Да спасиш свидетел

52.

Облечена с джинси и памучна риза, Фейт седеше на леглото и гледаше босите си крака. Шумът на мотоциклета бе заглъхнал като в безкраен вакуум. Когато се озърна из стаята, тя изпита чувството, че Лий Адамс никога не е бил тук, че изобщо не е съществувал. Толкова време и енергия бе посветила на опитите да се отърве от него, а сега, след като си отиде, сякаш цялата й душа потъваше в пустота.

Отначало тя си помисли, че шумът, който чу в тишината на къщата, идва откъм Бюканън. После реши, че може Лий да се е върнал. Звукът бе като от отваряне на задната врата. Докато ставаше от леглото, изведнъж й хрумна, че не може да е Лий, защото щеше да чуе как мотоциклетът спира пред гаража; при тази мисъл сърцето й подскочи до гърлото.

Беше ли заключила вратата? Не си спомняше. Знаеше, че не е включила алармата. А може би просто Дани обикаляше насам-натам? Но нещо й подсказваше, че не е така.

Тя се промъкна до вратата и надникна навън, напрягайки слух да долови всеки звук. Знаеше, че не си е въобразила шума. Някой бе влязъл в къщата и сега се движеше из нея. Тя огледа коридора. В спалнята, която бе ползвал Лий, имаше още едно контролно табло за алармената система. Дали можеше да стигне дотам, да задейства детектора за движение? Тя се отпусна на колене и пропълзя в коридора.

Кони и Рейнолдс бяха влезли през страничната врата и се промъкваха по коридора на долния етаж. Кони държеше пистолета си с насочено напред дуло. Рейнолдс вървеше след него и се чувстваше гола и безполезна с празни ръце. Отваряха вратите една по една, но стаите бяха празни.

— Сигурно са горе — прошепна Рейнолдс в ухото на Кони.

— Дано изобщо да има някой — отвърна той с мрачен шепот.

Двамата застинаха едновременно, когато някъде от къщата долетя шум. Кони посочи нагоре и Рейнолдс кимна. Приближиха се до стълбището и се заизкачваха. За щастие имаше килим, който поглъщаше звука от стъпките им. Стигнаха до първата площадка, спряха и напрегнато се ослушаха. Тишина. Отново тръгнаха.

Доколкото можеха да видят, всекидневната бе пуста. Те продължиха покрай стената, като въртяха глави на всички страни.

Точно над тях, в коридора на горния етаж, Фейт лежеше по корем на пода. Тя надникна през ръба и малко се успокои, когато видя, че това са агент Рейнолдс и неин колега. Но щом зърна още двама души да се изкачват след тях по стълбите, страхът й пак пламна с предишната сила.

— Внимавайте! — изкрещя Фейт.

Кони и Рейнолдс вдигнаха глави към нея и видяха накъде сочи. Кони завъртя оръжието си към двамата мъже, които също бяха извадили пистолети и се целеха в агентите.

— ФБР — кресна Рейнолдс срещу мъжете в черно. — Хвърлете оръжието!

Обикновено когато изричаше тези думи, беше уверена какъв ще е резултатът. Но сега, при два пистолета срещу един, от предишната й самоувереност нямаше и следа.

Двамата мъже не пуснаха оръжието. Продължиха напред, докато Кони се целеше ту в единия, ту в другия.

Първият вдигна глава към Фейт.

— Слезте тук, мис Локхарт.

— Стой горе, Фейт — извика Рейнолдс и я погледна право в очите. — Бягай в стаята и се заключи.

— Фейт?

Бюканън се появи в коридора, рошав и с подпухнали очи.

— Ти също, Бюканън. Веднага — нареди същият мъж. — Слизай долу!

— Не! — каза Рейнолдс и пристъпи напред. — Слушайте, в момента насам идва екип за спасяване на заложници. Акцията започва след две минути. Или хвърлете оръжията, или бягайте незабавно, ако не искате да се сблъскате с онези момчета.

