Белязани от Каин

48

Като един минаха през вратата и влязоха в тъмна стая с тухлени стени и циментов под.

Дейвид развъртя фенерчето отляво надясно. Пространството беше обширно, а от всички страни на строги купчини бяха подредени сандъци.

Ангъс се приближи и насочи лъча на фенерчето на Дейвид надолу към един от сандъците. В повърхността му беше прогорена някаква фигура — голяма нацистка свастика, която имперски орел стискаше в ноктите си. А отдолу имаше надпис с готически букви.

Die Fischer Experimente.

Лесно отвориха капака на първия дървен сандък с джобното ножче на Саймън. Ейми намери парафинова лампа с фитил в дъното на помещението. Щракнаха запалка, завъртяха копчето и лампата доста добре освети тъмното помещение.

После в продължение на един напрегнат и съсредоточен час седяха в кръг и разчитаха документите на светлината на фенерчето и на светлината на лампата. Ейми превеждаше от немски, Ангъс впрегна познанията си по биохимия и генетика, а Саймън — своите по история и политика. Един изключително ефективен екип.

Докато бързо сглобяваха последните елементи от историята, Саймън записваше всичко отново и понякога с присвити очи се взираше в документите, които му показваха. От време на време Ангъс възкликваше или изругаваше:

— Мамка му, значи това е, това е открил!

После Ангъс остави последния документ и погледна към Саймън.

— Ти си писателят. Довърши историята.

Саймън се слиса за миг, шокиран от ужаса на всички събития, от откритията им, от трудното положение, в което се бяха оказали. После тихо каза:

— Добре. Ето как стоят нещата. Последната глава.

— Продължавай.

— Първото смайващо откритие на Фишер е следното: наистина възниква нов човешки вид. В Европа. Пред очите му. Хората, които еволюират, са каготите.

В резултат на своята езикова, културна и социална изолация каготите се превърнали в нови хора. В нов вид. Все още били способни да имат поколение, макар и трудно, с най-близките си родственици, хомо сапиенс, но генетично се отдалечавали от тях. Фишер допускал, че след няколко поколения и последните каготи ще умрат вследствие на тези размножителни проблеми. А отделянето им в нов вид от хората ще се окаже провал.

Фишер предава тази информация на Хитлер, който е във възторг. Най-сетне има доказателство, че нацизмът е просто приложна биология, както се е хвалил от край време. Хората наистина се различават едни от други. Расовите различия между човеците действително се оказват по-големи, отколкото е допускал Хитлер. Формирането на нов човешки вид се осъществявало в Европа. Случвало се с каготите…

Дейвид се озърна и се постара да овладее чувствата си. Не искаше да мисли за собствените си мрачни тайни, скрити в подземията на душата му. Обричащи го. Погребващи го под бетона на срама му.

После Саймън отгърна страницата.

— През 1941 година кореспонденцията между фюрера и неговия любим учен става все по-въодушевена. В лагера се наливат пари, за да ускорят експериментите на Фишер. Хитлер иска доказателство, че германците са висшата раса във формиращата се йерархия на расите.

Но тогава Фишер прави откритие в Гюрс, което е още по-значимо и по-сложно. Той предрича, че процесът сред каготите ще се повтори. Казва на Хитлер, че и друг вид скоро ще се отдели от хомо сапиенс, както са направили каготите.

— Евреите — прекъсна го Ейми.

— Както се убедихме от документите — махна с ръка Саймън към отворените сандъци. — Поради тяхната самоналожена по религиозни причини сегрегация, ограниченията върху браковете им с хора извън тяхната общност — които ги обричат на генетична изолация от по-широкото семейство на човеците — евреите ашкенази постепенно се превръщали в нов подвид, може би в няколко подвида, с уникален генотип. Всичко това Фишер съобщил на Хитлер в писмо. В това писмо — размаха той документа, после отново се върна към бележките си. — Всъщност Фишер съобщил на Хитлер, че колкото и да е парадоксално, наложената от нацистите изолация на евреите само ще увеличи вероятността и бързината на формирането на този нов вид. Когато предал тези сведения на Хитлер, Фишер знаел, че той ще се зарадва на доказателството за другостта на евреите. Проблемът бил, както Фишер неохотно съобщил на Хитлер, че в някои отношения евреите се превръщали в по-висш вид. Със сигурност по отношение на интелекта. В това отношение превъзхождали дори германците.

