360 градуса преди края

46 глава

Вибриращ Възход бързаше да изпълни последната си задача и да провери какво предизвикваше у него тази тревога за Лъчезарни. Беше се свързал отново със своя свят и разбра, че там вече всички го очакваха с нетърпение, безкрано доволни след завръщането на войните. Последните данни бяха, че съхранената енергия на Кълбото е върнала живота в неговото Завъртване, като е възстановила равновесието и е намалила загубите и опасностите. Нещо повече, проникващата оттук сила, органично свързана с първична им същност, беше отприщила много забравени или неизползвани още сили в неговия свят. Беше научил, че сега връзката с горните нива е по-крепка и по-осезаема отвсякога. Очакваха пряк контакт с Великите Творци, защото беше се върнало първичното усещане за цялост и единство. И сега то беше на едно по-високо ниво, присъщо на новите поколения и клонове. Затова Вибриращ Възход с още повече радост и надежда очакваше прехвърлянето. Искаше да бъде свидетел на промените. Същевременно тревогата му оставаше. Около него без явна причина се струпваше черно напрежение, той се чудеше дали това не беше свързано с новопоявилите си лайнери от Кълбото или пък отново с Господарите на Мрака. Смътно долавяше със свръхчувствителните си органи опасност и заплаха, но не можеше да си ги обясни, защото те странно му убягваха. Затова беше решил да остане. Знаеше, че посланията са разбрани и то не само от Анита Бел, но от цялата система на Кълбото. Усещаше го с цялата си същност; потвърждаваха го и данните в Родината му. Там бяха почувствали Разбирането и Промяната. Бяха сигурни, че човекът вече не е същият, че Завъртването на Спиралите няма да го завари неподготвен както преди. Въпреки това обаче оттук се носеше силно напрежение и болка, както от Огледалния свят. А Тъмни нямаше, бяха останали само хора. Трябваше да разбере къде се крие опасността и то преди да изчерпи енергията си. Вибриращ Възход беше започнал да се страхува да не занесе някаква угроза в своя свят, а оттам и в Горните предели. Затова трябваше да се свърже с Анита Бел и да си изясни нещата. Тя вече твърде добре боравяше с енергията на съзиданието и диалогът помежду им беше лесно осъществим. Затова сега мисълта му полетя с радост към нея. Трябваше му отговор на тревожните въпроси и тя сигурно можеше да му го даде.

Всъщност на Лъчезарни в момента хората изследваха нещо в околното пространство — онзи благотворен, ярък Манас, който носеше първичната сила. Бяха се свързали с него и той се намираше при тях, съвсем добронамерен и благ. Но откъде идваше захлахата, питаше се непрекъснато Съвършеният. Тя съществуваше и се усещаше все по-ясно, хората в кораба бяха необичайно напрегнати и тревожни, изправени пред някаква дилема. Трябваше да се намеси в мисловните им образи, да разбере и насочи мислите им към себе си и да проучи проблема. Енергията му беше предостатъчно. Съсредоточи се и започна да изследва съзнанието и мислите на Анита Бел.

Веднага разбра, че конфронтацията е вътре в Кълбото, между отделните личности в него, толкова специфични и отличителни един от друг че трудно се възприемаха като едно Цяло.

Напрегнат разговор се водеше между командира на Лъчезарни и адмиралския лайнер. Това не предвещаваше нищо хубаво, защото адмиралът беше ядосан. Нещо тъмно засенчваше мислите му, но Вибриращ Възход не разбраше какво.

— Поради противоречивите данни на компютърните системи приехме — казваше той на Фрост — че Манасът, който Вие току-що взехте на Лъчезарни, е част от нечовешкия произход в света. Той е източникът на необикновеното лъчение от Земята, същевременно е човекът, потънал преди време заедно с модела на Вселената под Карнак. Много е важен за силите на Охраната и затова вече изпратихме една от нашите свръзки да го прибере. — Не сме сигурни, че ще искате да го приемете адмирале — не се съгласяваше Фрост. — Мисля, че първо бихте искали да го изслушате, а после да решите. Всеки момент ще дойде тук, защото сега още разговаря с Анита, с която се оказаха стари познати… — Не, това не е необходимо. Знаем всичко за тази връзка, осведомени сме за миналото му и отношенията му още от дете с други светове. Допускаме, пък и неговият учител в Тива потвърди, че не пренадлежи изцяло на човешкия род. Знаем за мисията му. Всичко потвърждава вашите данни и достоверността на посланието, но както Нуту, така и Съществото пред лайнера ви, капитане, са жизнено необходими на човечеството, за да се разработят методите за развитие на човешкия мозък. Освен това трябва да открием отново ключа към модела на света, за което ни е необходимо и вашето сътрудничество. Затова след завършване на задачата ще вземем и Анита Фалкон Бел при нас. Между другото прихващачът е вече пред люковете на Лъчезарни, капитане. Съдействайте ни…