Непознатият я погледна и се усмихна.

— Няма никакъв екип, агент Рейнолдс.

Рейнолдс не успя да скрие смайването си. А то нарасна неимоверно при неговите следващи думи.

— Агент Константинопъл — каза човекът, като се озърна към Кони, — сега може да си вървите. Овладяхме положението, но ви благодарим за помощта.

Потресената Рейнолдс се завъртя със зяпнала уста и погледна партньора си.

Кони я гледаше и по лицето му се изписваха едновременно смущение и дълбоко примирение.

— Кони? — ахна Рейнолдс. — Не може да бъде, Кони. Моля те, кажи ми, че не е вярно.

Кони опипа пистолета си и сви рамене. Напрегнатата му поза постепенно се отпусна.

— Планът ми беше да те измъкна оттук жива и да ти върна значката.

Той се озърна към другите двама. Единият решително поклати глава.

— Значи от теб е изтичала информацията? — каза Рейнолдс. — Не от Кен?

— Кен нямаше нищо общо — отвърна Кони.

— Ами парите в сейфа?

— Бяха от търговията му с монети и карти. Той работеше само в брой. Понякога обикалях изложбите с него. Знаех, че хитрува с данъците. И какво от това, по дяволите? Голяма работа. Човекът събираше пари за колеж на децата си.

— Ти ме остави да мисля, че той е виновен.

— А какво, да те оставя да мислиш, че аз съм виновен ли? Нямаше да е много добре за мен.

Един от мъжете в черно изтича на горния етаж и изчезна в една от спалните. След минута излезе с куфарчето на Бюканън. Той поведе Фейт и Бюканън надолу по стъпалата. Отвори куфарчето и извади касетата. За да бъде сигурен, прослуша част от записа. После строши касетата, измъкна лентата, захвърли я в газовата камина и натисна бутона на дистанционното управление. Всички загледаха мълчаливо как лентата бързо се стопява.

Докато гледаше чезнещата лента, Рейнолдс неволно си помисли, че вижда следващите няколко минути от своя живот. Последните няколко минути от своя живот.

Рейнолдс погледна мъжете в черно, после се обърна към Кони.

— Значи просто са ни следили през цялото време — горчиво изрече тя. — А аз не видях никого.

Кони поклати глава.

— В колата ми имаше предавател. Те ни подслушваха. Изчакаха да открием къщата, после дойдоха.

— Защо, Кони? Защо стана предател?

— Отдадох на Бюрото двайсет и пет години — отговори замислено Кони. — Двайсет и пет великолепни години, а все още стоя на старта, все още съм пионка в играта. Работил съм два пъти повече от теб, а ти си мой шеф. Защото не пожелах да се включа в политическата игра на юг от границата. Не исках да лъжа и да си затварям очите, затова ми съсипаха кариерата. — Той поклати глава и наведе очи. Когато пак я погледна, изглеждаше смутен и виновен. — Разбери ме, нямам нищо против теб, Брук. Нищо. Ти си адски добър агент. Не исках да свърши така. Планът беше да стоим отвън, докато тези момчета си свършат работата. Когато получех разрешение, щяхме да влезем и да открием труповете. Името ти щеше да бъде чисто, всичко щеше да се уреди. Но потеглянето на Адамс провали целия план. — Кони изгледа враждебно човека, който го бе нарекъл по име. — И все пак, ако този тук си беше мълчал, сигурно щях да измисля как да те измъкна заедно с мен.

Човекът сви рамене.

— Съжалявам, не знаех, че е толкова важно за вас. А сега тръгвайте. Навън почва да се развиделява. Дайте ни половин час. След това може да викнете ченгетата. Измислете си някаква история за прикритие.

Рейнолдс не откъсваше поглед от Кони.

