Камуфлаж

32.Мелбърн, Австралия, 1997

През 1997 изменчивият се премести в студентското градче Гипсленд на университета „Монаш“ и прекара там четири години, след като бе спечелил двойна стипендия по морска биология и биотехнология. Мелбърн му харесваше, но най-много време прекарваше във водата, където едновременно беше обект и субект на изследванията си и се наслаждаваше на по-прясна риба от тази, която предлагаха и в най-реномираните суши ресторанти.

Академичните му занимания бяха безупречни и когато приключи в „Монаш“, той прие нова стипендия от университета „Джеймс Кук“ в Куинсланд, където през следващите четири години защити магистратура и докторска степен по морска биология: специализира (както следваше да се очаква) „поведенчески реакции на морските обитатели“.

С току-що получената докторска степен постъпи в Австралийския институт за морски науки, където се зае да изучава „дяволските дупки“, рибарско название на калните дупки край рифовете, в които често се губят големи рибарски мрежи. Макар и на много километри от брега, те се оказаха извори на прясна вода от подземни източници — естествен процес с пагубно действие върху структурата на рифовете, тъй като в прясната вода се съдържаха химически торове от обработваемите земи, които подхранваха алгата и привличаха рибите. Рибарите пазеха в тайна местонахождението на „дупките“ заради огромните рибни пасажи край тях — понякога големият улов си заслужава една-две изгубени мрежи.

Изследването на този феномен даде възможност на изменчивия да се види как изглежда като голяма бяла акула. Институтът използваше подводни камери за наблюдение на рибната популация и един следобед изменчивият отиде да огледа този район, превъплътен като акула. Улови в яките си челюсти кутията със стръв, предназначена да привлича по-дребни риби, и я строши, като мяташе възбудено опашка заради странния метален вкус. Получи се страхотен филм, който скоро обиколи океанографския свят и се превърна в малка сензация по времето, когато изменчивият се появи в човешки облик в лабораторията.

„Грозна гледка“ — възкликна той, след като прегледа записа, но колегите му възразиха: „Не, красива е! Все пак това е акула“. Всъщност целта на изменчивия бе да анализира вкуса на океанската вода в близост до „дяволските дупки“, който се оказа малко по-кисел от обичайното. Разликата в далечна перспектива щеше да се отрази зле на кораловите покрития, но засега привличаше повече риби и планктон и така до по-едрите представители на хранителната верига, които пък радваха рибарските корабчета.

Всъщност „дяволските дупки“ бяха един от факторите за прогресивното разрушаване на Големия бариерен риф, което щеше рано или късно да повлияе както на туризма, така и на риболова в района. Изменчивият ги превърна в главна тема на своята работа и тъй като, за разлика от останалите изследователи, можеше да се спуска долу и да ги изучава в естествена среда, разполагаше с огромно преимущество — успяваше да подуши зараждането на нови „дяволски дупки“ много преди да привлекат вниманието на хората. Като използва този „продуктивен“ анализ и в други области, той установи връзка между рибарските зони в близост до брега и формирането на „дяволски дупки“ и успя да предскаже по научен път появата на нови дупки.

Откритието му доведе до създаването на програма за селективно залесяване — свръхфилтрацията на прясна вода бе в пряка връзка с недостига на дървета, които обикновено съхраняваха големи количества вода след валеж и я оставяха да се изпарява в облаците.

По това време — в амплоато на Джеймс Колридж, или просто Джими — той вече бе широко известен в научните среди — калифорниец, преместил се да живее и работи в Австралия. Само на двайсет и седем Джими се смяташе за обещаващ учен в малкия свят, в който се подвизаваше. Университетът „Джеймс Кук“ предложи на „специалиста по дяволски дупки“ професура и изменчивият прие ентусиазирано: виждаше в това отлична възможност да се запознае с морския свят в Тихия океан.

Някъде в дълбините се надяваше да открие отговора на някои въпроси.

Младият доктор Колридж бе популярен сред студентите си от началните курсове по океанография, а и сред специализантите по морска екология. Запозна се и скоро се ожени за една от специализантките, красива девойка от Тасмания, казваше се Марсия.

Девойката прекъсна курсовата си работа, за да се превърне в съпруга на учен, роля, за която, както се оказа впоследствие, не беше добре подготвена. Красотата й осигуряваше несекващо внимание от страна на много колеги на мъжа й и това очевидно й се нравеше — тя влагаше все повече енергия и страст във флиртовете, след като в брака й липсваше най-същественото — появата на очакваното потомство.

Едва ли можеше да бъде винена за този пропуск, но и нямаше кой да й обясни, че причината за това е не само безполовият характер на нейния съпруг, но и фактът, че той няма нищо общо с човешкия род.

Раздразнителна и избухлива, тя се превърна в тасманийския дявол на Джими и беше неизбежно други мъже да се опитват да я укротят.

Когато най-сетне забременя, през пролетта на 2008, мнозина подозираха това, което мъжът й знаеше със сигурност.

Тъй като не гореше от ентусиазъм да усложнява живота си с отглеждането на деца, изменчивият бе много по-щастлив от множеството свои съперници, когато излезе наяве, че бащата на новороденото очевидно е от друга раса. Някои негови колеги се възхищаваха на спокойствието, с което той понесе този факт, и на великодушието му да позволи развод по взаимно съгласие, както и на присъствието му на сватбата с единствения чернокож в кръга негови приятели. Други сметнаха това за проява на малодушие. Дори в Куинсланд, където расизмът отдавна бе изкоренен, все още витаеше духът за превъзходството на „белия човек“.

Скандалът заплашваше да повлияе на израстването му в университета и когато пристигна предложение за професорска работа в университета в Хавай, Джими го сграбчи като гладна акула, каквато продължаваше да е през почивните дни.

Изменчивият реши да се задържи още известно време в облика на Джими Колридж. След като бе живял и преподавал трийсет години в Австралия, той му даваше право да се придържа към донякъде екзотичен акцент и поведение, които инак щяха да бъдат сметнати за доста странни. Джими стана известен сред колегите си като „здрасти и чао“, човек, който все бърза за някъде и никога не си създава приятели, макар че може да надпие всеки в бара. Разбира се, за изменчивия джинът бе също толкова безвреден, колкото ракетното гориво и сярната киселина.

Колридж водеше няколко курса по океанография, в които бяха записани 150 студенти — и сигурно имаше още толкова желаещи. Четеше и връщаше студентските работи с главозамайваща бързина и педантичност и някои се питаха кога между обществения и научния живот му остава време да спи.

От време на време се налагаше да се преструва, че заспива — в обятията на млада студентка или привлекателна преподавателка от съседен факултет, колкото да поддържа репутацията си. Повечето от статиите си пишеше тъкмо тогава — със затворени очи и ум, включен на пълни обороти.

Но всичко се промени през 2019 — десетата година от назначаването му на новия пост. Като всички останали, и той бе чел и гледал новините за странния обект, изваден от компанията „Посейдон“ от дълбините на падината Тонга. За разлика от всички останали обаче той бе смаян от усещането, че вече го е виждал.

Изменчивият опита незабавно да се свърже с участниците в проекта и се сблъска с непробиваема стена — никакви свободни места. Всички постове бяха запълнени от хора, които участваха в проекта от самото начало. Благодаря ви, но не и прочее. За разработките си ползвайте публикуваната информация.

Изменчивият не се съмняваше, че предоставената информация ще е крайно оскъдна. Целта на проекта бе печалба, а не познание.

За първи път в живота си той се поколеба дали да не разкрие истинската си природа. Искате ли консултант, който наистина би могъл да помогне с пришълците?

Не, още беше рано.