Кръв по снега

14

По-късно Климент трудно можеше да си спомни какво точно бе направил в последвалата суматоха.

В първия момент всички спряха, неразбиращи какво им говори Добрин, а после се развикаха едновременно.

Деян крещеше, че това е свърталище на убийци и моментално иска да си тръгне, Мугел питаше какво точно се е случило, Дукум и Явица се измъкнаха от подземния склад и поискаха също да получат повече информация за случилото се.

Докс се смееше с пълен глас, нареждайки доволно, че поне това убийство не могат да припишат на него. Войниците се щураха напред-назад, очаквайки команди.

Хладнокръвен остана само Стрез. Не изпускайки от очи господаря си, той се приближи към хаотичната група и методично започна да въдворява ред.

Първо изпрати войниците, които бяха оставили носилката с Ратомир на земята в имението. Организира постовете по стените, отпрати тези, които нямат работа, за да не създават суматоха. През това време Добрин се бе съвзел достатъчно.

- Като намерихме Ратомир и българина, хукнах да търся Балован. Беше ми ясно, че при всички положения ще ни е нужен лекар. Стигнах до стаята му и потропах, но вратата сама се отвори. Учудих се защо не е заключил и влязох. Вдигнах високо факлата и го видях. Балован се беше захлупил по очи на масата. Пред него имаше бутилки и чаша. Изглеждаше като пиян. Разтърсих го за рамото. Той падна назад на стола - Добрин спря и си пое въздух. - Лицето му беше сгърчено, устата му бе изкривена в ужасна гримаса, езикът висеше навън.

- Сигурно ли е, че е мъртъв? - попита Мугел.

Добрин кимна.

- Опитах се да намеря пулс, но нямаше. Гърдите му не се движеха, ръцете му бяха студени, а очите... - сърбинът преглътна - очите му бяха отворени и почти изскочили от орбитите, целите в кръв...

- Нека отидем да проверим какво всъщност става -започна да маха с ръце Деян и краищата на пелерината му се развяха около него като криле на прилеп. - Очевидно любезният ни домакин е толкова уплашен, че не е в състояние да ни каже мъртъв ли е лекарят или не. Както не е в състояние да опази гостите на князете от собствената си прислуга.

- Мъртъв е! - отговори Добрин и този път гласът му не трепереше. - Виждал съм достатъчно трупове, за да мога да преценя.

Въпреки това всички се втурнаха към стаята на лекаря.

Балован седеше вдървено на стола си, пред него на дървената маса имаше наредени глинени гърненца с вино, от което бе пил. Две свещи се разтичаха в плитка калаена чиния. Някой закачи факла на стената и помещението се обля в светлина.

Климент ахна, някой извика.

Лицето на лекаря бе сбърчено, сякаш изпитва огромна болка. Езикът му, грозен и почернял, висеше навън, очите бяха налети с кръв и сякаш щяха да изскочат от орбитите.

Балован бе мъртъв и в това не можеше да има никакво съмнение.

Пред него стоеше едно от гърненцата с вино. Климент го взе, поднесе го към носа си и веднага го дръпна назад.

- Отрова! Беладона или мандрагора, не мога да преценя точно. Очевидно някой я е сложил в чашата на лекаря. Той щеше да дегустира вино с различни билки, така че дори и да е усетил някакъв различен вкус, едва ли е обърнал внимание.

- Това е прекалено! - развика се отново Деян, гледайки гневно домакина. - Нима човек вече не може да пие и яде в тази къща, без да се страхува за живота си? Не по този начин си представях, че ще протекат преговорите, Добрине! И можеш да си сигурен, че князът, моят господар, ще научи за това! Утре си тръгвам колкото се може по-рано! Не искам повече да остана и час в това гнездо на убийци! - сърбинът преметена наметалото си през рамо и предизвикателно огледа всички.

- Аз също си тръгвам! Едва ли господарят ми ще е доволен от това, което става тук - обяви и Мугел.

- Нека бъдем разумни! - опита се да ги уговори Дукум.

Деян отскочи назад все едно е видял пепелянка.

- Нито секунда не оставам повече тук! Смъртта се е настанила под този покрив и не искам да попадам в ръцете й! - извика той.

- Нека не бързаме - умолително вдигна ръце Добрин. - Все ще измислим нещо.

- За да умре още някой? Затова ли да чакаме? - личеше си, че Мугел едва сдържа страха си и всеки момент може да изпадне в истерия. - Искам да се махна! Тръгвам си веднага! - жупанът хукна по коридора.

- Не може да се държите така! - Добрин си бе върнал част от самочувствието.

- Не можем ли? - извика Деян и всички закрещяха и заръкомахаха един срещу друг.

Накрая жупанът плю в краката на Дукум, обърна се и излезе, крещейки по коридора на слугите да стегнат багажа му.

Останалите се върнаха в залата. Добрин се разпореди тялото на Балован да бъде преместено в криптата и да им донесат вино. Всички се питаха защо е бил премахнат лекарят и дали това ще доведе до нови убийства. Никой не можеше да каже кога за последно е видял Балован, нито какво е правил след обяда. За убиеца не бе представлявало трудност да влезе в стаята на лекаря, която той държеше незаключена, след което да сложи отрова във виното му.

