360 градуса преди края

28 глава

На Алтея много хора бяха обезпокоени от последните събития и то не само сред представителите на „Формула — 1“. Редица други организации също с огромен интерес следяха ситуацията на Космодрума и в системата Олеандър. Някои от тях дори бяха жизнено заинтересовани от развръзката там. Сред тях беше и Военният отдел, който се занимаваше с Анита Бел. Напоследък се бяха изправили пред много труден проблем не само поради естеството на загадката, но и в следствие на противоречивите данни, които бяха събрали напоследък. Офицерите нямаха ясна концепция по въпроса; както никога досега не работеха по определен план и по ясна задача, съществуваше повсеместно объркване и неяснота. Опитваха се да разрешат проблема, като включиха допълнителни сили по разясняване на случая и по обработката на данните. Плътно натовариха информационните системи, струпаха огромни междугалактични поделения в района на падината, изолираха района и проучиха почти всички подобни кътчета на Вселената. Събираха се сведения на всички нива, преглеждаха се стотици стари дела, под подозрения бяха поставени много галактически обединения с политически и стопански функции и най-вече Галакси Енерджи. Проверяваха се всички сведения за непознати и тайнствени обекти във Вселената още от началото на космическата ера, та дори и от преди това. Бяха привлечени дори Манасите и феномените. Работата се разгърна в много и различни направления и въпреки че всички екипи работеха всеотдайно, водени както никога досега от мисълта, че е заплашена цялата система за сигурност на човечеството, резултат нямаше. Нещата се развиваха по необясним начин, за който нямаха никакво понятие и изработени модели на противодействие.

Точно върху това размишляваха двамата военни, чакащи на входа на административния център на Космодрума. В ръцете на единия от тя беше цялата налична информация по случая — Анита Бел, както и последните, получени преди два дена, данни от Попивателните1 на Харисън Стоун.

Те обаче силно противоречаха на информацията, получавана от Фрост. Но експертите не смятаха, че са фалшиви. Това се потвърдаваше и от анализа върху паметта на Антонио, който показваше, че мислите му са отчели само корекност при разговорите му с Харисън Стоун. Следователно дедективът беше казвал истината. По-същия начин Детекторът категорично гарантираше и информацията от Попивателните — Фрост и Анита Бел бяха искрени и убедени в намеренията си. След това на борда на Лъчезарни Майкъл също не изглеждаше обезпокоен, както щеше да бъде, ако лъжеше за постъпките си, пък и проф. Бел не беше открита на лайнера. И все пак капитанът не беше съобщавал нищо на шефовете си за разговорите си с приятелката си, които откриха по-късно в Попивателните. Така се получаваше абсурдното положение, че няколко източника даваха достоверна, но взаимнопротиворечива информация. Тревожното беше друго. От Анита нямаше и следа. Очевидно тя беше отвлечена от хора, които са се представяли за военни. Непонятен беше и фактът, че записите от видеозора в момента на отвличането я представяха съвършенно спокойна, сякаш очакваща подобно посещение. Тя без никакви уговорки тръгва с тези лица, маскирани като истински представители на отдела, дори не иска потвърждение от ръководството на ОВОС. Държи се така сякаш няма общогалакически имунитет, а сбогуването с приятеля и е без значение за нея. Психолозите дори откриха при внимателния анализ на лицето и известна доза задоволство. С една дума нямаше вид на човек, на когото са объркали плановете, а напротив. Ситуацията беше твърде объркана. Затова най-необходимо беше да открият тези, които бяха наели и отвлекли Стоун. Предполагаха, че са Галакси Енерджи, защото отдавна ги подозираха, пък и когато ги споменаваха пред Антонио, реакциите му бяха положителни. Но най-труден се оказа въпросът с произхода на Анита Бел, защото всичко, с изключение на поведението и странните и спокойствие при арестуването и потвърждаваше човешкото и естество. Съмнения предизвикваше и Майкъл Фрост. А връх на всичко беше моментното спиране на излъчванията от падината точно, когато лайнерът се отправи по маршрута си, а преди това те се бяха пренасочили именно към него. Пълна бъркотия.

