Да спасиш свидетел

29.

По пътя към Северна Каролина Лий и Фейт спряха веднъж за късен обяд в една закусвалня край магистралата и още веднъж близо до голям пустеещ терен в Южна Вирджиния. Лий бе забелязал табло с реклама за едноседмичен панаир на огнестрелните оръжия. Паркингът беше претъпкан с камионетки, каравани и високи джипове с грамадни колела и ревящи двигатели. Някои посетители бяха облечени с елегантни спортни костюми, други с щамповани тениски и изтъркани дънки. Очевидно американците от всички съсловия обичаха огнестрелните си оръжия.

— Защо тук? — попита Фейт, когато Лий слезе от мотоциклета.

— Според законите на Вирджиния оръжейните търговци са длъжни да проверяват клиентите си — обясни той. — Трябва да попълниш анкета, да представиш разрешително за носене на оръжие и два лични документа. Но законът не се отнася до панаирите. Тук е достатъчно само да имаш пари. Каквито ми липсват в момента, между нас казано.

— Наистина ли ти трябва оръжие?

Той я изгледа така, като че току-що се бе излюпила от яйце.

— Всичките ни противници са въоръжени.

Пред тази желязна логика тя млъкна, даде му пари и се сгуши на мотоциклета, докато той влезе вътре. Проклетникът умееше с две думи да я вцепени.

Вътре Лий си купи деветмилиметров полуавтоматичен „Смит енд Уесън“ с пълнител за петнайсет патрона. „Полуавтоматичен“ означаваше, че при всеки изстрел автоматично се зарежда нов патрон, но за да стреляш пак, трябва повторно да натиснеш спусъка. Лий купи също така кутия патрони и комплект за почистване, после се върна на паркинга.

Докато прибираше пистолета и патроните в багажника на мотоциклета, Фейт го гледаше втренчено.

— По-сигурен ли се чувстваш сега? — сухо попита тя.

— В момента не бих се чувствал сигурен дори между стотина агенти от ФБР в сградата Хувър. Чудно защо ли.

По тъмно пристигнаха в Дък, Северна Каролина, и Фейт обясни на Лий как да стигне до къщата в Пайн Айлънд. Когато спряха отпред, Лий се втренчи в грамадната сграда, свали шлема си и се обърна към нея.

— Не беше ли казала, че е малка?

— Не, струва ми се, че ти я нарече така. Аз само казах, че е уютна.

Тя слезе от хондата и се разкърши. Цялото тяло я болеше.

— Сигурно е към петстотин квадрата — промърмори Лий.

Той продължаваше да се взира в триетажното дървено здание с два високи каменни комина и покрив от кедрови дъски. Широки тераси обикаляха втория и третия етаж като в стара плантаторска къща. Имаше островърхи кулички, остъклени стени и огромни лехи с декоративни тропически храсти. Пред очите на Лий изведнъж се включиха автоматичните поливачки и в същото време засия скритото осветление на градината. Някъде изотзад долиташе глухият шум на прибоя. Къщата се намираше в края на тихо отклонение от пътя, макар че докъдето стигаше погледът, покрай плажа се простираха подобни сгради, боядисани в жълто, синьо, зелено или сиво. Въздухът все още беше топъл и леко влажен, но вече наближаваше ноември и всички останали къщи пустееха.

— Не съм изчислявала квадратурата — каза Фейт. — Давам я под наем от април до септември. Ако те интересува, така покривам ипотеката и печеля чисто около трийсет хиляди на година. — Тя свали шлема, плъзна пръсти през потната си коса и добави: — Сега искам да се изкъпя и да хапна нещо. Кухнята би трябвало да е заредена. Можеш да оставиш мотоциклета в гаража.

Фейт отключи предната врата и влезе. Лий откара хондата в едното отделение на двойния гараж и внесе чантите в къщата. Отвътре тя изглеждаше още по-грамадна. Той с облекчение забеляза, че има алармена инсталация. Огледа се наоколо — високи тавани, греди и ламперия от лакирано дърво, огромна кухня, италиански плочки на пода, фантастично скъпи берберски килими. Преброи шест спални и седем бани, а на задната веранда откри джакузи, в което спокойно можеха да се плискат поне шестима пийнали гости. Имаше три камини, едната от тях газова. Пухкавите тапицирани мебели и плетените ракитови кресла сякаш бяха създадени специално да изкушават за сладка дрямка.

