Кръв по снега

6

Климент си легна в лошо настроение. Макар стаята му да бе приятно топла, а коремът - пълен с храна и вино, писарят не се чувстваше добре.

Двамата с Дукум се бяха върнали в залата, където всички тихичко си шушукаха и стрелкаха с очи българите и Венда. Жупанът седеше изправен на мястото си, със стиснати в тънка права линия устни и пребледняло лице. Целият му вид излъчваше, че е бил несправедливо обиден, но ще понесе неправдите, защото е истински благородник.

Дукум с твърда крачка отиде до него и се извини за поведението на Докс. Извини се и на останалите за прекъснатата вечеря, увери ги в приятелските си чувства и отдаде всичко на изпитото вино. След това отиде и невъзмутимо седна на мястото си.

Въпреки опитите на домакина да завърже разговор, вечерята бе провалена. Разговорите бяха вяли и скоро съвсем заглъхнаха. Дори бъбривият Мугел съсредоточено чоплеше в чинията си, хвърляйки нервни погледи към останалите.

Повиканите музиканти и танцьори не успяха да развеселят събралите се и след вялите ръкопляскания, последвали изпълнението им, Добрин реши да сложи край на вечерята.

- Нека не позволяваме думи, казани на пияна глава, да помрачат срещата ни. Всички пихме много и може би е най-добре да вървим да спим. Утре ни чака много работа - обяви в крайна сметка домакинът.

Венда стана, все така стискайки устни, хладно пожела лека нощ на всички и напусна залата. Останалите го последваха, все така шушукайки помежду си.

Дукум си бе тръгнал, без дори да погледне писаря. Секретарят и лекарят също побързаха да си тръгнат, заразени от лошото настроение, смотолевяйки по едно бързо „Лека нощ”.

На изхода Климент се сблъска с Явица. Военният силно го удари с рамо, изправи се в целия си ръст, присви очи и заплашително попита:

- Внимавай къде ходиш, българино! Или и ти искаш да избиваш сърби?

Климент предпочете да не отговаря. Продължи нагоре по стълбите, но не можа да не чуе думите, които изсъска след него телохранителят:

- Внимавайте аз да не ви извия вратовете, докато спите! Подли българи!

„Какво ще стане сега с преговорите? - питаше се писарят, завит до шията с дебело вълнено одеяло. - Възможно ли е мисията да се провали, както се опасява Дукум? Ханът много ще се ядоса!“

Климент се завъртя към стената, омота се още по-плътно в одеялото, стисна очи и се опита да заспи. Лутащите се в главата му мисли не му даваха мира.

Какво щеше да стане, ако Расате и боилите бъдат убити? Щеше да има война, а Борис да бъде бесен! И на него също. Възложиха му задача, с която той нямаше да може да се справи. Дали щяха да го върнат обратно в библиотеката да преписва договори, докато се пропие и ослепее? Или ханът ще го изгони от Плиска? Или ще го прати в подземията?

Климент потрепери.

„Какво бих направил, ако заради някой друг умре първородният ми син и наследник на династията?“ - запита се той и седна в леглото.

Усети как в сърцето му се надига омраза срещу Докс. Той беше виновен! Него трябваше да накаже ханът! Собственият му брат го беше провалил! Още от самото начало Докс се държеше предизвикателно и ето какво стана. А уж беше обещал да внимава!

Климент въздъхна и се заслуша във вятъра, който виеше навън и удряше дървените капаци. Вихрушката продължаваше да налита срещу стените и той стана, за да потегне още по-добре кожената завеса пред прозореца си.

Внезапно му се стори, че чува и друг звук освен свистенето на вятъра и ударите на капаците в стената. Писарят бързо се обърна, долепи ухо до вратата и напрегнато се заслуша.

Нямаше съмнение - това бяха стъпки.

Вратът на писаря настръхна. Някой ходеше по коридора. Някой, който искаше да не бъде чут и се промъкваше бавно и внимателно.

Кой беше той?

Какво правеше?

