Демон, юда и магьосник

Той се отдели от огледалото и тръгна напред. Видя срещу себе си едно много хубаво момиче. Когато я приближи, той изпита влечение към нея. Изглежда, че и тя почувства същото, защото се протегна и го прегърна.

„Това съм аз, ти ме намери“ — чу той мислите на хубавото момиче и спонтанно устните и на двамата се сляха в дълга целувка. Той забрави, че търси другата част от себе си и се унесе в прегръдките на момичето. А тя му говореше:

— Бях толкова самотна, преди да те срещна. Веднъж видях образ в едно огледало, но беше неясен. Сега, когато те срещнах, мисля, че това си бил ти.

Той й отвърна:

— И аз видях нечий образ в едно огледало. Този образ ми каза, че е моята душа. Ти моята душа ли си?

Момичето се отдръпна и го погледна учудено:

— Не знам. Аз мислех, че ти си моята душа, а не аз твоята.

И двамата се смутиха. Момчето предложи:

— Искаш ли да продължим заедно пътя си нататък. Може би ще разберем дали аз съм твоята душа, или ти си моята.

Момичето кимна в съгласие и двамата, хванати за ръце, тръгнаха напред.