Братът Грим

50.

9:45 ч., сряда, 21 април

Институт по съдебна медицина

Епендорф, Хамбург

Фабел мразеше моргата.

Мразеше да присъства на аутопсии. Не толкова заради естественото физическо отвращение от рязането, макар че и то играеше своята роля, като предизвикваше повдигане някъде между стомаха и гърдите. Беше по-скоро заради потреса как човешко същество, този център на собствената си огромна и сложна вселена, изведнъж се превръща в толкова много месо. Заради внезапното, пълно и необратимо разрушение на личността, което не искаше да приеме. При всяко убийство Фабел се мъчеше да запази в мислите си жертвата, сякаш тя още съществуваше, но в някакво друго, далечно пространство. За него те бяха онеправдани хора, за които търсеше някаква справедливост, сякаш това беше дълг към живите. Дори отиването на местопрестъпленията или разглеждането на снимките с фаталните рани не го отклоняваше толкова много от онова усещане за личност. Но изливането на съдържанието на нечий стомах като супа в блюдото на везните превръщаше личността в труп.

Мьолер беше във форма. Когато Фабел влезе в стаята за постмортално изследване, докторът го погледна със заученото си пренебрежително изражение. Беше още в синия си аутопсионен комбинезон и по светлосивата му пластмасова престилка за еднократна употреба имаше следи от размазана кръв. Аутопсионната маса от неръждаема стомана беше празна и Мьолер почти разсеяно я обливаше с прикачения към нея подвижен душ. Но сякаш нещо висеше във въздуха. Фабел отдавна беше установил, че мъртъвците те преследват не с духа, а с миризмата си. Мьолер явно току-що беше приключил своето пътешествие през масата и материята на това, което някога е било човешкото същество Бернд Унгерер.

— Интересно — каза той, като равнодушно гледаше как водата порозовява, докато отмива следите от кръв към канала. — Този е много интересен.

— С какво? — попита Фабел.

— Очите му са извадени след смъртта. Причина за смъртта е единствен удар с нож в гърдите. Наистина класически — под гръдната кост с наклон нагоре право в сърцето. Вашият джентълмен е завъртял ножа по часовниковата стрелка на почти четиридесет и пет градуса. Това ефикасно е съсипало сърцето и жертвата е умряла за секунди. Поне не е страдал много и не е знаел, че ще му извадят очите. Което е извършено ръчно, между впрочем. Никакви следи от използване на инструменти. — Мьолер спря водата и се опря в ръба на масата. — Няма никакви рани от защита. Нищичко. Никакви драскотини или прорези по ръцете, никакви следи от травма. Или от предсмъртна борба.

— Което значи, че жертвата е била напълно изненадана, или е познавала убиеца, или пък и двете.

Мьолер отново се изправи.

— Това е твоя област, господин главен комисар. Аз съобщавам фактите, ти си правиш заключенията. Но има някои други нещица за джентълмена, които може да ти се сторят интересни.

— О? — Фабел се усмихна търпеливо, като се бореше с изкушението да го подкани.

— За начало, господин Унгерер е побелял преждевременно и е боядисвал косата си тъмна — за разлика от нашия скъп канцлер, разбира се. Но по-интересно ми се стори това, което открих под скалпа. Вашият убиец не само е прекъснал живота на господин Унгерер с един замах. Той просто е ускорил края с няколко месеца.

— Унгерер е бил болен?

— Неизлечимо. Но може и да не е знаел. Имаше огромна глиома в мозъка му. Мозъчен тумор. Размерът му показва, че е растял от известно време и мястото му ме кара да мисля, че симптомите са били заблуждаващи.

— Може ли да се разбере дали се е лекувал?

— Не, не личи такова нещо. Няма следи от антираково лечение в системите му, нито от кортизон, който обикновено се предписва в такива случаи, за да облекчи мозъчния оток. И още по-важно — няма следи от хирургическа намеса, а това е първото, което се прави срещу този вид тумори. Трябва да направя пълно хистологично изследване на глиомата, но ми прилича на астроцитома — първичен тумор. И поради това не е имало нищо някъде другаде в тялото му, което да подскаже на лекаря му, че съществува проблем. Мозъчните тумори често са вторични след рак другаде в тялото, но не и този. И сега ще те изплаша — той е бил в най-подходящата възраст за това. Мъжете на средна възраст са най-предразположени да развият такива силно агресивни първични тумори.

— Но вероятно е имал симптоми… Главоболие?

— Възможно е, но не непременно. Мозъчните тумори няма къде да отидат. Това е част от тялото, напълно затворена в кост, така че туморът с растежа си притиска черепа и здравата мозъчна тъкан. Може да причини ужасно главоболие, което се влошава в легнало положение, но невинаги. Положението на тумора на господин Унгерер обаче, въпреки че е растял доста бързо, е такова, че увреждането е настъпвало постепенно. А това означава, че симптомите може да са били по-недоловими.

— Като например?

— Личностни промени. Промяна в поведението. Може да е загубил обонянието си или внезапно да е започнал да усеща остри миризми, каквито всъщност няма. Може да е имал бодежи от едната страна на тялото си или често да му се е гадело. Друг често срещан симптом е внезапно повръщане без някакво предупредително повдигане преди това.

Фабел се замисли над казаното от Мьолер. Спомни си какво му беше казала Мария след разговора си с госпожа Унгерер за промяната при мъжа й — как сексуалният му апетит станал ненаситен. Как верен, любящ съпруг се е превърнал в похотлив развратник и сериен прелюбодеец. Как е станал „Синята брада“. Когато Фабел бе чул това, заедно с описанието на Мария за „забранения“ сутерен с раклата, сякаш ледени кристали се бяха образували във вените му. Поредна връзка с приказка, освен Синята брада, беше приказката на Шарл Перо, французина, но тя имаше немски еквивалент на Братя Грим — в „Птицата на Фитчер“. Този убиец е познавал Унгерер. Или поне е знаел достатъчно за него, за да го избере като съвършено подходящ за поредното пресъздаване на приказка на Грим.

— Може ли да се отрази на сексуалното поведение на жертвата? — Той разказа на Мьолер каквото знаеше за драматичната промяна на Унгерер.

— Би могло — отговори Мьолер. — Щом е настъпила толкова рязка промяна, каквато описваш, не бих казал, че вероятно се дължи на тумора, а почти сигурно е следствие от него. Смятаме, че сексът е нещо физическо. А не е. При животното „човек“ той целият е тук. — Мьолер се почука по слепоочието с пръст. — При промяна в структурата или химията на мозъка — а туморът на жертвата вероятно е променил и двете — настъпват всякакви личностни и поведенчески промени. Така че е напълно възможно той да превърне почтен, женен, семейно ориентиран мъж в похотлив вълк.

Когато шофираше към управлението, априлското слънце грееше весело над Хамбург. Градът изглеждаше ярък и свеж, в нетърпеливо очакване на лятото. Но Фабел не виждаше нищо от това. Единственото, което съзнаваше, беше застрашителното присъствие на психопат, който убиваше и осакатяваше в търсене на някаква перверзна литературна или културна истинност. Беше близо. Толкова близо, че Фабел почти усещаше миризмата му.