Специален репортаж на Си Ен Ен за 14 декември 2019.
Камерата показва плискащи се вълни и върха на щръкналия от морето обект. Приближава се към него, докато дикторът чете встъплението:
МАЛЪРИ: През последните няколко седмици това, което започна като загадка, се превърна в мистерия. Началото бе положено, когато една частна компания за морски изследвания, „Посейдон Проджектс“, предяви претенции за изваждането на потънал кораб от падината Тонга, на няколкостотин мили от острови Самоа.
С помощта на „Посейдон Проджектс“, известни с изваждането на „Титаник“, друга компания, „Атлантида“, изтегли споменатия обект в плитчините на острова. Бяха използвани мощни влекачи, за да го издърпат на брега…
Кадри на изтеглянето и засядането на обекта.
МАЛЪРИ: … на Независима Самоа, където компанията е наела за период от деветдесет и девет години участък от крайбрежната ивица, за да го превърне в импровизиран изследователски център…
Нови кадри на обекта и постройките на плажа.
МАЛЪРИ: … построен с цел изучаване на споменатия обект, който очевидно не е потънал кораб.
Архивни подводни кадри — метална мрежа, зад която прозира огледална повърхност. Монтаж от сцени, показващи как инженери от „Посейдон“ теглят дебело метално въже към обекта и после се опитват да го изтеглят.
МАЛЪРИ: Въжето се тегли от машина… способна да тегли хиляди тонове.
Но когато този предмет… по-тежък от подводница клас „Наутилус“, но по-малък от камион, когато това нещо стигна до брега и опря в пясъка…
Архивни кадри от скъсването на въжето.
МАЛЪРИ: … компанията си намери майстора. Един от работниците едва не загина след скъсване на въжето.
Наложи се да търсят друг начин, за да преместят обекта през последните сто метра до бетонната платформа, която бе основа на новата им лаборатория.
Сега на екрана показваха предаване „на живо“ от брега, обекта и прикачения към него ракетен ускорител.
МАЛЪРИ: Това, което виждате, е китайска ракета-носител, използвана за тяхната серия космически кораби „Славни чудеса“ и способна да изнесе до един тон товари на околоземна орбита.
Днес обаче няма да стига толкова далеч.
Вътрешна сцена: импровизиран бункер на стотина метра от обекта, който се вижда иззад дебелото стъкло на амбразурата. Малъри седи в компанията на двама мъже, които пият кафе на дъска, подпряна на два кашона.
МАЛЪРИ: Ще проследим събитията заедно с Джек Халибъртън и Ръсел Сътън, директори на „Атлантида Асошиейтс“.
Предполагам, че това ще е най-късият полет на ракета в историята.
ДЖЕК: Имало е и по-къс, миналия век, когато ракетата се отделила само на сантиметър от площадката.
РЪС: Само че онази ракета е била надеждна колкото камион на форд. А тази…
МАЛЪРИ: Добре, кажете ми, има ли опасност нещо да се обърка?
ДЖЕК: Не се безпокоим за ракетата. По-скоро за крепежните елементи за корпуса.
РЪС: Типичното противоречие — неудържима сила срещу неподвижен обект.
ДЖЕК: Известна ни е масата на обекта, както и свойствата на пясъка да оказва съпротивление. Ракетата притежава достатъчно мощ, за да ги преодолее.
РЪС: Единственият проблем може да възникне от прикрепването й към обекта. Ако скобите се скъсат… ще трябва да търсим друг начин.
МАЛЪРИ: А ракетата ще изфучи чак до центъра на града?
Кадър от носа на ракетата, прицелен право във фасадата на „Аги Грей“.
ДЖЕК: Не, тя е снабдена с автоматична система за самоизключване, в случай че изчезне всякаква съпротива при движение. Ще измине най-много петдесет до сто метра.
МАЛЪРИ: Но ако системата не задейства?
ДЖЕК: „Славни чудеса“ е солидна и надеждна серия кораби.
РЪС: Много от жителите на Апия избраха днешния ден, за да гостуват на свои близки другаде. Мисля, че и аз бих предпочел да постъпя като тях.
Пронизително изсвирване.
ДЖЕК: Десетминутна готовност. По-добре предупредете оператора да се прибере.
Малъри става и поглежда през амбразурата.
МАЛЪРИ: Няма ги. Само камерата, прикачена към носителя.
РЪС: Надявам се, че не показва нищо интересно.
МАЛЪРИ: Налага се да се съглася, поне този път… Значи това чудо е дошло от космоса?
РЪС: Знаете точно колкото и ние по въпроса. Би могло да е резултат от естествен процес, с какъвто все още не сме се сблъсквали.
ДЖЕК: Макар че притежава необичайна плътност. И необяснима.
МАЛЪРИ: Разбрах, че е много старо.
РЪС: Коралите, с които бе обрасло, са отпреди появата на приматите.
МАЛЪРИ: Тоест отпада обяснението за „изгубено оръжие“?
ДЖЕК: Това са глупости.
РЪС: Няма начин да се обясни как е попаднало тук, ако е съветско или американско производство. Ако го бяхме открили на дъното — съгласен, това е най-вероятното обяснение. Но го намерихме под пласт корали на възраст няколко милиона години.
МАЛЪРИ: Може би нарочно са го скрили там?
РЪС: И тогава въпросът ще е защо. Не разбирам защо трябва да се крие нещо от собствената страна.
МАЛЪРИ: Свързаха ли се с вас американците или руснаците?
ДЖЕК: Естествено.
РЪС: Не искаме да говорим за това. Поне засега.
В единия край на екрана има часовник, отброяващ времето обратно. Панорамна картина, показваща няколко военни хеликоптера в околностите. На десет секунди камерата показва обекта. Лаконичен глас зад кадър отброява секундите.
ГЛАСЪТ: Десет…
ДЖЕК (надига се): Време е.
Тримата се приближават към прозорчето. Вижда се малка част от пейзажа отвън. Гласът стига до нула.
Китайската ракета се възпламенява, от соплата й бликва пламък, който се превръща в облаци дим в морето. Няколко безкрайно дълги секунди — шумът нараства до непоносим писък, обектът не помръдва. След това се разклаща, поема бавно напред и набира скорост нагоре по релсите до металното скеле, на което трябва да бъде положен. Странична камера показва как спира на мястото си тъкмо когато ракетата угасва.
РЪС: Като по учебник. Китайците са страшно добри.
ДЖЕК: Радвам се, че са на наша страна. Поне засега.