Кръв по снега

17

Дебелият жупан бе изчезнал без следа. Колкото и да го търсеха, от Мугел не бе останал и помен.

- Спокойно! Спокойно! - нареждаше Добрин, чието лице пребледняваше все повече. - На всички ни се насъбра много. Всеки момент Мугел ще се появи отнякъде. Пратих слугите да го търсят из цялата къща.

Деян се остави да го отведат обратно на стола му пред камината и прие предложената му чаша вино.

Останалите се присъединиха към него. По нареждане на Добрин огънят отново бе разпален, поднесена бе и лека закуска - сушени плодове, хляб, сирене, маслини и разредена бира.

Никой не се докосна до храната и пиенето. Българи и сърби стояха, вперили поглед във вратата, откъдето трябваше да се появи Мугел.

„Къде ли се е запилял?“ - помисли си Климент. Дали жупанът просто не бе избягал? Сърбинът беше казал, че иска да се махне на всяка цена и може би го беше направил въпреки опасностите от пътуването.

Запъхтян войник влезе в стаята и зашепна нещо в ухото на Добрин. Сърбинът го изслуша съсредоточено и му махна с ръка.

- Претърсването на къщата не е дало резултат. Мугел го няма никъде - Добрин размаха ръце, за да заглуши надигащата се гълчава. - Ще пратя войниците си да претърсят цялото имение. Ако трябва - и цялата местност, но ще открием Мугел!

- Дано е още жив - чу Климент нечий глас, който му заприлича на този на Стрез.

- Нека не си правим предварителни заключения. Може просто да е излязъл да се поразходи. После сами ще се смеем на притесненията си.

Думите му бяха посрещнати с гробно мълчание.

Стрез и Явица станаха, за да помагат в претърсването.

- Кога ли ще дойде пролетта? - неочаквано с примирен глас попита Деян. - Омръзна ми този сняг и студ! Омръзна ми непрекъснато да треперя и да нося дебели дрехи. Искам слънцето да грее, тревата да е зелена и свободно да препускам през полето. А не да стоя тук, сврян като мишка в капан.

- Мислите ли, че Мугел е убит? - попита Докс. - Направо не мога да си го представя!

- И аз доскоро не можех да си представя много неща -отговори Деян. - Но все пак се надявам Мугел да е жив. Не виждам защо ще го убиват?

- И кой би могъл да направи това? Не мога да повярвам какво ми дойде до главата - Добрин също се бе поддал на мрачното настроение, обхванало всички. Като по команда погледите се обърнаха към Климент.

Той присви устни и огледа насъбралите се.

- Предполагам, си давате сметка, че убиецът е някой, който присъства в тази стая. Плюс Явица и Стрез.

Останалите замълчаха.

- Може пък и да е външен човек - опита се да предположи Добрин. - Може зад всичко това да се крие нещо съвсем прозаично като обир или лично отмъщение.

- Невъзможно е - гласът на Климент бе категоричен. - Никой външен човек няма да убива Балован или да се опитва да ликвидира мен и Ратомир.

Секретарят кимна с глава.

- Знаете ли, че в имението е влизал външен човек? -Деян изчака да види реакцията от думите си. - Срещал се е с Дукум! А добрият ни домакин дори не си е направил труда да ни извести за това - жупанът се бе взрял в Добрин. - Не мога да разбера ти на чия страна си? На наша или на българите! Или играеш някакви свои игрички?

- Казах ти всичко, което знам! - отговори му ядосано домакинът. - И то беше дори повече от това, което трябваше да знаеш, жупане!

- Ами ти, българино? - Деян се обърна към Дукум. -Кой е бил тайнственият ти посетител? Наемен убиец от Плиска, дошъл да отмъсти за позорната ви загуба на бойното поле? Защо криеш? Щом няма нищо общо с убийствата, кажи ни за какво става въпрос и да приключваме!

- Дал съм обет да мълча! - Дукум постави ръка на сърцето си. - Дал съм го лично на хана. Дори брат му -той посочи Докс, който закима с глава - не знаеше какво става.

-Дал си обет, така ли? Струва ми се, че при създалата се ситуация той може да бъде нарушен.

- Няма нужда - всички погледи се обърнаха към писаря. - Мисля, че знам кой е бил тайнственият пратеник.

- Няма как да знаеш това! - Дукум се изправи.

- Няма, но не е много трудно да се досетя. Срещата е трябвало да стане извън Плиска, за да не събуди неудобни въпроси. Това е разковничето. Какво би могло да предизвика такива вълнения в столицата, та да се налага кавханът да приема пратеника в чужбина? - писарят огледа заобикалящите го. - Ако е подписване на договор, това не би било проблем. Договори, добри или лоши, са се подписвали в миналото, ще се подписват и в бъдеще. Това понякога може да е тайна работа, но не чак толкова опасна, ако се разчуе. Тогава? Сделка? Кражба? Заговор? Едва ли! Всички тези неща, дори и да се правят без знанието на хана, дори и да са насочени срещу него, спокойно могат да станат в столицата.