Сега двамата военни обзети напълно от тези мисли, очакваха всеки момент да получат достъп до третия етаж. Беше дошло време да посветят Хойлекер в качеството му на главен мениджър на Формулата в плановете на Правителството и на Генералният щаб относно елитния му лайнер. Разбира се, знаеха; на него никак нямаше да му се понрави новината, че „Лъчезарни“ може да потъне безвъзвратно в неизследваната бездна на падината, но нямаше какво да се прави, лайнерът можеше много да им помогне.

Пред вратата вече ги очакваше РЕМ-ът му, а самият мениджър щеше да пристигне всеки момент. Охраната минута по-рано решително се беше разправила с представителите на масовото осведомяване и те просто се бяха изпарили. Имаха завидното умение да разбират кога могат да се докопат до нещо и кога присъствието им е неудобно. Разбира се те щяха да дебнат, в момента, когато напрежението спаднеше, щяха да налетят отново с пресни сили и с нови идеи. Сега обаче пътят към деловата работа беше разчистен и Бенджамин можеше да заповяда. Той беше точен и секунда по-късно вече се ръкуваше с гостите си. — Надявам се да ме извините за закъснението, — притесни се той още щом ги видя на входа, — но ситуацията както знаете е много напрегната. — Покани ги в кабинета си и сам зая огромния си луксозен стол. Беше разположен пред огромна триизмерна крата на обитаемата Вселена, върху която със сребърни улеи — нишки беше очертан маршрутът на Формулата. В момента те светеха и очертаваха с мигащи точки местата, където се намираха отделните кораби. Червената сфера пък, в сектор на Олеандър, показваше „Лъчезарни“, който кой знае защо бавно променяше координатите си и излизаше от така ярко начертаното поле на звездната карта. Виждаше се как лайнерът решително поема нов курс и как съвсем скоро нямаше да може да се следи маршрута му върху стената — Кълбо. Вместо Лъчезарни щеше да остане само черната бездна на Космоса.

Бенджамин проследи погледите на двамата мъже и разбра интереса им. Те също гледаха стената зад него и движението на „Лъчезарни“ върху нея. — Както сами виждате, — започна той, — проблемът е сериозен и засега неконтрулируем. — Лъчезарни съзнателно се отклонява от курса и нищо не може да го спре, освен, разбира се, вашите кръстосвачи. Аз едва ли ще мога да ви дам някаква съществена информация. Но все пак ще ви кажа всичко, което знаем дотук. — Не получи отрицателен отговор и затова продължи. — Съвсем неочаквано преди час и двадесет минути ни докладваха информация от „Сивия орел“ — и Бенджамин показа движението му върху картата, — че е получил сигнал за бедствие от евакуиралия се вече екипаж на Лъчезарни. В момента той се намира ето тук. Ето тази миниатюрна червена точица. Със самия лайнер обаче няма свръзка. Никой не отговаря на повикванията, въпреки че на борда му би трявало да има хуманоиди, а може би и хора. Ендновременно с това — което е най-тревожно, — планетарните ни съоръжения не отчитат данни за нарушение в механиката и целостта му. Също така установихме, че компютърните системи, които поемат управлението му при напускането на хората са били напълно блокирани. Направихме си извода, че лайнерът е минал на ръчно управление, което е пък по силите само на човек или на хуманоид. За съжаление всички мълчат, а все още не знаем колко хора и хуманоида са се прехвърлили на спасителния кораб. Не ни е известно дали има останали на кораба, които също по някаква причина са изключени, елиминирани или съзнателно им е забранена връзка.

В този момент от обясненията си Бенджамин забеляза, че военните го слушаха по скоро от уважение, отколкото като необходимост; явно са мислели, че знае повече. Той спря и смутено смутолеви:

