360 градуса преди края

44 глава

В това време Флотът беше проникнал в антигравитационната падина. Човешките лайнери от дълго време чакаха пред отвора удобна възможност да разберат какво става в тунела и сега се втурнаха вътре с ентусиазма на герои. Повечето от тях стояха там от самото начало, опазили се от катаклизмите във Вселената благодарение на излъчването от света на Съвършените; след втория и третия взрив на слънчева енергия получиха доста увереност бързо се намесиха в събитията. Към тях след няколко бързи и много рисковани скока в хиперпространствто се бяха присъединили нови бойни единици, водещи на бордовете си останалата част от благодетелните Манас.

Имаха пряка връзка с лайнера и с Командването на Алтея. На Лъчезарни също веднага с облекчение забелязаха преминаването на бариерата от първите кръстосвачи. Хуманоидите на секундата съобщиха за дислокацията на флота и приеха първите сигнали за връзка. — Коридорът от енергия създава възможност на Военните да навлязат в зоната — съобщи Майкъл на сестрите и Стоун, като едновременно с това започна консултация с Анита, какво да предава на Алтея за обстановката:

- Вероятно е необходимо незабавно да ги предупредим да спазват по-голяма дистанция от нас, защото корабите им няма да издържат на натиска на Унищожителите — сподели Майкъл опасенията си. — Те не знаят нищо за тях и най-добре ще бъде да им изпратим още веднъж материала от записаните данни на разговора преди нападението. Така ще разберат с какво ще си имат работа. Преди всичко трябва да използват Манасите. — Да, най-важното е да питаш за Манасите — настоя Анита. — Защото те именно ще отразяват ударите. Не е нужно да се намесват веднага, а само след като се обединят, така ще бъдат по-мощни. Трябва да ги предупредиш и относно Вибриращ Възход. Кажи им, че той е високоразвит чужд организъм, съюзник и приятел на човека. — Но те знаят прекрасно това, и Манасите и военните — учуди се Майкъл.

— Така е, но предчувствам, че могат да се опитат да го атакуват, заедно с останалите. Нелогично е, но съм убедена…, сякаш усещането не идва от мен… Може би те, въпреки менталните си способности не знаят нищо за естеството на нещата; възможно е да има и нещо друго, което ще разберем по-късно… — Но центърът в Алтея беше информиран за всичко. — Може да не са се свързали с всички кораби или да не са разбрали правилно ситуацията — настоя Анита сигурна в чувствата си, особенно при тези катаклизми. — Ще осведомим още веднъж Генералното командване, за да потвърдим записа и смисъла на посланието.

— Добре, съгласи се Майкъл — усетил интуитивно тревогата. Бързо откри главнокомандващия. Трябваше час по-скоро да го попита за състоянието и осведомеността на Благодетелните. От това явно зависеше успехът на битката.

Затова въздъхна облекчено, когато чу положителния отговор от другата страна. Адмирал Бейт знаеше всичко за задачата. Искаше само повече информация. — Ще ви дам връзка с един от Благодетелните, капитане — предложи той. — Филип Метц ще ви обясни всичко за затрудненията ни.

Манасът беше изтощен, мръсен и отслабнал, но въпреки това готов за действие. Майкъл почувства и готовността му за саможертва. Благодетелните наистина са жертвоготовни и добри, — помисли си той, без да знае, че всъщност в това беше и проблемът им. — Ние не можем да нараняваме, нито да убиваме живи същества, капитане — съобщи му изненадващо Метц, а това с което се сблъскваме тук е хилядократно умножена спрямо нас унищожителна мисловна сила. Друго беше с мъртвата тежка материя вътре във Вселената. Част от Манасите вече загинаха тук…Затова трябва да знаем повече…

Бяха забравили. Благодетелните наистина не можеха да нараняват, за тях всяка форма на живот беше скъпоценна. Дори на врага… — Точно като Съвършения — потвърди Анита. Беше разбрала всичко и вече знаеше как да помогне. — Не е необходимо да убивате — успокои тя Манаса. — Вибриращ Възход също като Вас не наранява нищо и никого и се справя с онези само като ги изолира в пашкул от лъчистата си енергия, след което ги оставя на собствените им бури. Злото винаги се унищожава само. Затова той не ги убива, дори не ги наранява…

Майкъл видя как тя им показа начина си на борба. Един от по-слабите Унищожители бързо падна в мрежата на собствените си полета и капитанът прозря, че Фалкон Бел вече беше една от тях, от Благодетелните, и Лъчезарни имаше още една защита.