Майкъл с мъка преглътна последните думи и като се направи, че не ги е чул, се съгласи дипломатично със заповедта. Той много добре разбираше, че това не бяха мисли на Адмиралтейството. Целта беше много по-висока — Вибриращ Възход, Съвършените и Вселената. Трябваше да защити първо тях. Ноне знаеше как.

— Виждам, че и Анита е вече при вас, а с нея и Нуту — каза адмиралът. — Да, току-що влязоха, роботите ги уведомиха за разговора и намеренията ви и вече можете лично да преговаряте и с тях. Мисля, че Анита иска да ви съобщи нещо много важно — заяви пилотът. Беше отчаян, а последните думи спонтанно се изплъзнаха от устата му. Той не знаеше нищо ново… Оказа се обаче неволно прав, разговорът с Нуту наистина беше дал резултат. Анита атакува директно…и всички усетиха силата и, защото тя знаеше много. — Адмирале, това което искате от мен е невъзможно и няма да стане — тонът и беше безкомпромисен. — Ние, включително разума пред Лъчезарни знаем истинските ви намерения и поради това само след секунди той ще напусне тунела, дори ако трябва да се бием за това. — Майкъл се учуди на агресивността и. Тя искаше да предизвика адмирала, излъчваше сила…

И наистина постигна това. Адмиралът стана още по-категоричен и неотстъпчив, раздразнението му се повиши, а мислите му се объркаха. — Какво значи да си тръгне. — попита ядосано той. — Не може да си отиде, защото преди това ще трябва да премине през полето създадено от нашите кораби, а той не е в състояние да унищожи ничий живот. Ще остане и ще се подчини на нас. Всички усетиха раздвоението и в този миг почувстваха Тъмния. Само за секунда, но и тя беше достатъчно на Вибриращ Възход и Анита добре знаеше това. Вибриращ Взъход вече бе ше предупреден, а отсрещната страна беше бясна, разбрала, че е подценила хората. Връзката се прекъсна. Беше сигнал за война…

Анита, едва изчакала угасването на обемния образ, се хвърли тревожно към Фрост. От агресивността и не беше останала и следа, страхът и беше съвсем нов. — Майкъл трябва да направим нещо, те ще се опитат да го заловят — задъхваше се тя, — въпреки че той вече знае…

— Знае какво. — Майкъл нищо не разбираше, макар и да предусещаше неприятните новини. Наостри уши.

— Онова, от което най-много се страхувахме. То се оказа истина. Малко преди края на битката Нуту забелязал точно като мен и Вибриращ Възход, че един странен Унищожител се е промъкнал след атака на Съвършените от един кръстсвач към адмиралтейския кораб, като ги е заблудил. А там е нямало Благодетелни Манаси и никой не го е усетил. Миг след това и лъчението му е спряло. Нуту предполага, че е останал и се е прикрил там, манипулирайки адмирала, офицерите, а може би и свръзката им с Центъра, да не кажа всички военни на Алтея. В това време и други, по-малки унищожители са проникнали на някои други кръстосвачи. Ние, всъщност тогава ходихме натези кораби, но не открихме нищо… — Искаш да кажеш, че затова постъпват така. — възкликна Майкъл. — Няколко от онези ужасни катранено-черни същества са на военните кръстосвачи.

— Да, току-що го научих. Въздействието не е външен източник, а идва отвътре. Нуту беше толкова ужасен от това, че е криел досега мислите си, за да не го прихванат. Каза ми го едва тук на борда. Сподели и, че това не е обикновен Унищожител. — А какъв. — Фрост недоумяваше.

И той не знае точно, но е сигурен че е с по-висок ранг от станалите. Те не са в състояние да се прикриват толкова добре. Нямат такава мощ. Той се е грижил и за другите.

