Камуфлаж

28.Апия, Самоа, 2021

Идеята да се изпрати на чуждоземен разум сигнал, който да не се базира на някой от човешките езици, датира още от 1820 г. — математическият гений Карл Фридрих Гаус предложил да се очисти от дървета огромен участък в Сибир и там да се засади жито в три квадрата, които ще олицетворяват Питагоровата теорема. Всеки наблюдател от Марс би могъл да го види с малък телескоп.

Имаше и други планове през деветнайсети и двайсети век, включващи огледала, отразяващи слънчеви лъчи, огромни пожари с геометрични очертания или градове, премигващи със светлините си.

Към 1960, когато Марс вече не е привлекателна цел, Франк Дрейк и други негови сътрудници предлагат вариант на идеята за „Морзова азбука“, който може да бъде наблюдаван от други звезди — да се използват телескопи като предаватели, вместо като антени, и през тях да се пращат фокусирани лъчи с дигитална информация. Логичното предположение е, че всяка цивилизация, достатъчно напреднала, за да получава подобни послания, ще е в състояние да разчете двоичния код. В началото се пращат поредица от точки и тирета, означаващи 1+1=2, после идва същинското послание.

Идеята е да се създаде матрица, правоъгълник, състоящ се от квадратчета, които да изградят разбираема картина, ако част от квадратчетата съответстват на 1 и са оцветени в черно, докато останалите (съответстващите на 0) са бели. Нещо като частично запълнена кръстословица.

За да има смисъл във всичко това, е необходимо да се знаят размерите на правоъгълника. Най-лесният начин е като се излъчва информацията по една линия, съответстваща на страна, на определен период, с паузи между линиите. Следва продължителна пауза и повторение на същото послание с цел неговото потвърждение.

Това естествено би отнело много време. Ето защо Дрейк предлага дълга поредица от нули и единици, стига да съществува някакъв начин да се уточни колко от тях ще оформят всяка от страните.

Отговорът естествено се крие в простите числа. Всеки чифт прости числа, умножени едно по друго, създават число, което не може да се получи от който и да било останали чифтове. Числото трийсет и пет се получава само от пет, умножено по седем, и всеки достатъчно умен чуждоземец би схванал смисъла на поредицата от единици и нули

и би получил следния правоъгълник:

Разбира се, правоъгълник с размери пет на седем би могъл да се изобрази и по този начин:

което, можем да се надяваме, няма да е някоя обида на неговия език.

Разликата между реда и хаоса е очевидна при достатъчен брой празни места. Примерът на Дрейк се състои от 551 знака, които създават изображение с размери двайсет и девет на деветнайсет. Естествено то не изобразява някоя дума на английски, а е по-скоро груба схема на двукрако същество и диаграма на неговата слънчева система, заедно с някои допълнителни сведения, а именно, че става въпрос за въглеродна форма на живот с височина трийсет и една дължини на вълната и че на планетата съществуват седем милиарда подобни индивиди — както и три хиляди колонисти на съседната планета и още единайсет изследователи на следващата.

Посланието, което Джейн възнамеряваше да прати на обекта, се базираше на същите принципи, макар че бе малко по-сложно, тъй като приемникът отстоеше на сантиметри от предавателя, а не на светлинни години. То започваше със същите аритметични и математични уравнения, прехвърляше се към схема на ДНК, продължаваше с дигитално представяне на Айнщайновата Теория на относителността, снимки на различни хора, една фуга на Бах, картина на Хокусай, изобразяваща Фуджияма, и Вермееровата „Момичето с перлената обеца“, в черно и бяло.

Излъчването на сигнала отне около петнайсет минути. Като го фокусираха върху различни части на обекта, преминаха през всички честоти от микровълни до рентгенови лъчи и накрая дори използваха механично потропване върху повърхността. Разбира се, нямаше никакъв начин да предвидят какъв може да е отговорът. Може би обектът им отговаряше по начин, който не бяха в състояние да разберат, като им казваше нещо от рода на „Млъкнете и ме оставете на мира!“ Логично бе да се очаква, че ще отговори със сходен сигнал на дразнителя — светлина и звук, в двоичен код.

Разбира се, може би това бе просто глупава машина, способна единствено да се грижи за собствената си безопасност и нищо повече.

След две безрезултатни седмици Джейн започна да се обезкуражава. Покани Ръс и Джек в „Платната“ за вечеря и обсъждане на стратегията.

Двамата пристигнаха малко преди да започне бурята. Залязващото слънце бе кървавочервена топка на хоризонта, белезникавата пелена на дъжда се стелеше над залива. Нямаше светкавици, нито гръмотевици, само набиращ сила порой.

— Още един прекрасен ден в рая — въздъхна тя.

— Извънземното не се ли обади? — подсмихна се Джек, след като седна.

— Посрещнаха го с „изчакайте на телефона“.

Появи се келнерът с менютата. Джек отказа своето и поръча бутилка вино.

— Е, какво мислиш? — попита я Ръс.

