Да спасиш свидетел

9.

Торнхил седеше в малкия кабинет на своята чудесна, обрасла с бръшлян старинна къща в един от най-изисканите квартали на Маклийн, щата Вирджиния. Съпругата му беше от богато семейство и той се наслаждаваше на удоволствията, които доставят парите, както и на свободата да бъде държавен служител през целия си живот. В момента обаче нито едното, нито другото можеше да му донесе утеха.

Съобщението, което получи преди малко, изглеждаше невероятно и все пак той знаеше, че всеки план крие възможности за провал. Погледна седящия отсреща човек. Той също бе ветеран от Управлението и участник в неговата тайна група. Филип Уинслоу споделяше идеалите и тревогите на Торнхил. Неведнъж двамата бяха оставали по цели нощи в този кабинет, увлечени в спомени за миналата слава и планове за промяна, която да гарантира още много бъдещи победи. И двамата бяха завършили Йейл с пълно отличие. Познаваха се от времето, когато бе чест да служиш на родината. Тогава мнозина млади мъже от най-елитните колежи постъпваха в ЦРУ. За тяхното поколение бе естествено човек да защитава интересите на страната си с всички възможни средства. Имаш ли мечта, вярваше искрено Торнхил, длъжен си да поемеш всеки риск, за да я осъществиш.

— Агентът от ФБР е убит — каза Торнхил на своя приятел и колега.

— А Локхарт? — попита Уинслоу.

Торнхил леко поклати глава.

— Изчезна.

— Значи убиваме едно от най-добрите момчета на Бюрото, а изпускаме истинската мишена — обобщи Уинслоу. Той разклати леда в питието си. — Лоша работа, Боб. Другите няма да се зарадват, като го чуят.

— И отгоре на всичко нашият човек е прострелян.

— От агента ли?

Торнхил поклати глава.

— Не. Имало е и още някой. Засега неизвестен. Нашите хора са разпитали Серов. Дал е описание на човека в къщата. В момента работим над компютърен портрет. Надяваме се скоро да разберем кой е.

— Може ли да ни каже още нещо?

— Засега не. Държим мистър Серов на сигурно място.

— Знаеш, че Бюрото ще се вкопчи в тази история с нокти и зъби, Боб.

— По-точно — отвърна Торнхил — ще направят всичко възможно, за да открият Фейт Локхарт.

— Кого подозират?

— Бюканън, разбира се. Логично е.

— И какво ще правим с Бюканън?

— За момента нищо. Ще му съобщим. Нашият вариант, естествено. Ще го държим настрани и същевременно ще следим най-внимателно ФБР. Тази сутрин Бюканън има работа извън града, тъй че за него нямаме грижа. Но ако разследването на ФБР започне скоро, ще му осигурим преждевременна смърт, а на скъпите събратя по професия ще сервираме всички позорни факти около опита на Бюканън да убие Локхарт.

— Ами Локхарт? — попита Уинслоу.

— О, хората на ФБР ще я открият. Ограничени са, но в някои области много ги бива.

— Не виждам с какво ще ни помогне това. Проговори ли, Бюканън рухва и ни повлича след себе си.

— Не ми се вярва — каза Торнхил. — Когато ФБР я намери, ние ще сме наблизо, ако не я открием преди това. И този път няма да сбъркаме. Отиде ли си Локхарт, идва ред и на Бюканън. След това можем да продължим с първоначалния план.

— Господи, дано само да стане.

— О, ще стане — отвърна Торнхил с обичайния си оптимизъм. За да издържи толкова дълго в неговия занаят, човек непременно трябваше да е оптимист.