— Нека аз да ти измисля прикритието, Кони. Слушай сега: ние откриваме къщата. Аз влизам отпред, ти пазиш отзад. Чуваш изстрели и влизаш. Намираш всички ни мъртви. — Гласът й пресекна при мисълта, че вече никога няма да види децата си. — Виждаш някакви хора да бягат и стреляш по тях, но не улучваш. Подгонваш ги, едва не те убиват и оцеляваш по чудо. Викаш ченгетата. Те пристигат. Можеш да се обадиш в щаба. Оттам изпращат екип. Скастрят те, задето си дошъл тук с мен, но ти просто си ме придружавал като подчинен. От преданост. Кой може да те упрекне? Ще разследват, но няма да стигнат до задоволителен отговор. Вероятно ще решат, че информацията е изтичала от мен и съм дошла тук да си получа възнаграждението. Можеш да им кажеш, че идеята да дойдем тук е била моя, че съм знаела точно къде да отида. Влизам в къщата и ме убиват. А ти се оказваш измамен наивник, който едва е отървал кожата. Край на разследването. Как ти звучи, агент Константинопъл? — изсъска презрително тя.

Единият от хората на Торнхил погледна Кони и се усмихна.

— На мен ми звучи добре.

Кони не откъсваше поглед от Рейнолдс.

— Съжалявам, Брук. Наистина съжалявам.

Очите на Брук се изпълниха със сълзи и гласът й изтъня.

— Кажи го на Ан Нюман. Кажи го на моите деца, мръснико!

Кони мина с наведена глава покрай тях и започна да слиза по стъпалата.

— Ще ги ликвидираме тук, един по един — предложи първият непознат. Той погледна Бюканън. — Първо теб.

— Предполагам, че това е било наредено изрично от вашия шеф — рече Бюканън.

— Кой? — възкликна Рейнолдс. — Искам да чуя името.

— Какво значение има? — каза вторият. — Все едно, няма да доживеете…

Преди да довърши, куршумът го улучи в тила.

Другият рязко се завъртя, опитвайки да де прицели, но вече бе твърде късно. Куршумът се заби в лицето му и той падна мъртъв до своя партньор.

Кони се изкачи обратно по стълбата, стискайки пистолета, над който все още се виеше струйка дим. Спря и погледна двамата мъртви мъже.

— Това ви беше за Кен Нюман, гадове. — Той вдигна очи към Рейнолдс. — Не знаех, че ще убият Кен, Брук. Кълна ти се върху цяла камара Библии. Но след като стана, нямаше какво да сторя, освен да изчакам и да видя какво ще се случи.

— И ме остави да гоня вятъра? Гледаше как ме отстраняват. Как се проваля кариерата ми.

— Нищо не можех да направя. Както казах, имах намерението да те измъкна и да възстановя репутацията ти. Да те направя герой. Щях да прехвърля цялата вина върху Кен. Той е мъртъв, тъй че какво значение има?

— Щеше да има значение за неговото семейство, Кони.

Лицето на Кони се изкриви от гняв.

— Слушай, не съм длъжен да обяснявам нито на теб, нито на когото и да било. Не се гордея с онова, което извърших, но си имах причини. Ти не си длъжна да ги приемаш, не те и моля, но недей да ми четеш лекции за нещо, което не разбираш, млада госпожо. Искаш да приказваш за болка и огорчение? Та аз имам петнайсет години опит в повече от теб.

Рейнолдс примига и се отдръпна, гледайки втренчено пистолета.

— Добре, Кони, ти току-що ни спаси. Това ще има голямо значение.

— Така си мислиш, нали?

Тя извади клетъчния си телефон.

— Ще се обадя на Маси да изпрати екип.

— Остави телефона, Брук.

— Кони…

— Остави проклетия телефон! Веднага!

Рейнолдс пусна телефона на пода.

— Кони, всичко свърши.

— Нищо не свършва, Брук, сама знаеш. Случките отпреди години непременно се връщат да те захапят за задника. Хората откриват разни неща, поглеждат те и изведнъж всичко свършва.