- Ти обвиняваш ли ме? - остро попита Дукум. - Казваш, че не говоря истината и заговорнича срещу Борис?

- Просто изброявам всички възможности - отговори писарят. - Без да искам да те обиждам, кавхане, но имаме само твоята дума за пратеника и положената клетва. Дори Добрин не знае за какво всъщност става дума. Така че лесно би могъл да организираш което искаш от изброените неща.

- Вярно ли е това, Дукум? - Докс стисна юмруци и тръгна към великия боил. - Заговорничил ли си срещу брат ми?

- Разбира се, че не съм! Писарят не знае какви ги говори!

Докс спря и погледна към Климент.

- Така е! - каза той. - Пак повтарям, не исках да обидя никого. Просто казвам какво мисля.

Погледите на всички отново се приковаха в него.

- И така, не става дума за преговори, заговор или убийство. Това лесно може да се организира и в Плиска. Ставало е преди, ще става и в бъдеще. Но Борис иска да се покръсти - Дукум ахна, а Климент разбра, че е на прав път. - Иска да приеме Исус и от този път очевидно няма връщане назад. Но за да го направи, трябва да реши един много важен въпрос! Дали да приеме вярата от Рим или от Константинопол. Трябва да проведе преговори. И с едните, и с другите. Тайни преговори, поне засега, защото великите боилски родове са против покръстването. Затова е предпочел кавханът му да се срещне с пратеника някъде по-далеч. Някъде, където никой няма да разбере за срещата. И да заплаши властта му, която, няма какво да крием, напоследък не е много стабилна. - Деян се опита да възрази, но Климент вдига ръка: - Минал съм вече по този път, жупане. Знам за какво става дума! Борбата между Исус и Тангра тепърва ще вземе много жертви.

Деян замълча.

- Единственото, което не знам със сигурност, е откъде е бил този пратеник? От Рим или от Константинопол?

В настъпилата тишина всички загледаха към Дукум.

- От Рим! Беше от Рим! - тихо каза той, без да говори конкретно на никого. - Пращаше го папа Николай I. Но това не трябва да се разчува! В никакъв случай! - Дукум огледа околните, осъзнавайки, че иска невъзможното. - А с теб, Клименте, ще си поговорим, като се върнем в Плиска!

Писарят сви рамене.

- Мисля, че така е най-добре! - каза той. - Поне изяснихме кой е тайнственият непознат.

- Но какво общо има това с убийствата? - попита Добрин. До него Деян се подсмихваше.

- Както сам каза - нищо! Пратеникът е дошъл, предал е каквото има на кавхана, получил е отговора на хан Борис и си е тръгнал обратно. Няма защо да го подозираме за връзка с убийствата.

Дукум кимна с глава.

- И все пак... - започна Деян.

Думите му бяха прекъснати.

С широки крачки в стаята влезе Стрез.

- Трябва да дойдете! Веднага! - високо каза той. - Намерихме Мугел.

- Жив ли е? - попита Добрин и скочи заедно с останалите на крака.

- Мъртъв е! Убит!

- Не може да бъде! Не може! - извика Деян и с пребледняло лице се втурна към вратата. Останалите го последваха.

Стрез започна да разказва:

- Явица се справи много бързо. Извика войниците, които не бяха на пост. Разпита ги, никой от тях не бе виждал Мугел. Разпита постовите, но и те не бяха забелязали жупана. Ако беше излизал от имението, все някой щеше да го види. В конюшнята нямаше липсващи коне. Разделихме се на две групи. Едната предвождах аз, другата - Явица. Тръгнахме във верига един срещу друг от двата края на двора. Имението е голямо и лесно може да се пропусне нещо. Забавихме се, защото трябваше да претърсваме и постройките и да се изчакваме един друг. Накрая го намерихме. Откри го един от войниците в моя отряд.

- Сигурен ли си, че Мугел е мъртъв? - задавено попита Деян. Зад него охраняващите го войници ругаеха и се препъваха в снега.

- Със сигурност! Главата му я нямаше!

Убиецът бе подбрал добре мястото на престъплението. Зад конюшните, между дърветата, дворът се спускаше леко надолу. Така този, който се намира там, става незабележим. Като Мугел.

Застанал над него, с изваден меч в ръка, Явица внимателно се оглеждаше, сякаш очакваше ново нападение. В краката му, проснато по гръб, бе обезглавеното тяло на жупана. До него бе поставена отрязаната му глава. Чистият сняг бе опръскан с капки кръв, проблясващи на лъчите на залязващото слънце.

Явица посочи с меча си:

- Главата бе там, малко по-надолу. Лесно може да се проследи по кървавата диря, която е оставила в снега.

