360 градуса преди края

32 глава

Сигналът за извънредно съобщение стресна петимата мъже в кабинета на Хойлекер и те насочиха цялото си внимание към големия екран на видеозора в центъра на помещението. Викаха ги в Командната зала, защото имаше връзка с Лъчезарни. Обаждаше се Майкъл Фрост. Новините бяха спешни, поради което само след минута операторите, самия Бенджамин и двамата военни вече стояха пред пулта за управление на полетите. В движение научиха някои от подробностите и се разпоредиха за опразване на командната зала и районите около нея от излишни хора, персонал и най-вече от журналистите. Корабът на Фрост се намираше непосредствено пред предполагаемото място, откъдето беше възможно привличането му от падината. Лайнерът не напредваше, а стоеше неподвижно в пространството, сякаш премисляйки последната си крачка. Но не затова командирът търсеше Алтея. Имаше нещо друго, което беше много по-различно и развълнува всички в залата. До Лъчезарни и до близките кръстосвачи бяха достигнали сигнали за помощ от обект, за който до този момент нямаше информция, че въобще се намира в региона. Корабът се казваше „Албатрос“. Беше от класа на супер лайнерите, ала все пак малко по-малък на вид и не толкова добре оборудван, колкото корабите на Формулата. Беше навлязъл в критичната зона и сега се бореше със сетни сили срещу гравитационното засмукване на черното пространство зад него. Двигателите му бяха с плазменото гориво на Лъчезарни и затова удържаха толкова дълго време, но това положение едва ли щеше да продължи. Военният кръстосвач, който се намираше наблизо и спасяваше екипажа на Фрост, не посмяваше да се приближи и стоеше на прилично разстояние от борещия се кораб. А той излъчваше непрестанно SOS сигнали, които достигаха и до Лъчезарни.

Бенджамин вече се беше настанил на контролния пулт, когато започна осъществяването на връзката. Огромният видеозор в центъра на залата показа лицето на Фрост и само след миг и пилотът видя хората в залата на Алтея. Изглеждаше спокоен и уверен, около него не се виждаше никакъв друг човек. Само един от хуманоидните роботи стоеше в непосредствена близост и изпълняваше рутинни действия по управлението на лайнера. Всичко изглеждаше в пълен ред.

— Здравейте Г-н Холекер, — поздрави веднага Фрост още щом получи видео-връзката. — Знам какво мислите за мен, но за съжаление нещата не зависеха от нашите желания. Всъщност предполагам, че вече са ви уведомили за някои подробности1 по случилото се. — Да, потвърди веднага Хойлекер. — Господата — и той посочи военните до себе си, — ме помолиха за съдействие и аз ще им го окажа, разбира се. — И то ще е наистина необходимо сър, — отвърна му леко притеснен Фрост. — Ситуацията тук внезапно се усложни и както сте разбрали, в непосредствена близост до мен изведнъж се появи бедстващ кораб с неизвестна регистрация. Според данните от бродовия ми компютър той не се води на отчет в Галактиките. Не зная какво да предприема. Лайнерът е тук и екипажът му настоява за помощ именно от Лъчезарни. Объркан съм и не мога да направя каквото и да било без сигурни данни за произхода му. Затова се обаждам, тъй като може би вие знаете повече за Албарос. — Фрост погледна очаквателно към военните, сигурен, че те имат отношение към проблема. Разбира се реакцията не закъсня. Но тя не беше онова, което очакваше Майкъл — Така е както казвате, капитан Фрост, — съгласи се веднага единият от офицерите. — Но и според нас този кораб не би трябвало да се намира там. Присъствието му ни дава само сериозни опасения за големи бъдещи неприятности. — Какво имате предвид, майоре, — попита учуден Фрост, като видя как военният смръщи тревожно челото си. — Това, че Албатрос е конструиран преди около две години от частната компания „Галакси Енерджи“. Тя както знаете, е монополист в областта на овладяването и разпространението на космическите енергии и поради това за оборудването му не се знае почти нищо. Много от разработваните от компанията технологии никога не са излизали1 от нейните лаборатории и изпитателни полигони. Този кораб не е бил одобрен за пуск от Междугалактическата космическа асоциация и не би трябвало да е в полет. Предполага се обаче, че зад секретността и бързината по конструирането му има някаква сериозна причина. Вероятно Албатрос крие тайна, съдържаща се в горивото на двигателите му. — Искате да кажете, че той вероятно е проектиран за изследователска мисия в падината. — попита Фрост — Да, защото вероятно в търсене на нови и неразработени енергийни източници Галакси Енерджи се е насочила самостоятелно към тези богати на енергия нови обекти във Вселената. Това обяснява мълчанието на екипажа, който въпреки сигналите за бедствие не търси някаква връзка със силите за сигурност, нито пък дава обяснения относно направлението, целта и оборудването на кораба. Настойчиво иска връзка само с вас. — В такъв случай вероятно мисиите ни съвпадат, така ли да ви разбирам, сър — изясняваше си Фрост … Затова те съвсем целенасочено са изпаднали в бедствена ситуация. — Това е най-вероятното предположение, капитане. Но има и нещо, което се отнася до Анита Фалкон Бел. — В този миг всички в командната зала видяха неспокойствието, което премина за секунда през лицето на Фрост. После той бързо се овладя и заслуша внимателно.

— Както знаете, — продължи военният, — тя беше целта на претърсването на кораба ви малко преди излитането, но не беше открита. Същевремнно се установи, че наистина не би могла да бъде, защото е била отвлечена малко преди да тръгне за Космодрума от група лица, представящи се военни. След последните събития сме сигурни, че те са били от „Галакси Енерджи“, а този факт вече показва, възможна връзка между тази компания, проф. Бел, „Албатрос“ и падината, пред която всички вие се намирате.

