Демон, юда и магьосник

Докато седеше край пътя, докато размишляваше и съзерцаваше как животът тече покрай него, близо до него спря колесница. Един човек излезе от нея, въздъхна уморено и го попита:

— Може ли да седна до теб да си почина? — но дори не изчака отговора и седна до него:

— Откога си тук?

— Отдавна — отговори той. — Конят ми се спъна в един камък и колесницата ми се преобърна. Сега мисля дали аз съм виновен, дали каменистият път, дали конят, или съдбата?

— Е, след като толкова отдавна мислиш, какво реши? Кой е виновен?

Той повдигна рамене:

— Колкото повече мисля, толкова повече се обърквам.

— Тогава защо продължаваш да мислиш, а не продължиш пътя си?

— Защото ме е страх, че ако тръгна, без да съм намерил отговора, отново ще падна.

Човекът до него поклати глава:

— На твое място аз бих се страхувал не че отново ще падна, а че няма вече да стана.

Той се обърна и някак надуто отвърна:

— Защо? Аз мога да стана, когато си поискам.

— Да, но първо трябва да решиш дали искаш, дали трябва, дали тук е по-добре, или там, където ще отидеш.

Като каза това, човекът се изправи, качи се на колесницата си, махна му с ръка и се изгуби по пътя.