— И какво ще правим. Съвършеният се готви да си отиде. Кой ще и защити сега от господарите на Мрака. Те ще проникнат във Вселената, ще отгледат нови Унищожителни, ще погубят благодетелните Манас и ще ни окупират отвътре. Ще загинем преди Завъртването…

— Вече са започнали. Сигурна съм, че дори самият адмирал е под негово въздействие, а чрез него и Генералният щаб и Правителството. Те се оказаха толкова хитри и коварни.

— Кажи му, веднага кажи на Вибриращ Възход, нали общувате в картини — извика Майкъл. Беше отчаян.

— Вече го направих, капитане1, но няма време. Те също знаят, че са разкрити и ще атакуват всеки момент. Енергията се изчерпва, петата капсула е отдавна изстрелянаи само след минути тунелът ще представлява само вихри антиматерия, в която всичко ще се разпада за миг. Виж, приближават се. Знаят че нямат време.

— С чудовищата на борда — тропна ядосано по пулта Майкъл. — Не, ще се бием, дори енергията ни да свърши — беше категоричен той, убеден, че това е единственият начин да погубят създанията на Мрака. Само да знаеше на кои кораби е опасността. — Не, така няма да стане. — намеси се в същия миг Анита, сякаш разчела мислите му. Пред нея беше вече картината на свръзката с Вибриращ Възход и в изображението ясно се виждаше, че той знае цялата истина. Беше ужасна, защото и Съвършеният не можеше да открие на кои кръстосвачи бяха Унищожителите, а само усещаше най-общо присъствието им. Беше разбрал и, че един от тях наистина не е обикновен Поглъщащ, а Огледален Велик, промъкнал се незабелязано сред шума на битката. Той щеше да се материализира във Вселената и да я подчини на мисълта си, прикривайки останалите. След това щеше да призове отново силите на Мрака. Беше станало най-лошото. Дори може би беше онзи същият Велик — Леонардо, който веднъж вече се беше изправял срещу тях. Беше симулирал унищожението си. — Вибриращ Възход не му е равен. Той не може да се справи с него — проплака Светлина. Тя също го беше познала. — Великият Тъмен ще спомогне за пленяването на Съвършения. Той трябва да си отиде, да поиска помощ, сам няма да оцелее. Не, не трябва да се бием — настояваше тя, — а да му помогнем да избяга. Това е единственият ни шанс. А и Военните ще очакват конфликт, а не бягство…

— Така е — съгласи се Майкъл, — Светлина е права. Трябва да му помогнем. Предполагам, че ще използват затваряне в силово поле.

— Да, ще го пленят, а това ще разстрои и неговия свят — допълни Анита. Разговаряше с Вибриращ Възход — Ето той казва, че само помощ от другаде може да ни спаси. Сам е наистина безпомощен. Ще се опита да се свърже със сестра си, защото неговите събратя всеки момент ще му пратят сигнал за прехвърляне. Счита, че само те могат да ни подкрепят. — Да, да опита, а аз ще пренасоча мощността на Лъчезарни по-посока на света на Съвършените. Така мога да неутрализирам част от силовото поле и ще образувам нов тунел, позволяващ му да се изтегли. Унищожителят няма да посмее да се намеси открито, защото ще го усетят Благодетелните, макар и отслабени. Той почти ги е елиминирал, но все пак ако смъкне прикритието си по-рано военните могат да разберат измамата. Все още няма да рискува. — Ще Ви свържа тогава — съгласи се Анита, беше готова на всичко. — Не трябва да изпускаме момента.

— Може да получим и помощ от другаде — намеси се Нуту, странно обнадежден. Той изведнъж беше уловил във въздуха нещо познато и близко. Дори се усмихна. А Майкъл и Анита не разбираха нищо. Положението беше така отчайващо, а той излъчваше светлина. Те просто не знаеха, че това беше онова същото сияние, което вече на два пъти му беше спасявало живата. Сега се беше появило пак и по-силно отвсякога.

