Да спасиш свидетел

13.

Фейт подскочи и се събуди. Погледна часовника си. Наближаваше седем. Лий я бе убедил да си почине, но тя не очакваше, че ще спи толкова дълго. Замаяно се надигна на лакти. Цялото тяло я болеше, а когато отпусна крака на пода, усети, че й прилошава. Все още беше облечена, но преди да си легне, бе свалила обувките и чорапогащника.

Тя стана от леглото, тихичко отиде до банята и надникна в огледалото.

— Господи! — Само това можа да изрече.

Косата й беше сплъстена, гримът размазан, дрехите мръсни, а вместо мозък сякаш имаше блокче цимент. Няма що, хубав начин да започнеш деня.

Тя пусна душа и мина в спалнята да се съблече. Вече беше свалила всичко и стоеше гола сред стаята, когато Лий почука отвън.

— Какво има? — тревожно попита тя.

— Преди да се изкъпеш, трябва да свършим нещо — отговори Лий през вратата.

— Така ли?

От странния му тон я побиха тръпки. Тя се облече набързо и зачака.

— Мога ли да вляза? — нетърпеливо се обади той.

Фейт пристъпи и открехна вратата.

— Какво… — започна тя, но едва не изписка, когато видя човека срещу себе си.

Той не беше Лий Адамс. Имаше влажна, късо подстригана руса коса, също тъй руса брада и мустаци. Носеше очила и очите зад тях не бяха лазурно сини, а кафяви.

Реакцията й го накара да се усмихне.

— Добре, значи минах първото изпитание.

— Лий?

— Няма начин да се промъкнем покрай ФБР с предишната външност.

Лий протегна ръце към нея. Фейт видя, че държи ножици и тубичка боя за коса.

— Късата коса се поддържа по-лесно, а лично аз смятам за мит, че блондинките живеели по-весело.

Тя го изгледа с недоумение.

— Искаш да си отрежа косата? И после да я боядисам?

— Не, аз ще я отрежа. Ако искаш, ще ти помогна и за боядисването.

— Не мога да направя това.

— Трябва да го направиш.

— Знам, че при тези обстоятелства изглежда смешно…

— Права си, при тези обстоятелства изглежда смешно. Косата пак ще порасне, но убият ли те, оставаш си мъртва — грубо добави той.

Тя понечи да възрази, но осъзна, че Лий има право.

— Колко къса?

Той наведе глава настрани и я огледа внимателно.

— Какво ще речеш за нещо в стил Жана д’Арк? Момчешко, но симпатично.

Фейт се навъси.

— Голяма радост. Момчешко, но симпатично… Мечтата на целия ми живот се сбъдва с няколко клъцвания и тубичка боя.

Минаха в банята. Лий я настани върху тоалетната чиния и започна да реже, а Фейт здраво стисна очи.

— Искаш ли и да я боядисам? — попита Лий, когато приключи.

— Да, ако обичаш. Не знам дали ще посмея да се погледна в момента.

Манипулацията отне доста време над мивката и мирисът на химикалите се понасяше трудно на празен стомах, но когато най-сетне събра кураж да надникне в огледалото, Фейт се изненада приятно. Не изглеждаше толкова зле, колкото бе очаквала. Сега овалът на лицето й изпъкваше, а той наистина беше изящен. Тъмната коса подхождаше на тена й.

— Хайде бързо под душа — нареди Лий. — Можеш спокойно да си мокриш косата. Сешоарът е под мивката. На леглото ще ти оставя чисти дрехи.

Тя огледа едрата му фигура.

— Не сме еднакъв размер.

— Не се бой. Фирмата гарантира пълно обслужване.

Трийсет минути по-късно Фейт излезе от спалнята с джинси, трикотажна блуза, яке и ниски ботуши. От делова дама се бе превърнала в студентка. Чувстваше се подмладена с десетина години. Къса черна коса обрамчваше чистото й лице. Беше решила да не си слага грим.

Лий седеше до кухненската маса. Огледа я и доволно кимна.

— Чудесно изглеждаш.

— Заслугата е твоя. — Тя погледна влажната му коса. — Още една баня ли имаш?