Саймън отгърна следващата страница.

— Така… как се случило това? Векове наред основните постулати и традиции, свързани с Талмуда, подчертавали престижа и славата на учения. В средновековна Европа било много по-желано едно еврейско момиче да се омъжи за блестящ равин, отколкото за преуспял търговец или за богат златар.

— Значи мозъците, а не мускулите правели повече деца.

Саймън кимна на Ейми.

— Генетичната еволюция на евреите е насочена към все по-висш интелект. А погромите срещу тях само засилват този ефект. Във времена на най-сериозни беди и преследвания само най-образованите и приспособими евреи оцеляват, а не толкова умните умират.

Той се закашля леко развълнувано и продължи:

— Резултатът… от този продължил с векове и насочен нагоре натиск върху интелекта на евреите и едновременно протичащата с него изолация в гета и различни щетл довела до бързото развитие на евреите до по-интелигентни човешки същества. Процесът имал и недостатъци: евреите били и са невероятно податливи на някои генетични заболявания като как се произнася това… болестта на Тай-Сакс?

Ангъс кимна.

Саймън се върна към текста си:

— Обаче евреите се оказали по-умни. Дори е възможно синдромите да са били генетичната цена, която се наложило да платят за когнитивните си дарби.

Когато Ойген Фишер разказал това забележително откритие на фюрера в Берлин, то намерило отзвук в най-черните страхове в съзнанието на Хитлер. Преди това откритие нацисткият лидер чертаел още амбициозни планове за европейските евреи — да ги изпрати всичките в Мадагаскар или да ги използва като талантлив робски труд в някоя затънтена руска провинция. Но с оглед на данните на Фишер Хитлер осъзнал, че почти няма избор. Трябвало да нанесе удара веднага, докато контролира Европа, преди умните и съвсем различни евреи наистина да станат доминантни и други… и на свой ред да поробят германците.

Затова през 1942 година Хитлер издава заповед за Окончателното решение: за изтребването на всички евреи в Европа независимо от огромните разходи и евентуалното нарушаване на германската военна кампания. Хитлер трябвало да унищожи веднъж завинаги тази заплаха за арийското расово превъзходство.

Освен това Хитлер решил да използва познанията си относно специацията за още нещо — той я впрегнал в ролята на заплаха за католическата църква.

— Миланският договор — обади се Дейвид.

— Да. С тайно съглашение, подписано в Милано през 1942 година, Хитлер се съгласява да мълчи относно формирането на нови човешки видове, тоест за специацията, ако папата се съгласи да си мълчи за холокост. Всичко е откровена заблуда. Хитлер изобщо не е имал намерение да разкрива, че евреите може би „превъзхождат“ германците. Той просто е възнамерявал да ги изтреби. Обаче блъфът върши работа. Папата се съгласява да си мълчи за холокоста и така подпомага геноцида, провеждан от германците, а позорното папско съучастие е срам за църквата до ден днешен.

Саймън въздъхна, но продължи:

— И така… между 1944 и 1945 година съюзниците постепенно освобождават окупирана Франция. Нацистките лекари, които работят в Гюрс, се страхуват за живота си. Обаче разполагат с ценна разменна монета: зашеметяващите резултати от експериментите на Фишер.

Ойген Фишер осъзнава, че западните демокрации ще искат да потулят това знание също толкова силно, колкото и католическата църква, понеже то би дестабилизирало света по многобройни начини и би придало пагубна достоверност на нацистките расистки теории. Затова Фишер и неговите колеги разполагат с потенциално преимущество над съюзниците, обаче само ако съумеят да съхранят данните. Затова скрояват план да скрият резултатите — в подземния лабиринт на недостъпен замък на СС в Бохемия. Подземието е построено набързо — ето го — още докато Червената армия прекосява Словакия.

Планът проработва. Лекарите, мнозина от които са извършили страховити престъпления, заплашват да огласят данните от експериментите си, ако пострадат, затова бързо са реабилитирани и са върнати на работа в германските университети от боязливите съюзници. Данните на Фишер остават погребани и неизвестни. Заговорът да се пази мълчание успява. До известно време.