В този миг почувстваха и атаката на кръстосвачите. Забравиха за Нуту. — Много бързат, енергията явно наистина се изчерпва — притесни се Фрост — Вече спускат щита около корабите и сега ще образуват силовото поле. Постепенно ще стегнат капана, а после ще придвижат Вибриращ Възход до границите на Вселената и ще го прехвърлят на Земята, където може да съществува, заради лъчението на модела. — Ето, Съвършеният не може да се отскубне. Те го затварят. Силовото поле действа, той е в мрежата. — Фрост започна включва нето на преобразователите на кораба. Дано успееше да помогне. — Започваме Майкъл, трябва да сме готови — реагира в същия миг Анита. — Той вече не разбира добре какво точно става — извика тя. — Объркан е, прекъсна се връзката с неговия свят, която току-що беше получил и която му даваше някакви надежди. Трябва да се настроим на неговите вибрации. Дайте заповед на роботите да пробият полето. Вибриращ Възход наистина не разбираше добре какво става. След връзката си с Анита той беше наясно, че хората, обсебени от мрачната страна искаха от него да остане в техните граници. Затова се приготви за заминаване, трябваше да потърси спешно помощта на Съвършените. Унищожителите бяха в Кълбото. Обаче не успя. Поне така мислеше.

Тъкмо щеше да получи сигнал за прехвърляне, когато изведнъж се появи това поле, а след него и пленяването. Чувстваше се смазан. Загуби вибрациите от своя свят, дори не помнеше дали успя да предупреди Излъчваща Светлина за Унищожителя… Тя настина го усети и понечи да отговори, но той не можа да я чуе. Не можеше да улавя сигналите от своя свят, само смътно разбра, че са обнадеждаващи. Изведнъж изгуби ориентация, връзките му се разконцентрираха, сетивата загубиха остротата си. Хармонията изчезна. Около Вибриращ Възход се появиха стени, през които той не можеше да премине. Никога не се беше чувствал така и не можеше да разбере какво става. Знаеше само, че този плен произтича от Кълбото, обсебено от Великия Огледален, а също така, че това се усеща в света на Съвършените. Дано да могат да направят нещо. Всичко беше необяснимо, защото от Лъчезарни също долигаха нови свежи сигнали.

Вибриращ Възход реши да не губи надежда. Беше останало едно единствено звено, което му припомняше реалността и му даваше възможност да се ориентира донякъде. Имаше връзка с Анита Бел, която безпогрешно улавяше състоянието му. Съвършеният докрай можеше да проникне в мислите и и знаеше, че тя искаше на всяка цена да му помогне. Мислеше само за това. Не го изоставяше, не се отделяше от съзнанието му, предаваше му ориентири и спокойствие, постепенно ставаше едно с него. Вибрираха и чувстваха в единство, видяха заедно собствения му свят, към който той така се стремеше, моделираха и оформяха общо желанията си, съвместно ги осъществяваха и ползваха. Мислите на Анита постепенно съвсем заприличаха на неговите, започнаха да се материализират по същия начин и вече свободно преминаваха през пространството, достигайки до неговото Завъртване. Съвършените можеха да му изпратят сигнал, щеше да го почувства чрез нея, чрез Анита Бел. Изпита надеждата. Този път беше истинска. Около жената светеше нещо ново. Беше се превърнала в Манас, но и в още нещо, нещо много по-голямо. Беше като него. Първата Съвършенна сред хората.

Почувства и пробива, беше материален. Кутията, в която се намираше Вибриращ Възход се разкъса и нещо тежко и отвратително проникна в пространството до него, като му отвори пътя. Беше свободен. Почувства канала, завихрянето, светлините на родния свят. Отиваше си… Беше у дома.

Но не беше сам. Те, Анита, Майкъл, Светлина, Нуту и Стоун, бяха с него. Проникнати от неговите чувства, мисли и вибрации, вече част от самия него, част от едно по-висшо и по-просторно ниво, принадлежащи едновременно на двата свята, те бяха тук, свързали и обединили мислите и усещанията си в едно.

