Камуфлаж

30.Апия, Самоа, 2021

Решиха, че ще е благоразумно да построят противоударна стена между лабораторията и острова, преди да започнат експериментите с планетарна симулация. Ако юпитеровата симулация избухнеше, пак щяха да я чуят във Фиджи, но поне нямаше да изравни Апия със земята.

Стената бе дебела три метра в основата, стесняваше се до един метър на върха и височината й достигаше десет метра. Представляваше дълъг 150 метра полукръг, отворен към морето. Наеха местни художници да я изрисуват откъм сушата, но дори след това пак дразнеше неприятно окото. Заради нея старейшините успяха да изврънкат допълнително училищен автобус и два витража за методистката църква.

В случай на експлозия цялата сила, която би трябвало да се насочи към вътрешността на острова, щеше да се отрази в стената и вероятно да я разруши.

Но до Юпитер имаше още много месеци. Според първоначалния план трябваше да започнат с Меркурий, но техниците настояха да бъде Марс. Двама от тях, Наоми и Моше, ходиха до Флорида, където получиха модифицирани скафандри на НАСА и прекараха няколко седмици в обучение за работа с тях. Сега можеха спокойно да се озоват в марсианска атмосфера и да работят вътре. Меркурий бе много по-близо до предела, скафандрите щяха да издържат в подобна среда съвсем кратко време. Логично бе експериментът да се провежда под пряк човешки контрол.

И така, през първите няколко дни Наоми и Моше обикаляха своя десетакров „Марс“, проверяваха изолацията за утечки и контролираха дейността на сензорите и средствата за комуникация в почти напълно симулирана среда.

„Почти“, защото атмосферното налягане бе снижено до една стотна от това на морското равнище и в газовата смес нямаше никакъв кислород, само въглероден двуокис и следи от азот и аргон. Вътре се поддържаше температура от минус сто градуса Целзий, която на определени периоди се покачваше до двайсет и шест градуса — имитираше марсианския екватор през лятото. Светлината бе приглушена и розова, с изместване към ултравиолетовия спектър.

След като разрешиха всички проблеми с атмосферата в лабораторията, Джейн се зае да повтаря триминутното съобщение: предаваше го по акустичен и светлинен път, на радио– и микровълни и от видима до ултравиолетова светлина. Не прибягнаха само до гама– и рентгенови лъчи от опасения постъпката им да не бъде възприета като агресия.

Като следваха предварително начертания план, започнаха с радиовълни с дължина един метър и стигнаха до една десета от метъра, за да преминат към микровълни от един сантиметър и така нататък до ултравиолетовите сигнали.

Обектът понасяше спокойно атмосферата на Марс, но не реагираше по никакъв начин и след време те изсмукаха разредената газова смес и се прехвърлиха към горещия вакуум на Меркурий. Ослепително изкуствено слънце пълзеше през „небосвода“, а посланието на Джейн продължаваше да се върти отново и отново, потропваше, премигваше и подсвиркваше в ад от 600 градуса по Келвин, достатъчно горещ да разтопи олово.

Но Меркурий бе като място за излет, сравнен с Венера. Прехвърлиха се от другата страна на противоударната стена и напомпаха помещението с въглероден двуокис, деветдесет атмосфери при температура 737 по Келвин. Както вече бяха наблюдавали с Меркурий, температурата на обекта се покачваше със същия темп, с който и околната. Отговорът на посланията на Джейн бе неизменен — мълчание. Върнаха бавно температурата и налягането до тези на Самоа, топличко за северноамериканци и фатално студено за венерианци.

Част от апаратурата вече бе пострадала от екстремните условия, същото можеше да се каже и за човешкия компонент. Ето защо отделиха няколко дни за ремонт на машините и почивка на хората: разходиха се до съседния остров Саави.

След като посетиха прословутите исторически бомбени ями, напомнящи за Втората световна война, не им оставаше друго, освен да се разхождат по брега. Някои отидоха да погледат как се играе на крикет и дори пожелаха да опитат. Джейн помоли една възрастна женица да й покаже как се оцветява традиционната дреха сиапо и прекара няколко следобеда в това занимание, заслушана в хипнотизиращия грохот на океанския прибой. Опитваше се да освободи ума си от всякакви мисли. Понякога успяваше.

Бяха настанени в прочутия хотел „Сафуа“, който всъщност се състоеше от десетина бунгала, построени около централно фале, място за среща, където непрестанно се предлагаха разхладителни напитки и лека закуска.

Ръс и Наоми играеха шах, а останалите ходеха да слушат изпълненията на една местна група, която смесваше модерна музика с традиционни самоански мотиви. Опитаха се да научат всички да танцуват местни танци, но с ограничен успех, като се изключи — за всеобща изненада — Джек. Той смотолеви, че докато бил в армията, служил известно време в Хавай.

След три дни дойде съобщение, че резервните части и новата апаратура са пристигнали и инсталирането ще приключи до идната сутрин. Качиха се на малкия самолет и отлетяха за Апия — фериботът бе спрян заради вълнението в океана. Муезе, един от самоанските техници, бе изкопал голяма дупка в пясъка на плажа зад противоударната стена и бе изпекъл вътре увито в палмови листа прасе. Джек донесе бира и покани всички на празненство преди началото на следващия етап. Нямаше кой знае каква причина да празнуват, нито такава, която да ги накара да откажат.

Малко преди залез-слънце Муезе изрови прасето и прекара половин час в разфасоване. С настъпването на вечерта запалиха прожекторите, което наруши донякъде романтичната атмосфера.

След като се нахраниха, извадиха китари, хармоники и бамбукови свирки и засвириха ирландски, уелски и популярни американски песнички. Ръс и Джейн седяха настрана, с шише изстудено бургундско, увито в мокра кърпа.

— И какво ще правим — попита Ръс, — когато приключим с Юпитер, а все още нямаме резултати?

Тя повдигна рамене.

— Предполагам, че ще преминем към по-агресивни действия. Джек сигурно има някои идеи. Виждам, че не е от онези, които се предават лесно.

Ръс допи чашата, но не си наля още.

— Той има нещо повече от идеи. Дойде предложение. От Китай.

— Нищо не ми е казвал.

— Така де. Зная само защото бях в офиса, когато машината го дешифрираше. Нямаше как да ми каже да не гледам.

— Чакай да позная. Искат, да потопят нашата малка находка в чоп суей5.

— Не позна. А и чоп суей е американска измишльотина.

— Зная. Та какво е всъщност?

— Готови са да участват във финансиране на проекта за извеждане обекта на орбита. Предлагат четири от техните ракети носители „Великият поход“.

— И след като го изведем на орбита?

— Ще вземем горе и големия лазер, предполагам. За да опитаме със сто процента, далече от Земята.

Тя поклати глава.

— Напомни ми да се скрия някъде, когато това нещо увисне над нас.

— Струва ми се, че той може да бъде разубеден. Това би означавало да приеме пари от правителството. — Ръс напълни отново чашите. — Но трябва да измислим нещо друго.

Джейн погледна замислено лабораторията.

— Бихме могли да го пратим в бъдещето.

— Първо трябва да построим машина на времето.

— Имах предвид да почакаме. Ще го обиколим с висока ограда и ще оставим науката да напредне достатъчно, за да се справи с тоя костелив орех. — Отпи от виното и примижа. — Да замразим проекта за десет, петдесет, сто години.

— Дотогава Джек ще умре.

Тя кимна.

— Както и всички ние.