятното беше, че ускорението беше по-голямо от очакваното. Това го караше да поглъща повече енергия, като формите му се изменяха непрестанно и той се изтощаваше бързо. Менталността не беше форма на осъзнаване при Съвършените и затова той губеше повече субстанция от предполагаемото и можеше да се наложи да намали престоя си. Друг проблем съществуваше и поради това, че Анита не беше през цялото време в контакт с Цялото, а само когато спеше. Вибриращ Възход трябваше да изчаква между отделните заспивания и така губеше време. Въпреки това още с пристигнето си беше успял да проведе един опит с Анита и разполагаше с някакъв резултат. Беше записал поредното послание към нея от Великите нива и се увери, че силата на излъчването тук беше наистина по-голяма. Картините бяха невероятно ясни. Успоредно с това той с лекота приемаше и данни от Кълбото. Като на екран усещаше излъчванията, обагреността на мислите и намеренията на хората. Видя и почувства Анита Бел; разбра, че тя въобще не възприема смисъла на картините от поредното послание — сън. Страх и обръкване се излъчваха от съзнанието и, въпреки че като форма всичко и беше ясно. Умът и разбираше съня, но не знаеше какво иска да и каже. Освен това Въбриращ Възход осъзна, че тя не проумява и начина, по който се изпращат тези нейни сънища. Това съобщи и на Свръзката от Съвършените. Бяха двама облечени в светло синьо; Непрекъсващо Сияние от Спектралните и приятеля му Отблясък на Светлината:

— Анита не може да разбере, — разясни им той, — нито механизмите на поемане на информацията в собствения си мозък, нито откъде идват тези шокиращи слабата и емоционалност послания. Тя не знае почти нищо за логиката на ума си, липсва и каквато и да е било информация за Цялото.

— Тогава трябва да се съсредоточим към разясняване същността на собствения и интелект, — съгласи се веднага Отблясък. — и да я го нагодим към получената информация от Великите.

— Но преди това е нужно да разшифроваме смисъла на сънищата за нас самите, — противопостави им се Спектралният. — Как можем да преведем послание, достъпно за човешкото мислене без да знаем същността му. Пулсираше гневно. — Той е прав, — съгласи се бързо Вибриращ Възход. — И аз си помислих точно това. Само секунда след като наблюдавах Анита, разбрах какво ни предстои. Проблемът се състои в това, че ние въобще не познаваме тези същества. Те себе си също. — Какво искаш да кажеш с това. — разнесе се объркано излъчване от другата страна. — Това, че Излъчваща Светлина е права. Хората не са като нас. Те са чисто интелектуален клон, който все още не познава мощта на собствения си ум и просто е закъснял с развитието му, — беше твърдият отговор. — Ние сме грешили, а тя безпогрешно е почувствала истината. — Вибрациите на Вибриращ Възход станаха тъжни.

— И ние сме заксняли, а Завъртването на Спиралата предстои — Съвършените също помръкнаха.

— Да, и затова нямаме право на грешка, — прекъсна ги строго Вибриращ Възход. Беше набрал сила и увереност, а освен това в самосъжаленията си пилееха излишна енергия. Продължи по същество:

— На първо място, — подчерта той, — хората притежават странна еднопосочна осъзнатост, която наричат интелект и поради която не допускат в предположенията си многообразието на нещата в света.

— Да, така е, — гласът отсреща показваше ускорена вибрация, появиха се и нови виолетови тонове в излъчването — И ние забелязваме странните логически постановки в препратените от теб материали. Те наистина са безкрайно еднопосочни и сухи. Липсва им типичната за нас многовариантна кръгова емоционална насоченост.

— Заедно с това сте видели, — продължи Вибриращ Възход, — че картините, които получих са изпълнени с едностранни прави полета, наситени с фиксиращи мисли, в които няма цялост. Това показва, че хората осъзнават действителността фрагментарно за момента, на базата на отделни строго обособени факти. Те ужасно много диференцират. Проявяват рядка едностранчивостст на мозъчната си дейност, което предполага висока погрешност на решенията, и загуба на енергия. Наистина твърде необичайно. Никаква връзка с Цялото. Пълна изолираност. — Да, и тези промени, — продължи все по-разтревожен гласът от другата страна на свръзката, — са станали необичайно бързо. Според човешките измерения на времето за не повече от 224 техни поколения, т.е. за 2 половина наши завъртвания. Изглежда именно това шеметно развитие ни е попречило да ги доловим и да реагираме адекватно на промените. — Да, в мисленето им в този период са изскочили някои необикновени форми, — сподели още Вибриращ Възход. — Вероятно сте ги забелязали — схематични и прости и заемат много малко място в съзнанието им. От думите, с които си служат, най-често употребяваните са свръхкратките звукови символи — „Не“ и „Да“, които сами по себе си не означават нищо. Непонятни са и т.нар. „цифри“, които не подлежат на анализ. Забелязах и, че за тяхната менталност е много характерно да мислят в образи и символи. За съжаление обаче не го правят. А този тип мислене е много прогресивен, защото е кръгово-обемно-спираловидно… — Искаш да кажеш, че те мислят по начин различен от заложения в тях от Великите. — Нещо такова, най-малкото са го опростили до крайност. Забравили са го, не го развиват, елиминирали са го. Просто е чудно как работят с толкова малко информация в ума си при тези колосални възможности.

