Цар Алкохол

Глава 12

Никога не съм съжалявал за ония безумни месеци, които прекарах заедно с Нелсън. Да, той наистина умееше да управлява гемия, макар че принуждаваше да трепери от страх оня, който пътува с него. Да бъде винаги на косъм от гибелта беше за него наслаждение. Той се гордееше, че прави онова, което никой не се осмеляваше да прави. Той имаше и един особен навик — никога не намаляваше платната; през всичкото време, докато плавах с него, «Северен елен» нито веднъж не плава с намалени платна, колкото силно да духаше вятърът. Нашата палуба никога не изсъхваше. Гемията издържаше голямо напрежение, но все пак постоянно беше с всичките си платна.

Напуснахме Оукландското пристанище и излязохме в открито море да търсим приключения.

Тази славна страница от моя живот беше възможна само благодарение на царя Алкохол. И аз го обвинявам в това. Но жадно се стремях към живот, пълен с приключения; а да се приобщя към него можах само с благосклонното съдействие на царя Алкохол. Такива бяха хората, които живееха този живот. Щом исках да живея като тях, трябваше да върша онова, което вършат те. Само благодарение на пиянството аз станах другар и съдружник на Нелсън. Ако бях изпил само оная бира, която той плати или ако бях отказал съвсем да пия, той за нищо на света нямаше да ме приеме за съдружник. Той имаше нужда от другар, който не само да споделя трудностите с него, но който би могъл при случай да му направи и компания.

Цял се отдадох на новия живот. Кой знае защо си въобразявах, че цялата тайна е в това да се напивам до безчувственост, като мина през всичките стадии на опиянението, които може да издържи само един железен организъм, и най-после да дойде до съвършено изгубване на съзнание и до пълна свинщина. Вкусът на алкохола не ми харесваше, затова пиех изключително, за да се напия — да се напия безнадеждно, окончателно. Аз, който по-рано треперех над парите, събирах ги петак по петак, пазарях се като Шейлок и разплаквах вехтошарите, аз, който бях изтръпнал, когато видях как французина Франк похарчи наведнъж осемдесет цента, за да черпи осем души с уиски, аз започнах сега да се отнасям с парите много по-лекомислено и безгрижно, отколкото мнозина от познатите ми пияници.

Помня как една вечер слязохме с Нелсън на брега. Имах в джоба си сто и осемдесет долара, мислех да си купя някои дрехи, а след това да пийна. Необходимо ми беше да се облека. Всичко, което имах, носех на себе си, а това всичко се състоеше от следните предмети: чифт морски ботуши, от които водата за щастие изтичаше също така бързо, както и се вливаше; широки панталони за петдесет цента, басмена риза за четирийсет цента и мушамена шапка. Обърнете внимание, че не споменах нито долни дрехи, нито чорапи — нямах нито едното, нито другото.

За да отида до дюкяните с готови дрехи, трябваше да мина покрай цял ред кръчми. Затова реших по-напред да пийна. До дюкяните с готови дрехи не успях вече да стигна. На другата сутрин, съвсем разбит, с отровен организъм, без пари, но доволен, аз се върнах на гемията и пак навлязохме в морето. Имах само ония дрехи, с които бях, когато слизах на брега, а от сто и осемдесетте долара не бе ми останал нито един цент. На ония, които никога не са се опитвали да се занимават с това, може да им се види невероятно, че един хлапак може в продължение на някакви дванадесет часа да похарчи сто и осемдесет долара за пиене. Аз обаче знам, че това е напълно възможно.

И не съжалявах за нищо. Бях горд. Показах на всички, че знам да харча пари не по-зле от най-разточителните от тях. В обществото на тия силни хора показах своята сила. Доказах за сетен път, както често бях доказвал и по-рано, правото си да нося титлата принц. Моето настроение може донякъде да се обясни като реакция против оскъдния живот и непосилната работа през годините на детинството ми. Възможно е в това време да съм имал в ума си смътното съзнание: по-добре да бъда пръв в средата на тия скандалджии и пияници, отколкото да превивам гръбнак над стана дванайсет часа в денонощие и да получавам десет цента на час. Когато работиш във фабрика, не можеш да преживяваш силни моменти. Пък ако този епизод, когато пропих сто и осемдесет долара за половина денонощие, не е силен момент, желал бих тогава да знам кое е.

Не бойте се — аз ще пропусна много подробности от сближението си с царя Алкохол през този период от моя живот; ще спомена само ония случаи, които могат да хвърлят светлина върху неговият начин на действие. Три обстоятелства ми позволиха да се отдавам на това непробудно пиянство: първо — необикновено здравият организъм, по-як, отколкото у повечето хора; второ — здравият живот в морето и трето — защото не пиех постоянно, а с прекъсване. Когато отивахме в морето, ние никога не взимахме никакви питиета.