— Затова ли се замеси? Някой те е изнудвал?

Той бавно се огледа наоколо.

— Какво значение има, по дяволите?

— За мен има! — настоя Рейнолдс.

Кони въздъхна тежко.

— Когато жена ми се разболя от рак, застраховката не можа да покрие специализираното лечение. Лекарите смятаха, че процедурите могат да й дадат шанс или поне още няколко месеца. Ипотекирах къщата. Изпразних банковите сметки. Парите не стигаха. Какво можех да направя? Просто да я оставя да умре? — Кони гневно тръсна глава. — Тогава от склада за веществени доказателства изчезна малко кокаин… и други неща. По-късно някои хора узнаха за това. И изведнъж се оказа, че имам нов работодател. — Той помълча и наведе глава. — А най-глупавото е, че Джун все пак умря.

— Аз мога да ти помогна, Кони. Можеш да приключиш веднъж завинаги.

Кони се усмихна мрачно.

— Никой не може да ми помогне, Брук. Аз подписах договор с дявола.

— Откажи се, Кони. Всичко свърши.

Той поклати глава.

— Дойдох да свърша нещо. А ти ме познаваш добре. Знаеш, че винаги стигам до края.

— А после? Как ще обясниш тези тук? — Рейнолдс погледна двамата убити. — И сега се каниш да убиеш още трима души? Това е лудост. Моля те.

— Не чак такава лудост, колкото да се предам и да отида в затвора до края на дните си. Или да попадна на електрическия стол. — Той леко помръдна грамадните си рамене. — Все ще измисля нещо.

— Моля те, Кони. Не го прави. Не можеш да го направиш. Познавам те. Не можеш.

Кони погледна оръжието си, после коленичи до единия от убитите и взе пистолета със заглушител.

— Налага се. Много съжалявам, Брук.

В този момент всички чуха изщракване. Кони и Рейнолдс веднага разпознаха шума от предпазител на полуавтоматичен пистолет.

— Хвърли оръжието — изрева Лий. — Веднага! Иначе ще ти пръсна черепа.

Кони застина и пусна пистолета. Лий се изкачи по стъпалата и притисна дулото на пистолета си в тила на агента.

— Много се изкушавам все пак да те застрелям, но ти ми спести труда да очистя още две горили. — Той погледна Рейнолдс. — Агент Рейнолдс, ще ви бъда благодарен, ако вдигнете онзи пистолет и го насочите към своя човек.

Рейнолдс взе оръжието и отправи към своя партньор изпепеляващ поглед.

— Сядай долу, Кони! — нареди тя. — Веднага!

Лий пристъпи към Фейт и я прегърна. Тя се притисна до него и едва намери сили да изрече:

— Лий…

— Слава богу, че реших да се върна.

— Може ли някой да ми обясни каква е тази проклета история? — попита Рейнолдс.

Бюканън излезе напред.

— Аз мога, но няма смисъл. Доказателството ми беше записано на онази касета. Канех се да направя копия, но не ми остана време, преди да напусна Вашингтон.

Рейнолдс наведе очи към Кони.

— Ти очевидно знаеш какво става. Ако сътрудничиш, това ще облекчи присъдата ти.

— По-добре сам да се вържа на електрическия стол — каза Кони.

— Кой? Дявол да го вземе, кой стои зад цялата работа, та всички умират от страх?

— Агент Рейнолдс — обади се Бюканън, — сигурен съм, че въпросният джентълмен очаква да чуе как е приключило всичко. Не получи ли новини в най-скоро време, ще прати още хора. Предлагам да не допускаме това.

Рейнолдс го изгледа.

— Защо да ви вярвам? Сега би трябвало да извикам полицията.

Фейт се намеси.

— Онази вечер, преди да убият агент Нюман, аз му казах, че искам Дани да свидетелства заедно с мен. Нюман отговори, че това няма да стане.

— Да, бил е напълно прав.