- Но как е станало това? - очите на Деян се въртяха като обезумели, лицето му бе изгубило цвета си, краката му трепереха. - Как е възможно...

- Не е било много трудно - обясни Явица. - Докато ви чаках, огледах следите наоколо. Забелязват се ясно в падналия сняг. Мугел е имал среща. Чакал е някого да дойде и няколко пъти се е разходил напред-назад по пътеката. Срещнал се е с убиеца си малко по-нагоре -сърбинът отново посочи с меча. - Двамата са се върнали обратно, най-вероятно са говорели. Тук пътеката се стеснява. Трябвало да минат един по един. Мугел е тръгнал пръв. За другия не е представлявало проблем да извади меча си зад гърба му и да му отреже главата.

- Предложих му моите войници да охраняват и него, но ми отказа - едва чуто промърмори Деян. - Трябваше да го накарам насила.

- Но кой е човекът, който е имал среща с Мугел? Кой е убиецът? - попита Стрез.

- Някой, на когото жупанът е имал пълно доверие! Някой от нас! - отговори Ратомир и бавно изгледа смълчаните лица около себе си.

- Искам да се махна оттук! Веднага - Деян се запрепъва обратно към къщата. Падна в една преспа и се наложи телохранителите му да му помогнат, но ги отблъсна от себе си.

Войниците от имението донесоха широко платнище, поставиха трупа на жупана върху него и го отнесоха.

„Знам къде ще го оставят!“ - помисли си Климент и потръпна при спомена за тъмната крипта, превърната в морга.

Зад гърба му избухна спор.

Деян продължаваше да настоява незабавно да си тръгне и прати да извикат останалите войници от ескорта му, които скоро го заобиколиха с мрачни физиономии и насочени копия.

Добрин по всякакъв начин се опитваше да го убеди да остане поне до сутринта, но жупанът не искаше и да чуе. Нито доводите, че вече е тъмно и вали сняг, нито това, че пътищата са затрупани, успяха да го отклонят от намеренията му.

В разправията се включи и Дукум, който също настояваше Деян да остане, за да се опита все пак да започнат преговорите. Жупанът само се изсмя на това предложение.

- Ако почакаме още малко, българино, скоро няма да има съвсем с кого да преговаряш! - извика той и поиска още войници от Добрин, които да го съпровождат в падналия мрак.

Домакинът отказа, изтъквайки, че така или иначе няма как да минат през снега, а войниците ще му трябват за охрана на гостите. Въпреки това Деян настояваше да му дадат допълнителен ескорт, позовавайки се на положението си в сръбския двор. Добрин отказваше, твърдейки, че сигурността на гостите е най-важна. Дукум се опитваше да договори нови преговори на ново място с нови хора.

Климент стоеше все така загледан в опръскания с кръв сняг.

Когато и последният слънчев лъч угасна зад хоризонта, той се обърна, приближи се към групата на каращите се и каза:

- Знам кой е убиецът!

Отначало никой не му обърна внимание.

Глъчката продължи и се наложи Климент да повтори думите си.

- Тихо! Тихо! - развика се Ратомир и замаха с ръце, което накара останалите да млъкнат. - Българинът току-що каза, че знае кой е убиецът!

- Вярно ли е това, Клименте? - попита Дукум и избърса падналите на челото си снежинки.

- Да! - писарят вдигна високо глава, свали качулката си и огледа замръзналата в мълчание група пред себе си. - Знам кой е убиецът! И което е по-важно, знам защо го е направил!

Думите му предизвикаха какофония. Надвиквайки се един през друг, забравили ранга и положението си, насъбралите се искаха да знаят кой е престъпникът.

- Не тук! Слънцето залезе, студено е! Нека се върнем в залата. Там ще ви кажа кой е виновен за тези ужасни престъпления!

Писарят вдигна качулката си и с твърда крачка се отправи към къщата.

Мърморейки недоволно, останалите го последваха.

Скоро всички се събраха в голямата зала. Огънят бе разпален, по стените бяха закачени горящи факли. Въпреки това сенките продължиха да се прокрадват по ъглите, а засилващият се вой на вятъра вледеняваше сърцата.

Деян бе настоял личната му стража да се заеме с охраната на срещата и сега деветимата едри войници с мрачни лица, дрехи в синьо-сребърно и тежки копия в ръцете, стояха зад гърба на господаря си.

Не пропускайки да се прояви като добър домакин, Добрин бе наредил да донесат кани с вино и студено месо.

Климент се възползва от предложеното питие, отпи голяма глътка и стана. Погледите на всички мигновено се приковаха върху него. В залата се възцари мъртва тишина. Съзнавайки отговорността и рисковете, които поема, писарят пое дълбоко въздух и заговори.