В края на войната има една група хора, които биха могли да разкрият ужасните тайни за експериментите на Фишер. Оцелелите от Гюрс. Основно каготите и баските. Германците са на свобода и са спокойни по отношение на постигнатите от Фишер резултати в лагера. Ето защо неколцината оцелели трябва да млъкнат — което е постигнато с огромни суми пари. Католическата църква подкупва оцелелите от Гюрс, понеже се разкъсва от вина заради поведението на своите свещеници в лагера. Църквата е засрамена и от сътрудничеството си с нацистите. Платени са кървави пари.

Някои от оцелелите са се пръснали по света — във Великобритания, Канада и Америка. Но за мнозина от тях парите, свързани с Гюрс, са мръсни, те са спомен за преживените в лагера жестокости. Много от хората не харчат нито цент и цял живот крият срама си.

— Какво се случва след това? — попита Ейми.

— Нищо — отговори Ангъс. — Поне отначало. Планът е проработил: нацистките лекари постепенно измират, оцелелите от Гюрс също.

— Но всички са забравили… за Келерман? — попита Ейми.

— Да — кимна Саймън. — Династията Келерман в далечна Намибия. Те са били близки с Фишер и той е поддържал контакт с тях и след войната. Всъщност някои от колегите нацисти на Фишер са избягали в Намибия след войната и са били закриляни от „Келерман Намкорп“.

Дейвид огледа събраните лица на хората.

— Но какво важно има в тази история за Келерман?

— Аз мога да отговоря — обади се Ангъс. — Истината е, че семейство Келерман се интересуват от резултатите на Фишер, свързани с евреите. Старият Самюъл Келерман неотменно вярваше в казаното в Левит 25, че Господ е позволил на евреите да имат роби от по-нисшите нееврейски народи.

— Но… Нейтан? — възрази Ейми.

— Да, разбира се, по-младите Келерман бяха различни… те може и да се бяха отърсили от тези суеверия, обаче въпреки това си останаха запалени ционисти. Решени да създадат и да съхранят Израел като родина на евреите.

— И?

Ангъс погледна към Ейми.

— Замисли се за Израел, Ейми. Ти си еврейка, знаеш ги тези работи. През седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години демографията сочи към един факт в Израел — в даден момент броят на неевреите ще надхвърли този на евреите дори в еврейската им родина. И тогава Израел вече няма да е в безопасност и може да се случи още един холокост.

— Резултатите на Фишер осигуряват философски път за бягство от положението — прекъсна го Саймън. — Ако може да се докаже, че евреите са различен подвид от обикновените неевреи — или че поне се развиват в тази посока — това може да бъде основание за дискриминационно отношение към неевреите на територията на Израел. Защо различен вид хора да имат право на глас в родината, принадлежаща единствено на евреите?

— Хомо юдеикус? Срамота! — поклати глава тя.

— Обаче е смислено — отговори й спокойно Ангъс. — Всеобщите човешки права не важат, ако хората не са всеобщо еднакви. Ако евреите вероятно са различни, по-висши, тогава те вероятно заслужават и различни, по-висши права. Ако човек наистина иска да натисне в тази посока.

— Затова — додаде Саймън — семейство Келерман се нуждаят от резултатите на Фишер за ционистките си цели, а ако не успеят в това, поне искат да повторят експериментите и да се доберат до същите данни. Нали?

— Аха — потвърди Ангъс, жестикулирайки на светлината на лампата. — Но първата възможност беше затворена. Никой не можеше да каже къде са скрити данните. Оставаше втората. Науката. Повтарянето на експериментите. Но на науката й бяха нужни седемдесет години да догони нацистките открития в Гюрс и да започне да ги доказва отначало. Дори сега, когато науката достигна онова ниво, все още има сили, които се противопоставят на цялата концепция за расовите различия и за евгениката. Проектът за разнообразието на човешкия геном в Станфорд беше закрит заради натиска на западните правителства и на църквата.

— И семейство Келерман насочили вниманието си към „ГеноМап“.

— Именно. Експериментите, които провеждахме в „ГеноМап“, бяха пряко финансирани и подбуждани от „Келерман Намкорп“. Онзи стар нацистки лекар, Дрезлер, избягал в Намибия през 90-те години, след като бащата на Дейвид го открил. И изпрати насоки на „ГеноМап“ как да възпроизведе резултатите на Фишер. Той дори предложи да се вземат кръвни проби от същите хора — оцелелите от Гюрс, особено от каготите.