Връщаше се или отиваше?

Климент си спомни заканата на Явица и посегна към колана с меча, но след това се отказа. Едва ли военният бе говорил сериозно. Въпреки всичко трябваше да бъде внимателен.

Взе факлата от стената и я запали от почти загасналия мангал. Заслуша се отново. Този път не чу нищо.

Писарят внимателно открехна вратата, подаде се в коридора и го огледа в двете посоки. Не видя никого.

- Има ли някой? - тихо подвикна той.

Не получи отговор.

Постоя още малко заслушан в тъмнината, но не чу нищо повече. Който и да бе ходил по коридора, си бе отишъл.

Климент вдигна рамене, затвори вратата, пусна резето и за всеки случай го подпря с единия от столовете. Закачи факлата на стената, без да я гаси.

„Не ме е страх, просто така, за всеки случай“ - помисли си той, мушна се в леглото, зави се и този път заспа бързо.

Силни удари по вратата изтръгнаха писаря от съня му. Трябваха му няколко секунди, докато осъзнае къде точно се намира. Чукането се повтори.

- Идвам! Идвам! - отговори Климент на поредната порция удари, дръпна стола от вратата, вдигна резето и отвори.

Все още с ръка във въздуха пред него стоеше Стрез. Лицето му бе потъмняло.

- Много спиш! - каза той. - Дукум те вика!

- Защо?

- Не знам защо - тросна се чигатът. - Има проблем с единия от сърбите.

- Какво е станало?

- Нямам представа! Побързай, Дукум те чака - отговори Стрез, завъртя се на пети и си тръгна.

Климент затвори вратата, протегна се, прозя се, дръпна кожената завеса и откачи куките на дървените крила на прозорците. В стаята нахлу слънчева светлина и студен въздух, който го накара да потрепери. Почувства се освежен.

„Какво ли е станало? - запита се писарят, докато си обуваше панталона. - Дано всичко е наред и Докс не е направил някоя нова глупост.“

Наплиска набързо лицето си с вода и се почувства напълно буден. Метна наметалото на рамо, мушна камата в колана на гърба си и прозявайки се, излезе в коридора.

Някой викаше в друга част на къщата, няколко високи гласа се смесваха.

Дукум го чакаше нетърпелив в стаята си, крачейки напред-назад.

- Много спиш! Всички вече станаха. Чакам те поне от час! - порица той писаря вместо поздрав, отвори вратата и поведе Климент надолу по стълбите.

- Какво е станало?

- Венда го няма. Не дойде на закуска, никой не го е виждал от вчера, откак си тръгна след скандала с Докс.

- Може да е в стаята си - предположи писарят.

- Със сигурност е там. Въпросът е защо не отваря вратата. След като го чакахме напразно цяла сутрин, Добрин прати един от слугите си да провери какво става. Той се върна и каза, че вратата на Венда е заключена, а жупанът не отговаря. Преди малко Добрин и останалите отидоха лично да проверят какво става. Сигурно чуваш виковете и тропането им. Дано не се е случило нищо лошо.

- Че какво лошо може да му се случи? Венда също не пи малко. Сигурно е махмурлия и му е трудно да стане. Ей сега ще се покаже с натежала глава и ще почне да гледа високомерно.

- Дано е така - каза Дукум и ускори крачка.

Слязоха на първия етаж и завиха по левия коридор.

Пред една от вратите завариха Добромир, Мугел, Деян и Ратомир. В същия момент от другия край на коридора се появи Явица, повел двама войници, които носеха малък дървен таран с метална глава.

- Готови сме, господарю! Щом кажете, ще разбием вратата - обяви комендантът.

- Венда, не ме ли чуваш?! Отвори! - извика Добрин и след като не получи отговор, кимна с глава на Явица и войниците.

Те чевръсто вдигнаха тарана, залюляха го в синхрон помежду си и удариха по вратата. Силният удар отекна между каменните стени. Войниците повторно залюляха тарана и удариха вратата. И пак, и пак, и пак...