- И така - започна той. - Станахме свидетели на ужасни неща. Скандалът между Венда и Докс, убийството на жупана, последвалата смърт на лекаря Балован, покушението срещу мен и секретаря Ратомир, а сега и убийството на Мугел. Всичко стана много бързо, само за два дни. Събитията следваха едно след друго с такава скорост, че преди да можем да си обясним как се е случило едно, вече ни връхлиташе друго.

- Карай по-направо! Кой е убиецът? - провикна се Докс и останалите замърмориха в знак на съгласие.

- Кой е убиецът!? Това се опитвахме да разберем с Ратомир още от първия ден. И открихме интересни неща. Например за жупана Деян.

Сърбинът се размърда недоволно на стола си и смръщи вежди.

- Той не е обичал Венда. Двамата са били противници, също както и техните господари. Кроили са заговори един срещу друг, борили са се за надмощие. Деян е имал и лична причина да мрази Венда. Навремето той му е отнел жената, която обича, а тя след това е умряла. Деян се заклел на гроба й да отмъсти.

- Това са глупости! - провикна се жупанът. - Казах ти още вчера - бях млад, не знаех какво върша и говоря.

- Сутринта, преди да пристигнем - продължи Климент, без да му обръща внимание, - Деян и Венда са се скарали.

- Това беше обикновена разправия! Нищо съществено - Деян се размърда на стола си.

- Дали? - Климент вдигна рамене. - Дали не е имало и нещо друго? Нещо, което Венда е разбрал и заради което е трябвало да умре? Например това, че Деян и господарят му са поддържали тайна кореспонденция с Константинопол?

- Това са глупости! - Деян бе пребледнял. - Всички знаят за интереса на княза Гойник към Византия.

- Аз не знаех - тихо пророни Добрин и думите му увиснаха във въздуха.

- За това са се карали Деян и Венда в деня преди жупанът да бъде убит. Явица е чул скандала. Чул е и едно име - Константин. Отначало мислех, че става дума за човек. Може би пратеникът, който е дошъл в имението. Или убиецът. След това разбрах, че бъркам. Явица не е чул добре. Ставало е дума не за Константин, а за Константинопол!

Всички погледи се обърнаха към Деян, който стоеше с каменно лице.

- Той ли е убиецът? - Дукум гледаше невярващо писаря. - Заговорничел е с византийския император да помогне на господаря му. Или нещо такова. Венда е разбрал, скарали са се и жупанът го е убил, за да заличи следите си.

- Деян бе с мен през целия следобед. Няма как да е убил Мугел! - Климент изчака да види ефекта от думите си. - Което не значи, че заедно с господаря си не са кроили тайни заговори да заграбят властта с помощта на Византия.

Жупанът се усмихна студено, останалите се разшумяха неспокойно.

- Не си играй с нас, писарю! Казвай каквото имаш да казваш! - заповяда му Дукум.

- Нека не забравяме и предателя в Плиска. Беше ли замесен?

Дукум преглътна, но не отговори.

- Най-вероятно е бил. Не само поради факта, че печенегите ни нападнаха, знаейки точно откъде и кога ще минем. Много по-интересен е фактът, че Стрез има същия пръстен като на Венда - Климент посочи с ръка, - лъвска глава.

- Ти? - Докс изгледа невярващо Стрез.

- Това не е вярно! - военният облиза устни.

- О, вярно е и още как! - каза Климент. - Ти си най-верният човек на Докс. Бил си непрекъснато до него. Той е брат на хана. Споделял е с теб всичко, което си струва да се знае! Сам се похвали няколко пъти с това.

- Не! Не му вярвайте! - гласът на Стрез бе изтънял от напрежението.

- Стрез беше в стаята на Венда в деня на убийството. Търсеше нещо. Опита се да се измъкне с някакви мъгляви обяснения, че търси улики, но истината е, че е искал да се увери, че Венда не е оставил след себе си документи, които биха могли да го уличат в предателство.

- Пак ви казвам... - започна Стрез.

- Мълчи! - сряза го Докс. - Не си ми казал, че си претърсвал стаята на жупана.

Военният се сви на мястото си.

- Знаеш ли какво те издаде?! Кога заподозрях, че ти си предателят? В нощта, след като се спасихме с Ратомир от подпалените складове. Всички бяха възбудени, но само ти съобрази да организираш войниците. Справи се отлично. Но те бяха сръбски, а не български войници. Как така се справи толкова добре? Това ме накара да се замисля. Все пак си чигат, свикнал си да командваш. Може би това бе обяснението. Но тогава си спомних нещо друго. След нападението на печенегите, докато си говорехме, ти каза колко е жалко, че в Ниш са били убити двама български агенти. Знаеше подробности, които не бяха известни дори на господаря ти Докс. Борис лично ми каза, че никой не знае за смъртта на шпионите ни. Ти си разбрал от брата на хана кои са, предал си ги, след което си получил уверения, че те са мъртви!

