Демон, юда и магьосник

Дните му отминаваха неусетно всред блясък и лукс. Ала постепенно в сърцето му започна да се прокрадва някаква странна тъга, която оставяше дълбока празнина в ежедневието му. Той се мъчеше да я прогони, но колкото повече дни минаваха, толкова по-голяма ставаше тя.

И тъй като това чувство започна да го притеснява, той реши да го сподели с красивата си спътница:

— Напоследък се чувствам тъжен понякога — каза й той един ден.

— Че защо? — учуди се тя. — Какво ти липсва?

— Нищо, но въпреки това съм тъжен — отговори й той.

— Ха-ха-ха — засмя се звучно красавицата, — ще ти мине — каза тя и го хвана за ръката:

— Ела да видиш, ушила съм си нова рокля, ще ти покажа как ми стои. Ще бъда изключителна в нея. И за теб има нови дрехи. О, колко елегантни ще бъдем.

— Но аз не искам нови дрехи — намръщи се той, — искам да разбера защо съм тъжен.

— Тъжен си, защото не си ги видял. Те са прекрасни и ще ти стоят невероятно — весело изчурулика тя и продължи да го дърпа за ръката.

Той издърпа бавно ръката си и с обида в гласа отговори:

— Всеки ден сменяме нови дрехи, нови неща и захвърляме старите, но откакто се познаваме, аз не зная нищо съществено за теб и ти не знаеш нищо съществено за мен. А днес, когато има мъка в сърцето ми, ти отново я лекуваш с лъскави вещи. Но ако те са толкова важни, защо ги захвърляме с лекота за нови и по-хубави?

От този ден между двамата се настани отчуждение и съмнение загложди мислите му: Нима нищо не е по-ценно и по-важно от скъпите дрехи и разкошната колесница? Той смътно се досещаше за нещо, което му се е струвало важно преди, но тежка мъгла забулваше спомените му.