Декстър в мрака

Епилог

Високо над безцелната суетня на града ТО гледаше и чакаше. Имаше много за гледане, както винаги, а ТО не бързаше. Беше го правило много пъти преди и щеше да го направи пак, безкрайно и завинаги. Затова съществуваше. Точно сега имаше да обмисля много различни варианти и нямаше причина да прави друго освен да ги обмисля, докато правилният не се изясни. А после щеше да започне отначало, да свика вярващите, да им даде тяхното светло чудо и отново щеше да почувства прелестта, радостта и надигащата се правота на болката им.

Всичко това щеше отново да дойде. Само трябваше да изчака точния момент.

А ТО имаше цялото време на света.