— Колкото по спешно се обедините, толкова по-добре — разясняваше още Анита. — Нашите съюзници, Вибриращ Възход и Нуту, вече едва се справят, усещате го нали. Затова трябва по-скоро да им помогнем… всички… — Майкъл почувства, че тя се колебаеше. Вярата и в Благодетелните беше пълна, но тревожното и предчувствие за Вибриращ Възход оставаше. Проф. Бел обаче не знаеше, откъде ще дойде опасността… А нещата вече уж се развиваха добре.

Битката се преобърна в тяхна полза. С чувствителните си полета Манасите бързо бяха разбрали, че главната опасност е срещу Нуту — един от Тях и затова, вече получили увереност в себе си, се опитваха да го спасят.

На него започна да помога и Анита. Само минути преди това беше разбрала, кой е той и каква е мисията му. Беше прочела едно странно съобщение от Главното командване до Майкъл за Нуту, а току-що беше получила и потвърждение от адмирал Бейт. Всички на Лъчезарни вече знаеха за Модела на Вселената под Майката — Земя, за Лития, за мага и джуджето от приказката.

Анита веднага беше извикала картината в съзнанието си за това. Беше установила огромната опасност за Вселената от разрушаване на сферата в магмата и от провала при изстрелването на останалите капсули енергия.

Затова след разговора с Метц съсредоточи усилията си единствено към Нуту. Трябваше да спасят звездната светлина, за която Тъмните вече знаеха.

Тя виждаше как по вече възстановения черен тунел започнаха да прииждат и нови и нови унищожителни сили. Стихията пращаше попълнения и нямаше намерение да се даде без бой. Благодетелните също. Всички се разгръщаха за последното сражение. Само да го нямаше това предчувствие за тайна и внезапна, коварна опасност…

Съвсем друга задача си беше поставил Вибриращ Възход. Получил достатъчно светлина, той знаеше, че трябва да се справи преди всичко с Манфред, защото само така можеше да спре достъпа на Тъмните и силата на Слънцето щеше да се окаже достатъчна срещу останалите тук. Затова той се насочи преди всичко да прекъсне канала и минути по-късно беше обгърнал плътно Албатрос и светлината му проникна вътре. Знаеше, че не може да убие Манаса; трябваше само да го обезвреди. Намери го концентриран и лош в средата на командната зала. Около него лежаха мъртвите членовете на екипажа, които разбрали огромната си заблуда, се бяха опитали да го обезвредят, и разбира се, бяха загинали. Беше малък, приличаше на човешко дете и само очите му показваха силата на унищожителната му мисъл. Те гледаха злобно и студено и толкова надменно, че той дори не забеляза светлината, която започна да го обгръща. Беше напълно убеден в правотата на мисията и покровителите си. Не можеше да откланя вниманието си от тунела, защото той се попълваше от черната, финна материя на мисловните му полета. Освен това му оставяше много малко и беше решил, че ще успее. Затова не смогна дори да поиска помощ. Беше подценил и благодетелността на Вириращ Възход. Унищожител по природа, но все още твърде малък и без опит, той не знаеше за благородството и любвеобилността на Съвършените и не прецени, че битка няма да има. Опомни се, едва когато мисълта му беше здраво обхваната от потоците ярка светлина. Яркият пашкул беше бързо готов и собствената му отрицателна енергия се насочи към него. Избухването беше страшно. Човешката му същност се взриви от толкова ужас, остана само енергията му на Манас, която предстоеше да се трансформира под натиска на светлината. Тунелът беше прекъснат, но все още функциониращ, въпреки светлото лъчение, което вече се носеше по него. В този момент нови групи Поглъщащи, изоставили за миг Вибриращ Възход, заради елеминирането на Нуту, се насочиха отново към него. Бяха разбрали грешката си. Опитваха се да освободят входа на връзката със своя свят.

В същото време влезлите в сражението човешки Манаси продължаваха да затварят и обезвреждат пръсналите се навред черни създания, подпомогнати от Нуту и Анита Бел. Навсякъде в падината се разстилаха мощни енергетични течения, които непрекъснато обгръщаха и трансформираха енергията на тъмнината, защото прнципът беше, че там където проникваше светъл лъч, не може да има чернота. Опасноста се състоеше в изчерпването на светлината, защото тогава Стихията беше по-могъща.