- Не! Не е така! - Стрез заотстъпва към стената.

- Знаел си всичко, което Докс ти казва - безмилостно продължи писарят. - Сам ми призна, че си обикалял тържищата да търсиш храна за отряда на господаря си. Там спокойно си можел да се срещаш с когото искаш и да обменяте сведения. Най-вероятно ти самият си направил така, че готвачът ви да бъде обвинен и ти да поемеш функциите му!

- Така е! - Докс внезапно скочи и издърпа от ножницата му меча на Стрез. - Значи си ме предал! Ти! Вярвах ти като на брат! - братът на хана вдигна меча и замахна към вцепенения чигат. Стрез не се помръдна, а сам протегна напред шията си. В последния момент Докс спря ръката си и се обърна към стоящите до стената войници.

- Арестувайте този предател!

Скоро, обезоръжен и вързан, Стрез лежеше в единия ъгъл на залата.

- Но той ли е убиецът? - Добрин зададе въпроса, който се въртеше в главите на всички.

- Труден въпрос - отговори Климент. - Дали Стрез не бе убил Венда, за да прикрие предателството си? Но някои неща не се връзваха. Ако той беше убиецът, нямаше да отиде на другия ден да претърсва стаята на жупана. Би го направил веднага след като го убие.

- Кой тогава е бил? - попита Дукум. - Кой?

- Добре! - Климент огледа присъстващите. - Нека започнем поред. Всеки тук е имал причина да убие Венда. А след това да отстрани останалите, защото са видели или знаели нещо. За Деян казах. За Стрез - също. Докс е имал същата възможност. Той се скара с Венда, всички чухме как го заплаши. Имаме само думата на Стрез, че братът на хана не е напускал стаята. Но той би казал каквото му нареди господарят му.

- Но Венда не би го пуснал в стаята си - напомни му Ратомир.

- Може и да го е пуснал. Ако е мислел, че е някой друг. Или ако братът на хана е казвал, че идва да се извини.

Всички погледнаха към Докс, който се ухили.

- Бях пиян! Цяла нощ спах! - каза той.

- Явица също би могъл да е убиецът - продължи Климент, без да му обръща внимание. - Той е комендант на имението, свободно обикалял из коридорите, без да събуди подозрение. Той, както и Добрин, са имали стари сметки за разчистване с жупана. Може би затова всъщност са искали преговорите да се проведат точно тук. Двамата заедно, обединени от омразата си към Венда, са го убили!

Всички зашумяха.

- Мугел... - писарят някак си успя да надвика шумотевицата - Мугел е бил разорен. Трябвало е да се раздели със скъпите бижута, с които обича да се кичи, и с всичките си тоалети. Надявал се е да се ожени за Биляна и зестрата й да го спаси от фалит. Венда е бил пречка в осъществяването на този план.

- Но жупанът беше убит! - отбеляза някой, но без да му обръща внимание, Климент продължи:

- Не трябва да забравяме и Ратомир! Той също иска да се ожени за Биляна. Но Добрин е решил да я даде на Венда. Или на Мугел. И секретарят решава да отстрани един от тези, които стоят на пътя му.

- Какво? - за първи път Добрин беше наистина изненадан. - Вярно ли е това, Ратомире?

Секретарят само повдигна рамене и се загледа в пода. Лицето му гореше.

- В убийството спокойно би могла да му помогне и самата Биляна - продължи Климент.

- А днес са довършили и Мугел - злорадо обяви Деян и се засмя. Никой не се присъедини към жупана.

- Но нека се върнем към началото и видим какво се е случило в действителност. След скандала Венда се връща в стаята си. Ядосан е от спречкването с Докс. Вероятно се притеснява, че преговорите ще потръгнат трудно. Пиршеството свършва и всички се разотиват. Някой се качва при жупана. Някой, на когото той има достатъчно доверие, за да му отвори вратата въпреки яда си и факта, че е само по долна риза. Вече обсъждахме това. Дошлият убива Венда, като му прерязва гърлото и го пробожда в сърцето. Заключва вратата отвън, пъхва ключа под нея, за да изглежда така, сякаш Венда се е залостил отвътре. Тръгва по коридора. Въпреки късния час аз и Явица, които още не сме заспали, чуваме стъпките му.

На другата сутрин мъртвият жупан е намерен. Заедно с Ратомир започваме разследването. На обяд, докато се храним, Балован ни казва, че нещо не е наред. Убиецът го чува. Чува също, че лекарят ще пробва нови билки за виното си и кани и нас с Ратомир да се присъединим. Убиецът се промъква в стаята на лекаря и поставя отрова в едно от гърненцата му. По-късно Балован се връща, пие от виното и умира. Жупаните искат да си тръгнат, но не могат. Мугел започва да нервничи. Няколко пъти иска да му кажа какво знам. Убиецът решава, че жупанът или знае нещо, или го подозира. Примамва го навън в снега и го убива.