— Но навярно това вече ви е известно, господа, въпреки че в началото останах с впечатлението, че ви интересува. — Да, това е важно за нас, — съгласи се единият от военните, — но ние също получихме тази информация. Нещо повече, ние вече я очаквахме, — заяви младият мъж като погледна косо главния мениджър. Той пък от учудване дори не реагира в първия момент. — Какво, какво говорите, — заекна Бенджамин секунди по-късно. — Как така очаквали. — Той почувствува как го обхваща огромно вътрешно напрежение. Стомахът му безнадежно се сви, топли вълни заляха цялото му същество. Усети се като като мишка в капан, която разиграват. — Г-н Холекер, — продължи военният, като прецени че мъжът вече може да възприема. — Проблемът, както виждате е много по-сериозен, отколкото вие си мислихте и затова ви оставихме да говорите, за да видим какво знаете. Нещата обаче са по-важни и засягат цялата Междугалактическата сигурност, поради което ние сме тук сега. — И какво мога да ви помогна, — уморено разтвори ръцете си главният мениджър на Формулата. — Явно вие знаете повече от мен. — Отпи голяма глътка от освежаващия сок на масата. — Да, ние знаем повече от вас, но вашите хора са тези, които познават по-добре от всеки друг системите на „Лъчезарни“. Затова именно те сега са ни много необходими. Вашите оператори най-качествено могат да осъществяват връзка с него, защото той — военният леко се запъна. — Г-н Холекер, Лъчезарни ще трябва да се приближи с изследователска цел да новообразуванието … — И затова екипажът е напуснал. — Бенджамин разбра само за миг истината. Почувствува как отново се изпотява и как светът започва бързо да се стеснява около него. Стана му необичайно горещо. Пред очите му се завъртяха лицата на Управителния съвет, на колеги, на спонсори и всичко се обърка в една голяма каша. Видя как обслужващият робот се втурна с голяма чаша вода в ръка като същевременно алармираше и медицинската служба. Тя обаче не се наложи да пристига. Поел глътка течност, главният мениджър дойде на себе си и продължи. Беше длъжен да разбере всичко, защото беше сигурен, че Лъчезарни ще загине. — Но лайнерът струва трилиони долари, — не разбираше той. — В него има огромно количество нови неизпробвани още разработки. Нима ще ги хвърлите просто ей така, на вятъра. — Именно затова Г--н Хойлекер, именно затова, — беше категоричен военният. — Лъчезарни е най-съвършеното творение на човешката мисъл. Само той евентуално би могъл да устои на близостта до падината, която напоследък се оказа опасна. Корабът вече го доказа веднъж, когато се измъкна от подобна ситуация. Беше експримент и други лайнери при същите условия нямаше да се справят. Но той успя. Затова избрахме него — и офицерът посочи материала пред себе си. — Освен това Лъчезарни се управлява от един от най-добрите пилоти в четирите свята — Майкъл Фрост, — намеси се вторият мъж, който до този момент само слушаше разговора. — Вие добре знаете, — подчерта той, — че всички ваши пилоти са членове на нашия Военен съюз и са длъжни да ни сътрудничат.

— Да, да знам, — клатеше глава Холекер, разбираше всичко, но все пак усещаше, че нещо не е наред. Чувстваше го с цялата си същност. Миг по-късно скочи. — Но Фрост не е на кораба, — извика той. — Там положително няма никой, поне според нас и „Лъчезарни“ е вероятно празен и … следователно загубен. Вие сте го оставили сам срущу произвола на съдбата. — Хойлекер изпъшка още веднъж при тази мисъл и само предизвика нова защитна реакция на роботите си. Трябваше да им направи знак да не се месят повече, та дори и да умира. Отстрани ги.

— Не, не е така, — военните го гледаха съчувствено. — Майкъл Фрост е единственият човек на борда. Това е информация, която никой не знае и която искахме да ви съобщим. Той не е напуснал лайнера и точно затова сме при Вас. — Продължи след като за пореден път оцени, че Бенджамин е понесъл удара — най-добрият му пилот заедно с кораба си е пред бездната. — Боже мой, — мислеше си той, — какво ли още трябва да издържа през този най-ужасен ден в живота ми. Хойлекер отпи и последните глътки от чашата си и решен на всичко съобщи:

— Вече съм готов да чуя и най-лошите вести, защото както виждам има още, — гласът му беше станал равномерен и точен. — Какво точно искате от мен. — Добре, — съгласиха се също толкова спокойно отсреща. — Майкъл Фрост още отпреди две години изпълнява задача във връзка с новопояващи се напоследък падини, една от които е въпросната точка след системата Алистър. Вие още не знаете, но тези новоборазования вече заплашват самото съществуване на човека като засмукват част от космическото гравитационно пространство, а ние нямаме никаква позитивна информация за произхода, състава и целта на появата им. Притежаваме единствено данни за приятелката на Майкъл Фрост — проф. Анита Фалкон Бел, която както си спомняте, Г-н Хойлекер, търсихме на борда на Лъчезарни точно преди старта. За нея имаме подозрения, че е с Нечовешки произход, въпреки отрицателните резултати на направените досега анализи.