— Струва ми се обаче, че ако знаехте всички факти, нямаше да мислите така. Не постъпихме правилно, но нямаше друг начин…

— Е, сега вече всичко е ясно — отвърна Рейнолдс.

— Това може да изчака — прекъсна я настоятелно Бюканън. Той наведе очи към убитите. — В момента трябва да се заемем с човека, който изпрати тези хора.

Рейнолдс въздъхна отчаяно.

— Май тук всички освен мен са наясно. — Тя свъси вежди и се обърна към Бюканън. — Добре, какво предлагате?

Бюканън тъкмо отваряше уста да отговори, когато всички чуха шума на приближаващ самолет. Извърнаха очи към прозореца, зад който изгряваше утрото.

— Няма страшно, това е местната авиолиния — обясни Фейт. — Вече се разсъмва. Пристига първият полет. Пистата е оттатък улицата.

— Това го знам — каза Рейнолдс.

— Предлагам да използваме вашия приятел — продължи Бюканън, като кимна към Кони, — за да се свържем с онзи човек.

— И какво ще му кажем?

— Че операцията е минала с пълен успех, но след това неговите хора са били убити в престрелка. Той ще разбере. Загубите са нещо нормално. Важното е да чуе, че аз и Фейт сме убити, а лентата унищожена. Така ще се чувства в безопасност.

— А аз? — обади се Лий.

Бюканън се озърна към него.

— Ти ще бъдеш нашето тайно оръжие.

— И защо да го правя? — попита Рейнолдс. — Защо, когато мога да отведа вас и Фейт, и него — тя посочи с пистолета към Кони — във Вашингтонското оперативно бюро и да стана герой?

— Защото, ако постъпите така, човекът, който стои зад всичко това, ще остане на свобода. И някой ден пак ще извърши нещо подобно.

Рейнолдс се поколеба. Бюканън я наблюдаваше.

— От вас зависи.

Рейнолдс огледа другите един по един и накрая очите й се спряха на Лий. Тя забеляза окървавения ръкав, драскотините и синините по лицето му.

— Вий спасихте всички ни. Вероятно сте най-невинният човек в тази къща. Какво мислите?

Лий погледна Фейт, след това Бюканън и пак се обърна към Рейнолдс.

— Не мога да дам някакви сериозни причини, но ако питате какво ми подсказва инстинктът, съм на мнение да се съгласите.

Рейнолдс въздъхна и се обърна към Кони.

— Имаш ли начин да се свържеш с това чудовище?

Кони мълчеше.

— Кони, ако сега ни помогнеш, и аз ще ти помогна. Знам, че беше готов да убиеш всички ни, и би трябвало да те оставя на произвола на съдбата. — Тя помълча и за миг наведе глава. — Но не мога. Последен шанс, Кони. Какво ще отговориш?

Кони нервно свиваше и разпускаше едрите си юмруци. Той погледна Бюканън.

— Какво точно искате да му кажа?

Бюканън обясни. Кони седна на дивана, взе телефона и набра номер. Когато отсреща отговориха, той каза:

— Обажда се… — Кони помълча смутено за миг. — Обажда се агент „Скрит коз“.

Няколко минути по-късно Кони изключи телефона и огледа останалите един по един.

— Добре, свърши се.

— Той повярва ли? — попита Лий.

— Да, но с хора като него никога не се знае.

— И това стига — рече Бюканън. — Поне спечелихме малко време.

— Е, в момента имаме да се погрижим за доста неща — каза Рейнолдс. — Например за няколко трупа. Освен това трябва да докладвам. — Тя се обърна към Кони. — И да те отведа зад решетките.

Кони я изгледа свирепо.

— Значи дотук беше дружбата.

Нейният поглед бе също тъй яростен.

— Ти сам направи своя избор. Онова, което стори за нас, наистина ще ти помогне. Ще останеш за дълго в затвора, Кони. Но поне ще си жив. Кен нямаше дори и тази възможност. — Тя се обърна към Бюканън. — А сега какво?