Потвърждение на това бяха заповедите, които Вибриращ Възход и Манасите дочуваха през цялото време от страна на Огледалните братя. Тъмните бяха готови на всичко. — Поемайте без колебание, независимо от болката енергията им — заканваха се един на друг те, като по-силните постоянно изтласкваха напред по-слабите. — Колкото повече се изтощава светлината, толкова по-скоро ще свърши битката и просто ще ги унищожим — злорадстваха те. — Нещо, което те не могат да направят с нас. Бяха готови на всичко, защото добре разбираха, че друг такъв шанс за власт едва ли щяха да имат чак до следващото Завъртване. Напълно пренебрегваха загубите си. — А резервите. Слънчевата светлина ще ни ликвидира, ако избухне пак — тревожеха се тези, които бяха по-слаби и обречени. Саможертвата не беше най-силното им качество и всеки от тях искаше да оцелее. Състраданието обаче също не беше сред достойнствата им…

— Светлината няма значение, не и обръщайте внимание, ако унищожите малката шейна на джуджето тя няма да избухне. Тогава можете да убиете и Съвършения…

Тези нареждания се чуваха и разбираха от всички участници в битката и от двете страни. Обстрелвайки се с мощни светлинни потоци мисловна енергия, от доста време те знаеха всичко един за друг затова решаваща бе не стратегията, а единствено времето и потенциалът. Свежи сили бяха наложителни. Ожесточението беше такова, че дори колосални енергийни запаси се изтощаваха много бързо. Ударите бяха постоянни и страхотни, а светлината бързо стопяваше потенциала си, попивайки сред незиброимите пълчища хаос. Изчерпваше се и четвъртата капсула на Нуту. Повечето от човешките Манаси бяха на края на силите си и се наложи Вибриращ Възход да пренебрегва на моменти тунела, допускайки по него нови свежи сили на противника, за да защити някои от тях от безвъзвратно изпепеляване. Той знаеше, че това може да им коства цялата битка, но същевременно се подчиняваше на Закона за опазване на живота и отиваше бързо на помощ.

В този момент на върховно изпитание той беше забравил дори за своите, беше престанал да се надява и на Великите и разпръскваше със сетни сили последната си енергия, надявайки си да запуши в последния момент с тялото си прохода между световете. Така не допусна информацията за войните на Съвършените до Мрачните. Те не знаеха за помощта и не се концентрираха до последно. Именно тогава, когато тъмните им тела го бяха обкръжили като глутница, а той за пореден път загиваше, подкреплението дойде. В един момент редиците от Съвършени, които вече беше видял при връзката със сестра си, изведнъж се появиха в падината. Те явно използваха както изненадата, така и последните остатъци от слънчевата енергия, надявайки че ще получат нова четвърта светлина. Бяха уверени и силни; без миг почивка заобиколиха Черните и просто ги ослепиха със светлината си. Не жалеха енергия. Заредиха Благодетелните и ги измъкнаха от лапите на Мрака, който се канеше вече да ги завлече в света си и да ги превърне в едни от тях, дадоха дъх и на обикновените хора, които умираха, не издържайки мисловното напрежение в околността, втурнаха се дори в черния тунел, обливайки и него в светлината си. Потоци от блясък достигнаха даже в нивата на Втората Спирала, затънала във вечен леденостуден мрак и оттам се чуха викове на ужас. Господарите на Мрака бягаха, като се опитваха да се завърнат в царството си и да избегнат затвора на светлината. Някои от тях в отчаянието си дори насочваха собствените си мисли срещу останалите Унищожители, а и срещу самите себе си, не желаейки да станат Деца на светлината. Други, по-коварни и силни, се орентираха към човешките лайнери и молеха за помощ. Знаеха, че хората могат да бъдат объркани и затова им обещаваха много неща и най-вече силата и богатството си. И някои от тях успяха. Единствените, които видяха или по-скоро инстинктивно почувстваха влизането на няколко Унижощителя в човешките лайнери, бяха Вибриращ Възход и Анита Бел. Учуди ги липсата на съпротива от екипажите. Наистина това бяха кръстосвачите, на които нямаше Благодетелни Манас, но въпреки това хората вече безпогрешно познаваха Господарите на Мрака и трябваше да реагират отрицателно. Роботите също можеха да сигнализират за опасността, но отклик нямаше и затова двамата; Съвършеният и Анита, верни на закона за защита, тръгнаха на помощ, решили, че корабите вече са завладени. И какво беше учудването им, когато не откриха нищо върху тях. С приближаването към лайнерите нещата се нормализираха и излъчванията на отрицателната мисъл от тях сякаш потъна в небитието. Енергията около кръстосвачите беше нормална, а хората уверени, че нищо е се е случило. — Наистина току-що имаше опит за атака на кораба — отговоряше всеки един от капитаните им, — но тези същества бяха крайно омаломощени и затова сякаш се стопиха в нищото при приближаването си към кръстосвача. Някои от Манасите явно ги е прихващал и елеминирал — бяха убедени те. Държаха се съвсем адекватно и спокойно, а хуманоидите също не издаваха намек за безпокойство.

