Цар Алкохол

Глава 11

Но желание да пия — химична, органична потребност от алкохол — по това време още нямаше у мене, макар че пиех вече дълги години и пиех по много. Гуляите бяха често явление в нашия живот; хората, между които живеех, пиеха всички до един. В гемията аз съвсем не пиех и дори не внасях вътре никакво питие. Пиех само на брега, защото се чувствах длъжен да правя онова, което обичаят ме задължава — да черпя приятелите си и да пия, като ме черпят; от това не може да се отклони никой истински мъж.

Понякога ми идваха на гости Царицата, сестра й и брат й и мисис Халдей. Аз бях домакин на гемията, а те гости и моят дълг като домакин беше да им оказвам гостоприемство, а гостоприемството те разбираха само във форма на пиене. Когато идваха, изпращах Паяка или Ирландеца, или Скоти — според това, кой от тях беше мой екипаж в това време, за една кофа бира и четвърт червено вино. Ние трябваше поради рода на занаята си да бъдем добре с полицията; когато полицаи с граждански дрехи ни навестяваха, ние ги черпехме със стриди и, разбира се, предлагахме им уиски.

Въпреки всичко това аз все още не бях се научил да обичам цар Алкохол. Бях му много благодарен за услугите, които ми оказваше, но вкуса му никак не можех да оценя. Колкото и да се мъчех да държа на висота мъжкото си достойнство, не можех да се отърва от позорното влечение към бонбоните. Но бих изгорял от срам, ако моята тайна се разкриеше и само понякога нощем, когато успявах да изпратя цялата си команда на брега, си позволявах удоволствието да се наям до насита със сладки. Когато отивах в библиотеката да сменя книги, на връщане купувах няколко фунта бонбони, заключвах се в каютата си, лягах на пейката и прекарвах много приятно няколко часа, като четях книги и изтребвах грамадно количество бонбони. Това бяха най-хубавите минути в живота ми.

Но гуляите бяха най-ярките епизоди в нашия живот и крупни събития. Някои от моите другари смятаха свободното от пиене време изобщо за губивреме и живееха само с очакване на тези моменти. Пристанищните работници прекарваха цялата седмица в затъпяващ труд, за да имат възможност в събота вечерта да погуляят, както трябва. А ние, пиратите на стриди, работехме и рискувахме, търпяхме и се пазаряхме само, за да можем да се възнаградим за всичко с един хубав гуляй. Но случайна среща с някой приятел можеше да измени течението на събитията и да докара до гуляй в непредвидено за тази цел време.

Именно тези извън щата гуляи бяха най-интересните; те често довеждаха до любопитни приключения. След един такъв гуляй Нелсън, французинът Франк и капитан Спинг намериха лодката, която Уиски Боб и гъркът Ники откраднали и криели под водата. По това време в компанията на пиратите на стриди се случиха някои важни събития. Нелсън се сби на борда на «Ени» с Бил Кели, получи един куршум в лопатката и ходеше с превързана ръка; след това той се скара с Раковината и взе на «Северен елен» двама нови моряци. Те се уплашили от дивите му постъпки, побягнаха от него и разказваха на брега такива страшни истории за него, че никой не се решаваше да отиде при него и «Северен елен» стоеше без работа на котва край брега. «Разъл-Дазъл» със счупена мачта лежеше до него. Ние със Скоти бяхме неговият екипаж. Уиски Боб се спречкал с Франк и отиде с гърка Ники към устието на река Сакраменто; оттам те доведоха една нова лодка, която откраднали от някои италианци; нейните собственици после дойдоха в пристанището и търсеха лодката си от всички пирати на стриди. Ние разбрахме, че само Уиски Боб и гъркът Ники са могли да я откраднат. Но къде ли са я скрили? Гърци и италианци по стотина взеха участие в търсенето; те грижливо претърсиха всички ъгълчета на залива и устията на всички реки, но не можаха да намерят нищо. Тогава стопанинът обеща петдесет долара награда за онзи, който я намери. Разбира се, това предизвика още по-голям интерес към изгубената лодка.

