Камуфлаж

21.Апия, Самоа, 24 декември 2020

Всички искаха да бъдат „там“ при първото изпитание с лазера, но разбира се, в лабораторията нямаше толкова свободно място. Отвън установката представляваше метална кутия с размерите на фургон, положена върху товарна платформа с колела. Дулото, или по-точно стъкленият цилиндър, бе насочен към оградения с бяла лента квадрат върху повърхността на обекта под ъгъл от 30 градуса. На тавана имаше овално оптично прозорче от стъкло, пропускливо за лазерна честота. Всъщност надяваха се да е така, тъй като ако погълнеше и един процент от силата на лазерния лъч, щеше да се разтопи.

Входът на лабораторията бе превърнат в бункер, стоманени плочи подсилваха бетонните стени. Трима техници се бяха скупчили около пулта за управление, втренчили развълнувани погледи във видеомонитора.

Всички останали щяха да проследят експеримента на големия екран в Номер седем, където се бяха събрали общо двайсет и един души.

— Шейсет секунди — обявиха от екрана и в единия край се появи секундомер.

Джейн седеше на първия ред, между Ръс и Джек.

— Сега ще видим — промърмори тя.

— Нищо няма да видим — тросна се Джек.

— Обзалагам се на една бира — ухили се Ръс.

— Че ще има измерима физична промяна? Съгласен.

Никой не промълви нито дума, докато секундомерът не стигна нулата. Лазерът забръмча и между цевта и тестовата зона се появи едва забележим бледожълт лъч. Невероятната му сила йонизираше въздуха. Лъчът изчезна в облак бял дим.

По огледалната повърхност не се виждаха никакви следи.

— Трябваше да се обзаложа на вносна бира — въздъхна Джек.

— Температурата се покачва — обяви техникът от екрана. — По цялата повърхност на обекта. Всички сензори улавят повишаване с един градус.

— Май аз ще пия бирата — засмя се Ръс.

— А какво е положението с околната температура? — подвикна Джек към екрана.

— Също се покачи с един градус, доктор Халибъртън. До двайсет и един градуса.

— Тогава не печелиш. Обектът винаги се нагажда към температурата на средата.

— Това подлежи на обсъждане — намръщи се Ръс. — Все пак имаме промяна.

— Мисля, че просто трябва да си поделите бирата — рече Джейн — и да се държите като джентълмени.

Джек кимна замислено.

— Да опитаме ли с пълна мощност?

— Двайсет процента — намеси се припряно Ръс. — Пълната мощност е опасна, когато в помещението има въздух.

— Съгласен. Наоми — рече той на екрана. — Да вдигнем мощността с двайсет процента.

— Готово. — Отначало нямаше видима промяна. След минута Наоми съобщи: — Температурата се покачи с още една десета.

— Да изключим лъча и да изследваме обекта — предложи Ръс.

Джек гледаше към мястото, където лазерният лъч бе концентрирал достатъчно мощност да разтопи дебел стоманен лист, с надеждата да зърне струйка дим или поне нещо.

— Ами… добре.

Наоми и Моше Росе, старшият техник на Джейн, се преместиха от бункера в просторното помещение, където бе обектът. Прекараха там няколко часа, като пращаха данни до учените в Номер седем — визуални, електронни и позитронни. Въздухът в помещението показваше напълно обясними леки изменения — нарастване концентрацията на озона и азотния окис.

Нищо важно не се бе променило.

— Добре, обезвъздушете помещението и да продължим — заяви Ръс. — Първо ще повторим опитите с десет и двайсет процента мощност. Без въздух в стаята всяка промяна в температурата на обекта ще е пряко следствие от въздействието на лъча.

— По-добре да опитаме с петдесет процента мощност. — Джек погледна към Джейн.

— Ако няма промяна — обади се Ръс. — Съгласна ли си?

Тя кимна.

— Колко време ще отнеме обезвъздушаването на помещението?

— Ще са ни нужни четири часа, за да постигнем налягане от 0,1 милибара — докладва Грег Фулвия.

— Трябва да проверяваме периодично лазера, докато налягането спада — заяви Моше от екрана. — Вярно, че е предназначен за работа във вакуум, но след като прекара известно време на орбита.

— Какво очаквате? — попита Ръс.

— Не зная. Нормално е машините да дават дефекти, когато околната среда рязко се променя.

— Добре, правете системна проверка на всеки час — каза Джек. — Също на датчиците и микроскопите. Позитронният, изглежда, ще излезе най-крехкото яйце.

Ръс си погледна часовника. Наближаваше пладне.

— Да се върнем в пет тогава. Грег, кой от нас ще ти е нужен?

— Всичко е подготвено. С Том ще наблюдаваме мониторите на смени. — Той се обърна към екрана. — Момчета, искам да ни съобщите, когато се изморите.

Моше добави, че ще са им нужни десет минути.

— В „Платната“? — предложи Ръс ресторанта на пристанището. Двамата с Джейн решиха да идат дотам с колела и пристигнаха вир-вода от дъжда. Джек ги очакваше на една маса на терасата.

— Как беше разходката с такси? — попита го Джейн, докато си бършеше косата с кърпа.

— Подскачахме като във влакче на ужасите. — Той побутна към нея бутилка червено. — Позволих си да поръчам.

— Мога да пийна една чаша. — Тя наля на себе си и на Ръс и двамата се тръшнаха едновременно на фотьойлите. — А нямаше нито едно облаче в небето.

— Колоезденето предизвиква дъждове — въздъхна Джек. — Научно доказан факт.

— Радвам се, че имаме поне един доказан научен факт за днес — изсумтя сърдито Ръс. Дойде келнерът и той поръча, без да разглежда менюто.

— Всеки път, когато го атакуваме по някакъв начин и не предизвикваме реакция, също получаваме важни научни данни. — Джейн сръбна от чашата. — Става въпрос за нашата техника срещу тяхната, или поне каквато е била преди милиони години.

— Къде ли са те сега? — попита Ръс. — Или са измрели, или са се прибрали у дома.

— А може да са наши предци, отпреди милион години — заяви Джек. — Четохте ли вчерашната статия в „Таймс“?

— За какво става дума?

— Нов подход към теорията за хронокапсулата — обясни Ръс. — Авторката смята, че нашите далечни предци съзнателно и целенасочено са се отказали от технологията и внимателно са изтрили всички следи от цивилизацията си. С изключение на обекта, който са оставили като предупреждение, в случай че техните потомци, сиреч ние, поемат по същия грешен път. Смята, че преди да изчезнат, са заселили Земята с други живи същества, откъдето и появата на вкаменелостите.

Ръс се разсмя.

— Ами онези същества отпреди тях? Каква е била съдбата им?

— Вероятно точно те са ги изтребили. Така е почнало всичко.

— Прилича ми на залъгалка за малки деца.

— А какво ще кажете за това? — намеси се Джейн. — Да предположим, че обектът не е на милиони години. Че възрастта му е фалшифицирана по някакъв начин. Всяка цивилизация, която е в състояние да построи подобна машина, би могла и да я зарови в корал с определена възраст. Малко прах в очите на археолозите.

— И с каква цел?

— За да покажат колко ги бива — засмя се безпомощно Джейн.

— А сега се спотайват някъде и се кикотят — добави Джейк.

В същия миг на вратата се появи келнерът.