360 градуса преди края

42 глава

Нуту видя как първата капсула се изстреля и полетя в пространството под него, насочвайки се точно към бялото сияние в покрайнините на космоса. Лесно беше открил мястото на енергетичния дисбаланс, тъй като още щом се приближи до точните координатите, почти веднага различи трите кораба и забеляза някои от странните промени, които настъпваха в тунела. Не успя обаче да ги оцени докрай, защото бързаше да изстреля капсулата, помнейки думите на Лития за ежесекудното изчерпване на финната енергия около Лъчезарни. За това и невидя една съществена промяна, която беше настъпила, докато се беше придвижвал към мястото. Нуту не забеляза нито втория тунел, нито огромните катранено-черни същества, които прииждаха по него в посоката към Вселената. Не проследи и връзката, която ги свръзваше с Албатрос. Наблюдаваше с тревога единствено бедстващия Лъчезарни, съвсем забравил за външната опасност, която беше видял преди време в кристала при Меслин. Материята в падината, която се движеше като обезумяла, люлеейки в нестройния си ритъм нещастния живот в себе си, напълно го беше хипнотизирала. Той виждаше само промените около лайнера и дори не поглеждаше встрани. Трескаво постави капсулата в преобразователя, надявайки се по-бързо да спре проникващите изпод Вселената тежки, отвратителни маси материя, която идваше от неговия бивш свят. Тя без ред разрушаваше човешката Вселена, неизпитала и наразбираща още благотворния дъх на съзиданието и живота; и Нуту се чувстваше отговорен за това.

В съзнанието му беше само мисълта как по-скоро да изстреля първата капсула живителна енергия, защото Лъчезарни и съществото-Вибриращ Възход загиваха. Настрои бързо уреда, миг по-късно малката топчица леко се приплъзна по преобразователя и мълненосно се насочи именно към най-опасната според Нуту бушуващата стихия от тежка некълбовидна материя. След секунда сияние по-силно от всичко, което беше виждано някога досега, освети както тунела между измеренията, така и Вселената.

Близките до периферията галактики потръпнаха от чудовищният взрив. Сътресението върху тях беше колосално, чудовищно, изненада за световете. Първична сила и надвселенска мощ се изляха в пространството и засегнаха не само нищожната част от падината и тунела, но проникнаха и в по-голямата част на Вселената, осветиха и останалия Всемир. Първата Спирала с облекчение пое светлината. Чудото беше станало. Проникването от по-долните нива беше спряно и Нуту изумен наблюдаваше как пред очите му се възстановява равновесието на света; как тежките маси чужда енергия се отдръпват мигновено, сякаш изплашени и изтръпнали пред толкова сияйна звездна сила. Фината енергия на Слънцето проникваше устремно през планетарни системи и галактики, унищожаваше мрака и тъмнината, изпепеляваше тежките купове непозната материя и спираше движението на огромните вихри, които поглъщаха звездните системи. Унищожаваше и изтласкваше обратно свръхнаситените нови тунели, свързващи звената отдолу, затваряше проходите между световете, носеше спасение за Вселената. Съхранена още при съзидането на Кълбото, звездната енергия, акумулирала през времето огромна мощ в себе си, сега се носеше и разпръскваше живителната си сила, връщайки живота на световете, както някога. А Нуту стоеше омагьосан пред гледката, подобна на раждането на нов свят и се наслаждаваше на сиянието. Предчувстваше победата, дори за миг забрави за какво беше застанал пред модела на видимата Вселена, когато изведнъж видя заплахата. В същият момент чу в слушалките гласа на Лития, силен и подканящ:

— Време е за втората капсула, Нуту, срещата приключи, ти помогна на Съвършеният да се задържи и той изпълни мисията. Сега трябва да изстреляш незабавно и другия заряд. Какво става при теб. Не отговаряш и не казваш нищо. Чуваш ли ни Нуту, чуваш ли ни …тук всичко е почти нормално, какво става при теб, защо не изстрелваш втората … Нуту чуваш ли ни — викаше Лития, но Нуту събудил се току-що от унеса и видял опасността нямаше време да и отговори. Беше проследил как в един момент потоците светлина излели се в тунела бяха обгърнали не само Лъчезарни и Вибриращ Възход, но и втория, черен тунел и как от него в околното пространство влизаха и излизаха хиляди и хиляди същества с ужасни и чудовищни тъмни форми. Те се мятаха побеснели в пространството и сякаш търсеха причината за тази ярка, непоносима за тях светлина. — Тук, Лития, има едни такива, огромни, черни като най-непрогледния Космос непознати същества — задъха се Манасът. — Никога не съм виждал нещо толкова грозно и неприятно, насочват се към Лъчезарни, искат да го унищожат… и само светлинита ги възпира все още. — Нуту беше ужасен и това, което го спаси в този момент беше умът му на Благодетелен, който в следващия миг се събуди пред заплахата и, овладявайки ситуацията, започна да търси изход. Заслуша се в гласа на жрицата.

— Приличат ли на Вибриращ Възход, — викаше Лития, която явно също не разбираше за какво точно става дума. Тя не виждаше Господарите на мрака в кристалната си топка и само предполагаше на таката атаката. — Да, сякаш са негово огледално, но абсолютно противоположно подобие, — съгласи се веднага Нуту, сам удивен от това откритие. — Искат да го унищожат, обградили са го отвсякъде… нападат го всеки момент, въпреки светлината от капсулата, която им пречи. Тя ги изгаря…, но не достатъчно.

В същия миг от отсрещната страна долетя и отговорът. Гласът на жрицата беше отслабнал и тревожен.

— Това са Господарите на мрака, — каза отчаяно тя и Нуту усети спада в мисловната и защита, започна без особенни усилия да разчита мислите и. В този момент в него се събуди споменът на Благодетелен Манас и способността му да вижда нещата в дълбочина. Едва сега той разбра, че светлината, която беше изстрелял, наистина беше спряла и прогонила гъстата материя от долните нива, но че тя съвсем не беше достатъчно силна, за да се справи и с по-могъщите сили на Втората Спирала. Господарите на мрака — не ги беше забелязал, преди за изстреля напосоки капсулата в падината. Сега те го търсеха, докато преследваха Лъчезарни и съвършеннното същество отдолу.

— Права си, това са те, Лития, — отговори и Нуту, проумял напълно положението. — Страхувам се, че ще ме нападнат. Всеки момент ще разгадят откъде съм изстрелял капусалата или пък ще прихванат мислите ни. Те са подобни на нас, на Манасите, нали, по-скоро на тези от нас, които са Унищожителни. Дори виждам един от тях, който е във втория човешки кораб. Но това е онова дете-Манас…

— Той им е отворил пътя, — гневно каза Лития. Беше разбрала какво се е случило. — Да така е, а ние въобще не сме се сетили за тази възможност, — потвърди Нуту. Усети как жрицата в яда си се съживява от емоционалния удар и как бързо възвръща могъщите си енергийни и мисловни сили. Беше взела някакво решение. — Затова трябва да изстреляш срещу тях втората капсула, Нуту, — заповяда му решително тя.

— Новият поток от светлина ще ги забави още и ще помогне докрай на Вселената като унищожи по-слабите от тях. Но ще им покаже и безпогрешно мястото на изстрелвянето. Те на секундата ще се насочат към мен. Няма да мога да ги задържа дълго… — опитваше се да протестира Нуту, търсейки друго решение. — Няма да мога да довърша мисията.

Тя обаче беше категорична:

— Нямаме време, пък и ще им е трудно да стигнат до тебе. Освен това помниш, че и капсулите трябва да се изстрелват през точно определени моменти. Времето за втората дойде, така че няма за кога да чакаш. — А какво ще стане след това с другите капсули, има много голям интервал до третата, после до четвъртата…все още не се съгласяваше Нуту. Тогава се намеси Меслин, който до този момент само ги слушаше. — Благодетелните Манас, — извика в един момент той. — Ето вижте и двамата, — сочеше магът в кристала, — Лъчезарни току-що е изпратил послание до Алтея — Военните да намерят и да изпратят всички възможни благодетелни Манас в района на бедствието, за да помогнат. Сигналът е от Анита Бел, секунди по-късно е започнало концентрирането на Благотворните Манаси към Падината. Много от тях вече са били там, но не са знаели какво точно да правят с Тъмните. — Искате да кажете, че те могат да бъдат евентуална преграда срещу тези тук… — Да, именно това е мнението на Анита Бел и на Съвършения около Лъчезарни, които първи са забелязали заплахата от Втората Спиралата. — Може би си прав учителю — отговори му Нуту, който разбра, какво искаше да му каже Меслин. — Може би затова и аз чувствам сили да им се противопоставя.

