Царството на злото

ГЛАВА 8

Мелничарят Джийн и Йоланда седяха на пейката пред колибата. Йоланда играеше с едно котенце, а мелничарят сплиташе въже. Като видяха Харкорт, и двамата станаха да го посрещнат. Той слезе от коня, завърза го за едно дърво и отиде при тях. Мелничарят докосна перчема си и каза:

— Добре дошъл, милорд. Как е вуйчо ти тази сутрин?

— Вуйчо ми е добре. Заприлича на себе си. Дошъл съм да моля за една услуга.

— Каквато и да е услугата, ще я имаш.

— Трябва да се пази в тайна — каза Харкорт. — Не трябва да се говори за нея.

— Милорд — каза Джийн, — можеш да ми повериш и живота си.

— Много е възможно и дотам да се стигне. Дори и най малкият слух… Йоланда, това се отнася и за теб.

— Отнася се за всички ни — каза Джийн. — За мен, за Йоланда и за жена ми. Можеш да ни се довериш.

— Да — отговори Харкорт. — Вярвам, че мога да ви се доверя.

— За какво се отнася, милорд?

— Трябва да отида в Пустата земя — аз и още двама други. Никой не трябва да разбере, че отиваме там. Не можем да минем по моста. Някой ще ни види и ще се разчуе.

— Мога да ви откарам с лодката надолу по реката и да ви прехвърля на другия бряг — каза Джийн. — След като се стъмни, посред нощ. Познавам реката и…

— Точно за това искам да помоля — каза Харкорт. — И пред никого да не споменавате. Трябва да се върнеш преди зори, за да не те видят.

— Щом ще отиваш в Пустата земя — обади се Йоланда, — аз ще дойда с теб.

Харкорт се обърна и я погледна учудено.

— Йоланда! — извика Джийн.

— Лодката е моя — каза тя. — Джийн ми я подари. Аз я използвам повече от него. Той почти не я използува. Затова ми я подари. И освен това аз съм била в Пустата земя. Вие имате нужда от някой, който я познава.

— Знам, че ходиш в Пустата земя — каза Харкорт. — Или по-точно говори се, че ходиш. Много пъти съм се питал защо го правиш. Не можех да повярвам. Джийн, как можеш да я пускаш?

— Милорд — заоправдава се Джийн, — нищо не мога да направя. Нищо не може да я спре. Тя не ни казва нищо. А ние се страхуваме да не я изгубим, ако и забраним. Страхуваме се и от слухове.

— Няма чак толкова слухове — каза Харкорт. — На мен ми го казаха на ухо. Но ти, Йоланда, знаеш, че мога да взема лодката и без твоето разрешение.

— Знам — отвърна тя хладно. — Но тогава не можеш да си сигурен, че това семейство ще пази тайната ти.

Джийн пристъпи към нея с вдигната ръка, почервенял от гняв.

— Не! — извика строго Харкорт. — Недей! Защо искаш да дойдеш, Йоланда?

— Моят род — отговори тя — живее тук почти толкова отдавна, колкото и фамилията Харкорт. Мъжете му са били войници във вашата армия, сражавали са се на ваша страна, помагали са при защитата на тези земи от векове. Сега е мой ред да направя нещо.

— И ако дойдеш, с какво би могла да ни бъдеш полезна?

— Мога да разузнавам. Аз познавам опасностите там. Добра съм с лъка. Мога да ловя дивеч, да бера плодове и да намирам друга храна. Няма да ви бъда в тежест.

— Какво нахалство! — промърмори Джийн. — Какво нахалство от нейна страна. Милорд, просто не мога да ти кажа колко…

— Няма нужда да се извиняваш — прекъсна го Харкорт. — Кажи ми само какво мислиш за това.

— За кое, милорд?

— За нейното идване с нас.

Джийн преглътна тежко и каза:

— Всичко това е вярно. Може да върши всичко, което казва. Може да разузнава. Тя има начин да вижда неща, които другите не виждат. Но не искам да отиде. С майка и ще се тревожим. Не знам какво я е прихванало. Но тя може да ви бъде от помощ. По-добре, от всеки мъж, когото познавам. Макар че, ако имаш нужда от други…

— Нямам нужда от други — отвърна Харкорт. — Трябва да сме малко, да се движим бързо и тихо.

— Нали съм куц, не бих могъл да се движа много бързо. Но дясната ми ръка е добра и може да опъва лъка.

— Не, благодаря, приятелю — каза Харкорт. — Може би никой от нас няма да се върне. — После се обърна към Йоланда: — Знаеш, че излагаш живота си на опасност, нали?

— Знам, милорд — отвърна тихо тя и го погледна в очите. — И това не ми харесва.

„И все пак — каза си той — тя може да ни бъде много полезна. Познава Пустата земя и изглежда способна. Може би в някой момент ще съумее да наклони везните в наша полза. Бездруго границата между успеха и поражението е съвсем малка.“

Най-лошото беше, че нямаше време да обмисли това решение.

— Бъди готова — каза Харкорт. — Тръгваме по тъмно. Джийн, ще ни закараш ли?

— Ще ви закарам — отговори Джийн.