Въпреки решимостта си да бъде спокоен, Бенджамин отново не издържа. Гледаше ги смаяно, защото това наистина беше върхът — сега пък някакви други странни същества, не-хора и то на неговия кораб, на най-добрия му лайнер. Може би сънуваше или полудяваше. — Да, но нея я нямаше на кораба, — сети се той, в опита си да отхвърли и тези кошмарни твърдения. — Доколкото разбрах. Разбира се неволно…тя не беше там. — Стресна се, осъзна, че беше казал нещо неумесно. Никой не го беше информирал за това официално и той не трябваше да си дава вид, че знае. Понижи тона си и погледна виновно военните. Какво ли щяха да направят сега, помисли си той. Те обаче въобще не реагираха. Дори изчакваха да продължи:

— Та доколкото неволно разбрах, — коригира се Бенджамин, — тя е изчезнала и никой не знае къде е. — Има нещо такова. — Военните продължаваха да го гледат безучастно. Искаха от него просто сътрудничество — Предполагаме, — поясниха те, — че тя или е отвлечена от някоя трета организация, замесена в играта, или е на брода на „Лъчезарни“, попаднала и прикриваща се там по неизвестен за нас начин. Трябва да знаете, че Майкъл Фрост беше много удобен за изпълнението на тази задача, първо защото е „привлечен“ член на военната организация и командир на „Лъчезарни“, второ защото имаше интимна връзка с Анита Фалкон Бел. Още преди две години му поискахме съдействие, като разчитахме на войнската му чест. Сега обаче смятаме, че емоционалните връзки му пречат да бъде напълно лоялен към нас. Разбира се, не изключваме и някакви други причини. Предполагаме, че поведението му може да бъде наложено или пък да е инспирирано от нещо специално. Така или иначе, Г-н Холекер, не сме сигурни в реакциите му и затова ви молим за съдействие. Той също може да бъде под странни влияния. Затова искаме да говорим с операторите, които осъществяват връзката с „Лъчезарни“. Може би те ще успеят да измъкнат повече информация от Фрост или от обслужващите системата хуманоиди. С "Лъчезарни трябва да бъде установена връзка. Непременно. Разберете ни добре, Г-н Холекер, — прочувствено завърши мъжът. — Тук не става въпрос вече нито за пари, за слава, нито дори за пристиж или технологии, а за съдбата на човека. Имаме работа с чужда сила, с нова интелигентност и ум извън Вселената, излъчваща сигнали, които в момента може би се изливат като порои върху вашия и нашия лайнер. Заплашени са устоите ни, Бенджамин, а ние не знаем дори източника на заплахата. — Това означава ли, че Лъчезарни е отвлечен и Анита Бел е на борда му, — попита Хойлекер, осъзнал сериозността на положението. — Добре щеше да бъде, ако можехме да ви дадем отговора на този въпрос, — поклати отрицателно главата си военният. — Но и ние не знаем това. — Но вие претърсихте кораба и не открихте тази жена. Защо мислите че сега е там. Аз също бях на обиска. — Бенджамин смръщи челото си и промърмори. — Въпреки, че тогава Майкъл изглеждаше странно спокоен. — Да, ето виждате ли, дори вие се съмнявате. Тя наистина не беше там според групата, която обискираше, но не забравяйте, че имаме работа с друг тип цивилизация, с други технологии и с други начини на въздействие. — Да, да разбира се, — съгласи се Бенджамин. Беше готов за действие, забравил за състезанието и за шефовете си. Вече се беше свързал с Рем-а и предаваше съобщение до двамата оператори на „Лъчезарни“. Викаше ги спешно в кабинета си. Разговорът щеше да продължи с тях. Дано да можеха да помогнат. Всички окончателно разбраха, че състезанието навлиза в нова фаза, опасна и напълно непредвидима, а Бенджамин Хойлекер знаеше, че ако приживее тези напрегнати дни ще се оттегли, завинаги. В този момент той осъзна, че това беше върхът на кариерата му или по-точно на провалът. Така или иначе името му вече беше останало в аналите на състезанието като мениджър, създал най-голямото объркване в Галактиките или дори поставил началото на края на Вселенета. Всъщност, като се замислеше, дали това наистина беше толкова лошо. Кой знае. Несъзнателно Бенджамин търсеше във всичко реклама и бизнес, а само времето щеше да покаже правилността на действията му.