Кръв по снега

12

Крайно време беше да се срещне с Дукум. Кавханът сигурно с нетърпение чакаше резултатите от разследването му. Макар да имаше само някои смътни подозрения, Климент реши, че е по-добре да ги сподели с боила, отколкото да го държи в неведение. Кой знае, може би Дукум щеше да му подскаже къде да търси решението.

Намери кавхана в стаята му. Великият боил преглеждаше някакви документи, капаците на прозорците му бяха затворени също както и сутринта, а на масата горяха няколко свещи.

Дукум покани писарят да седне, наля му чаша вино и с интерес изслуша докъде е стигнало разследването им с Ратомир, като час по час поглеждаше към свещта, която гореше на полицата над камината. Накрая благодари на писаря за свършената работа, каза му, че няма нищо, с което да му помогне, и пожелавайки му успех, почти го избута от стаята си.

Озадачен, Климент тръгна по коридора. Никой не можеше да предвиди как ще се държи Дукум, но поведението му бе най-малкото странно.

„Може би търси начин да спаси преговорите, а и аз не му предложих нещо кой знае какво“ - помисли си писарят и тръгна да търси Балован.

Искаше му се отново да поговори с лекаря. Може би той бе разбрал какво не е наред с трупа на Венда.

Колкото и да го търси обаче, не можа да намери сърбина, а слугите незнаещо вдигаха рамене на въпросите му.

Климент реши сам да огледа тялото на убития и тръгна към криптата на къщата, където бе трупът на Венда. Замисли се за убития жупан. Какво знаеше за него?

Писарят спря и се облегна на стената. Бе забравил нещо наистина важно! Бе забравил да претърси стаята на жупана.

Какво бе казал убитият в подземията на Плиска? Че предателят изпраща сведения на княз Мутимир. Венда бе точно негов представител.

Климент изруга, обърна се и се затича по коридора.

Как можеше да е толкова глупав да не направи връзката? Вместо да си губи деня с безсмислени разпити, трябваше да претърси стаята на убития. Трябваше да направи по-рано връзката между него и българския предател. Може би в книжата на жупана щеше да намери разрешение на задачата, която му бе поставена, или поне насока, в която да търси.

Дали предателят не го бе убил? В главата на писаря като вихър се завъртяха предположения и хипотези. Най-неочаквано всичко се бе съсредоточило тук, в това отдалечено имение; зад каменните стени се бяха преплели много на пръв поглед различни интереси. Дали предателят не се бе почувствал заплашен по някакъв начин и затова не бе убил Венда? Ако беше така, нямаше да е трудно да го разобличи. Освен него в имението имаше още само трима българи - Докс, Дукум и Стрез.

Писарят потръпна при мисълта , че може да е на прав път. Нима братът на хана бе предател? Или покровителят му Дукум? Или чигатът Стрез?

А стаята на Венда стоеше празна от сутринта и само чакаше да я претърси. И щеше да го направи, без никой да заподозре истинската му цел.

Климент отново се прокле наум! Как може да е такъв глупак! Да пропусне толкова важна улика!

Единствената му надежда бе, че и никой друг не се е сетил да претърси стаята на убития. Сутринта, потресени от убийството, не бяха огледали щателно стаята.

„Може би там наистина има нещо, което ще ми помогне“ - мислеше си писарят, докато бързаше към стаята на Венда.

Някой бе поправил избитата врата и сега тя стоеше здраво на пантите си. Климент спря, успокои дъха си и се огледа. Не вършеше нищо нередно, но предпочиташе да не го заварват сам в стаята на убития.

Внимателно сложи длан върху дръжката, когато лек шум зад вратата го накара да замръзне на място.

В стаята имаше някой!

Дали не беше убиецът, който се бе върнал, за да заличи следите си? Или някой бе дошъл също да търси доказателства? Може би това бе Ратомир?

Климент изтегли камата, втъкната в пояса му, откачи една от факлите на стената и блъсна вратата.

