Демон, юда и магьосник

Докато вървеше, хванал детето за ръка, започна да усеща, че чувството на пълнота го напуска. Усети хлад, наоколо стана тъмно, а някаква остра болка прониза цялото му тяло. Болката отмина и той забеляза, че детето е изчезнало и е останал сам. Самотата го обгърна и сърцето му се изпълни със страх и желание да придобие власт и знание над и за всичко заобикалящо го. Усещането му за пълнота и разбиране не го напусна съвсем, но сякаш остана на заден план, победено от страха. В същия момент, когато усети страхът и желанието да го изпълват, срещу него в далечината се появи светлина, която сякаш идваше от някаква пролука или прозорец. Без да се замисли, той уверено тръгна към светлината. Когато се приближи достатъчно, видя, че това не е прозорец или пролука, а огледало. Но когато се изправи срещу него, за свое огромно учудване, не видя себе си, а човек, който смътно наподобяваше него, но и не беше той. През главата му премина странна мисъл:

„Това съм аз, но съм магьосник и притежавам силата и желанието да покоря и разбера материята, която ме плаши и едновременно ме привлича.“