Камуфлаж

18.Освиенцим, Полша, 7 декември 1941

Докато изменчивият се наслаждаваше на японското гостоприемство, хамелеонът участваше активно в построяването на Биркенау, нов лагер за масово изтребване на четири километра от Аушвиц. Предстоеше му да се срещне за втори път със своя духовен учител Йозеф Менгеле.

Хамелеонът имаше отличен нюх за ветровете на войната и се бе преместил в Германия още през 1937, приемайки самоличността на млад доктор с фашистки убеждения във Франкфурт. Русокос и синеок, той бе живото олицетворение на идеалния ариец.

През 1938 постъпи в редовете на Шуцстафел, есесовските „черноризци“, и там за първи път се срещна с Менгеле, също млад доктор. Войната ги раздели и Менгеле бе пратен да служи във Франция и Русия, където бе ранен и отличен с медали. Хамелеонът, от своя страна, участва в инвазията в Полша, където получи възможността да работи с човешки тела.

През 39-а хамелеонът най-сетне успя да открие пост, отговарящ на неговия талант. Прехвърлиха го в Бранденбург и го включиха в Операция Т4, нацистка програма за евтаназия. Хора с вродени малформации, умствено изостанали, епилептици, склеротици и други с подобни заболявания, излагащи на опасност чистотата на арийския идеал, имаха правото на „милосърдна кончина“. На други места това трябваше да стане с не особено болезнена инжекция. В Бранденбург за първи път използваха газова камера, маскирана като баня.

Хитлер прекрати Операция Т4 през август 1941 след общественото недоволство, породено от един влиятелен епископ, заклеймил проекта в своя проповед. Хамелеонът бе прехвърлен в Аушвиц, където опитът му с газовите камери бе оценен високо, както и този от службата му в Полша.

Този път обаче в Полша не му хареса. Бранденбург бе цивилизовано университетско градче, с изискана храна, напитки и жени. В Аушвиц нямаше нищо друго освен получовеци, определени за напълно оправдано изтребване. Разбира се, хамелеонът не беше в състояние да определи разликата между човеци и получовеци и възприемаше това понятие от своите нацистки господари.

Толкова по-голяма бе радостта му, когато през май 1943 по заповед на Химлер неговият стар познат бе назначен за старши лекар на Аушвиц и Биркенау. Хамелеонът стана един от асистент-хирурзите на Менгеле.

По времето, когато Окончателното решение бе в пълен размах, ежедневно пристигаха вагони, натъпкани с нещастни отрепки: цигани, комунисти, хомосексуалисти и най-вече — евреи. Химлер бе наредил да разширят капацитета на Биркенау до 100 000 затворници, с три пъти повече от Аушвиц, и в газовите му камери и крематориуми ежедневно намираха смъртта си 1500 души. Царство на ужаса и хаоса, в което Менгеле бе в стихията си.

В задълженията на докторите влизаше и това да бъдат „селекционери“ — те стояха пред вратите на пристигналите вагони и след външен оглед нареждаха кои от затворниците да продължат надясно, към трудовия лагер, или наляво, за изтребване. Повечето лекари не обичаха да се занимават с това, но не и Менгеле. Той се появяваше там дори когато не беше негов ред — впечатляваща гледка с неговата безупречна униформа, бели ръкавици и камшик за езда.

Една от причините толкова често да стърчи на перона бе да се увери, че нито един, чифт близнаци няма да бъде разделен или пратен за екзекуция, преди да може да го използва за своите цели. Близнаците заемаха важно място в неговите изследвания и хамелеонът му помагаше активно в тази борба за познания.

Интересът на Менгеле беше двояк — той търсеше начин да предизвика зачеване на близнаци при истинските арийки, с което да ускори растежа на Господстващата раса, и освен това, провеждаше съвсем опростени експерименти за взаимовръзката на човека с околната среда, от типа „природа срещу възпитание“. За целта поставяше единия близнак в стресова ситуация, като го оставяше да издъхне от глад, отрова, задушаване, мъчения или каквото му хрумваше, и след като убиваше и „контролния“ близнак, най-често чрез инжектиране на пентотал в сърцето, той и асистентите му (между които и хамелеонът) провеждаха паралелни аутопсии и отбелязваха вътрешните промени, свързани с причината на смъртта.

Едва ли тези изпитания можеха да се нарекат чиста наука и по-скоро бяха породени от перверзното желание да властваш над друго човешко същество, като го измъчваш, убиваш и разчленяваш. Менгеле обичаше подобни занимания и в такива моменти беше усмихнат, жизнерадостен и бъбрив.

Хамелеонът беше удивен. За десет хиляди години съществуване не бе срещал друг човек, който толкова да прилича на него. Възможно ли бе Менгеле да е от същата порода? Той реши да провери това хрумване, когато му дойде времето. А междувременно се радваше на компанията му.

Менгеле оценяваше високо безупречната аутопсионна техника на хамелеона — занимание, което другите лекари смятаха за недостойно. Нещастниците, които убиваха чрез задушаване в камера, симулираща голяма височина, бяха потапяни под вода преди аутопсията. Един наблюдател следеше за отделяне на мехурчета, които показваха в кои части на тялото се задържа най-много вода. Оказа се, че едно от тези места е мозъкът.

Повечето „научни“ записи на Менгеле бяха унищожени, когато руснаците освободиха Аушвиц през 1945. Ала изследванията му за височинните изменения в организма оцеляха и по-късно бяха използвани в космическите програми на Съветския съюз и Съединените щати.

Когато руските войници събориха вратите на лагера, хамелеонът бе един от хилядите оцелели евреи. Неговият другар Менгеле също успя да се спаси, главно защото бе отказал да му татуират по есесовски обичай кръвната група на рамото — така суетата му помогна.

За да го проследи, хамелеонът запази еврейската си самоличност и постъпи в Мосад, основана през 1950 от Иссад Харел. Напусна израелските тайни служби след десет години, като измъкна от досието на Менгеле всичко, което му беше необходимо, за да го открие.

Двамата се срещнаха отново на 7 февруари 1979 на брега на река Енседа де Бертиог, в Бразилия.

Менгеле бе добре запазен шейсет и осем годишен мъж, поддържаше фигурата си с плуване. Когато отиде да го навести, хамелеонът избра превъплъщението си от 1941. Очите на стария убиец се разшириха от изненада, преди главата му да потъне под водата. В края на краищата се оказа смъртен.