Камуфлаж

23.Апия, Самоа, 24 декември 2020

Обезвъздушаването на лабораторията отне малко повече време, отколкото очакваха, но помещението бе отлично херметизирано и не засякоха никакви промени в апаратурата. В пет и трийсет Наоми се обади от монитора:

— Добре. Готови за отброяване.

— Да почваме тогава — каза Джек.

След десет минути и при десетпроцентна мощност нямаше никакви забележими промени. Наоми увеличи на 20, после на 30.

— Дай на петдесет — предложи Джек и Ръс и Джейн кимнаха.

— Къде заминава всичко това? — промърмори Джейн, въпрос, който си задаваха всички. Докато в лабораторията имаше въздух, част от енергията отиваше за затоплянето му. Сега лазерът консумираше електрическа енергия, достатъчна за захранването на цяло градче, и я съсредоточаваше върху поле от стотина квадратни сантиметра, а тя изчезваше безследно — очевидно в обекта.

— Да продължим до сто? — попита Джек.

— Седемдесет и пет — произнесоха едновременно Ръс и Джейн.

Но така и не стигнаха до седемдесет и пет. Мониторът внезапно изгасна и секунда по-късно хората в Номер седем чуха приглушен тътен.

Джейн и Ръс стигнаха лабораторията първи благодарение на колелата. Половината сграда бе съборена, лазерът бе потопен във водата. Наоми. Моше излизаха от вълните, кашляха.

Ръс улови Наоми за ръката.

— Как си?

Тя пренебрегна въпроса му и се обърна към срутената лаборатория.

— То се премести.

— Премести се? — повтори Ръс.

— Издигна се нагоре, после се стовари върху площадката.

— Божичко!

По-голямата част от апаратурата бе разрушена, но една високоскоростна камера, пригодена да работи в крайно сурови условия, бе записала поредицата събития, преди да падне във водата.

Когато лазерът бе достигнал 72-процентна мощност, или 300 000 вата, обектът се бе издигнал плавно нагоре с равномерната скорост от 18,3 сантиметра в секунда. В мига, когато бе излязъл от траекторията на стрелбата, лъчът бе пробил дупка в отсрещната стена и това бе предизвикало леката експлозия, чута в сградата. Други поражения от страна на лазерния лъч нямаше, ако се изключеше един обгорен кокосов орех на върха на палма на близо два километра по-нататък.

Обектът бе продължил да се издига диагонално, докато не бе увиснал над фиброоптичната цев на лазера. В този момент силата, която го бе задържала във въздуха, внезапно бе изчезнала, той се бе стоварил върху установката, като при това бе разрушил половината сграда на лабораторията.

Камерата не бе записала какво се бе случило след това, но изглежда, обектът се бе върнал и се бе разположил на предишното си място. Когато след няколко минути учените се добраха до него, той все още бе мокър от солената вода и хладен на допир.

Всичко това неизбежно доведе до промяна на посоката на изследванията.