— Не зная. — Тя си наля кафе от един сребрист термос. — Според мен е време да преминем към етапа със симулация на различни планетарни атмосфери. Ако реагира на някоя от тях, ще изпробвам отново алгоритъма на Дрейк. — Сръбна от кафето. — Както казваш, Ръс, обектът може би спи или се намира в нещо като летаргия. И ако успеем да пресъздадем условията на неговата планета, ще е по-склонен да общува с нас.

Джейн потрепна, когато вятърът запрати към тях фини водни пръски.

— Келнер! — Джек се надигна, посочи една маса навътре и докато вземе термоса на Джейн и чашите за вино, на нея вече палеха свещите.

— Лично аз съм готов да проявя още малко търпение — заяви Джек, след като премина през ритуала с опитването на виното.

— Проблемът не е в търпението. — Тя постави ръка върху чашата си. — Струва ми се, че сме стигнали максимално далеч в тази посока.

— От самото начало знаехме, че играта ще е всичко или нищо — посочи Ръс. — Достатъчно бе онова сияещо чудо да мигне и можехме да сме… — Повдигна вежда и отпи от чашата.

— Да, така е — съгласи се тя. — Но не сме. Какво пък, преминаваме към следващия етап.

— И започваме от първото квадратче, така ли? — попита Джек. — Меркурий?

— Можем да започнем откъдето искаме — рече Ръс. — Меркурий поне ще е лесен. Само горещина и вакуум.

— А по-нататък?

Той погледна Джейн.

— Акустични сигнали. Ще продължим да предаваме нашето съобщение върху повърхността на обекта. Но ако ни отвърне по същия начин, няма как да го чуем във вакуума.

— Можем да изпънем жица до него — предложи Джек. — Като детски телефон с конец и две празни консерви.

— Само че как ще го прекараме през стената, без да повлияем на трептенията?

Джек сви рамене.

— Няма да го прекарваме. — Разпъна салфетката и извади химикалка. Нарисува квадрат в квадрат и свърза вътрешния с външния чрез пружина.

— Схващате ли? Вътрешният квадрат, в който опира изпънатата жица, ще действа като говорителчето при старите телефони. Ще вибрира по такъв начин, че ще имитира трептенето на обекта.

— И въпреки това няма да можем да го чуваме — рече Джейн.

— Да, но ще го виждаме. Ще начертаем мрежа в квадрата и ще насочим към нея камера.

— Трансформациите на Фурие — кимна одобрително Ръс.

— Патешка супа — рече Джек.

— Нямаме патешко — отвърна келнерът. Беше се надвесил над рамото на Джек. — Мога да ви предложа супа от миди или пилешка с гъби.

Ръс го погледна и осъзна, че не се шегува.

— Добре, за мен супа от миди и печени машимаши.

— За мен същото — обади се Джейн.

— Обичайното — поръча Джек.

— Холестерол със сос от холестерол — засмя се Джейн.

— Червено ще пиеш ли?

— Предпочитам джин. Добре изстуден.

Келнерът кимна и си тръгна. Ръс изимитира акцента му:

— Сър, не можем да ви гарантираме, че ще оцелеете след това ядене. Самоанските крави носят паразити, за които в Западния свят няма названия.

Джек се засмя и наля двете чаши.

— Значи Меркурий и след това се прехвърляме на Марс? Вакуум с малко въглероден двуокис. После Венера и газовите чували.

— Страхотно име за рокгрупа — рече Ръс.

— Титан? — попита Джейн. — Европа?

— Има логика — одобри Ръс. — И след това малко открит космос, 2,8 градуса над абсолютната нула. Вероятно е прекарал доста време в подобна среда.

— Чакайте малко. — Джейн измъкна лаптоп от чантата си, отвори го, извади антената и написа няколко думи. — Да действаме методично. Започваме с меркурианска атмосфера.

Преминаха половината слънчева система, преди да се появи вечерята, и приключиха с шери и сирене и стройна програма. Щяха да оставят обекта по пет дни във всяка от симулираните среди, като отделяха от един до четири дни за преходите.

— Горещ Меркурий, студен Марс, адска Венера, студено-отровен Титан, арктическа Европа, после Юпитер: течен водород и хелий под огромно налягане и ветрове със скорост 150 метра в секунда, всичко това подхранвано със свежи дози метан и амоняк.

Джейн отпи от шерито и отново прелисти програмата.

— Нещо не ми дава мира.

Джек кимна.

— Шлюзовите помещения…

— Не. Ами ако това нещо ни разбере погрешно? Ако сметне, че го нападаме?

Ръс се разсмя нервно.

— А мислех, че аз тук съм антропоморфът.

— Ако отново подскочи, само че по време на юпитеровата симулация…

— Ще е по-страшничко от бомбардировка — отвърна Джек. — Ще изравни всичко наоколо. И ще ни чуят в Американска Самоа.

— Във Фиджи — уточни Ръс. — И Хонолулу.