- А нападението в складовете? Не го ли пропусна? -попита Докс.

- Това е било работа на Стрез. След като го заварих в стаята на Венда, му е било ясно, че ще почна да го подозирам. Не е искал да рискува. Не е знаел и какво съм казал на Ратомир. Двамата със секретаря бяхме цял ден заедно, нормално е да споделя подозренията си с него. Затова чигатът подмамва първо него, след това мен, за да ни убие. Вечерта след пожара забелязах петна по дрехите му. Тогава не обърнах внимание, но сега съм сигурен, че са били от лененото масло, което е излял върху сламата. Нападението му нямаше нищо общо с убийствата, но идеално пасваше в цялата картина. Извършеното престъпление лесно щеше да бъде приписано на убиеца.

- Но кой е той!? - гласът на Деян бе тих, но властен. - Кой е убиецът?!

- В тази история наистина има толкова много неща, събрани накуп, толкова много пътища, по които можеше да се тръгне, че те се прикриват и пречат един на друг. Първото нещо, което ме смути, бе, че и аз, и Явица бяхме чули различни стъпки по едно и също време по коридора. Аз в дясната, той в лявата му част. Какво значеше това? Едва ли след като е извършил престъплението, убиецът е искал да се разхожда напред-назад. Той би отишъл или вляво, или вдясно. Но не и на двете страни. Което означаваше само едно - убийците са били двама.

- Двама ли? - Деян се изправи. - Как така двама?

Ратомир одобрително закима с глава.

- Двама! - повтори Климент. - Доказват го и раните. Няма смисъл, след като си прерязал на някого гърлото, да го пронизваш и в сърцето. Или обратното. Ненужно е и е неудобно. Убиецът рискува да се изцапа с кръв, докато нанася втория си удар. Но ако убийците са били двама? Представете си - двама души, на които Венда вярва, влизат в стаята му. Започват да обсъждат това, което се е случило по време на вечерята. Единият седи пред жупана, другият се разхожда из стаята. Този, който е прав, застава зад жертвата и дава знак на съучастника си. Той се навежда напред и пробожда нищо не очакващия Венда в сърцето. През това време другият отзад му прерязва гърлото. След което си тръгват. Единият - към стаята си вляво, другият - към тази вдясно. Почистват оръжията си и си лягат, а на другата сутрин се преструват на изненадани от случилото се.

- Но кои са те? - Климент не успя да разпознае чий точно глас се извиси над останалите.

- Само двама души биха могли да влезнат толкова спокойно при Венда, да се разхождат зад гърба му и той да не е нащрек. Деян и Мугел!

- Какво! - жупанът скочи на крака и заудря с юмрук по масата. Войниците зад него смутено се раздвижиха. - Веднага наредете на малоумния си писар да млъкне! Не мога повече да слушам подобни безсмислици - провикна се той към Дукум.

- Това е, което е видял Балован - продължи Климент, без да обръща внимание на крясъците на сърбина. -

Различните рани. Те са били нанесени с различни оръжия и като лекар е можел да ги различи. Било е въпрос на време да го направи. Затова са го убили.

Писарят замълча за малко.

- Отидох в подземието, където са труповете. Внимателно разгледах раните на Венда. Те наистина са от различни оръжия - личи, ако знаеш какво търсиш. Особено ударът в сърцето. Той е нанесен от острие в четириъгълна форма. Същото като кинжала, който Деян носи и в момента!

Лицето на сърбина се сгърчи.

- Но Мугел бе убит! Как може да е участвал в престъплението, след като е мъртъв - извика Явица.

- Писарю, дали си спомняш собствените си думи отпреди малко! - Деян се изсмя подигравателно. - Аз бях с теб през целия следобед. Заедно видяхме как Мугел излезе през вратата, заедно стигнахме до мъртвото му тяло. Как тогава съм го убил?

- Така е! - съгласи се Климент. - Защото убийците не са били двама. Били са трима! Помогнал ви е Докс!

В залата настана хаос от гласове, блъскане на мебели и викове. Почервенял от гняв, братът на хана бе скочил на крака и се бе втурнал към писаря. Дукум и Явица се опитваха да го задържат. Деян се смееше истерично, махайки с ръце, Добрин и Ратомир обградиха Климент и го затрупваха с въпроси.

Войниците покрай стените нервно се въртяха, очаквайки да им заповядат нещо.

- Тихо! Тихо! - Добрин успя да надвика останалите. -Нека чуем какво има да ни казва писарят, а след това ще решим какво да правим.

Продължавайки да заплашва и сипе ругатни, Докс беше усмирен. Той седна на мястото си и хвърляйки мрачни погледи към писаря, на един дъх пресуши чашата с вино пред себе си.

- Това, което не ми даваше мира, бе, че не виждах причината за всичко това - каза Климент. - Защо бяха нужни тези убийства? Защо в тях бяха замесени толкова много хора?