Климент бе престанал да брои ударите, когато кожените панти не издържаха, вратата се огъна навътре и с трясък се стовари на земята.

- Венда, тук ли си? — извика Добрин и прекрачи прага на стаята. Останалите го последваха.

Нещо не бе наред. Въздухът бе тежък и застоял, носеше се неприятна миризма. Близо до вратата, на един стол, в сумрака се виждаха грижливо сгънатите дрехи на Венда.

Дукум прекоси стаята с широки стъпки, дръпна кожените завеси и отвори капаците. Светлината нахлу в стаята.

Всички ахнаха, някой тихо изруга.

На стола до масата, облечен само по долна риза, седеше Венда. Главата му бе силно отметната назад. Тънка червена ивица минаваше точно под брадата му. Там, където бе сърцето, чернееше петно засъхнала кръв.

Всички се втурнаха към жупана. Деян го сграбчи за ръцете.

- Мъртъв е! Мъртъв! - извика ужасен той, забравил високомерното си поведение. Силно пребледнял, Мугел се бе подпрял на стената.

- Не може да бъде! Не може да бъде! - не спираше да повтаря той, а малките му очички щяха да изскочат от орбитите си. - Кой го е убил? Защо?

- Заклан е като прасе! - добави Деян.

- Аз знам кой! - рязко обяви Явица. - Не го ли заплаши вчера българинът, че ще го убие? Не му ли каза, че ще му извие врата? Ето какво точно е имал предвид!

- Това са глупости! - бързо се намеси Дукум. - Докс спа цяла нощ в стаята си! Убиецът е друг!

- Точно така - скочи напред Деян, който започваше да си възвръща самоувереността. - Българите са го убили! Няма кой друг да е! Щом дойдоха, и неприятностите започнаха! Първо имаше заплахи, сега и това!

- Пак повтарям, това не е вярно! - лицето на Дукум бе почервеняло. - Откъде да знаем дали не разчиствате някакви ваши си вътрешни вражди!

- Чакайте! Чакайте! - вдигна ръце Добрин в опит да помири каращите се. - Така до никъде няма да стигнем! Не може да се обвиняваме без доказателства. Трябва да разберем какво точно се е случило!

- И как - Ратомир се обаждаше за първи път. - Вратата беше заключена отвътре, прозорците също бяха затворени! Който и да е убиецът, не вярвам, че може да минава през стените - секретарят се наведе, повдигна дървените отломки от вратата и показа ключа, който беше под тях. - Как е станало убийството, при положение че стаята е била заключена отвътре?

Всички се спогледаха учудено.

- Има и друго - продължи сърбинът. - Защо гърлото на Венда е прерязано, след като е прободен в сърцето? И двете рани са смъртоносни.

- Вече ти казах, българинът го заплаши, че... - започна Явица, но Дукум го прекъсна.

- Той каза, че ще му извие врата, не че ще му го пререже. Бях там и чух много добре! Всички бяхме!

- Веднага викни лекаря! - нареди Добрин на единия от стоящите на вратата войници. - Може би Балован по-точно ще ни каже как стоят нещата.

Войникът хукна по коридора, а останалите стояха мълчаливо в изнервящата тишина. Климент бързо огледа стаята. Личеше си, че Венда се е канел да си легне, когато убиецът го е изненадал. Дрехите на жупана бяха грижливо сгънати, леглото му бе оправено за сън, но неизползвано. На масата стоеше кана с вино, която писарят побърза да подуши. Не усети нищо съмнително.

Стаята беше подредена, нямаше следи от борба. Който и да бе убиецът, бе изненадал жертвата си неподготвена.

Климент се наведе към изкъртената врата, внимателно разгледа кожените й панти, ключалката и мястото, където се бяха счупили дъските.

- Какво става тук? - попита някой с дрезгав глас.

Погледите на всички се насочиха към коридора. Без да го чуят, там се бе появил Докс. С кръвясали очи, разрошена коса, мрачен поглед и брадясал, той изглеждаше съвсем като убиец.

