Камуфлаж

27.Форт Белвоар, Вирджиния, 1951

Хамелеонът също следеше с интерес историите за НЛО, но за разлика от изменчивия, той се приближи към източника на информация.

Беше прекарал хиляди години в различни армии, последната от които бе фашистката, през Втората световна война. Корейската война не го привличаше с нищо особено и затова хамелеонът се насочи към Пентагона, където постъпи на работа като чиновник четвърти клас Патрик Лукас. След като се озова там, се поогледа и скоро успя да се премести в проект „Синя книга“.

На новото място си осигури повишение по най-директния начин — когато в службата постъпи един млад офицер, ерген и самотник, хамелеонът изучи внимателно досието му, запозна се с него още първия ден, посети го насаме в апартамента и го уби. След това извърши в банята доста груба и повърхностна аутопсия, колкото да се увери, че офицерът е човешко същество, защото не беше изключено и друг като хамелеона да е привлечен от проекта.

Написа прощално писмо от името на чиновник Лукас и в два през нощта размени униформите и пропуските си с тези на офицера. С източена кръв и добре измит, убитият приличаше на изгубил съзнание пияница. Хамелеонът отнесе тялото му в колата си и го откара до края на един път отвъд Виена, Вирджиния. Нагласи трупа на предната седалка, поля го с бензин, хвърли една запалена клечка и се промени, за броени секунди, в облика на офицера. След това побягна назад през гората към цивилизацията.

В краткото съобщение във вестника на следващия ден се казваше, че тялото е изгоряло до неузнаваемост, но колата е на дребен чиновник в Пентагона. Разследващите откриха в дома му прощалното писмо и с това случаят бе приключен. Колегите му поклатиха глави и го забравиха — за тях той бе само един саможивец.

Новият лейтенант също не си падаше по компаниите и след като някой пусна слуха, че може да е човек на ЦРУ, хората престанаха да търсят близост с него.

Няколко месеца задачата на хамелеона бе да преглежда всички съобщения за НЛО и да търси някакви достоверни следи, които да бъдат проучени. Той поиска всички календари назад до 1948 и отбеляза грижливо вечерите и сутрините, когато планетата Венера е била особено ярка. Това му спести доста време.

Той познаваше достатъчно добре проекта „Синя книга“ и не беше изненадан, че изследванията са насочени не толкова към съществуването на тайнствени летящи тела, колкото към обществената реакция. Някои хора виждаха в това доказателство за всеобща конспирация, но за хамелеона то бе поредният пример за консервативния ум на военния. Личният състав на „Синя книга“ наброяваше само един офицер и няколко чиновници, както и десетина военни и цивилни сътрудници, чиято задача бе да си врат носовете навсякъде.

Служителите, изглежда, прекарваха повече време да се срещат с журналисти и политици, отколкото да преследват НЛО. Винаги, когато в медийното пространство изникваше криза за новини, в службата пристигаха репортери — или звъняха по телефона, в търсене на сензации. Политиците пък настояваха да им бъде обяснено защо не се предприема нищо срещу неидентифицираните обекти в техните избирателни райони.

С характерния за военните маниер да се поставят нужните хора на нужното място, назначиха хамелеона да отговаря на телефона. Естествено не знаеха, че той притежава дългогодишен опит в общуването с човешки същества. Тактът не беше сред основните му достойнства.

Хамелеонът изучаваше своите колеги също толкова старателно, колкото и съобщенията на пилотите, полицаите и фермерите, станали очевидци на необясними феномени: все още таеше подозрението, че ако на този свят има и друг като него, рано или късно ще се появи във Форт Белвоар. Съмненията му бяха верни до известна степен, само дето неговият съперник се намираше на отсрещния край на Щатите и след като бе изгубил интерес към летящите чинии, се занимаваше с други неща.

След около година хамелеонът направи същото. Един ден, вместо да се яви на служба, подкара колата към Вашингтон, купи си работни дрехи от магазин втора употреба и по времето, когато началниците му осъзнаха, че един от подчинените им се е самоотлъчил, вече работеше в една кравеферма в Западен Мериленд.