Пред мене малко по малко се разкриваше светът. Вече бях пропътувал стотици мили из морето, знаех много крайбрежни градове и рибарски селца. Безспокойният дух ме гонеше по-нататък. Още не бях видял всичко. Много неща още не знаех. Но за Нелсън беше достатъчно и онова, което бе успял да види. Той тъгуваше за своето любимо Оукландско пристанище; когато реши да се върне там, ние се разделихме с най-приятелски чувства.

Сега моя главна квартира стана старинният град Бенишия в пролива Каркинец. Тук, в залива, стояха на котва цяла редица рибарски лодки; в тях живееше топла компания скитници и пияници, към които аз се присъединих. Тук често ми се случваше да плавам нагоре и надолу по реката, защото постъпих рибарски патрул. В промеждутъците между лова на лососи и тези пътувания случваше ми се по-често да слизам на брега и затова започнах да пия повече и узнах по-добре какво нещо е пиянството. Никой не можеше да ме надпие, макар че понякога пиех пряко сили, за да покажа геройството си. Една сутрин ме извлякоха в безсъзнателно състояние от мрежите, разпънати да съхнат на прътовете; вечерта, пиян, съм попаднал в тях, без да помня, и съвсем съм се заплел. Когато в пристанището припомняха това произшествие със смях и шеги и по този случай пак пиеха, аз бях страшно горд. Тъй като това се смяташе за истински подвиг.

А когато веднъж пих без пробуда цели три седмици наред, реших, че съм стигнал до крайната точка. Е, мислех си, по-нататък вече няма къде. Време е да се свестиш, време е да отидеш напред. Винаги, независимо от това, дали бивах пиян, или не — в дъното на душата ми един глас ми шепнеше, че всички тия пиянства и рисковани пътувания още не са целият живот. Този глас беше моят добър гений. За щастие аз бях създаден така, че навред и винаги слушах този глас. Слушах как той ме примамва натам, към белия свят. Добродетелта тука не играеше никаква роля. То беше любопитството, желанието да знам, безпокойното търсене на нещо чудесно, което смътно налучквах или за което се досещах. Какъв смисъл има инак животът — запитвах се, — ако ей това е всичкото, което той може да даде? Не, сигурно трябва да има още нещо, далеко-далеко.

Но веднъж цар Алкохол изигра с мене една зла шега и това ме подбуди веднага да изпълня решението си — да напусна досегашния си живот и да се погрижа да отплувам по-далеко. Тази шега беше невероятна — чудовищна шега; тя откри пред мене една бездна, за която по-рано нямах представа. Веднъж — беше един часа през нощта след усилено пиене — аз си тръгнах с несигурни стъпки към моята лодка, привързана в самия край на пристанището; мислех да спя в нея. Приливът с бясна скорост гонеше вълните из пролива Каркинец. Когато най-сетне напразно се мъчех да вляза в лодката, настъпи времето на пълния отлив. Нито на брега, нито в гемията имаше жива душа. Течението ме понесе. Не се уплаших. Подобно приключение ми се видя дори занимателно. Аз плувах добре и в това разгорещено състояние, в което бях, допирането на студената вода до тялото ми ме освежаваше като прохладно платно.

И тогава именно цар Алкохол изигра с мене своята безумна шега. Неочаквано ме обзе желанието да се отдам на волята на вълните на отлива. Всякакви болезнени настроения са ми били винаги чужди. Мисълта за самоубийство никога не ми е минава през ум. Сега, когато тя ми се мерна, стори ми се, че подобна смърт ще бъде красив, великолепен завършек на моя кратък, но интересен живот. Аз, който никога не съм познавал любовта на момиче или жена, нито родителска привързаност, не познавах насладата, която може да даде широката област на изкуството, аз, който нито веднъж не бях се катерил по безстрастните и далечни като звездите върхове на философията и който бях видял само едно малко ъгълче на широкия и красив свят, реших, че няма повече нищо, че съм видял всичко, изпитал всичко, каквото има интересно в живота, и че е дошло време да умра. Това беше една мръсна дяволия на цар Алкохол, който завладял моето въображение, ме надмогна и в пиян сън ме повлече към смъртта.

О, той умееше майсторски да убеждава! Да, нямаше съмнение, че аз съм изпитал всичко в живота и това всичко нямаше голяма цена. Състоянието на скотско опиянение, в което бях прекарал няколко месеца (при този спомен ме обзе съзнанието за моето падение и предишното чувство за греховност), — ето най-доброто, което съм изпитвал; и много ли струваше то — аз сам виждах сега. Да вземем за пример ония стари пропаднали скитници, които някога съм черпил. Ето, значи какъв е краят. Нима и аз ще стана като тях? — Не, хиляди пъти не! И аз проливах сълзи на сладка скръб над прекрасния юноша, когото течението отнасяше. (Кой не е видял плачещи пияници, меланхолично настроени? Можете да ги срещнете по всичките барове и ако нямат друг слушател, комуто да разправят за своите страдания, те ги поверяват на кръчмаря, който, ще, не ще, трябва да ги слуша, защото му се плаща).

