Братът Грим

26.

18:00 ч., четвъртък, 25 март

Вилхелмсбург, Хамбург

Ако има сигурен начин да мотивираш полицията да те намери, то е сериозно да нападнеш полицейски офицер. Петнадесет минути след като Олсен фрасна Вернер беше издадено разпореждане и една част за бързо реагиране беше изпратена да наблюдава отблизо апартамента на Олсен в района на Вилхелмсбург близо до стария завод за мед Хьонигфабрик. Там нямаше признаци на живот. Или Олсен беше пристигнал право тук и се беше заровил вътре, което беше малко вероятно и би било монументално глупаво, или знаеше, че трябва да стои възможно най-далече от жилището си.

Небето висеше тежко и сиво над града, когато Мария и Фабел паркираха пред блока на Олсен. Фабел беше сменил якето си и беше глътнал две таблетки кодеин, за да притъпи болката в рамото и пулсирането в главата. Когато излезе от беемвето, той даде сигнал на голям фургон без полицейски знаци, паркиран по-надолу на улицата. Петима яки мъже в дънки и ватирани блузи скочиха от колата и бързо тръгнаха нагоре по улицата. Върху цивилните си дрехи носеха бронирани жилетки с надпис „ПОЛИЦИЯ“, качулки и защитни каски. Двама от мъжете носеха къс солиден таран за разбиване на врати. Други трима, подобно облечени, дотичаха от кола, паркирана на пет-десет метра в обратна посока. Командирът на частта дойде до Фабел, който кимна и каза:

— Втори етаж, две Б. Мислиш ли…

От улицата Фабел и Мария чуха силен удар, когато командосите разбиха вратата на Олсен с тарана. Последваха викове, после тишина. След две-три минути командирът им се появи от входа на блока, като носеше качулката и каската си в едната ръка и автомата си зиг-зауер в другата. Усмихна се разсеяно.

— Няма никого — каза той.

— Благодаря, момчета. — Фабел се обърна към Мария. — Влизаме ли?

Вратата на апартамента още висеше на пантите, но касата беше разбита на дълги остри трески. Фабел и Мария си сложиха бели латексови ръкавици. Апартаментът беше доста голям. Просторна всекидневна, три спални, голяма кухня с трапезария и баня. Мебелите бяха стари и тежки, но Фабел забеляза колко подредено и чисто е навсякъде. Телевизорът във всекидневната беше старичък, но Олсен беше прахосал солидна сума за своята стерео уредба. Огромна система Банг-Олуфсен покриваше една от стените почти напълно. Размерът и ватовете на говорителите бяха прекалени за стаята, но Фабел някак си не можеше да си представи някой от съседите да държи сметка на Олсен за шума. На стената до стереото беше закрепена етажерка за дискове и Фабел забеляза, че Олсен беше поставил етикети на своята CD колекция със същата систематична грижливост, както и на резервните части в гаража си: Рамщайн, Ди Тотен Хосен, Мерилин Менсън. Не бяха звуци, които човек би пуснал тихо на гостите си като фон за вечеря.

Холгър Браунер, шефът на криминалистите, почука на разбитата рамка на вратата.

— Частно парти? Или всеки може да влезе? — Той кимна към диска в ръката на Фабел. — Рамщайн? Не бих и помислил, че това е любимата ти музика.

Фабел се засмя и върна диска на мястото му.

— Само гледах дали няма някой Джеймс Ласт. Да мога да поизбия нещо от един тежък ден.

— А доколкото чух, твоят ден си го е бивало… Вярно ли е, че си подал молба за прехвърляне в кучкарника?

Фабел се усмихна саркастично.

— И между другото, господин главен комисар, можеш ли да кажеш две-три думи на госпожа Волф? Струва ми се, че не е усвоила напълно концепцията за неприкосновеност на доказателствен обект.

— Съжалявам за мотоциклета, Холгър. Получи ли съвпадение на следите?

— Разбира се. Отпечатъкът, който взехме от местопрестъплението, е от мотоциклетни 120/70-ZR17 стандартни предни гуми на мотоциклет BMW R1100S. Релефът от гумите на мотора на Олсен съвпада напълно с отпечатъка, който взехме. Така че той е вашият човек. Или поне неговият мотоциклет е бил в Природния парк. Трябва само да намерим обувките, които е носил. Ще огледам наоколо.

— Може би още са на краката му — каза Фабел, като се мъчеше да си спомни с какво бе обут Олсен.

Мария излезе от банята с няколко шишенца, които приличаха на аптечни.

— Господин Браунер, имате ли представа за какво са тези неща?

Браунер прегледа шишенцата.

— Изотретинон и бензоилпероксид. Имал ли е вашият човек проблеми с кожата?

— Да, има — отговори Фабел.

— Това са лекарства срещу акне… — Гласът на Браунер заглъхна и той се вторачи в шишетата, сякаш някаква мисъл се бореше да изникне и той трябваше да се съсредоточи, за да й помогне да се появи. — Онези отпечатъци от стъпки бяха огромни, петдесети размер. Вашият тип наистина ли е висок? И със здрави мускули?

Мария и Фабел се спогледаха.

— Да. Наистина е висок.

