Избор на богове

29.

Те пристигнаха призори и малкият им летателен апарат кацна меко в царевичната нива. Докато се приземяваше, машината помете и разпиля един кръстец и размаза три тикви. Малката група посрещачи, състояща се от четирима човека и един робот, ги чакаше в самия край на нивата. Джейсън знаеше, че наоколо са се изпокрили и други роботи, които наблюдаваха със страхопочитание машината, слязла от небето. Когато люкът се отвори, двама мъже се подадоха навън. Бяха високи и слаби, облечени в прости сиви панталони и якета, с кепета на главата.

Джейсън закрачи през нивата към тях. Те се упътиха да го посрещнат.

— Вие сте Джейсън Уитни, нали? — каза единият от тях. — Този, с когото разговаряхме снощи.

— Да, аз съм — отвърна Джейсън. — Добре дошли отново на Земята.

— Казвам се Ренълдс — каза единият от пришълците и протегна ръката си. — А това е Харисън.

Джейсън им стисна ръцете.

— Ние не сме въоръжени — каза Харисън, — но имаме защита. Речта му звучеше почти ритуално.

— Нямате нужда от защита тук — успокои го Джейсън. — Ние сме високо цивилизовани. Не сме склонни към насилие.

— Никога не се знае — измърмори Харисън. — В края на краищата ние сме били разделени няколко хиляди години, време, достатъчно, за да се променим. Разбира се, срещата не е като с извънземни, макар и да не е много по-различна в някои отношения. Миналата нощ, господин Уитни, се опитахте да ни заблудите.

— Не разбирам…

— Думите ви целяха да ни накарат да повярваме, че не сте бил уведомен за нашето пристигане. Не знам как е станало, но очевидно сте знаели. Вие не показахте никаква изненада, а ако не знаехте, щяхте да сте изненадан. Опитахте се да представите пристигането ни като нещо с незначителни последици.

— А със значителни ли последици ли ще бъде? — не се стърпя Джейсън.

— Можем да ви предложим много.

— Ние сме доволни и от малкото, което имаме.

— Лъчът — продължи Харисън. — Лъчът нямаше да е включен, ако не вярвахте, че там има някой. В тази част на галактиката няма голямо движение.

— Вие, господа, изглежда, сте напълно убедени във вашите умозаключения, щом си позволявате да бъдете груби.

— Не искаме да бъдем груби — намеси се Ренълдс. — Държим на разбирателството. Вие се опитахте да ни заблудите и си помислихме, че ако ви кажем, че ситуацията ни е ясна, това може да разчисти пътя за по-нататъшни разговори.

— Вие сте наши гости — каза Джейсън — и аз нямам намерение да споря с вас. Ако вярвате в това, което казвате, тогава няма начин да ви убедя в обратното, а и наистина няма причина да го правя.

— Ние малко се изненадахме — небрежно подхвърли Харисън, — когато преди известно време научихме, че на Земята все още има хора. Допускахме, разбира се, че трябва да има роботи, защото това, което ни отведе, подмина роботите. Но мислехме, че не са останали човешки същества. Мислехме, че те са ни евакуирали всичките.

— Те? — учуди се Джейсън. — Значи знаете кой го е направил.

— Съвсем не — каза Харисън. — Като казвам „те“, мога да бъда обвинен в персонифициране на някаква сила, която въобще не е персонална. Надявахме се, че вие може да имате някаква представа. Знаем, че пътувате надалече. Много по-надалече от нас.

Значи те знаеха за звездните пътешествия, помисли си Джейсън мрачно. Прекалено много искаше, надявайки се да не са научили.

— Не и аз — каза той. — Никога не съм напускал Земята. Останах си вкъщи.

— Но другите я напуснаха.

— Да — кимна Джейсън. — Мнозина го сториха.

— И вие поддържате връзка с тях? Посредством телепатия ли?

— Да, разбира се.

Нямаше смисъл да отрича. Бяха узнали цялата история. Може би не бяха я чули наведнъж. Едва ли някой им я бе разказвал. А може би бяха научили само малки късчета от нея и ги бяха сглобили. Една шепа факти, и ето ти историята. Нова способност ли е това, помисли си той, или са станали по-добри психолози и прогностици?

— Трябваше по-рано да се съберем — каза Харисън.

— Не разбирам…

— Е, човече — рече Харисън. — Вие сте се справили и ние сме се справили. А заедно…

— Моля — прекъсна го Джейсън. — Другите ни чакат. Не можем да стоим тук и да си говорим. След като се запознаете с тях, ще закусим. Тачър приготвя палачинки.