В неделя дойде при мене старият капитан Спинг и с тайнствен вид ми разправи, че като ловял риба около Аламедското пристанище, през време на отлива видял на един стълб завързано въже. Той се опитал да дръпне въжето и вдигне онова, което е било вързано за него, но не могъл. На друг стълб по-нататък бил превързан другият край на въжето и той също бил прикрепен под водата към нещо много тежко. Ясно е, че това е изгубената лодка. Капитанът дошъл да ме придума да му помогна да дигнем лодката и спечелим петдесетте долара. Но аз смятах, че крадците трябва да имат своя етика в отношенията си един към друг, и отказах да участвам в тази операция.

Но французинът Франк и Нелсън бяха скарани с Уиски Боб (горкият Уиски Боб! Той беше добро и благородно момче, но слабохарактерен и алкохолик, наскоро след събитията, които описвам, намериха тялото му в залива, продупчено с куршуми). Не мина и един час, откакто се отказах от предложението на капитан Спинг, покрай мене мина «Северен елен». Капитанът стоеше на борда с Нелсън. Подир тях вървеше шхуната на французина.

След няколко време те се върнаха обратно и вървяха в някакъв странен ред; когато направиха завой, за да заобиколят пясъчните височини, аз видях, че от водата стърчи носът на една рибарска лодка; тя беше вързана с въжета за гемията и за шхуната. Отливът беше в пълен разгар и те се забиха право в пясъка с рибарската лодка в средата. Веднага Ханс, моряк от гемията, спусна гребна лодка и отиде към пристанището; по стърчащата на носа на лодката празна бутилка лесно можеше да се отгадае целта на пътуването му. Неговият господар искаше по-скоро да полее спечелените тъй лесно петдесет долара. Изобщо всички поклонници на царя Алкохол имат психология: те пият от радост и от скръб; в последния случай те пият за бъдещия успех, който ще трябва рано или късно да им се падне: пият от радост при среща с приятели и пият, след като се скарат с тях — от скръб, че са ги изгубили; ако им върви на любов, пият от радост, а ако не им върви — пият от скръб. В периоди на безработица те пак усещат потребност да пият колкото е възможно повече, за да зашуми в главата им и времето да не отива напразно. В трезво състояние те изгарят от желание да пият безкрай.

Разбира се, компанията покани и мене със Скоти. Ние започнахме да им помагаме да се похарчи наградата, която още не беше получена. Пихме здравата. Беше ни много весело — пяхме, приказвахме, разправяхме за подвизите си и пихме твърде много. Ние стояхме пред очите на цялата крайбрежна улица и нашите приятели, привлечени от шума, доплуваха с лодките си при нас и се присъединиха към нашата компания. Ханс час по час отиваше на брега с празните бутилки.

Веселието достигна своя апогей, когато дойдоха съвсем трезви Уиски Боб и гъркът Ники и започнаха с негодуване да упрекват вероломните си другари, че изтръгнали под носа им хубавата плячка. Французинът Франк, по внушение на царя Алкохол, започна една гореща тирада за честността и други добродетели, но после не можа да издържи, изскочи с Уиски Боб на пясъка и въпреки преклонната си възраст, натупа го здравата. Гъркът Ники се въоръжи с една лопата и се втурна на помощ на Боб, но Ханс го изпревари; Боб и Ники, бити и в кръв, качиха в тяхната лодка и откараха у тях; няма нужда да прибавям, че победителите сметнаха за свой дълг да отпразнуват победата над врага.

Междувременно тълпата наши гости, която представляваше от себе си сборище хора от различни нации, стигна вече до най-високи градуси. Обикновената сдържаност отстъпи място на разюздаността и злобата: някои си спомняха стари обиди, пробуждаше се стара злоба и ту тук, ту там започваха да се бият. Ту някой носач ще си спомни, че някой стридар го обидил, или наопаки, някой стридар започне да се оплаква от носач и в резултат се вдигат юмруци. След като свършваха боя, те пиеха за примирение и доскорошните врагове се прегръщаха и кълняха във вечно приятелство.

