На другата сутрин се срещнахме, както бяхме решили, в една от кръчмите, където се извършваха подобни сделки. Аз броих парите, получих разписката и я скрих в джоба си. Франк почерпи. Аз разбрах, че така е прието, и намерих дори, че е съвсем справедливо, щото част от парите, получени при извършването на сделката, да се похарчат в същото заведение, където е била сключена сделката. Но много се зачудих, като видях, че Франк черпи всички посетители на кръчмата. Че ние с него поливахме сделката — това е ясно. Но защо трябва да се черпят всички други посетители и самия кръчмар, който на това отгоре получава печалба от всяка чаша вино, която изпие? Хайде, нека черпи Боб и Паяка, те са другари, но какво общо имат тука някакви носачи, никому неизвестните Бил Кели и Суп Кенеди?
Заедно с брата на Царицата, Пат, бяхме всичко осем души. Макар че беше много рано, всички поискаха уиски и на мене оставаше да направя същото; аз извиках: — Уиски! — с такъв вид, като че ли за мене това е най-обикновената работа и повтарям тази работа за хиляден път. Какво уиски беше! Аз изпих чашката си на един дъх, без да мигна, но и досега не мога… б-р-р-р-р!.. да забравя противния му вкус.
Аз се учудих и на това, колко скъпо излезе на французина Франк тази почерпка. Той наброи на тезгяха осемдесет цента. Осемдесет цента! Моето чувство на спестовност се разбунтува. Осемдесет цента — та това са осем уморителни часа фабрична работа, а между това те моментално изчезнаха без следа в гърлата ни и след тях не остана нищо освен отвратителния вкус в устата. Каква е тая разточителност от Франк!
Бързах да изляза по-скоро на чист въздух, да вляза във владение на моя кораб и да се впусна с него в морето. Но никой не бързаше да си отива, в това число и моят «екипаж» в лицето на Паяка. Не можех да разбера защо се бавеха. Сетне неведнъж се запитвах какво ли мнение имаше за мене тази компания: човекът пи с тях, нрави приятелство с тях, а съвсем не помисли да ги почерпи и от себе си.
Французинът Франк, като получи парите, почна да ме гледа странно и студено. Тогава аз не разбирах какви ужасни мъки изпитваше той. Зачудих се още повече, когато кръчмарят се наведе през тезгяха и ми пошепна: — Той ви е сърдит, пазете се.
Аз кимнах с глава, за да покажа, че разбирам каква е работата (мъжът трябва да разбира душевното състояние на друг мъж), но всъщност пак нищо не разбрах. Как можех да разбера, когато в главата ми нямаше други мисли освен за разни необикновени приключения, когато бях дори забравил за самото съществуване на някаква жена, в която французинът Франк бил влюбен до безумие. Пък и аз не подозирах последното обстоятелство. Нито ми минаваше през ум, че всички в пристанището приказвали, че Царицата не искала дори да погледне французина, откакто аз съм се явил на неговия кораб. Не подозирах така също, че неприязненото отношение към мене на брата на Царицата, Пат, се обяснява със същата причина; в своята сърдечна простота аз мислех, че той е изобщо мрачен по природа.
Уиски Боб ме повика с ръка и ми пошепна на ухото:
— Отваряй си очите! Французинът ти е сърдит. Ние ще отидем с него нагоре по реката, за да купим шхуна, но когато той се върне за лов, добре внимавай. Той иска да те удави. Когато слънцето залезе, вдигни котва и иди на друго място. И угаси сигналните светлини. Предупреждавам те, бъди нащрек.
Казах му благодаря и се върнах при тезгяха. Но пак не се досещах, че трябваше да почерпя компанията. Не знаех, че обичаят им бил такъв. Повиках Паяка и излязохме заедно на улицата. Сега, като си спомням онова време, изгарям от срам при мисълта, какво ли са говорили за мене в мое отсъствие.
С престорено равнодушен тон попитах Паяка защо Франк ми се сърди.
— Той просто ревнува от тебе — отговори той.
— Тъй ли? — казах, но вече не се опитах да заговоря на тази тема.
Престорих се на равнодушен и небрежен, като че ли това съвсем не ме интересува; но читателят ще разбере какви чувства вълнуваха петнайсетгодишния самолюбив юноша, когато узна, че от него ревнува жена един петдесетгодишен моряк, обиколил цял свят, и за каква жена при това — жена с романтичния прякор Царица на пиратите на стриди! Бях чел за подобни случаи в книгите, вярвах, че и на мене може да се случат такива приключения, но не мислех, че това ще започне така скоро. Разбира се, вече не исках да знам нищо, когато вдигнахме котва, пуснахме платното и плавно се понесохме по залива.
И така аз замених кабалата на фабричния работник с волния живот на пиратите на стриди. Този живот започна с гуляй, а занапред ме очакваха още цяла редица гуляи. Но нима заради това да се откажа от този интересен живот!.. Хората винаги пият — там, където животът е интересен и свободен от стеснения. Романтиката и интересните приключения винаги са неразделни с цар Алкохол и ако искам на дело да изпитам и едното, и другото, ще трябва да се примиря и с цар Алкохол. Иначе ще се запознавам със света на приключенията само по книгите, а живота си ще прекарам с тежката работа във фабриката за консерви по десет цента на час.
Но не, аз няма да се откажа от този нов живот само затова, че другарите ми обичат да сръбват винце, бира и уиски. На тях очевидно им харесва, когато и аз пия с тях, — добре, ще пия. Това не е тъй страшно, няма нужда всеки път да се напивам докрай. Нали в неделя при покупката на «Разъл-Дазъл» останах трезвен, когато всички други се бяха напили здравата. Реших и занапред да се държа точно тъй: ще пия, за да не развалям компанията на другарите си, но няма да се напивам.