— Предлагам да тръгваме незабавно. Щом напуснем района, можете да уведомите полицията. Когато се върнем във Вашингтон, аз и Фейт ще се явим пред ФБР, за да разкажем каквото знаем. Трябва да пазим пълна тайна. Ако той разбере, че работим с ФБР, никога няма да получим необходимите доказателства.

— Той ли поръча убийството на Кен?

— Да.

— Свързан ли е с чужда държава?

— Не, всъщност и двамата имате един и същ работодател.

Рейнолдс го изгледа смаяно.

— Чичо Сам? — бавно изрече тя.

Бюканън кимна.

— Ако ми се доверите, ще направя всичко възможно, за да ви го доведа. Имам лични сметки за уреждане с него.

— И какво очаквате в замяна?

— За себе си ли? Нищо. Ако ме чака затвор, тъй да бъде. Но Фейт остава на свобода. Ако не ми гарантирате това, можете да викнете полицията още сега.

Фейт стисна ръката му.

— Дани, не бива да поемаш цялата вина.

— Защо не? Всичко е мое дело.

— Но твоята цел…

— Целта не е оправдание. Знаех какъв риск поемам, когато наруших закона.

— И аз го знаех, по дяволите!

Бюканън се обърна към Рейнолдс.

— Споразумяхме ли се? Фейт няма да иде в затвора.

— Не съм в състояние да ви предложа каквото и да било. — Рейнолдс се замисли за миг. — Но обещавам едно: ако сте искрен, ще направя всичко възможно, за да помогна на Фейт.

Изведнъж Кони се изправи, пребледнял като платно.

— Брук, трябва веднага да ида до тоалетната.

Олюляваше се; едната му ръка плъзна към гърдите.

Рейнолдс го изгледа подозрително.

— Какво ти става? — Тя се взря в пребледнялото му лице. — Добре ли си?

— Право да си кажа, бил съм и по-добре — измънка той и килна глава настрани; лявото му рамо провисна.

— Аз ще го придружа — предложи Лий.

Докато двамата се отправяха към стъпалата, Кони сякаш загуби равновесие. Лицето му се изкриви от болка и той притисна ръка към гърдите си.

— Мамка му! О, господи!

Той изстена и падна на коляно; започна да хърка, от устата му се стичаше слюнка.

— Кони! — възкликна Рейнолдс и пристъпи към него.

— Това е сърдечен удар — извика Фейт.

— Кони! — повтори Рейнолдс, гледайки как нейният партньор се свлича на пода, разтърсван от неудържими спазми.

Движението бе бързо. Изглеждаше дори прекалено бързо за човек над петдесетте, но понякога адреналинът и отчаянието се сливат в експлозивна смес.

Ръката на Кони се стрелна към глезена. Под панталона бе скрит кобур с малък пистолет. Преди някой да реагира, оръжието изхвръкна навън. Кони имаше няколко цели, но избра Бюканън и стреля.

Фейт Локхарт единствена реагира със същата бързина.

От мястото си до Бюканън тя видя пистолета преди всички други. Видя как дулото се насочва към нейния приятел. Мислено чу експлозията, която щеше да тласне куршума, за да убие Бюканън. Никой никога не разбра как Фейт успя да се хвърли напред толкова бързо.

Куршумът я улучи в гърдите; тя ахна тихо и се свлече в краката на Бюканън.

— Фейт! — изкрещя Лий.

Вместо да нападне Кони, той се хвърли към нея.

Рейнолдс бе насочила пистолета към Кони. Докато той завърташе своя насреща й, тя отново зърна за миг ясновидката. Спомни си късата линия на живота. Федерална служителка, майка на две деца, загива в престрелка. Видя заглавието съвсем отчетливо. И това почти я парализира. Почти.