— Точно така, насърчи го Меслин. — Ако те нападнат опълчи се срещу тях и пръв помогни на Вибриращ Възход, който е много по-силен от дузина като вас, но все пак е безпомощен…срещу толкова Тъмни. Поне докато помощта пристигне. Спомняш си бялата светлина от кристала, нали — окуражи го внезапно магът. — Изстреляй и втората капсула, момчето ми — припомни му Лития. Именно светлината ще ги забави най-много. Ще ги намали по брой и ще ги отклони от Лъчезарни. — Да, вече съм готов. След секунда капсулата ще бъде в тунела — отговори Нуту, а ръцете му машинално бяха подготвили за изстрелване втората доза енергия. Беше се съгласил, усетил силата в себе си. Щеше да я насочи срещу тези там, долу, а след това да се приготви за атаката им. В този миг си спомни за битката в големия кристал, видя, че Вибриращ Възход вече изнемогва и прочел мислите им, отчаяно търсеше връзка с него. Затова беше време да се намеси, както беше предвидил магическият кристал.

— Изстрелвам я, вече е там — извика той на Лития и учителя. — Обадете се в Алтея, че ще ги задържим доколкото можем, но да побързат с изпращането на останалите. Анита Бел е била права. Само ние можем да ги спрем и …онова Сияние…

Не успя да довърши, защото в този миг сякаш небето се срути върху му. Той видя как от кристалната повърхност на долината на Проникновението към него полетяха големи късове от пробитата сфера, която я пазеше. След нея полетяха огромни късове магма. Прозрачното кълбо в центъра на Земята се рушеше. Големите стъклени парчета се движеха шеметно надолу и всеки момент щяха да се стоварят над другото огромно Кълбо-Вселена, в частта, над която стоеше той — Нуту. Нямаше никакво време з а реакция. За оттегляне и дума не можеше да става. Трябваше на всяка цена да изстреля и останалите капсули, а след това да приеме битката във Вселената, за да задържи още малко заедно с Вибриращ Възход противника. От друга страна, с ужас си припомни, че всяка намеса отвън върху модела на Вселената се отразяваше в действителни размери в реалните светове. Така късовете, които сега падаха, щяха да се появят като огромни истински космически обекти в някои от галактиките, рушейки това, което вихрите от долната материя не бяха успели. Щяха да усложнят работата на светлинните потоци, защото светлината трябваше да разгражда и тях. Нуту просто не знаеше какво да предприеме. Виждаше как светлината от втората капсула вече се беше разпръснала и как продължи да възстановява Вселената, а също как черните същества в безпределна злоба се гърчеха и изгаряха под блясъка на Слънцето. Но не знаеше какво щеше да стане в следващия момент и какво да прави с приближаващите прозрачни късове стъкло от Земята. Установи, че нещо ужасно ставаше в самата долина на Проникновението. Усети огромен срив на енергия и разрастването на мощна враждебност от ментален тип в нея. Разбра, че врагът беше проникнал под Земята, до модела на Кълбото. При Лития и Меслин имаше друг унищожителен Манас. Нуту погледна бързо под себе си и установи, че това не бяха нито Господарите на мрака, нито пък Манфред от Албатрос. А новият унижощител се беше активирал току-що. Може би беше един от Военните, които минути по-рано влязоха в Долината, успели по някакъв начин да изолират техниката от лъченията и да достигнат до сферата. Сега мисията беше застрашена и отвътре. На път сме да се провалим отново, помисли си той. Битката щеше да бъде още по-тежка и жестока. Меслин и Лития бяха попаднали в ужасно състояние. Манасът можеше да унищожи, и Земята, и модела на Вселената. В същия миг чу тревожния глас на жрицата. — Нуту, Нуту чуваш ли ни още, чуваш ли ни. Какво става при теб. Трябва да ме изслушаш.