— Не, само една е. Изкъпах се, докато ти спеше. Не посмях да използвам сешоара, за да не те събудя. Деликатна душа съм, ще видиш.

Тя неволно изтръпна. Стана й неприятно, като си помисли как той се е прокрадвал наоколо, докато тя е спяла в неговото легло. Изведнъж си представи как маниакално ухиленият Лий размахва ножиците, а тя лежи гола, вързана и безпомощна.

— Божичко, трябва да съм била съвсем гроги — каза тя колкото се може по-небрежно.

— Така си беше. И аз успях да подремна. — Той продължаваше да я оглежда. — Знаеш ли, без грим си по-хубава.

Фейт се усмихна.

— Лъжите ти ме ласкаят. — Тя приглади блузата си. — Между другото, винаги ли държиш женски дрехи в апартамента си?

Лий извади чорапи и чифт обувки за тенис. Беше облечен с джинси и бяла тениска, изпъната върху гърдите му. Вените по едрите мускули на ръцете му леко изпъкваха. Досега Фейт не бе забелязала колко масивен врат има. Фигурата рязко изтъняваше към кръста, около който джинсите стояха малко хлабаво. Бедрата изпъваха крачолите на панталона до пръсване. Той забеляза погледа й и Фейт бързо извърна глава.

— На племенницата ми Рейчъл са — обясни Лий. — Тя учи право в Мичиган. Миналата година дойде да стажува в една юридическа фирма и отседна при мен. За едно лято спечели повече, отколкото аз за цяла година. Остави тук част от дрехите си. Имаш късмет, че ти станаха. Сигурно и през идното лято ще дойде.

— Кажи й да внимава. Този град умее да погубва хората.

— Не ми се вярва да срещне твоите проблеми. Тя иска да стане съдия. Да му мислят разбойниците.

Фейт се изчерви. Взе чаша от лавицата над мивката и си наля кафе.

Лий се изправи.

— Слушай, не исках да те засегна. Извинявай.

— Заслужавам и по-лоши думи.

— Добре, това ще го оставя на другите.

Фейт сипа кафе и на него, после седна до масата. Макс влезе в кухнята и побутна с муцуна ръката й. Тя се усмихна и погали едрата му глава.

— Погрижи ли се за Макс?

— Всичко е уредено. — Лий погледна часовника си. — Банката отваря след малко. Имаме време само колкото да си приготвим багажа. Прибираме ти нещата, отиваме на аерогарата, купуваме билети и отлитаме.

— От аерогарата мога да уредя по телефона въпроса с къщата. Или да опитам оттук?

— Не. Телефонните разговори се регистрират.

— Не бях помислила за това.

— Време е да започнеш да мислиш. — Той отпи глътка кафе. — Дано къщата да е на разположение.

— Не се тревожи. Нали съм й собственичка. Макар и под чуждо име.

— Малка ли е?

— Зависи какво разбираш под „малка“. Мисля, че ще ти хареса.

— Не съм придирчив.

Той отнесе кафето си в спалнята и след няколко минути се върна с тъмносин пуловер върху тениската. Беше си сложил бейзболно каскетче, а мустаците и брадата бяха изчезнали. Носеше найлонова торбичка.

— Следите от преобразяването ни — поясни той.

— Защо си без грим?

— Мисис Картър е свикнала да се прибирам по всяко време, но ще й дойде множко, ако почукам толкова рано сутрин с променена физиономия. А и не искам да може да ме опише.

— Знаеш си работата — каза Фейт. — Това поне ме успокоява.

Лий повика Макс. Едрото куче послушно дотича от хола в кухнята, протегна се и клекна до него.

— Ако телефонът звъни, не вдигай. И стой по-далеч от прозорците.

Фейт кимна и Лий излезе заедно с Макс. Тя взе кафето и бавно тръгна из малкия апартамент. Жилището представляваше странна смесица от разхвърляно студентско общежитие и дом на по-зрял човек. На мястото на столовата имаше гимнастическа стая. Не беше нещо скъпо и претенциозно, само гири, стойка за вдигане на тежести и боксова круша в ъгъла. Върху малка масичка бяха подредени боксови ръкавици, кърпи, бинтове за глезените и кутийка с талк. В другия ъгъл лежеше медицинска топка.