- Станало е само за миг - обобщи Дукум и поиска от писаря да им разкаже как се бе озовал заедно с ранения Ратомир в горящия склад.

С все още дрезгав от дима глас Климент обясни как е чул някой да дращи по вратата му, последвал го е на двора, после в складовете. Разказа им за хвърлената факла, боя с непознатия в тъмнината и щастливия начин, по който бе открил капака в пода.

- Постъпил си много глупаво - каза Стрез и останалите закимаха в съгласие с глави. - Чист късмет е, че с Ратомир сте живи.

- Как е той? - попита писарят.

- Спи в стаята си. Промих раната му, намазах я с мехлем и го превързах. Ако няма възпаление, скоро ще се оправи - отговори Явица. - Поставил съм двама войници на пост пред вратата. Не искам да рискувам вече с никого. Всички останали също ще бъдат охранявани. Стигат ни толкова убийства!

- Малко е късно вече - каза Докс. - Сам чу - утре жупаните си тръгват, с преговорите е свършено.

Явица само вдигна рамена.

- Мисля, че е по-добре всички да си лягаме. И бездруго няма какво да променим - Добрин стана от стола си.

Останалите го последваха и след като размениха кратки любезности, всеки пое към стаята си.

Климент нямаше намерение да спи. Бе допуснал грешка с Венда, но нямаше да повтори същата и с Балован. Без да дава обяснения, той тръгна към стаята на лекаря.

Защо бе убит Балован?

Лекарят бе казал, че подозира нещо. Затова ли го бяха отровили? Какво бе толкова важно, което Балован е можел да разбере, че е трябвало да бъде отровен?

Климент стисна юмруци. Искаше му се да бе поприказвал по-настоятелно с лекаря.

Стаята вече бе тъмна и студена, сякаш смъртта бе поставила своя отпечатък не само върху тялото на лекаря, но и върху жилището му.

Климент закачи факлата, която носеше, на куката в стената и се огледа.

Личеше, че някой е живял тук от години. Закачени за пирони, по стените висяха наметки, връхни дрехи и колани. Два чифта стари ботуши се търкаляха под леглото. Раклите бяха повече, шкафовете - затрупани с всякакви безразборно нахвърляни дрехи, парчета пергамент и стари пера.

- Не е бил особено подреден - тихо сам на себе си промърмори писарят и вдигна изписан лист хартия от земята. На него имаше рецепта за гуша.

Писарят огледа внимателно масата. Някой бе изнесъл отровното вино, но останалите гърненца все още стояха по масата. Климент ги помириса и усети дъх на къпини, мащерка и маточина. Отстрани, на чиста ленена кърпа, бяха поставени още билки, които писарят не разпозна.

- Сигурно за тях говореше, че ще ги добавя към виното - промърмори си Климент. - Добра дегустация си е устроил, няма що.

В дъното на стаята имаше затворена врата, скована от дебели дъски, свързани с медни пирони. Тежък железен ключ се подаваше от ключалката.

„Вероятно складът, където е държал лекарствата си”-помисли си Климент, приближи се и бутна вратата. Лъхна го миризма на лекарства, масло и пепел. Стените бяха покрити с лавици, по които бяха разхвърляни глинени бурканчета с различни размери, снопове треви и билки, парчета животинска кожа, изсъхнали части от корени и месо.

В дъното имаше малко огнище с няколко медни съда, закрепени в железни скоби, в които Балован бе варил отварите си.

„Въпреки че е разбъркано, е безупречно чисто“ - отбеляза наум Климент, гледайки грижливо преметеното огнище, в което нямаше никаква пепел.

Писарят внимателно огледа двете стаи, но не намери нищо нередно. Погледна под леглото, отвори раклите, изсипа на масата няколко кесии, които откри, но не намери нищо, което да му покаже защо е бил убит лекарят.

„Какво толкова си видял, Баловане? И защо не ми го каза!“ - помисли си тъжно писарят и напусна дома на убития.

Пред стаята му бяха застанали двама войници на пост, които кимнаха разсеяно с глава, желаейки колкото се може по-бързо да се върнат към заровете.

Климент залости вратата, огледа стаята си, за да се увери, че нищо не е пипано, и широко отвори капаците на прозореца. Леденият въздух мигом нахлу в стаята и опари лицето му. В далечината първите лъчи на слънцето пробиваха нощта. Някъде изкукурига петел, друг му отговори, залая куче.

Климент изведнъж усети колко е уморен. Събитията от изминалата нощ се стовариха върху него и той се строполи на леглото.

„Ще дремна малко и веднага ставам! Няма много време, преговорите се провалиха, а жупаните си тръгват. Въпреки всичко трябва да разреша тази загадка“ -помисли си той и се зави с вълненото си наметало.

Преди да заспи, една мисъл внезапно изплува в съзнанието му. Лекарят настойчиво ги бе канил с Ратомир да дегустират виното му. Всички бяха чули думите на Балован. Дали отровителят не бе искал да премахне Климент и Ратомир, а не лекаря? И след като не бе успял, ги бе подмамил в подземния склад? Трябваше да помисли над този въпрос.

Климент се обърна към стената и моментално заспа.