— Да, а какво ли искат да им кажат Великите. Те сигурно също виждат противоречието.

— Мислих вече върху това, — отговори бързо с още по-уверена реакция Вибиращ Възход. — Вероятно искат да им припомнят образно-символните древни начини на общуване. Направих бърза обработка на всички начини на общуване от съществуването на Кълбото и открих, че постепенно с времето хората са загубили връзка с миналото си и са заменили старото символно мислене с нови схематично-линейни структури.

— Чудесно, — вибрациите от другата страна станаха много по-свежи при тази информация, появи се усещането за хармония. — Вибриращ Възход, ти трябва да изучиш това древно символно мислене, което ние сме изпуснали и да го приспособиш към схематичното разсъждение на сегашните хора. Така ще видим пътя. Ще ти изпратим целия материал от древните епохи. — Да, ще бъде необходимо, — съгласи се Съвършеният. — Още повече, че част от посланията са от древни времена. Ще ги приема веднага.

В този момент видя сестра си. Беше пристигнала току-що, разбрала че усещанията и са се потвърдили. Извикаха я на Съвета. Излъчването и заля цялата околност, когато застана до другите. Той дори придоби усещането, че целият и светлинен спектър се изля в енергийния му тунел. Полетата преливаха от емоциите и. Тя отново излъчваше радост и надежда. — Поздравявам те, Вибриращ Възход, — се усмихна тя, променяйки формата си в съответствие с нарастващото вълнение. Беше цялата вихри от светлина — Всички мислим за теб и ти желаем успех. Трябва да знаеш, че положителните вибрации тук рязко се засилиха, откакто ти се прехвърли. Това е добър знак. Ще видиш, че ще намериш отговора. Освен това идвам, за да ти кажа нещо много важно. Почувствах го преди малко. Ускорението във свръзките на Вибриращ Възход се усилиха рязко от чутото, защото веднага почувства, че това ще му бъде в помощ. Преля в безкрайно нетърпение. — Чувствам, че Анита Бел сама ще дойде при теб. Повярвай ми, зная това, макар че е е дълго за обяснение…, ще се видите с Анита, излъчваше сестра му — Не ми трябват повече уверения. Аз ти вярвам, — преливаше той от надежда. Не се съмняваше ни най-малко. Сестра му явно никога не грешеше; затова той без безколебание щеше да насочи усилията си към срещата. Искаше да попита още нещо. Не чувстваше присъствието на Тъмните. Не се забелязваше дори полъх от тях, нито в пространството, нито във Вселената пред него, нито където и да било другаде и това силно го тревожеше. Опитът му да се свърже с Лития също не даваше резултат. Центърът им на Земята не отговаряше. — Нашият енергиен тунел е нарушил връзките между Тъмната Спирала и Унищожителните Манаси във Вселената, освен това вероятно Поглъщащите изчакват, защото нашето поведение за тях е все още нелогично, — смяташе Съветът. — Ще се появят всеки момент, трябва да бъдем готови. Те са там и битката предстои.