По стените висяха няколко снимки на моряци в парадна униформа. Фейт веднага разпозна Лий. На осемнайсет изглеждаше почти както сега. Но годините бяха издълбали по лицето му ъгли и бръчки, които го правеха по-привлекателен, дори изкусителен. Дявол да го вземе, защо времето беше толкова благосклонно единствено към мъжете? Имаше черно-бели снимки на Лий върху ринга. Една от тях го показваше с победоносно вдигнати ръце и медал на широките гърди. Лицето му изглеждаше спокойно, сякаш бе очаквал да победи; или по-скоро сякаш никога не би приел да загуби.

Фейт удари с юмрук тежката боксова круша и китката й моментално изтръпна. В този момент си спомни колко дебели и здрави бяха ръцете му. Кокалчетата на юмруците напомняха миниатюрна планинска верига. Много силен, съобразителен, издръжлив мъж. Мъж, способен да се пребори и с най-страшното. Само дано и занапред да останеше на нейна страна.

Влезе в спалнята. На нощното шкафче до леглото имаше клетъчен телефон и до него портативна алармена система. Снощи Фейт бе прекалено изтощена, за да ги забележи. Зачуди се дали този човек не спи с пистолет под възглавницата. Наистина ли беше смахнат, както сам казваше, или знаеше нещо неизвестно за другите хора?

Изведнъж й хрумна — дали пък не го беше страх, че тя може да избяга? Върна се в коридора. Предната врата отпадаше като вариант за бягство — там би я забелязал. Но от кухнята имаше изход към пожарната стълба. Тя пристъпи към вратата и се опита да я отвори. Беше заключена. И залостена с резе. Дори и с ключ можеше да се отвори само отвътре. На прозорците също имаше ключалки. Кейт се почувства в капан и я обзе гняв, но трябваше да признае, че капанът се е появил много преди Лий Адамс да нахлуе в живота й.

Тя продължи да разглежда апартамента. Усмихна се, като видя колекцията от оригинални грамофонни плочи и плаката от филма „Ужилването“. Не й се вярваше Лий да има компактдиск или поне кабелна телевизия. Понечи да включи осветлението, но някакъв звук привлече вниманието й. Отиде до прозореца, придърпа пердето и надникна. Навън вече бе съвсем светло, макар че в небето висяха тежки сиви облаци. Не видя жива душа, но това не означаваше нищо. Можеше да я обкръжи цяла армия, без изобщо да усети това.

Включи лампата и се огледа с изненада. Бюро, шкафове за документи, сложна телефонна система и рафтове със справочна литература. На стената висеше голяма дъска, отрупана със забодени листчета. Върху бюрото бяха подредени грижливо папки, календар и обичайните канцеларски принадлежности. Очевидно Лий използваше дома си и за кантора.

Ако това бе кабинетът му, може би тук се намираше и нейното досие. Лий навярно щеше да се забави още няколко минути. Тя внимателно провери документите върху бюрото. После прегледа чекмеджетата и се прехвърли към шкафовете. Личеше, че Лий умее да организира работата си и има много клиенти — предимно търговски фирми и адвокатски кантори, както подсказваха етикетите. Адвокати на защитата, помисли си тя. За прокурорите има кой да работи.

Телефонният звън я накара да подскочи. Разтреперана, тя пристъпи към апарата. Приемащото устройство имаше и система за разпознаване — върху малко екранче бе изписан номерът, от който се обаждаха. Междуградски разговор — от район с код 215. Филаделфия, спомни си Фейт. От телефонния секретар гласът на Лий помоли човека отсреща да остави съобщение след сигнала. Когато онзи заговори, Фейт изтръпна.

— Къде е Фейт Локхарт? — попита гласът на Дани Бюканън.

Изглеждаше дълбоко разтревожен. Попита още какво е узнал Лий, после каза, че иска отговорите незабавно. Продиктува номера си и затвори. Фейт откри, че без да усети, се е отдръпнала от телефона. Спря и остана така, замаяна от чутото. Цяла минута потресаващите мисли за предателство и коварство се носеха из главата й като конфети на карнавал. После чу звук зад гърба си и се обърна. Задавеният й писък бе кратък и пронизителен. Лий я гледаше втренчено.