През цялото време имах чувството, че пропускам нещо. Нещо важно, което да завърши картината. Тази вечер, когато видях кръвта по снега около тялото на Мугел, си спомних. Не за първи път виждах подобна картина. Преди няколко дни видях още повече кръв, разплискана върху снега. След нападението на печенегите.

- Печенегите ли? - учудено попита Дукум. - Те пък какво общо имат?

- Още от самото начало някой пречи на начинанието ни. Лудият шаман, който се опита да ни уплаши с пророчествата си в Плиска. Нападението на печенегите. Убийството на жупана. Някой много иска да попречи на преговорите. Някой, който не би имал полза от сключването на мира.

- Какво би станало, ако преговорите се провалят? -Климент погледна Дукум, който само вдигна рамене. -Най-вероятно престолонаследникът Расате и великите боили, които са в плен, ще бъдат убити. Ще има война между Сърбия и България. Всички говорим за тази възможност. Но какво ще стане след това? Борис не е особено добър на бойното поле. Войната може да се проточи. Тогава, ако ханът не падне в боя, лесно може да бъде отстранен от трона. Расате ще е мъртъв, другите деца на Борис още са малки. Някой ще трябва да поеме властта. И кой ще бъде той?

Погледите на всички се насочиха към Докс. Той ядно изсумтя и присви зачервените си очи.

- От самото начало Докс прави всичко възможно да се провалим! Докс поиска да се срещнем извън Сердика! Докс е направил така, че да закъснее за срещата. Уж отива на импровизиран лов за мечки и се загубва от останалите. Братът на хана не е ходил на лов. Преди да го убият, Мугел ми каза как по време на вечерята Докс е съжалявал, че отдавна не е ловувал. Всичко е било само преструвка, за да може печенегите да ни избият! След това е препуснал напред, нетърпелив да разбере дали наемниците му са изпълнили задачата си. Севар каза, че едва го настигнали. Той е бил конникът, когото видях на хълма. Има и още! Докс не можеше да повярва, че нападението не е успяло. Изпадна в бяс, като видя шапката на предводителя на разбойниците. Човек, когото той лично е наел. Още тогава трябваше да се сетя! Докс предизвика скандала с Венда. Докс се държеше предизвикателно през цялото време и правеше всичко възможно, за да се провалим!

- Вярно ли е това? - Дукум се бе изправил и бе отстъпил крачка назад. - Планирал си смъртта на нас, Расате и брат си от самото начало?

- Стига вече! - кисело провлачи Докс. - Нима ще повярваш на лудия си писар? Сядай да чуем какви глупости още ще наговори, след което ще го арестуваме и ще го екзекутираме!

Дукум поклати глава, загледа се намръщено в брата на хана и седна по-далеч от него.

- Така проблемите се разрешават най-лесно, нали -попита тихо Климент. - Като убиеш този, който ти пречи.

Докс вдигна чашата си в подигравателна наздравица към писаря.

- Мугел и Деян също имат изгода преговорите да се провалят - продължи Климент. - Не знам дали техните господари са знаели какво вършат, или са действали на своя глава, но една война с България само би закрепила положението на Гойник и Стоймир. В момента Мутимир е най-силен. Провал на преговорите би дал глътка въздух на двамата му братя и би представлявал провал за него. Да не забравяме, че всичко бе организирано под неговата егида. Провалът на преговорите с България по вина на Мутимир сериозно би подронил авторитета му. А кой знае, на война се случват и злополуки. Не мога да кажа как точно е планирано да стане, но ако преговорите се провалят и започне война, Мутимир едва ли е щял да доживее края й. Затова Деян и Мугел по всякакъв начин са се опитвали да провалят преговорите. За да не загубят властта заедно с господарите си!

- Това е вярно - гласът на Дукум прогърмя над смълчалата се зала, - заради тях не пратихме вест на княз Мутимир за ставащото! Заради тях не можахме да подновим преговорите. Деян непрекъснато иска да си тръгва.

Сърбинът само изсумтя презрително.

- Така е! - продължи Климент. - Станало е следното: Деян, Мугел и Докс са се срещнали при идването си в Плиска. Твърдят, че не се познават, но Мугел похвали колекцията от оръжия на Докс и меча с дълга ръкохватка, който той им е показал. Те няма как да са виждали оръжията, освен ако не са посещавали Докс в столицата. Там са замислили плана. Печенегите е трябвало да ни унищожат още по пътя. Така преговорите са щели да бъдат провалени от самото начало. От последвалата война печелят и тримата. Докс става хан, господарите на двамата жупани, а и те покрай тях, се издигат! Нападението се проваля, но заговорниците не се отказват от плановете си. Докс нарочно се скарва с Венда. Той само е чакал да се заяде с жупана. Но скандалът не е достатъчен. Затова Венда трябва да умре!

