Кръв по снега

16

- Говорих с Добрин. Той призна, че в имението е имало външен човек. След това притиснах Явица. По-скоро се скарахме, дори извадихме мечовете си. Той е въвел и извел непознатия по поръчение на господаря си. Но каза, че тайната е ваша, кавхане! - гласът на Климент се извиси неочаквано високо.

- Забравяш къде се намираш, писарю! И с кого говориш! — Дукум сърдито тръсна глава. - Това няма нищо общо с убийствата! Нищо!

- Оставете ме аз да преценя! Как очаквате да отбележа напредък, след като криете истината от мен? Лутам се като слепец в мрака, а вие не ми помагате. Дори напротив, пречите ми. В тази къща се случват много неща едновременно и повечето от тях не са добри! Кой е човекът, който е влизал и излизал? И защо! Трябва да знам, ако искате да разреша загадката!

- Пак ти казвам, станалото няма нищо общо с убийствата! - настоя боилът. - Човекът, когото Явица е извел миналата нощ от имението, имаше среща с мен. Той не е замесен по никакъв начин в ставащото! Имаш думата ми!

Климент ясно извъртя очи към тавана.

- Поне ми кажете дали се казваше Константин!? Как му беше името? Константин ли се казва?

- Константин ли? - Дукум премигна. - Нямам представа. Показа ми знаците на господаря си, това беше достатъчно. Не съм го питал как му е името. Предаде ми съобщение, получи друго и си тръгна. Това са държавни дела, нямащи нищо общо със ставащото тук -кавханът започваше да се ядосва. - Казах ти дори повече, отколкото трябва! А сега ела да се сбогуваме с жупаните! Те си тръгват! Мисията ни се провали!

Дукум тежко стана, заметна се в синьо вълнено наметало със златни пискюли и излезе от стаята.

Завариха сърбите в голямата зала с кисели физиономии. Двама войници с шлемове, плетени ризници и копия в ръка стояха зад гърба на Деян.

- Чу се, че в Ниш има чума. Ще останем още малко, докато се разбере какво всъщност е положението - обяви жупанът и изгледа останалите.

Всички възбудено заговориха възможно ли е градът да е поразен от ужасната болест и каква е опасността за самите тях. Скоро се разказваха ужасяващи истории за жертвите на болестта и за чудодейно спасение на неизлечимо болни.

- Дано не ни сполети тази беда - тихо каза Ратомир, който, макар и блед, бе решил, че е по-добре да не стои в леглото си.

За да компенсира лошото настроение на гостите си, Добрин покани всички на обяд. Яребици с ябълки и мед, красиво подредени в сребърни подноси, бяха последвани от няколко вида печено. Сосове, гарнитури и пикантни подправки в малки глинени бурканчета даваха възможност на всеки да се възползва от тях. Чашите бяха напълнени с червено тесалийско вино, най-доброто, което може да се намери, както ги увери домакинът. В дъното на залата бе запалена огромната камина, която скоро приятно затопли помещението. Върху малък подиум се настаниха четирима музиканти, които забавляваха гостите.

- Може би забавянето ще ни даде някакъв шанс -опипа почвата Добрин. - Може би не е зле все пак да започнем с преговорите. Имаме задача за изпълнение и господарите ни ще бъдат много разочаровани от нас, ако не се справим с нея. Защо да си пилеем времето напразно!

- Господарите ни вече са разочаровани - подигра го Мугел. - Много разочаровани! Особено от сигурността, която ни предоставихте!

- Все пак може да опитаме - намеси се и Дукум.

- Преговорите няма как да бъдат проведени! - натъртено оповести Деян.

Мугел кимна в знак на съгласие.

- И защо да не могат? - целият червен, Докс полагаше усилие гласът му да звучи естествено.

- Нима не е очевидно? Единият от преговарящите е мъртъв! Няма как да направим каквото и да било без него! Още повече че той бе пратеникът на княз Мутимир - Деян изрече името сякаш имаше оцет в устата, -който е главният организатор на преговорите.

- Още вчера ви предложих да пратим някого при него, който да му обясни какво се е случило и да помоли да прати нов човек - намеси се Дукум.

Климент погледна към Добрин, който му смигна съучастнически.

- И да изложим нас и господарите ни на нов риск? -Мугел се завъртя още по-нервно на мястото си. - Имахме ясни инструкции! Те бяха нарушени. Сега нямаме какво да правим.

- Освен ако не заловим убиеца!

