Демон, юда и магьосник

Помислил това, той, в образа си на магьосника, се наведе напред, за да се разгледа по-добре в огледалото, но изведнъж видя зад себе си нечий силует. Стреснат се обърна, но там нямаше никого. Когато отново погледна в огледалото, пак различи силуета. Отново зад него нямаше никого, когато се обърна, и отново, когато погледна в огледалото, някой стоеше зад него. Мина му мисълта: „Не трябва да се обръщам. Това, което е зад мен, мога да видя само в магическото си огледало. Това е жрицата, моята помощница.“ И той се наведе отново към огледалото. Зад него стоеше една женска фигура, загърната в бяла мъгла: „Това съм аз, душата ти. Ти ме изгуби заради страха и желанието, но аз ще остана с теб, за да ти напомням за първичната ти същност, освободена от желанията на материята. Моят глас ще достига трудно до теб и ти ще се бориш с присъствието ми, но аз съм тази, от която ще черпиш истинското знание. Ти и аз сме едно и също, разделено от материята“.