Лий отвори остъклената врата до кухнята, излезе на терасата и погледна надолу към вътрешния двор. Там бе разположен бъбрековиден басейн. Хлорираната вода искреше в блясъка на вградените лампи. Автоматичен чистач бавно пълзеше по повърхността, засмуквайки буболечки и паднали листа.

Фейт излезе при него.

— Тази сутрин заръчах на хората да си тръгнат и да оставят всичко включено. Те поддържат басейна през цялата година. Къпала съм се гола през декември. Разкошно е.

— В другите къщи май няма жива душа.

— Някои области от крайбрежието са претъпкани по девет или дори десет месеца в годината, ако времето е хубаво. Но през този сезон има опасност от урагани, а районът е доста скъп. Наемите са баснословни дори извън сезона. Нормално семейство не би дошло, само понякога се събират по-големи групи, за да наемат заедно някоя къща. По това време най-често идват собствениците. Но и те обикновено отскачат насам само през почивните дни, защото децата са на училище. През делниците е пусто.

— Точно така ми харесва.

— Ако искаш да поплуваш, басейнът е с топла вода.

— Не си нося бански.

— И не си падаш по нудизма, а? — Тя се усмихна и изпита облекчение, че в тъмното не може да види очите му. Ако я стрелнеше точно сега с онзи невинен син поглед, можеше да го блъсне в басейна, да се хвърли след него и да прати всичко друго по дяволите. — В града има доста магазинчета за плажни принадлежности. Аз съм си оставила дрехи тук, тъй че нямам проблеми. Утре ще ти купим това-онова.

— Мисля, че ми стига каквото донесох.

— Не ти се иска да излизаш навън, нали?

— Просто не ми се вярва да останем за дълго тук.

Фейт погледна дъсчените пътеки, които водеха през дюните към ревящия прибой на Атлантическия океан.

— Кой знае… Според мен най-приятно се спи край морето. Няма нищо по-успокояващо от шума на вълните. Във Вашингтон не мога да спя. Имам прекалено много тревоги.

— Странно, аз пък спя чудесно.

Тя го изгледа сърдито.

— Всеки с вкусовете си.

— Какво ще вечеряме?

— Първо ще се изкъпем. Можеш да се настаниш в голямата спалня.

— Къщата си е твоя. Аз мога да спя и на дивана.

— Би било глупаво при шест свободни спални. Предлагам ти да се настаниш в дъното на коридора. Оттам има изход към задната веранда. Ако искаш, пусни си едно джакузи. Дори и без бански. Не се безпокой, няма да надничам.

Влязоха вътре. Лий грабна чантата си и последва Фейт към горния етаж. Изкъпа се и облече чисти панталони, фланелка и мокасини на бос крак, защото бе забравил да вземе чорапи. Реши да не си суши косата. Неволно хвърли поглед към огледалото. Новата къса прическа не му стоеше зле. Дори го подмладяваше с няколко години. Лий се плесна по коремните мускули и изпъчи гърди пред огледалото.

— Да бе, разбрах те — заяви той на отражението си. — Само че, първо, не ти се полага, второ, дамата и бездруго не е твой тип.

Излезе от стаята и тъкмо се канеше да слезе по стълбището, когато изведнъж спря.

Спалнята на Фейт беше в другия край на коридора. Оттам още долиташе шумът на душа. Навярно се наслаждаваше на горещата вода след дългото пътуване. Трябваше да й се признае, че издържа геройски, почти без да се оплаква. Мислейки за това, Лий неусетно започна да пристъпва по коридора, защото внезапно му бе хрумнало, че точно в този момент тя може да се измъква през задната врата, използвайки пуснатия душ, за да го заблуди. Като нищо можеше да се окаже, че е поръчала кола под наем и смята да го зареже сам с неприятното бъдеще. Дали и в това приличаше на баща си — да изчезва тихичко посред нощ, когато стане напечено?

Той почука на вратата.

— Фейт. — Не чу отговор и почука по-силно. — Фейт. Фейт! — Водата продължаваше да тече. — Фейт! — изрева той.

Опита вратата. Беше заключена. Отново изкрещя нейното име и заблъска с всичка сила.

Канеше се да хукне надолу по стълбището, когато чу стъпки, и вратата рязко се отвори. Фейт застана на прага с провиснала пред лицето мокра коса. По краката й се стичаха струйки вода, а кърпата, която държеше, едва я прикриваше само отпред.

— Какво? — попита тя. — Какво става?

Лий неволно се вгледа в изящните кости на раменете й, стегнатите ръце и разголената шия, на която би могла да завиди Одри Хепбърн. После очите му плъзнаха към бедрата и той бързо стигна до извода, че ръцете й изобщо не могат да се сравняват с краката.