Тогава разбра истината. Показа му я Излъчваща Светлина, която беше вече щастлива до тях. Всъщност, беше се появил Велик Творец. Творец на Живота. Тя се беше свързала с него, с онзи, който преди време беше показал единствения път на Кълбото напред чрез Любовта към другите и който никога оттогава не се беше отделял от хората, готов да им помогне в най-съдбовния момент. Когато беше получила сигнала от брат си, почувствала невероятната, смазваща сила на Великия Унищожител, Излъчваща Светлина беше поискала помощ, твърдо решена да осъществи връзката си с Висините докрай, готова дори да се разтвори в тунелите над тях, за да потърси Великите Творци на Живота. И тогава, с напора на последната и надежда и отчаяние, Той се беше появил, там от самото Кълбото, от дълбините на Вселената, чрез съзнанието на самите хора, със светлина по-ярка и от най-прекрасното лъчение и със сила по-могъща от всяка друга в света. Беше облял в миг пространството с любовта и саможертвата си, обгърнал нежно Кълбото, съсредоточил се дори към Господаря на Мрака с доброта. Със силата си да твори, той беше поставил всяко нещо на местото му, изравнявайки до съвършенство противоположните енергии. Сблъсъкът е бил страшен. Черното и светлото, хоасът и светлината, обвити в една неразделна нишка от могъщество, бяха обгърнали световете и бяха навлезли като вихър в човешката Вселена, вдъхвайки и съвършен синхрон. Тогава благодетелността на Съвършените се беше върнала в невероятния им, прекрасен свят, а хората, с техния интелект се бяха прибрали в границите на Кълбото. Властта на Огледалните над Първата Спирала беше прекратена. Напълно уравновесена от равната и противоположна по посока сила на Великият Творец. Хората се бяха освободили, съзнанието им също, а посланието за бъдещето им беше ясно. Същевременно битката във Висините продължаваше и нямаше да свърши скоро, разпростряла се и на другите нива, недосегаеми за Съвършени и за Манаси. Но тя зависеше и от бъдещия избор на хората преди Завъртването на Обединените Спирали. Но не беше вече така страшно. Човекът знаешеа за двете сили — истинската и обратното и отражение; беше разбрал, че пред него стоеше сводобният му избор да тръгне по пътя си нагоре по една от тях, или към лъчезарното творчество на Светлината или към грубата и отблъскваща сила на мастиления Мрак, недокоснат още от живототворящите лъчи на любовта.

— Сър, Лъчезарни неочаквано щурмува полето. То е пробито. Сияйното съществото се измъква. Енергията го увлича, прилича на телепортация. Сър, тунелът се осветява от нещо Могъщо, сър… Съвършеният изчезна, изчезна и лайнерът… Сър, тунелът и космосът са празни… Сър, ние сме във Вселената… Мисията изпълнена, всичко по плана, връзка на всички нива…, всички лайнери по местата си… — Слава богу. Вибриращ Възход се върна в света си. Съобщете в Алтея, че мисията по завръщането му е повече от успешна. Ние успяхме. Корабите са спасени, тунелът между световете е затворен, а ние поемаме курс към Земята, защото там е нашето бъдеще. — Адмирал Бейт изглеждаше доволен, убеден наистина в светлото утре на човека. Остана му кой знае защо само далечно чувство за нещо неясно и тревожно, което го беше обзело миг по-рано. Чудеше се защо не помни последните часове от връзките си с другите. Не разбираше и защо хуманоидите бяха разконцентрирани и доста объркани. Нищо не бяха отчели и бордовите записи. Беше странно… Но той не намираше повече поводи за тревоги. Всичко беше чудесно. Отдаде страностите на скока към Вселената и по всяка вероятност на енергията от света над тях. Пък и мисълта му вече беше съвсем ясна и точна. Съжаляваше само за едно. Лъчезарни го нямаше, защото в един миг корабът и екипажът му кой знае защо се иззагубиха заедно с блестящото същество от доброта в ярките потоци от нова, непостижима светлина.

Все пак адмиралът се надяваше някой ден те да се върнат… Та нали Съвършените бяха толкова жертвоготовни и любящи.

Първата Спирала на живота, Огледалната Спирала, раждащ се с Любов и разпръстащ проникната от поглъщащата светлина, всичко тъмнина.

Велики нива на творците н Могъщи нива на Господарит живота, на мрака

Съвършени нива на подпомагащите Нива на Ползващите се от и грижещите се за живота, енергията на долните нива

Висша степен на вибрации, бързопроменящи се извисяващи почти отвесно нива без край.

Ниво на осъзнаващите живота. Нива на осъзнаващи властта

Хората на личността.

Нива на проникнатите с вълнения Нива на хаоса от чувства, неосъзнаващи света, недаващи покой.

ускорена степен на вибрации, средни нива

Нива на развиващите се животи. Нива на стихийно възникващи енергии, изместващи останалите чрез надмощия.

Нива на формиращите се животи. Нива на грозотата.

Бавна степен на вибрации и бавно развитие. Широки, разляти нива.

Нива на зараждащите се животи. Нива на случайността, пораждана от грешка.

Нива на откритите животи. Нива на сблъсък на енергии,

Обграждане с енергията на които видоизменят зрънцата

Любовта. Съвършенство.

твърдост и студенина, трудно забележими движения, безкрайна дълбочина. Хаос, където плуват зрънцата Съвършенство в пълно несъзнание.