— И знаете ли какво? — продължи Ангъс. — Планът можеше и да успее, ако Фейзакърли не се беше раздрънкал. На една конференция във Франция се похвали, че ще успее да повтори експериментите на Ойген Фишер в Гюрс. Бях там. Беше съкрушително. Вероятно тогава католическата църква се е вдигнала по тревога и е започнала да предприема по-сериозни мерки. Призовали Ордена на Пий X, защото, както всички добре знаем, те са много фанатични типове. И понеже вече знаели тайните от Гюрс, сведенията нямало да се разпространят сред по-широк кръг от хора. Корените им стигат до режима на Виши.

Саймън стрелна с поглед Дейвид, после погледна бележките си.

— Привържениците на Ордена вече били пресекли предишните опити да се разбули тайната от Гюрс. Родителите на Дейвид, които пристигнали във Франция, невинно търсейки истината за семейство Мартинес, за баското наследство…

Ейми го прекъсна и гласът й прозвуча ожесточено на треперливата светлина:

— Освен това Орденът вече използвал най-жестоките бойци за делата си — терористи от ЕТА като Мигел. Идеално! Изключително опитен убиец, вярващ католик. Освен това изпитва омраза към каготите и скрита ненавист към самия себе си.

Ангъс се приближи към един от сандъците. Взе един документ с няколко релефни черни свастики, които приличаха на сковани и футуристични лаубуруси.

— Има смисъл… — колебливо отбеляза Дейвид. Опитваше се да не мисли за родителите си, опитваше се да не мисли за дядо си, опитваше се да не мисли. Каза, заеквайки: — Да го използват. Имам предвид Мигел. Вълка. Понеже той познава най-важната област, Страната на баските, където живеят много каготи и оцелели от Гюрс…

Саймън довърши историята:

— И убийствата отново започват. Целенасочено са избити мнозина оцелели от Гюрс. Малцината останали каготи с доказуем произход са убити, някои от тях само защото са каготи. — Той се озърна в мъжделиво осветеното помещение и затвори бележника си. — Това е трагедията на каготите, нали? Били са принудени да се махнат. Те били живото доказателство за възникването на нов човешки вид, което някой ден можело да се случи и с евреите. Но отстраниш ли каготите или поне всички с доказуем каготски произход, унищожаваш и данните за специацията. Отстраниш ли каготите, експериментите на Фишер никога няма да може да бъдат повторени. И католицизмът е в безопасност. Многонационалната демокрация е в безопасност. Затова и последните останали каготи трябва да умрат.

Всички се отдръпнаха и се облегнаха назад.

— Ами това е — каза Саймън. — Мили боже!

— Добре — обади се Дейвид, — вече трябва да тръгваме. Имаме отговора. Разполагаме с някои средства за въздействие. Ще ни свърши светлината…

Ангъс стискаше последния документ.

— Дейвид, трябва да видиш това.

Ужас пропълзя в душата на Дейвид. Моментът беше настъпил.

— Да. Не. Защо?

— Намерих го. Името привлече погледа ми. — Замълча. — Мартинес…

Постави документа под светлината на фенерчето.

Дейвид грабна листа и го прочете жадно с трепереща ръка и усещането за някакво стягане в гърдите. Препрочете го. Погледна Ейми, после Ангъс и после отново огледа списъка с имената. Знаеше достатъчно немски, за да разбере какво пише, и главата му се завъртя от смайване. Ръката му се разтрепери. Върна документа на Ангъс. И каза:

— Прочети го…

Неърн внимателно пое документа и го прочете на глас: беше историята, която Хосе не беше казал на Дейвид… която не можеше да му разкаже.

— Дядо ти… смятал, че е кагот. Обаче не бил. Това било лъжа. Тук пише всичко. След като прекарал една година в лагера, преценили, че създава твърде много неприятности, че е невръстен баски бунтовник. Затова германците го унижили и му затворили устата… като го сложили при каготите. В бараките на омразните парии. Внушили му, че има каготска кръв. Обаче той бил баск. Такъв си и ти, Дейвид. Баск.

Дейвид погледна Ейми. Изпита невероятно огромно облекчение, някаква срамна радост. Нейното лице беше изопнато и напрегнато — той не прочете там нито радост, нито задоволство, а видя само разсеяност и страх.

А после и собствената му радост се стопи и на нейно място се настани също толкова силен ужас. Предизвикан от една-единствена дума:

— Epa!