— По дяволите, какво става, Лий? — сърдито запита тя.

— А, просто се чудех… дали искаш аз да приготвя вечерята.

Тя го гледаше изумено и по килима около краката й се образува локвичка. Когато опита да се омотае с мократа кърпа, малките й твърди гърди се очертаха отчетливо под влажния плат. В този момент Лий сериозно се запита дали да не си пусне още един душ, само че този път със студена вода, та някоя друга част от анатомията му да придобие цвета на очите.

— Щом искаш — отсече тя и затръшна вратата под носа му.

— Много добре — промърмори Лий на затворената врата.

Слезе долу и огледа съдържанието на хладилника. След като реши какво да е менюто, той започна да вади продукти и съдове. Живееше сам толкова отдавна, че след години хранене по закусвални накрая бе решил да се научи да готви. Смяташе тази дейност не само за приятна, но и за здравословна — очакваше да живее двайсетина години по-дълго, след като очисти артериите си от мазнините. Е, поне така се надяваше, преди да срещне Фейт Локхарт. Сега шансовете му за дълъг живот намаляваха драстично.

Лий сложи в тавичка рибено филе, заля го с разтопено масло и изчака да попие. После добави чесън, лимонов сок и други тайнствени подправки, предавани в рода Адамс от поколение на поколение. Сложи рибата да се пече, сетне наряза домати и италианско сирене, подреди ги върху голямо блюдо и поръси отгоре зехтин. След това направи салата, наряза една френска франзела, намаза филийките с масло, добави чесън и ги сложи в долната фурна. Подреди на масата чинии, прибори и ленени салфетки, които намери в едно чекмедже. Имаше и свещи, но му се стори лекомислено да ги пали. Не бяха на меден месец, а се криеха от общонационално издирване.

Отвори вградения винарски шкаф до хладилника и извади бутилка студено бяло вино. Докато наливаше, Фейт слезе по стъпалата. Беше с разкопчана джинсова риза, бяла тениска, тесни бели панталони и червени сандали. Лий забеляза, че не се е гримирала, или поне така му се стори. На китката й потрепваше сребърна гривна. Беше си сложила и издължени тюркоазени обици.

Тя огледа изненадано кухнята.

— Мъж, който умее да стреля, да се измъква от ФБР и отгоре на всичко да готви. Изненадите около теб нямат край.

Той й подаде чаша вино.

— Вкусна трапеза, спокойна вечер и след това се захващаме със сериозната работа.

Фейт го изгледа хладно.

— Не оставяш нищо недоизказано.

— И това е един от талантите ми — отвърна той и отиде да провери рибата, а Фейт пристъпи до стъклената стена и се загледа навън.

Вечеряха мълчаливо. И двамата се чувстваха малко неловко, след като вече бяха стигнали до целта. Но знаеха, че тепърва им предстои най-трудното.

След вечеря Фейт настоя да разтреби кухнята, а Лий включи телевизора.

— Казаха ли нещо за нас в новините? — попита Фейт.

— Засега не. Но би трябвало да споменат за убития агент на ФБР. Слава богу, дори и в днешното калпаво време това е рядко събитие. Утре ще купя вестник.

Фейт приключи с разтребването, наля си още една чаша вино и отиде при него.

— Добре — заяви Лий, — напълнихме стомасите, пиенето ни отпусна доколкото е възможно, дойде време да си поговорим. Трябва да чуя цялата ти история, Фейт. Просто и ясно, без увъртане.

Тя се усмихна лукаво.

— Значи предлагаш на момичето вкусна вечеря и малко вино, а после очакваш да ти се отдаде безрезервно?

Той се навъси.

— Говоря сериозно, Фейт.

Усмивката й изчезна.

— Ела да се разходим по плажа.

Лий понечи да възрази, но се сдържа.

— Добре. Ти си стопанката.

Той тръгна към стълбището.

— Къде отиваш?

— Ще се върна веднага.

Когато слезе, Лий беше наметнал яке.

— Не ти трябва горна дреха, навън е топло.

Той разгърна якето. Отдолу бе скрил кобура с пистолета.

— Ако случайно срещнем някой морски рак, не искам да го стресна.

— Пистолетите ме плашат до смърт.

— Да, но ако се използват както трябва, могат и да те спасят от смърт. Най-често внезапна, неприятна смърт.

— Не може да са ни проследили. Никой не знае, че сме тук.

Отговорът му я накара да настръхне.

— От все сърце се моля да си права.