Наведен над масата на убития стоеше Стрез. Той се стресна от неочакваното нахлуване на писаря, уплашено погледна незапалената факла и ножа в ръката му, но след това го разпозна и се успокои.

- Уплаши ме! - изсъска чигатът. - Помислих, че е убиецът.

- Какво правиш тук?! - остро попита Климент. -Защо ровиш в нещата на Венда?

Стрез му се усмихна и облиза устни.

- Ами ти? Защо нахълтваш тук въоръжен до зъби? Какво ти е нужно да знаеш?

- Много неща! Аз разследвам смъртта на жупана. Което не може да се каже за теб.

- Не бъди толкова сигурен! - отговори Стрез и тръгна към него. - Може би не само ти се опитваш да разбереш кой е убил Венда.

- Пак те питам: Какво търсиш тук?!

- Можеш да ме питаш колкото си искаш, но отговор няма да получиш! - озъби му се чигатът. - Едно мога да ти кажа: тук няма да намериш нищо!

Пренебрегвайки гневните протести на писаря, Стрез му обърна гръб и излезе от стаята.

Климент объркано огледа помещението. Какво правеше тук чигатът? Бе дошъл да прикрие нещо или да търси улики? Или го бе пратил Докс?

Възможностите бяха много и все неприятни.

Писарят постоя замислен и поклати глава. Приближи до масата, над която бе стоял Стрез, и внимателно я огледа. Грижливо подредени, върху нея имаше запушени шишенца с мастило, използвани пера, ножче за подостряне и свитъци, които писарят бързо разгърна. Бяха обикновени писма, официалното назначение на Венда за делегат от страна на княз Мутимир и незначителни бележки, които жупанът си бе нахвърлял.

Тежка кожена кесия, пълна със златни монети, лежеше до красива, декорирана с цветни камъни, кутийка. Климент я отвори и изсипа съдържанието й върху масата. Сребърни гривни, златен пръстен с рубин, друг във формата на лъвска глава, още няколко с различни по големина и цвят камъни и сребърна огърлица се разпиляха по повърхността.

„Това изключва убийството да е извършено с цел грабеж. Никой крадец не би оставил подобна плячка - помисли си Климент. - Венда или е бил много глупав, или е имал пълно доверие на Добрин, щом държи парите и скъпоценностите си незащитени.“

Писарят запали всички свещи, които намери, приближи до вратата и тихо спусна резето. Щеше да е по-спокойно, ако знаеше, че няма да го безпокоят.

Застана в центъра на стаята и отпусна сетивата си. Опита се да не задържа погледа си върху нищо с надеждата, че някой неочакван детайл сам ще му се набие в очите. Постоя така около минута-две, но не забеляза нищо особено.

Столът, където бе убит Венда, бе на мястото си до масата. На куките висяха скъпи мантии, боен колан със закачени на него меч, кинжал със сребърна дръжка и три шапки. Писарят намери още красиви дрехи, обшити със злато, сребро и кожа, в двата големи сандъка, които жупанът бе донесъл със себе си.

Внимателно провери джобовете и подгъвите им, но никъде не намери нищо. Нищо нямаше и в сандъците, леглото и стаята. Нищо, свързано с предателя. Или с преговорите. Или с убиеца.

Разочарован, писарят седна на леглото на убития и се опита отново да си представи какво се бе случило. Венда се приготвя да си ляга, някой чука на вратата. Той пита кой е, познава гласа, пуска госта си. Сяда на стола, двамата започват да говорят. Най-вероятно обсъждат поведението на Докс.

Венда говори, гостът слуша, кима с глава и се съгласява, става и започва да крачи из стаята. Това не обезпокоява жупана. Убиецът минава зад гърба на Венда, вади ножа си, приближава се откъм гърба му и му прерязва гърлото. След това го намушква в сърцето. Стои зад жертвата си, така че кръвта от раните да не го опръска.

