Демон, юда и магьосник

И когато демонът изчезна от погледа му, той тръгна след него. Бе решил да не се връща обратно в удобната колесница.

— Искам да намеря себе си — каза си той, — искам да разбера какво е важно за мен и искам да яздя като демона, дори ако трябва сам да стана демон.

Минаваха дни, той продължаваше да върви, без да знае накъде отива, но с надеждата, че е на прав път и ще открие това, което търси.

Веднъж, вървейки по една широка пътека, видя срещу себе си висока каменна кула. Тя се издигаше нагоре в небето, самотна и обрасла в бурени. Той се приближи до нея, огледа тухлената стена и започна да я обхожда, с намерението да открие врата и прозорци. Чудеше се дали има обитатели и какво е предназначението й на това място, където от часове не бе срещнал жива душа. Едва направил няколко крачки, забеляза голямата метална врата. Бе масивна и тежка, проядена от ръжда. Вратата се отвори лесно. Вътре, на светлината, проникнала отвън, се откри широко каменно стълбище с метални перила. Той се поколеба, но реши да се изкачи до върха на кулата.

Стъпало по стъпало той вървеше нагоре, хванал парапета за ориентир поради тъмнината, която го обгръщаше. След известно време, през което според възприятията му трябваше да е стигнал върха на кулата, той спря. Беше се изморил, но тъй като считаше, че е стигнал върха и всеки момент ще се озове на края на стълбището, почина за кратко и продължи да се изкачва.

Но грешеше. Времето минаваше, той се катереше, но стълбите нямаха край. Все по-често той се спираше да почине и си казваше — още малко, краят е близо — но стъпалата следваха едно след друго, едно след друго и тих ужас започна да го обзема. Въпреки че бе отделил много от времето си, да се изкачва, той реши да се върне обратно, защото имаше нещо зловещо в тази кула, чийто връх не можеше да бъде достигнат.

Но когато се обърна и се опита да стъпи върху долното стъпало, се натъкна единствено на въздух и нищо друго. Студена пот изби по челото му, а ръката, хванала металното перило, се разтрепери неудържимо и той едва се задържа на краката си. Единственото, което му оставаше от тук нататък, бе да се катери нагоре. Проклинайки се, че не отмина кулата, когато я видя на пътя си, той продължи да се изкачва по зловещото стълбище.