- Дошъл си да се полюбуваш да стореното ли? Заповядай! - предизвика го Явица.

Докс неразбиращо премигна с очи. Дукум се приближи до него и сложи ръка на рамото му.

- През нощта някой е убил Венда - каза му кавханът. - Същият, с когото се скара вчера вечерта.

- Нищо не съм направил! Не си спомням много добре. Май прекалих с виното.

- Скарахте се и ти го заплаши - напомни му Дукум.

- Че ще го убиеш! И ето че е мъртъв! - нетърпеливо се намеси Деян.

С несигурна крачка Докс влезе в стаята и седна на един стол.

- Нищо не съм направил - каза той. - Не съм убивал никого. Дори не помня за какво сме се карали. Вчера доста се напих.

- Доста удобно, нали? - ехидно подхвърли Мугел.

- Не съм го убивал! Защо да го правя? - настоя братът на хана.

Преди някой да успее да му отговори, в стаята влезе Балован. Лекарят също изглеждаше подпухнал от сън, явно го мъчеше главоболие.

- Кой ще помогне на лекаря да се излекува? - тихо подхвърли Ратомир.

- Тази нощ жупанът Венда е бил убит - вкара го в хода на събитията Добрин. - Ще имаме нужда от познанията ти.

Невярващ, лекарят се втренчи в мъртвеца на стола.

- Но как? Кой? - запита той и хвърли бърз поглед към седналия на стола Докс.

- Още нищо не е ясно - изпревари останалите Дукум. - От теб искаме да ни кажеш колкото може повече за това, как е умрял.

Балован кимна и се приближи до трупа. Внимателно го огледа, опипа крайниците и корема му, повдигна дългата му риза и разгледа раната на гърдите. Подуши устата на мъртвеца, внимателно огледа лицето му.

- Ще ми трябва малко вода — каза Балован и някой веднага му подаде стоящата на масата кана. Лекарят внимателно проми раната на гърдите, огледа зловещия разрез на шията и се изправи.

- Умрял е скоро след полунощ. Вече са налице първите признаци на вкочаняване. Доколкото мога да усетя, храната в стомаха му не е била смляна докрай. И двете рани са смъртоносни - каза той, като бърчеше нос. - Венда е бил прободен в сърцето и гърлото му е било прерязано. Не мога да кажа кое е станало първо и защо убиецът е нанесъл втория удар, след като първият е бил достатъчен.

- Защото е искал да го унижи! Както и всички нас! И да спаси даденото по-рано обещание - започна пак Деян.

- Чувал съм, че българските войници обичат да кълцат враговете си! - добави Мугел.

- Стига! Това са глупости! Докс ви каза, че не го е направил! - противопостави се Дукум.

- Така ли? - попита Деян. - Няма какво да се заблуждаваме - той посочи към седналия до вратата хански брат. - Той е виновникът! Закани се да убие Венда и е изпълнил заплахата си! Нарочно се напи, за да ни заблуди!

- Но защо да го правя? - надигна се от мястото си Докс.

- Защото всички българи са убийци! Защото си мислите, че можете да командвате всички и който ви се противопостави, го убивате. Като Венда! - извика Деян.

- Това са пълни глупости! - Дукум започваше истински да се ядосва. - Дойдохме тук с най-добри намерения!

- Както Расате преди няколко месеца! И той дойде с най-добри намерения! Да ни избие и завладее! - разгорещи се и Мугел.

- Всички сте такива! Българи - убийци! - категорично заяви Явица и заплашително пристъпи напред.

- Докс не може да е убил Венда! Няма как да е станало - обяви Климент. - Не искам да обиждам никого, но най-вероятно жупанът е бил убит от сърбин.

Стреснати от думите му, останалите млъкнаха и се загледаха в писаря. Дори Докс вдигна глава.

- Какво значи това? Опитваш се да защитиш своите, нали!? - ядосано попита Деян. Останалите му сънародници закимаха с глави в знак на съгласие.