- Ха! - Деян за първи път се усмихна. - И кой ще го залови? Писарят ви, който така смело ви отървал от печенегите? Не искам да обиждам никого, но досега той не е направил нищо друго, освен да задава безсмислени въпроси, да обижда хората и да стане причина още един човек да бъде ранен, а друг убит!

- Какво? - Климент не можеше да повярва на ушите си. - Аз...

- Мълчи, Клименте! - заповяда му Докс. - Ясно е, че този човек не вижда по-далеч от собствения си нос!

- Климент прави каквото трябва! Ако не беше той, Ратомир щеше да е мъртъв. В най-скоро време той ще разкрие загадката!

- Така ли? - Мугел изглеждаше истински заинтригуван. - Знаеш ли нещо, писарю?

- Но аз... - започна Климент.

-Той ще говори, когато е сигурен! Не по-рано! Няма защо да става причина за нови разправии — прекъсна го Дукум.

Деян се изсмя.

- Това ли било? Надяваш се писарят ти да разреши убийствата. Недей да говориш вместо него, кавхане! Та погледни го: той съвсем не знае кой е убиецът, колкото и да ти се иска да е обратното.

- Не е точно така... - обади се Климент.

- Не е ли? А как е тогава? Кажи каквото знаеш!? Веднага! Заповядвам ти! - Мугел се бе изправил на мястото си. Явно напрежението от последните два дни започваше да си казва думата. - Съгласен съм да обмисля възможността за подновяване на преговорите, но писарят трябва да ни каже какво подозира!

- Не ставай глупав! - хвана го за ръката Деян и го дръпна обратно на мястото му. - Той не знае и няма да узнае нищо! Не виждаш ли, че по този начин се опитват да печелят време?!

Никой не отговори на сърбина. Добрин плесна с ръце и музикантите засвириха. Отнякъде се появи неособено сръчна танцьорка, която заподскача между масите.

Мугел продължаваше да говори трескаво с Деян, но жупанът само се усмихваше. Това не успокояваше пълния му колега, чието лице бе пребледняло, а по слепоочията му избиха капки пот.

- Ще успееш ли да хванеш убиеца, писарю? - Стрез се бе преместил до Климент, без той да го усети.

- Надявам се - отговори той.

- Дано да е така! За доброто на всички ни!

Климент сви рамене, поклати глава и продължи да се храни. Стрез постоя още малко до него, но след като разбра, че няма да научи нищо повече, се върна на мястото си.

Останалите също се хранеха в мълчание. Добрин бе изоставил опитите си да създаде ведро настроение и седеше с мрачен поглед на стола си. Докс се бе нахвърлил лакомо върху донесеното печено, Мугел се бе отказал да спори с Деян и пресушаваше чаша след чаша.

„Ако продължават така, ще имаме още два трупа -помисли си Климент. - Единият умрял от преливане, другият - от преяждане. Кого ли ще обвини тогава добрият жупан Деян? Дали Добрин или някого от готвачите?“

Климент реши да се поразходи из двора. След пушека, с който се бе надишал през нощта, малко чист въздух щеше да му се отрази добре. Седна на пейка близо до входа на къщата. Вдигна от земята парче дърво и замислено започна да го дялка. Дали бе постъпил правилно? Дали убиецът щеше да се подмами в капана, който му бе поставил?

Чуха се тежки стъпки и от къщата със залитане излезе Мугел. Огледа се, видя седналия до вратата писар и тръгна към него.

- И това ако не е късмет! - каза той и се настани на пейката до Климент. - Мисля, че е крайно време да обсъдим сериозно това убийство. Трябва да ми кажеш какво подозираш! Разбираш ли? Трябва!

Климент учудено повдигна вежди.

- Нямам какво повече да кажа. Поне засега.

- Аз също имам подозрения! - намигна му жупанът. - Мога да ти бъда полезен.

Писарят не отговори.

- Добре, добре - сърбинът отново нервно се заозърта. - Не ти е известно, но Добрин и Венда се мразеха! -жупанът млъкна за момент, докато покрай тях преминат Докс и Срез. - Преди време Добрин го обвини, че е шпионин на византийците. Стана голям скандал, но нищо не можа да се докаже. Сега, доколкото разбрах, в имението е влизал външен човек - Климент примигна учудено, а Мугел се усмихна доволно и продължи: - Не знаеше за него, нали? Деян ми каза. Войниците му са го видели да се измъква от имението рано сутринта. Кой е бил той? И защо не ни бе казано за него? Може да е бил някой от византийските пратеници на Венда! Може те да са го убили! Византийците!

- Византийците? Първоначално ми се стори, че обвинявате Добрин?