След като извършва престъплението, убиецът излиза от стаята, заключва я отвън и пъха ключа под вратата. Промъква се до стаята си, а Климент и Явица чуват стъпките му.

„Но кой е той? И защо е убил Венда? - запита се за кой ли път Климент. - Няма какво повече да науча тук. Време е да си вървя.“

Писарят побърза да отключи вратата и да излезе от стаята. Ратомир сигурно го чакаше.

Поднесоха им импровизирана вечеря в голямата зала. Докс и Дукум се появиха един след друг, седнаха близо до камината и си зашепнаха тихо. Дукум погледна въпросително писаря, но той само поклати отрицателно глава. Засега нямаше какво ново да каже на господаря си.

Стрез също седна с тях и се хранеше бавно, хвърляйки коси погледи към Климент.

Появи се и Деян, който огледа залата и се настани в един от ъглите. Няколко пъти отпраща приготвената му храна, докато хареса това, което му носят. Мугел също влезе малко по-късно. Той смутено се заоглежда ту към масата на българите, ту към тази, на която стоеше Деян. Явно не искаше да седи до високомерния си намусен колега, но в крайна сметка все пак отиде при него. Деян го възнагради с надменно изпръхтяване.

Явица също се появи мокър от снега, който валеше навън, и седна при Климент и помощника му.

- Разпитах всички войници - вместо поздрав съобщи той. - Никой не знае кой може да е влязъл през източната врата. Нито са видели някой да разчиства снега около нея или да смазва резетата. Направо не ми го побира главата! - заключи комендантът и лакомо се нахвърли на храната.

Макар вечерята да не бе официална, домакинът се бе постарал. Няколко блюда с печено месо, обилно поръсено с билки и ароматни сосове, вдигаха пара на всяка от масите. Пред Дукум и Докс, който отказа предложеното му вино, се мъдреше угоен пъдпъдък, печен с вино и стафиди, а Деян облизваше пръстите си над малък заек, полят с пикантен сос.

Добрин намина на няколко пъти, извини се, че е много зает, и след като се увери, че всичко е наред, отново се запъти на нанякъде.

- Чудя се с какво ли се занимава непрекъснато този човек? Изглежда толкова зает - запита се Климент.

- Господарят има много работа - отговори Ратомир с пълна уста. - Преговорите са само едно от нещата, с които се занимава. Вярно, заради зимата търговията не му върви, но и без това има достатъчно ангажименти. Снегът създава допълнителни проблеми. Складовете са пълни с всякакви стоки. Някои от тях лесно се развалят, други могат да се повредят от влагата. Господарят продължава да върти сделките си. Сигурно е единственият, който го прави по това време на годината, но точно затова е по-добър от останалите. Различни търговци идват и си отиват, различни стоки влизат и излизат от складовете.

- Как така? - зачуди се писарят. - Нали пътищата бяха непроходими?

- Е, не са чак толкова непроходими - намигна му Явица. - Ако имаш желание да изкараш добри пари и не те е страх от студа, снегът дори дава допълнителни възможности.

- Ами ако онези двамата - Климент посочи към масата на Деян и Мугел - разберат, че могат да си тръгнат по всяко време? Господарят ви ги е излъгал.

- Всъщност той не е - намеси се Ратомир. - Дори не ги е подвел. Деян и Мугел се движат с големи свити, за да ги охраняват добре. Наистина няма как да стане в снега тук в момента.

Явица кимна.

- Едно е конник или двама да минат между преспите, друго е голям отряд като техния. Няма как да дойдат да ги приберат. Наистина е невъзможно - потвърди комендантът.

„Значи все пак хора могат да влизат и излизат от имението - замисли се Климент. - Защо не ми казаха това по-рано?“

- Е, аз ви оставям - Явица се надигна от масата и обърса устата си с ръка. - Трябва да проверя постовете. Наредих да сложат катинари на вратата на източната стена. Вече никой няма да може да мине оттам незабелязано.