Напрежението по лицето на Майкъл се задълбочаваше. Той явно не разбираше какво се беше случило. Изненадите се сипеха една след друга. — Командире, — намеси се и вторият от военните с друга информация, явно свързана с първата. — Вероятно сте установили, че излъчванията, които имаха за обект преди единствено Анита Фалкон Бел сега внезапно смениха направлението си и се концентрираха в полето около вашия кораб. Това ни беше навело на мисълта, че е възможно по някакъв начин въпреки нашите мерки за сигурност въпросното лице, проф. Бел да е успяло да се промъкне на Лъчезарни и отвличането да е било само една инцинировка. Дори мислехме да ви питаме за това. Имахме данни, че сте планували подобно прехвърляне. Сега обаче след съобщенията за близостта на Албатрос до мястото пред падината разбираме, че мис Бел наистина не е при вас, а на бедстващия кораб и излъчванията са насочени вероятно именно към него. Всичко това е било една добре разиграна заблуда. Обстановката, както разбирате, доста се усложни и затова не знаем какво точно да ви посъветваме, освен да преговоряте с екипажа на Албатрос.

Спокойният вид на Майкъл отдавна се беше сменил с напрегнатото изражение на изплашен човек и той от дълго време вече безуспешно се опитваше да заличи това излъчване. — Простете ми, но нещо не разбирам и искам да го уточня, започна почти заеквайки той, когато разбра, че военният завърши мисълта си. — Значи, първо Анита Фалкон Бел е била отвлечена преди да тръгне за Космодрума и затова не се появи на изпращането ми, а след това се е появила най-неочаквано на борда на Албатрос, който в момента вероятно приема излъчванията от падината.

— Правилно сте ме разбрали капитане, — потвърди военният. Тя е там, иначе няма как да си обясним промяната на силата на излъчванията и смяната на тяхното назначение. Това от друга страна обаче сне и подозренията от Вас. — Че тя е при мен на Лъчезарни, — попита отново неразбиращ Фрост. Изглеждаше много разтревожен. — Да, сега вие сте извън подозрения, но затова пък с усложнена задача. Трябва да ви уведомим, че подозираме Албатрос в действия срещу сигурността на Вселената. Най-тревожното е, че освен сигналите от падината, ние улавяме от кораба мощно поле на мисловна нергия, каквото не би трябвало да съществува в Галактиките. Смятаме, че то също принадлежи на Анита Бел, капитане. — Военният погледна много изпитателно Майкъл. — Това е мисъл, поле на унищожителен Манас, което може да бъде гибелно не само за мисията ви, но и за Вселената. — Не, не може да бъде, — Фрост не беше съгласен и личеше, че е ужасно притеснен. — Тук нещо се е объркало. Объркало се е — повтаряше монотонно той, като удряше леко, но постоянно юмрук в брадичката си. Не беше на себе си и не криеше това. Мислеше нещо много усилено и дори спря да обръща внимание на връзката с Алтея. Военният пък реши, че Майкъл не го е разбрал и повтори информацията си. — Капитан Фрост, разбираме ви, защото ситуацията наистина е сложна. Пред мен е последната справка от кръстосвачите в района, които потвъждават, че Галакси Енерджи вероятно се опитват да използват манастичните способности и евентуално нечовешкия произход на Анита Бел за своите егоистични цели. С това създават реална опасност както за вас, така и за Лъчезарни и Вселената. На борда им има Унищожител, капитане, която заплашва всичко… — В какъв смисъл, — попита Майкъл механично, продължавайки да мисли върху обстоятелствата. — В този, че те най-вероятно са решили да атакуват Лъчезарни и затова изпращат сигнали за бедствие. От друга страна знаят, че ние няма да можем да ви помогнем заради Манаса Анита Бел, която ще привлече лайнера с мисълта си. — Но, майоре, те могат да ме унищожат, без да разиграват тази игра, — възрази Майкъл — Тук нещо не е наред, но не знам какво е то. Албатрос по-скоро иска контакт, отколкото конфликт. Използват сигнала за бедствие, за да не се разкриват, а и за да имат повод за връзка. — Може и така да е, — съгласи се военият, — но едно е сигурно. По някаква причина, която се надяваме да разберете, искат точно вие да се приближите и да им окажете помощ. Предполагаме, че се отнася до личната ви връзка с Анита Бел. Затова предположихме такъв техен план.

Вече на всички на Алтея беше ясно, че Майкъл Фрост е сериозно изплашен. Той сякаш в един миг прозря истината и тя очевидно беше ужасяваща за него. В командната зала наблюдаваха как той просто за един момент разбра всичко и как това му подейства като шок. Отпусна се тежко на мястото си, каза, че ще потърси връзка малко по-късно и изключи монитрите. Всъщност повечето на Алтея мислеха, че го разбират, защото той не само беше предприел нещо изключително рисковано за спасяването на Вселената, но сега се намираше пред трудната задача да преговаря с екипажа на Албатрос, където вероятно се намираше един много важен за него човек. Никой обаче не подозираше, че причината за тревогата му беше съвършенно друга. Там на Албатрос наистина можеше да се окаже една много позната жена, но тя съвсем не се наричаше Анита Фалкон Бел. И за негов още по-силен ужас не беше никакъв унищожителен Манас, а съвсем обикновен човек. А Отрицателен очевидно имаше на борда на Албатрос и той беше някой друг…