- Не знам какво да мисля - жупанът нервно изтри потното си чело. - Знам само, че искам да се махна колкото се може по-бързо от това място. Не съм страхливец, но тук се чувствам като хванат в капан. Не искам да умра!

- Скоро ще си тръгнете и всичко ще е наред - каза писарят и стана.

- Скоро - мрачно повтори Мугел. - Ако доживеем дотогава.

Климент се прибра обратно в къщата, разтърка замръзналите си пръсти и свали наметалото си. Чудеше се какво да предприеме. Вярваше, че е съвсем близо до разрешаването на загадката, но му се искаше да е напълно сигурен.

Върна се в залата, където завари Деян, придърпал една от масите пред камината, да играе на зарове с телохранителите си.

Климент тихо приближи към тях.

- Ако искаш да играеш, вземи си стол - жупанът му говореше, без да го поглежда. - Мизата е една медна монета. Дори ти би трябвало да имаш толкова.

Войниците се захилиха.

Климент се възползва от поканата и се настани до жупана. Не се включи в залагането, а мълчаливо наблюдаваше играещите известно време.

- Знаехте ли, че навремето имението е било средище на контрабандисти и разбойници? - попита накрая той.

- Че то още си е! - подхвърли с насмешка Деян. - Нашият почтен домакин не е толкова почтен, колкото иска да изглежда! Но не, не знаех. Иначе кракът ми нямаше да стъпи тук! Значи прехваленият Добрин се оказа разбойник?

- Кой всъщност е той? Представиха ми го като преуспяващ търговец, правил различни услуги на сръбските князе, на българския хан и други могъщи хора. Сега излиза, че едва ли не е разбойник.

- И защо искаш аз да ти кажа? - стрелна го с поглед жупанът, докато отброяваше няколко монети на масата.

Писарят сви рамене.

- Предполагам, защото не сте предубеден и защото няма кого друг да попитам - отговори той.

- Бъркаш! Предубеден съм! - Деян махна с ръка на войниците да ги оставят сами. - Никога не съм харесвал Добрин! Прави си каквито изводи искаш от това! Много обича хората да му дължат услуги или пари. Занимава се основно с даване на заеми срещу големи лихви. Не гледай тукашната му къща. В града има друга, много по-голяма. Цяла крепост. В Достиника. В Ниш - също. Там държи парите си. Ако ти трябва помощ - Добрин е насреща. След което ще ти смъкне девет кожи от гърба или ще ти поиска услуга, на която не можеш да откажеш - Деян гнусливо сбърчи нос, все едно бе видял жаба.

- Какви услуги?

- Всякакви! Да научава по-рано какво смята да прави князът или някой друг големец, за да може да извлече необходимата полза. Да знае, че може тук-там безнаказано да престъпи закона. Да е наясно кой в какво положение е, за да не прави неизгодни сделки с хора, които не могат да се разплатят. Такива работи. Защо мислиш преговорите се провеждат точно в неговата къща? Така и сръбските князе, и българският хан ще му бъдат задължени. Е, нещата този път не потръгнаха много добре за скъпия ни домакин! - злорадо се изсмя жупанът.

- Познаваха ли се с Венда?

- Всички в Сърбия познават Добрин! Или поне всички, от които зависи нещо. Той е отпускал заем на всеки от нас или му е правил друга услуга. Затова не го обичам, да! Колкото до Венда, не се сещам нищо конкретно - уклончиво отговори сърбинът.

- Казаха ми, че го е обявил за византийски шпионин!

Жупанът щракна с пръсти.

- Ето това е показателно! Венда отказа да му плаща безумната лихва, която му беше наложил. И какво направи нашият търговец - обяви го за шпионин. Не беше много почтено наистина. Ако не беше Венда, а някой с по-малко връзки, щеше сериозно да пострада. Накрая така и не се доказа нищо, а мъртвият ни приятел си върна парите. Заедно с лихвите. Така действа Добрин. Добър е, дума да няма!

Двамата помълчаха.

- Кой е Константин? - направо попита писарят.

Жупанът го изгледа учудено.

- Нямам представа за какво говориш! Ще играем ли, или само ще ме разпитваш?

Климент поклати глава.

Жупанът стана, протегна се и прибра заровете в кесията си.

- Тогава ще потърся Мугел. Той поне винаги е готов да заложи някоя жълтица! Сигурно се е проснал да спи в стаята си след всичкото вино, което погълна.

Деян тръгна, следван от стражата си по коридора.

Но Мугел го нямаше в стаята му.

Нямаше го и никъде в къщата.