Изведнъж влезе Суп Кенеди и поиска старата си риза, която някога оставил на «Северен елен». Очевидно той е решил, че това е най-подходящата минута за разчистване на такива сметки. Преди това той пиянствал в «Сен Луис» и очевидно сам цар Алкохол го е довел тук да иска старата си риза. Няколко думи, които той подхвърли, дадоха сигнал за бой. Суп и Нелсън се сборичкват на палубата и се повалят. Без сам да подозира това, Суп беше на косъм от смъртта. Франк насмалко щеше да пробие черепа му с един железен чук. Той страшно много освирепя, когато видя, че човек със здрави ръце напада еднорък. Ако «Северен елен» още съществува, на борда му сигурно са останали следи от удара с чука, който за щастие не можа да засегне главата на Кенеди.

Но Нелсън извади от превръзката бинтованата си, пробита от куршум ръка и със сълзи на ярост започна да вика, че той ще се разправи със Суп Кенеди и с една ръка. Ние им предоставихме възможност да мерят силите си на пясъка. По едно време, когато изглеждаше, че Нелсън е зле, цар Алкохол, заедно с французина Франк, се намеси в боя. Против това почна да протестира Скоти и се хвърли върху Франк, който се обърна към него, повали го, възседна го и започна да го бие с юмруци. Те се търкаляха по пясъка назад и напред. Докато се опитвахме да ги разделим, ние завързахме половин дузина нови побоища. Криво-ляво ги успокоихме и пак се обърнахме към бутилките, но Нелсън и Суп Кенеди продължаваха боя. Понякога се доближавахме до тях и им давахме различни съвети. Така, когато те лежаха изнемогнали на пясъка, безсилни да се бият, ние ги съветвахме да засипят очите на противника си с пясък. Те започнаха да хвърлят един срещу друг пясък, сетне станаха и продължиха борбата, докато окончателно се измориха.

Всичко това беше мръсно, смешно и скотски грубо, но помислете какво значеше всичко това за мене — шестнадесетгодишен юноша, изгарян от страст за приключения, с глава, пълна с разкази за пирати, разорени градове, въоръжени сблъсквания, и с въображение, възбудено до безумие от алкохола. Това беше непристоен разгулен живот, за който аз имах право по рождение и поради епохата си. И нещо повече — този живот беше пълен с обещания. Това беше само началото. От пясъчните височини, през Златните врата пътят водеше в широкия мир на приключения из целия необятен свят, където ще стават битки вече не за стара риза или рибарска лодка, а за други, по-високи и по-романтични достижения.

Когато засрамих Скоти, като му казах, че един старец може да го набие, той започна да ругае и се сбихме двамата за удоволствие на другите; същата нощ той ме напусна, като ми задигна две одеяла. В продължение на цялата нощ, докато стридарите спяха на пейките си мъртвешки сън, шхуната и «Северен елен» се полюляваха на котва във високите води на прилива. Рибарската лодка, все още пълна с камъни и вода, почиваше на дъното.

Рано на другата сутрин чух диви викове, които идеха от «Северен елен»; скочих, без да се боя от сутринния мраз, и видях зрелище, което дълго време разсмива цялата крайбрежна улица. Красивата рибарска лодка лежеше на пясъка, смачкана, плоска като баница, а над нея стърчаха шхуната на французина Франк и «Северен елен». По една нещастна случайност якият дъбов нос на лодката беше пробил две дъски в борда на «Северен елен». Когато започнал приливът, в образуваната дупка нахлула вода; Нелсън се събудил, когато водата започнала да залива пейката му. Аз отидох на помощ, двамата изгребахме водата от шхуната и запушихме дупката.

После Нелсън приготви закуска и докато ядяхме, обсъждахме създаденото положение. Той беше разорен. Аз също. Никога вече няма да ни платят петдесет долара за тая купчина дъски, която лежеше на пясъка под нас. Неговата ръка беше ранена и нямаше команда. На мене ми бе изгорено главното платно и също нямах команда.

— Какво би казал ти, ако ти предложа да работим в съдружие? — попита Нелсън.

— Хайде да работим заедно — отговорих аз.

По такъв начин направихме съдружие с Младия Закачка — Нелсън, най-дивият и безумен от всички пирати на стриди. Заехме от Джон Райнхолдс пари, купихме припаси, напълнихме едно буре с прясна вода и същия ден отплавахме към местата на стридите.