Затова дори Вибриращ Възход реши, че се е заблудил. Беше невъзможно да не открие присъствие на Мрака сред толкова лабилни човешки структури. Такова явно нямаше, не го усещаха и другите. Кръстосвачите бяха чисти и според останалите Съвършени, а Анита Бел, която единствена споделяше съмненията му, също им се довери докрай. Тя знаеше, че техните сили многократно превъзхождат нейните и затова не им противоречи. Въпреки това в нея се изостри онова старо чувство за тревога, възродило се сякаш стократно в този миг. Затова тя не успя да се освободи от мисълта, че нещо заплашва света, Съвършените и Вибриращ Възход. Всъщност и той не беше спокоен, защото през мисълта му също минаваше идеята, че това присъствие, което усети не беше какво да е, а въплътяване на Велик Унищожител, заедно с цяла кохорта други Силни отмъстители. Знаеше, че е безпомощен срещу всеки от тях, но се питаше защо и другите Съвършени не реагираха. Те дори категорично отхвърлиха това мнение, защото според всички вероятноста от намеса на друг Велик Господар след Леонардо, който вече бяха унищожили на човешкия кръстосвач, беше много малка. Затова решиха, че най-вероятно двамата с Анита са се заблудили. Битката вече приключваше и място за тревоги нямаше. Свежи сили от Господарите на Мрака не пристигаха, а светлината се беше увеличила многократно, обвивайки в лъчите си и останалите десетки катранени тела. Пак бяха забравили лукавството на Другата страна и способността на представителите и да се преструват. Подценяваха и тъмната страна у хората.

— Ще има още един взрива — съобщиха Съвършените на Вибриращ Възход към края на стълкновението. Именно и затова дойдохме по-късно, за да използваме енергията и за връщането си. Ще стигне за окончателното възстановяване на равновесието в световете. Кълбото ще бъде захранено и последния му кръг преди Завъртването на Спиралата ще има ш… — Да, хората вече знаят за Него — потвърди и Вибриращ Възход. — Те усетиха силата на мисълта и видяха бъдещето си след 360 години. Ще са подготвени за него. — Дано да не се заблуждаваме и този път. Все пак и предсказанията говорят затова. Ето Нуту вече изстрелва и последната капсула. — Вие вървете — съгласи се Вибриращ Възход. Аз ще дойда след малко. Искам да се сбогувам с хората на лайнера, които разбраха посланието.

— Добре, но побързай, защото знаеш, че тунелът след последния взрив ще се затвори. Ще те чакаме. Изчезнаха бързо и той едва успя види последните от тях, когато вече изчезваха в мъглявината на завихрянето между световете. След това се насочи към Лъчезарни, където още преди известно време почувства, че става нещо нередно. Именно затова Вибриращ Възход остана, макар че той не обичаше разделите. Беше се превързал към тези хора, обичаше ги и затова не можеше да допусне някаква заплаха срещу тях. Знаеше, че бяха изпуснали нещо, че нещо не е наред, че опасността не е отминала, че Анита щеше да излезе права и искаше да провери. Учудваше се на спокойствието на събратята си и затова се върна назад. Свързваше предчувствията си с Господарите на Мрака, въпреки че всички те бяха добре опаковани и отнесен и в неговия свят. Нима бяха пропуснали нещо или някого. Трябваше да си припомни всичко и да възстанови полетата си. Застана тревожно пред лайнера.