— Този въпрос може да ви се стори странен, но имаше ли нещо друго, ммм… особено във вида му? Например пилешки гръден кош или кривогледо око?

— Майтапиш ли се? Или мислиш, че го познаваш? — засмя се Фабел.

Браунер още гледаше шишенцата с лекарство против акне и поклати глава с досада.

— Забелязахте ли нещо подобно?

— Не — каза Фабел. — Нямаше пилешки гръден кош, нито кривогледство. И не беше гърбав с две глави.

— Не… — Сарказмът му не достигна до Браунер, който говореше повече на себе си, отколкото на Фабел. — Не следва непременно.

— Холгър? — подвикна Фабел нетърпеливо.

Браунер отмести поглед от лекарствата.

— Извинете. Мисля, че вашият човек може да е от тип, който се среща веднъж на хиляда. Буквално. Досието му е пълно с насилие, нали? Случаи, при които по-скоро е губил самообладание, отколкото предумишлени престъпления?

— Доколкото знам, така е — отговори Фабел. — С изключение на присъда за продажба на крадени стоки. Какво разбра, Холгър?

— Може би нищо, но Олсен има избухлив характер, необикновено висок е и с мощно телосложение, и страда от акне на възраст, когато повечето от нас отдавна са го забравили. Подозирам, че имаме работа със синдрома XYY.

— Синдрома на свръхмъжественост? — Фабел се замисли за момент. — Да. Да, възможно е. Сега си давам сметка, че наистина е много вероятно. Но не знаех за акнето. — Фабел вече беше попадал на случай с мъж от кариотип XYY.

Синдромът на кариотип XYY се среща, когато се ражда момче с допълнителна мъжка хромозома и е от хромозомен тип 47 XYY, вместо нормалния мъжки хромозомен тип 46 XY. Тези „свръхмъже“ се характеризират с изключително висок ръст, по-изразени мъжки черти, забавена емоционална и социална зрелост и претъпкан с тестостерон организъм. Това често води до избухлив, насилнически темперамент. Мнението на медиците върху ефекта на XYY не е единно по въпроса дали причинява насилническо поведение или престъпни наклонности, но мъжът с XYY, с когото Фабел бе се сблъсквал, беше огромен и непредсказуемо буен като Олсен. Противоречиви изследвания бяха показали непропорционално много мъже с XYY сред затворниците. Много други като тях обаче водят продуктивен и успешен живот, като канализират агресивността си в динамична кариера. Фабел отново погледна диска.

— Не знам, Холгър. Съчетава се с агресивния рок, но пък поведението му в работилницата беше много хладнокръвно. Примамването на Вернер в гаража например. Стратегията му за бягство беше старателно обмислена.

— Може да е кипял вътрешно, но е разбрал, че трябва да държи всичко под похлупак, докато получи възможност да се измъкне. Съвпада с извънредно голямата му сила. Не е било необходимо да удря криминален комисар Вернер толкова силно. Класическа липса на контрол, когато гневът избухне.

— Това дали го няма в досието му? — попита Мария.

— Може би — отговори Браунер. — Ако е бил подложен на изследване на кариотипа по време на арестите. И ако наистина е от кариотип XYY. Може да е просто едър зъл мръсник.

Те се разделиха и продължиха самостоятелно да претърсват апартамента на Олсен, като посетители на галерия или музейна експозиция. Оглеждаха общата картина, след това се спираха за по-подробно изследване на нещо, което ги е заинтересувало. Нищо тук не подсказваше за суперобременено его на сериен убиец, но сетивата на Фабел постоянно се сблъскваха с прοтиворечието в личността на Олсен. Всичко беше спретнато и подредено. В една от спалните плакатите по стените биха вървели повече за спалня на юноша, отколкото за апартамент на почти тридесетгодишен човек. Някои лични вещи — претенциозен, но евтин часовник, гребен и четка, няколко тоалетни принадлежности и две-три шишета с афтършейв — подбрани, подредени на тоалетната масичка. Фабел разтвори тежките крила на вратата на солиден стенен гардероб. Дрехите и обувките в него бяха огромни и Фабел се почувства като в стая на заспал великан. Освен че беше огромен, гардеробът на Олсен беше функционален и ефективен: официален костюм с чифт официални обувки, половин дузина тениски с имена и лого на групи за протестен рок, при това сгънати и подредени, сякаш майка му е била тук същата тази сутрин. Два чифта джинси, от черен и син деним, два чифта маратонки, два чифта високи обувки, ботуши.

— Холгър!

Фабел извика през рамо към другата стая. Вдигна чифт обувки и погледна подметките. Грайферът беше плитък. Вторият чифт изглеждаше много по-солиден. На всяка обувка имаше десет чифта дупки за връзки и две дебели каишки с катарами за допълнително пристягане — явно бяха за каране на мотоциклет. Той ги обърна да види подметките, когато влезе Браунер със снимка на отпечатъка от обувка, намерен в Природния парк. Дори Фабел разбра от пръв поглед, че е от тези обувки.

Браунер държеше отворен прозрачен плик за улики, докато Фабел внимателно прибра в него едната, а после и другата обувка.

— Сега ни остава само да намерим нашата Пепеляшка — каза Фабел.