- Помислете малко - започна писарят. - Помислете как е убит Венда. Вратата е заключена, няма следи от борба. Мъртвият сам е пуснал убиеца си в стаята. Едва ли би направил това за Докс.

Останалите неспокойно се огледаха.

- Някой е почукал на вратата и Венда му е отворил. Дори го е поканил в стаята си. Канел се е да си ляга, за което свидетелстват сгънатите му дрехи на стола и оправеното легло. Познавал е достатъчно добре този, който е дошъл, за да го приеме по долна риза. Няма следи от борба. Жупанът е седял спокойно на стола, когато е бил убит. Познавал е убиеца си и му е имал доверие. Друго обяснение няма.

- Ами ако е пуснал българина, който е дошъл уж да се сдобрят? - не се даваше Деян.

- Едва ли - отвърна писарят. - Дори и да е отворил на Докс, раната на врата му показва, че убиецът е стоял зад гърба му - нещо, което Венда не би допуснал, ако не познава много добре посетителя си.

- Ами ако първо го е ударил в сърцето? - продължи да пита военният.

- Съмнявам се, че Докс изобщо е бил способен да нанесе удар в състоянието, в което се намираше вчера.

Останалите замърмориха мрачно, но бе явно, че думите на писаря са им направили впечатление.

- Ще ви кажа какво точно се е случило - обяви той. -Венда се е приготвял за лягане, когато някой е почукал на вратата. Вчера всички си тръгнахме малко след него, така че може да е бил всеки. Жупанът още не е бил заспал. Попитал кой чука, чул е познат глас и е отворил вратата. Сигурно е искал да обсъди обидите, които му нанесе Докс, и последствията от това. Тоест на прага е стоял някой сърбин. Новодошлият е влязъл, двамата са започнали да разговарят. Венда е седнал на стола, убиецът му е крачел из стаята. Вероятно са се възмущавали от ужасното държане на Докс. В момента, в който се е оказал зад гърба му, убиецът е извадил ножа си, приближил се е до Венда, хванал го е откъм гърба и е прерязал гърлото му. Станало е лесно и бързо. След което го е промушил в сърцето. Вероятно за да е по-сигурен.

- Ами заключената врата? Как се е измъкнал, след като вратата е била заключена отвътре? - попита Добрин.

- Този, с когото си имаме работа, е хитър и лукав. Само изглежда, че вратата е била заключена отвътре. Но не е станало така.

- Как да не е!? - каза Мугел. - Всички видяхме ключа от вътрешната страна под вратата. Когато дойдохме, тя беше заключена. Ти сам присъства, когато я разбиха. Прозорците също бяха залостени от вътрешната страна. Всички до един. Видях Дукум да им сваля куките, преди да ги отвори.

- Така беше - потвърди кавханът.

- Ето какво е направил убиецът - каза Климент. - След като е извършил престъплението си, е излязъл, като е взел ключа със себе си. Спокойно е заключил отвън, след което е промушил ключа под врата. Проверих дължините на дъските, отдолу е имало малък луфт. Достатъчен, за да мине през него ключът. Убиецът много добре е знаел, че като дойдем на следващия ден, ще ни се наложи да разбием вратата. И ще намерим ключа под нея от вътрешната страна. Което ще ни накара да си помислим, че вратата е била заключена отвътре, а ключът е изпаднал от ключалката, докато сме удряли с тарана по нея. Сигурен съм, че е станало по този начин.

Няма друго обяснение, освен ако в стаята няма тайна врата - Добрин поклати отрицателно глава.

- Българинът е прав! - подкрепи го домакинът. -Нека се успокоим и решим какво ще правим по-нататък. Ще се видим след час в голямата зала.

С мрачно мърморене останалите почнаха да се разотиват. Дукум хвана Докс под ръка и го изведе от стаята.

- Добри разсъждения - похвали писаря Ратомир, докато минаваше покрай него. - Добри разсъждения, но ще ти помогнат ли да откриеш убиеца?