— Едва ли, — за кой ли път сестра му не прие становището на Спектралните. — Дори да изпратят всичките си Обсебващи, Омотаващи и Завличащи в тунелите между измеренията те винаги ще рискуват намесата на Великите Творци или пълната ни мобилизация. Не, не — Съвършената беше странно възбудена. — Вибриращ Възход, ти няма да ги срещнеш така лесно, — стрелкаха се бързо острите и полета около сетивата му. — Те ще използват хората. Мъже и жени ще станат тяхна несъзнателна, много ефективна сила. Хората сами ще Им отворят вратите на Вселената. Не чак ай Тъмните, братко мой, а чакай хората… — Хората. Тук това е невъзможно, те ще загинат… — Вибриращ Възход дори за секунда не можеше да предположи, че човешко същество може да се появи в тунела и да оцелее. Щеше да се разпадне на мига. Та срещу антигравитационните вихри тук не устояваха нито корабите, нито звездите или планетите в Кълбото. — Но те ще дойдат, — елиминираше песимистичните лъчи на Спектралните Излъчваща Светлина и продължаваше уверено; Ще дойдат и затова не се озъртай за Поглъщащите, а трасирай Вселената. Открий трите минусови — отрицателни Манас, намери хората с влияние в галактиките и повикай Анита Бел. Това ще бъде нашата подкрепа. Хората ще дойдат за добро или за зло. — И смяташ, че всички те ще се изсипят в това зловещо място, — недоумяваше Отражение на Светлината. — Когато му дойде времето да, ще се появят, но може да предотвратвратим лошата развръзка. Всичко зависи от хората, от връзките на Вибриращ Възход с тях и с Лития. Едно е сигурно, ако хората не дойдат, Поглъщащите също ще се откажат от атаката.

— Дори Великият Унищожител, — усещането за неговата мощ нито за миг не излизаше от съзнанието на Вибриращ Възход. — Да, той координира всичко, — долетя острият отговор.

— А хората дори не подозират.

— Помогни им и ще могат да проумеят, — Излъчваща Светлина облъчи всички с усещането си за саможертвата. — Това е пътят и Лития добре го знае, — продължаваше Съвършенната, — но жрицата не може да направи нищо. Тя има други задачи.

— Затова ли не мога да се свръжа с нея, — попита с все по-отслабващо поле брат и, — защото тя не желае.

— Не, не може. Блокирана е, Унищожителят знае много неща за нея и тя трябва да се крие. Иначе ще подложи на риск цялата Двойна Спирала. Дори ние не бива да говорим за нея. Може нещо да достигне до Огледалните… Забрави я за момент и търси останалите, оглеждай се за Великия Унижощител и за …

Гласовете затихваха. Полето за свръзка се изчерпа. Прехвърлянето на цялата човешка история в информационното поле около него, в един момент блокира диалога. Беше изразхована голяма част от енергията на тунела и Излъчваща Светлина не можа да каже нищо повече. Полето се смути. Вихрите, предизвикани от огромното количество информация, просто за няколко мига погълнаха запасите. Необходимо беше да прекъснат, още повече че всеки момент щяха да се включат и системите за прехвърляне на допълнителен вибрационен фон. Но какво ли още можеше да му каже още Излъчваща Светлина, замисли се той. Само успя да му се усмихне преди да се разтопи и да му изпрати вярата си с цялото си същество.

Имаше много работа до следващия сеанс за свръзка. Щеше ли Съвършеният да проумее вярно посланията на Великите и ги вложи правилно в съзнанието на човека. Не беше уверен. Щеше ли да открие и Унищожителните Манас — Андрей, Манфред и най-вече тази Алисия…

В този момент Вибриращ Възход се почувства самотен и объркан, липсваше му общността, близостта на неговия свят. Той чувстваше с цялата си същност, че именно сега, както никога преди това, се нуждае от връзка с Цялото. Усети го миг при срещата с Излъчваща Светлина, но то беше само трепет. Знаеше, че единствено Цялото можеше да му даде отговора, да го концентрира, да отвее притесненията му, като го насочи към правилно действие. Трябваше да се обвърже с Него, както правеше това сестра му. Необходимо беше да се напрегне, да проникне дълбоко в същността си, да размисли. Щеше да отгатне дали има подкрепата на Великите, или бе оставен сам срещу силата на Стихията. Времето да узнае това беше настъпило. Чувстваше предстоящите набези на Поглъщащите. Те вече знаеха за него, осъзнавайки, че нямат време. Оттук нататък щяха да кръжат и да дебнат, без да се атктивизират, чак до момента, в който затворят кръга на унищожението. Затова трябваше да се подготви, да ги спре по пътя им към хората. Беше му нужно да се потопи докрай в Цялото, което тук беше толкова далечно неясно, но и странно лъчезарно, усещащо се. Той се беше объркал. Защо ли… Разбра, че и в онзи миг, в който се замисли за Великите, беше усетил това различно нещо, трепет, който никога преди не беше чувствал. Напрегна се докрай, защото му беше хубаво, но така и не разбра защо. Само част от същността му се потапяше в прекрасната нова, непозната светлина…Тя се лееше в тунела, не я беше срещал в собствения си свят.