Двамата с Кони се гледаха очи в очи. Той вдигаше пистолета, за да се прицели в нея. Рейнолдс не се съмняваше, че ще натисне спусъка. Той имаше хладнокръвието, куража да убие човек. А тя? Пръстът й се стегна върху спусъка и времето наоколо сякаш спря като в безтегловен подводен свят. Нейният партньор. Агент от ФБР. Предател. Децата. Собственият й живот. Сега или никога.

Рейнолдс натисна спусъка веднъж, после още веднъж. Откатът бе слаб, прицелът безпогрешен. Когато куршумите го улучиха, едрото тяло на Кони се разтърси в конвулсии: може би мозъкът продължаваше да изпраща импулси, без да осъзнава, че вече е мъртъв.

Рейнолдс имаше чувството, че Кони я погледна изпитателно, преди да изпусне оръжието и да падне. Тази картина щеше да я преследва завинаги. Едва когато агент Хауард Константинопъл рухна на пода и повече не помръдна, Брук Рейнолдс успя отново да си поеме дъх.

— Фейт, Фейт! — Лий разкъса ризата и разкри страшната кървава рана. — Боже мой, Фейт!

Тя беше загубила съзнание и дишането й едва се долавяше.

Бюканън гледаше надолу, вцепенен от ужас.

Рейнолдс коленичи до Лий.

— Зле ли е?

Лий само я изгледа с отчаяние. Не можеше да говори.

Рейнолдс се наведе над раната.

— Лошо — въздъхна тя. — Куршумът е вътре. Точно до сърцето.

Лий отново погледна Фейт. Кожата й вече започваше да пребледнява. Усети как жизнената топлина я напуска с всеки немощен дъх.

— О, господи! — извика той. — Моля те, не!

— Трябва да я откараме в болница — каза Рейнолдс. — Незабавно.

Нямаше представа къде се намира най-близката болница и дали в нея има спешно отделение, от каквото се нуждаеше Фейт. А да кръстосват напосоки с кола из района бе равносилно на смъртна присъда. Можеше да повика „Бърза помощ“, но кой знае след колко време щеше да пристигне. Ревът на самолета отвън я накара да се озърне към прозореца. Планът узря в главата й за секунда. Рейнолдс изтича обратно към Кони и грабна от тялото му служебната значка. За миг се вгледа в бившия си колега. Не би трябвало да изпитва вина за онова, което извърши. Той беше готов да я убие. Тогава защо се чувстваше смазана от угризения? Но Кони бе мъртъв. Фейт Локхарт — не. Поне засега. Рейнолдс се върна до нея.

— Лий, ще хванем самолета. Бързо!

Тя изтича навън, следвана от останалите. Чуха как самолетът набира обороти, готов за излитане. Рейнолдс се втурна право към живия плет, но Лий й извика и посочи пътя през отвора. Тя се отправи натам и след минута изскочи на пистата. Погледна към отсрещния край. Самолетът вече завиваше, преди да полети с рев по асфалта и да се издигне във въздуха; след секунди единствената им надежда щеше да изчезне. Тя размаха значката и пистолета и хукна право към машината, като крещеше с всичка сила: „ФБР!“ Самолетът се понесе насреща. Отзад тичаха Бюканън и Лий, който носеше Фейт. Те също изскочиха на пистата.

Най-сетне пилотът забеляза жената, която тичаше срещу него с размахан пистолет. Той дръпна лоста назад, самолетът спря и двигателите бавно заглъхнаха.

Рейнолдс спря до кабината, вдигна значката и пилотът отвори прозорчето.

— ФБР — изрече дрезгаво тя. — Тук има тежко ранен човек. Нуждая се от самолета ви. Ще ни откарате до най-близката болница. Веднага.

Пилотът погледна значката, след това пистолета и замаяно кимна.

— Добре.

Притиснал Фейт към гърдите си, Лий се качи в самолета. След него и другите. Пилотът зави, върна се към началото на пистата и отново потегли. След минута самолетът се носеше все по-високо във въздуха към просветляващото небе.