Той и отговори моментално:

— Все още ви чувам, Лития, но тук положението се утежни, както и при вас, защото всеки момент върху Кълбото-Вселена ще се стоварят огромни парчета от повърхността на долината. Засега унищожвам някои от тях наслуки, но те стават все повече и заплашват да паднат в модела на света…

Жрицата обаче искаше да му каже нещо съвсем друго.

— Нуту, Нуту остави това и слушай внимателно — прекъсна го тя. Гласът и беше крайно настоятелен. Лития много бързаше, мисълта и беше нарастнала хилядократно по сила, защото тя удържаше с огромно лично натоварване унищожителните полета на Манаса отсреща. Не му даваше възможност да се разрастне, а същевременно говореше на джуджето.

— Кълбото, Нуту не може да бъде унищожено — съобщи му тя. С наближаването на опасността то ще изгради автоматично около себе си защитния слой, в който обикновено стои под Земята. След като този енергиен щит го покрие, то напълно автоматично ще започне да потъва и ти ще трябва да останеш в него. Длъжен си да го направиш, на всяка цена, каквото и да ти струва това, защото иначе няма спасение. Изстреляй капсулите и задръж колкото можеш повече Господарите на мрака до идването на подкрепленията. А аз ще се справя с този тук, ако мога. Руши се сферата под магмата… И още нещо, помни интервалите, защото от това зависи животът на всички. След това, ако оцелееш влез във Вселената… А сега ти пожелавам успех — едва дочу накрая Нуту отслабващия глас на жрицата. Почувства, че и Меслин беше останал без сили.

— Но аз не познавам световете — промълви той, облъхнат от мъката си по учителя. — А открития Космос, какво ще правя в него…

Отговор обаче нямаше. Нуту вече виждаше как над него огромните стъкла от рушащата се сфера се разбиваха на прах при досега с нещо прозрачно и невидимо точно над главата му. Усети движението. Вселената наистина потъваше и изходът назад към повърхността на Земята беше окончателно блокиран. Под и около него се очертаваше нажежената до червено маса на земната магма. Морето от лава го поглъщаше. Единственото му спасение беше тунелът между измеренията пред него — там, където се разиграваше битката между световете на Първата и Втората Спирала. Всъщност, преди да се гмурне в истинския Космос трябваше да изстреля последните три слънчеви капсули и да се справи с евентуалните мощни атаки на Мрака, подпомагайки Вибриращ Възход, както му беше вече обещал, още преди да изстреля втората капсула.

В същото време Вселената се съживяваше. Новата, поредна вълна от енергия окончателно беше разпръснала тежките материални полета. Те не можеха повече да проникват и да поглъщат звездните системи. Световете отново бяха по местата си. Освободени от тежките прегръдки на тази чужда маса, те отново пулсираха в предишния си ритъм, подновявайки и старите си пътища през необятното космическото пространство. Галактичните светове отново завъртваха прекъснатите си орбити и засияха в предишния си блясък. Единственият проблем беше дали хората на техните планети се досещаха, че бяха избегнали засега само по-малкото зло.

Май го бяха забелязали и враговете, макар че от изстрелването на втората капсула беше минало съвсем малко време. Въпреки чудовищния взрив много от катранените оцеляха под лъчите на светлината и сега около една дузина най-мощни от тях, посъвзели се и озлобени, се насочваха към него извън полето на тунела. Не обръщаха внимание дори на Вибриращ Възход и на Лъчезарни. Той и неговите капсули ги бяха заинтересували къде — къде повече с ликвидиращата си мощ. Помисли си — Беше негов ред. Дано скоро да дойде помощта. Дали Лития и Меслин бяха успели да се обадят в центъра в Алтея и да запазят целостта на Земята и долината. Но сега му оставаше единствено връзката и помощта на Анита Бел и на съществото от искряща светлина. Те вече знаеха за опасността към него…Почувства някаква нова, неочаквана подкрепа. Не разбра откъде се появи тя, но беше много силна и не спираше. Объркваше и отблъскваше враговете му, обгръщайки ги с потоци ярка мисловна светлина като на човешки Манас, но много по-могъща и най-вече доста по-сияйна. Помисли си, че може би Онази жадувана помощ беше дошла и спасението беше близо…