Допирането на водата беше извънредно приятно. Такава смърт беше достойна за мъж. Цар Алкохол внезапно бе курдисал в моя опиянен мозък съвсем друга музика. Далеч от сълзите и съжаленията! Аз умирам със смъртта на герой, който загива по своя воля и от собствената си ръка. Затова проточих от цяло гърло предсмъртна песен; водата, която се плискаше и попадаше в очите ми, ми напомняше в какво положение се намирам.

По-надолу от град Бенишия, там, където се издава в морето пристанището Солано, приливът се разширява и образува така наречения залив на Търнъровата корабостроителница. Аз плувах в ивицата на крайбрежното течение, което минава край пристанището Солано, а оттам отива в залива. Отдавна знаех какъв силен водовъртеж се образува там, където това течение завива около Острова на мъртвеца, за да се понесе след това към пристанището. А мен съвсем не ми се искаше да ме понесе към колците. Не ще бъде много приятно: при това ще трябва да прекарам цял час в борба с течението, когато изплувам от залива.

Съблякох се под водата и бързо заработих с ръце, за да пресека течението под прав ъгъл. Спрях се само когато видях по светлината на пристанището, че съм го оставил далеко зад себе си. Тогава легнах по гръб, за да почивам. Бях работил здравата; трябваше да мине известно време, докато поема дъх.

Бях в пълен възторг — успях да избегна опасността. Започнах пак да пея своята предсмъртна песен; то беше някаква импровизация на пиян хлапак. — Не пей, рано е още — пошепна ми цар Алкохол. — В Солано животът не спира и през нощта. На пристанището идват железничари. Те ще чуят, ще дойдат с лодка и ще те спасят, а ти не искаш да те спасяват. — Разбира се, че не исках. Как? Нима да ме лишат от възможността да умра с героична смърт? За нищо на света! И аз лежах на гърба си, гледах звездите и наблюдавах как покрай мене минават светлините на пристанището — червени, бели, зелени. На всяка от тях пращах за сбогом трогателно скръбен поздрав.

Когато се озовах далеко, сред пролива, пак запях. Понякога правех няколко движения, но повечето просто се оставях на течението да ме носи; а пред очите ми минаваха някакви безкрайни, пияни сънища.

Ала още преди да съмне, аз поотрезнях малко под влиянието на студената вода — тъй като бях стоял в нея вече много часове. Вече започвах да се интересувам в кое място на пролива съм. Мина ми през ума също, че скоро ще почне приливът, който може да ме подхване и да ме изхвърли обратно на брега, преди да успея да доплувам в залива Сан Пабло.

След това открих, че съм се уморил и че ми е много студено. На това отгоре бях съвсем трезвен и вече нямах ни най-малкото желание да се удавя. Като погледнах към брега на Контра Коста, различих на него очертанията на металната фабрика Селби и фарът на Кобилишкия остров.

Тогава реших да доплувам до Соланския бряг, но толкова бях отслабнал и премръзнал и толкова бавно се движех напред — при това всяко махане ми струваше такъв страшен труд, — че скоро оставих всяко усилие. Просто се отдадох на течението, като само понякога размахвах ръка, за да се държа в равновесие над вълните, които под влияние на започналия прилив все по-силно бърчеха повърхността на водата. И тогава почувствах страх. Бях вече съвсем трезвен и не ми се умираше. Намирах стотици причини, за да остана жив. Но колкото повече причини намирах, толкова по-вероятна ставаше възможността да се удавя.

Бях прекарал вече четири часа във водата, когато се съмна. Утрото ме завари в крайно печално положение; бях в ивицата на водовъртежите около фара на Кобилишкия остров, там, където се срещат и се борят едно с друго бързите течения от приливите Валехо и Каркинец; в този момент те освен това се бореха и с прилива, който гонеше вълни от залива Сан Пабло. Завея хладен вятър, къси и силни вълни обливаха лицето ми и аз вече започнах да гълтам солена влага. Като опитен плувец разбрах, че краят ми е близък. Но тъкмо тогава ми дойдоха на помощ — една гръцка рибарска гемия, която отиваше във Валехо. Още веднъж, благодарение на организма си и физическата си сила, аз се спасих от цар Алкохол.

Такива безумни постъпки под влияние на цар Алкохол съвсем не са рядкост. Една точна статистика на всички случаи на самоубийства, предизвикани от него, би хвърлила човечеството в ужас. Да вземем, ако щете, онова, което стана с мене: за мене — млад, здрав, нормален човек — желанието да посегна на живота си не може да бъде естествено; но необходимо е да се вземе под внимание, че това желание се появи у мене след дълъг период на пиянство, когато нервите, и мозъкът ми бяха силно отровени от алкохола; при това моето въображение винаги се е отличавало със склонност към драматични и романтични приключения и в момента, когато пиянството ме бе докарало до пълно безумие, мисълта за геройска смърт ме хвърли във възторг. А между това дори закоравелите, болезнено предадени на алкохола пияници и те посягат на живота си повечето пъти след продължително пиянство, когато и нервите, и мозъкът са целите просмукани с отрова.