Климент кимна.

- Странен човек - каза писарят, докато гледаше отдалечаващия се военен. - Сутринта бях готов да се закълна, че ще направи всичко възможно да ни пречи, но сега май ще променя мнението си.

- Комендантът Явица... - Ратомир остави думите да увиснат във въздуха. - Няма спор, той е превъзходен войник. Мисли бързо и логично, готов е да признае грешките си, а както сам видя сутринта, е и доста темпераментен.

- Имам чувството, че не го харесваш особено - каза писарят.

- Не че не го харесвам. Просто знае прекалено много, а казва малко и наистина е доста умен. Това, предполагам, ме дразни. От военните се очаква да стоят на пост и да загиват в битка в името на своя господар. Явица прекалено много разсъждава. Просто е различен и това ме прави неспокоен.

- Откога е на служба при Добрин?

- Скоро ще станат около пет години.

- Защо е тук? Човек с неговите способности би трябвало да е в някоя от свитите на князете.

Ратомир се замисли. След това челюстта му внезапно увисна.

- Беше командир в един от полковете на Мутимир. Казваха, че го чакало блестящо бъдеще. Сам го виждаш, смел, атлетичен, отлично борави с всякакви оръжия и има ум в главата. Но се скарал с един от приближените на княза и трябвало да напусне.

- С кого?

- С Венда! Как можах да забравя!

- За какво са се скарали?

- Не мога да си спомня точно. Струва ми се, че си бяха отправили взаимни обвинения след един загубен поход. Но какви точно... - сърбинът вдигна рамене. - Но е било нещо достатъчно сериозно, за да му се наложи да напусне Мутимир и да дойде на служба при господаря. Както и да го погледнеш, това е понижение!

- Трябва да разберем за какво са се карали! Може от това да излезе нещо. Добрин ще ни каже ли, ако го попитаме?

- Съмнявам се. Господарят много цени Явица. Точно по тази причина, че винаги има свое мнение, което не се притеснява да сподели и поддържа. Когато е уверен, че е прав, дори е способен да действа на своя глава.

- Това понякога може да е опасно!

- Така е - потвърди кисело Ратомир. - Проблемът при Явица е, че в крайна сметка винаги излиза прав. Случвало ми се е няколко пъти да сбъркам, за разлика от него. Но това са минали неща - махна с ръка сърбинът.

- Тогава да го разпитаме отново! - предложи Климент.

- Можем да опитаме - уклончиво отговори Ратомир.

- Мислиш ли, че не ни каза всичко, което знае?

- Не знам. Предполагам, че не е скрил нищо съществено. Но със сигурност няма да сподели какви изводи си е направил и какво подозира. А те със сигурност са интересни.

- Защо да не го прави?

- Защото ако накрая той, а не ние, разреши загадката, ще е една стъпка пред мен в очите на господаря, нали? - попита сърбинът.

- Може и да не знае нищо повече.

- Знае, писарю! Знае! Но няма да каже. Поне докато не разбере всичко докрай. Помисли сам. Не ни каза нищо повече за стъпките, които твърди, че е чул.

- Какво повече да ни каже?

- Ама и ти си един - присмя му се Ратомир. - Умът ти е остър като бръснач, а понякога не виждаш очевидното.

- И какво е то?

- Ти си чул тихи и бавни стъпки, той - бързи и ситни.

- Може убиецът да се е придвижвал по различен начин.

- Едва ли! Както и фактът, че твоята стая се намира в левия край на коридора, а неговата - в десния.

- Вярно! - Климент занемя и ядът му в миг отлетя. - Не е възможно да сме чули едни и същи стъпки! Ако е бил убиецът, не е имало нужда да обикаля от единия край на коридора до другия.

- Което значи...

- Което значи, че убийците са били двама!

- Точно така! - похвали го Ратомир и стана от масата. - Убийците са били двама! Но кои са те?