Да спасиш свидетел

46.

— Стой приведена, Фейт — каза Лий, докато се промъкваше към прозореца. Беше извадил пистолета си и наблюдаваше как някакъв човек слиза от кола пред къщата. — Това ли е Бюканън?

Фейт плахо надзърна над перваза и напрежението й моментално изчезна.

— Да.

— Добре, отвори му. Аз ще те прикривам.

— Казах ти, че е Дани.

— Чудесно, тогава пусни Дани да влезе. Не искам да поемам излишни рискове.

Навъсена от строгата забележка, Фейт отиде до външната врата и я отвори. Бюканън се вмъкна вътре и тя бързо заключи вратата зад него. Двамата се прегърнаха, докато Лий ги наблюдаваше от стълбището, без да прикрива кобура с пистолета. Изпитваше лека ревност. Но това чувство бързо отмина, защото личеше, че двамата се обичат като баща и дъщеря.

— Вие навярно сте Лий Адамс — каза Бюканън и протегна ръка. — Сигурно проклинате деня, когато приехте тази поръчка.

Лий слезе и стисна ръката му.

— А, не. Всичко мина като по вода. Дори се чудя дали да не специализирам в тази насока, особено като се има предвид, че малцина са толкова глупави, та да приемат подобни задачи.

— Слава богу, че успяхте да опазите Фейт.

— Дори взе да ми става навик. — Лий и Фейт се спогледаха усмихнати, после той пак се обърна към Бюканън. — Лошото е, че имаме допълнителни усложнения. Много сериозни. Елате да минем в кухнята. Едно питие ще ви дойде добре, докато ме слушате.

Седнаха около кухненската маса и Лий описа положението с дъщеря си. Бюканън изпадна в ярост.

— Този негодник!

Лий го изгледа втренчено.

— Има ли си име този негодник? Много бих искал да го знам за сведение.

Бюканън го погледна, после поклати глава.

— Повярвай ми, не ти трябва да тръгваш натам.

Фейт докосна ръката му.

— Кой стои зад всичко това, Дани? Мисля, че имам право да знам.

Бюканън погледна Лий. Детективът вдигна ръце.

— Извинявай, аз не се меся.

Бюканън стисна ръката на Фейт.

— Много могъщи хора, при това работещи за тази страна. Само толкова мога да кажа, без да ви подложа на още по-голяма опасност.

Смаяната Фейт неволно се отдръпна назад.

— Нашето собствено правителство се опитва да ни убие?

— Господинът, с когото си имам работа, е склонен към своеволия. Но разполага с възможности, много богати възможности.

— Значи дъщерята на Лий наистина е в опасност?

— Да. Този човек няма навика да говори празни приказки. По-скоро обратното.

— Защо дойде тук, Бюканън? — запита Лий. — Вече си се измъкнал от него. Или поне така се надявам. Можеше да се укриеш на милиони други места. Защо дойде точно тук?

— Аз ви заплетох в тази история. Сега смятам да ви измъкна.

— Е, какъвто и план да имаш, трябва да помогне и на дъщеря ми, иначе не разчитай на мен. Ако трябва, ще се лепна за нея през следващите двайсет години.

— Мислех да се обадя на служителката от ФБР, с която работех, Брук Рейнолдс — каза Фейт. — Ако й съобщим какво става, тя може да осигури закрила за дъщерята на Лий.

Бюканън поклати глава.

— За цял живот ли? Не, не става. Трябва да отсечем главата на хидрата и да обгорим шията. Иначе просто си губим времето.

— И как точно ще го направим? — попита Лий.

Бюканън отвори куфарчето и извади от тайното отделение миниатюрен касетофон.

— С това. Успях да запиша разговора си с онзи човек. На записа той признава няколко престъпления, включително и убийството на агент от ФБР.

За пръв път по лицето на Лий се появи надежда.

— Сериозно ли говориш?

— Повярвай ми, не бих се шегувал с такъв човек.

— Значи използваме записа, за да държим кучетата на разстояние. Посегне ли към нас, ще го унищожим. И той знае това. Останал е без зъби.

Бюканън бавно кимна.

— Точно така.

— Знаеш ли как да се свържеш с него? — попита Лий.

Бюканън кимна.

— Сигурно вече е усетил какво съм направил и сега се мъчи да разбере намеренията ми.

— Моето намерение е незабавно да позвъниш на този мръсник. Кажи му да стои по-надалеч от дъщеря ми, инак мътните ще го вземат. И тъй като изобщо не му вярвам, искам поне един взвод морски пехотинци около общежитието на дъщеря ми. А за всеки случай смятам да отида и аз. Ако искат Рене, първо ще трябва да минат през мен.

— Не смятам, че е добра идея — каза Бюканън.

— Аз пък не си спомням да съм те питал — отсече Лий.

— Лий, моля те — намеси се Фейт. — Дани само се мъчи да ти помогне.

— Ако не ме беше излъгал, сега нямаше да съм в този кошмар. Затова извинявай, по дяволите, но не мога да го приема за пръв приятел.

— Не те упреквам, че мислиш така — каза Бюканън. — Но ти потърси помощ от мен и аз ще направя каквото мога. Включително и за дъщеря ти. Кълна се.

Гневът на Лий поомекна.

— Добре — неохотно се съгласи той. — Признавам, че с идването си тук печелиш няколко точки. И ще спечелиш още, ако разкараш убийците. А след това предлагам да си плюем на петите. Веднъж вече разговарях от клетъчния си телефон с онзи смахнат. Това навярно му е дало известна представа къде се намираме. Когато му позвъниш и ти, ще получи допълнителна информация.

— Разбрано. Разполагам със самолет на едно малко летище недалеч оттук.

— Услуга от високопоставени приятели?

— Един приятел. Сенаторът от този щат Ръсел Уорд.

— Добрият стар Ръсти — усмихна се Фейт.

Лий се озърна към вратата.

— Сигурен ли си, че не те следят?

— Никой не би могъл да ме проследи. В това поне съм сигурен.

— Ако онзи тип е толкова силен, колкото казваш, не бих бил сигурен в каквото и да било. — Лий подаде клетъчния телефон на Бюканън. — А сега му се обади, ако обичаш.