Климент огледа присъстващите. Явица и Стрез гледаха с недоумение ту него, ту господарите си. Докс яростно бе стиснал юмруци. Деян се подсмихваше иронично. Ратомир гледаше ужасено пред себе си.

Климент отпи глътка вино, за да прочисти гърлото си и продължи:

- За беда в плана се появява спънка. Снегът е направил пътищата непроходими и Деян и Мугел трябва да останат. Но правят всичко възможно, за да провалят преговорите. Не искат да пратят известие на Мутимир какво е станало, което би било естественото развитие на нещата, и решават да си тръгнат, вместо да изчакат нов пратеник. Деян, който вчера обядва близо до нас, чува за подозренията на Балован и ги споделя с другите двама. Мугел, който разбира от билки, както ми каза Ратомир, пуска отрова във виното на лекаря, надявайки се да убие и нас със секретаря. Планът им не сработва докрай, но нападението на Стрез им дава прекрасен повод да си тръгнат колкото се може по-бързо. Но са принудени отново да останат и това почва да ги изнервя. Не са го планирали така. Трябвало е да се махнат веднага от имението, за да няма време да бъдат разкрити. Мугел е на ръба да се огъне. Докс го вижда да говори с мен след обяда и се притеснява какво може да ми е казал жупанът. Братът на хана вика Мугел навън, уж да поговорят, издебва го и когато наоколо няма никой, му отрязва главата. Затова Деян не можеше да повярва, че Мугел е убит.

Климент замълча и отново отпи от виното.

- Пак повтарям, това са пълни измислици! - Докс успяваше да се сдържа, стискаше здраво чашата си и гледаше злобно Климент. - Писарят си измисля! И няма никакви доказателства. Само думи!

- Напротив! Имам! И то няколко! - Климент се облегна на масата пред себе си. - Докс е предпочел да ловува, вместо да дойде на срещата, за да може печенегите да ни избият. Раната в гърдите на Венда е нанесена от оръжието на Деян. То е още на кръста му. Мугел е бил билкар. Ако претърсим стаята му, съм сигурен, че ще намерим билките, с които е отровил Балован. Двамата жупани и братът на хана са се познавали, а твърдят, че не е така. Това е истината! - гласът на писаря проехтя неестествено силно.

В стаята цареше мъртва тишина.

- Но има и още! - Климент бавно обходи лицата на всеки един от присъстващите. - В нощта, когато е бил убит Венда, единият от убийците е бил видян. Зоран, синът на Добрин, е сънувал кошмар. Станал е да се разходи. Бил е под въздействието на съня си и скандала по-рано вечерта. Твърди, че е видял в тъмното огромно чудовище. Чудовище с червени очи.

- Чудовище! - Деян се изсмя. - Писарю, ти нямаш равен на себе си!

- Отначало мислех, че Зоран си измисля - невъзмутимо продължи Климент, но преди малко, когато видях кръвта по снега и отразяващите се в нея слънчеви лъчи, разбрах какво е видял Зоран - видял е Мугел! Червените очи на чудовището са били отблясъци от рубинената огърлица, с която нашият жупан толкова много се гордееше!

- Това са само съвпадения! Никой не може да ме обвини... - започна Докс, но Деян го прекъсна.

- Е, българино, няма нужда да отричаме! Трябва да признаем, че писарят е свършил чудесна работа. Подцених те, Клименте! Подцених те! - Деян се бе отпуснал на стола си и говореше лениво, но очите му проблясваха опасно.

- Ти луд ли си! Не признавам нищо! Това са измислици! - разгорещи се Докс.

Останалите седяха и ги гледаха безмълвно.

- Хайде, Докс! Хванаха ни натясно, какво толкова! -надигна пак чашата си Деян. - Вече няма смисъл да отричаме. Да, аз и Мугел убихме Венда. Този подлец си го заслужаваше! Отдавна трябваше да умре! После отровихме доктора. Мугел му пусна някаква билка във виното. Винаги си носи по някоя. За всеки случай - жупанът се засмя. - Само съжалявам, че не можахме да видим сметката и на писаря. Но за това има още време. Нищо кой знае какво не се е случило!

- Как така нищо да не се е случило! Всичко се провали! - извика Докс и стовари ръце върху масата.

- Не съм съвсем сигурен! - Деян внезапно скочи на крака. - От предишното му отпуснато поведение не бе останало и следа. Очите му горяха, дишането му се учести. - Нима не виждаш, Докс? Така ще постигнем окончателно целта си. Няма да има мир. Расате и боилите ще умрат! Ще има война. А както сам отбеляза писарят, там се случват злополуки. Една заблудена стрела, и Мутимир няма да го има. Няма да има кой да нарежда на мен и на господаря ми Гойник! По-късно ще намерим начин да се справим и със Стоймир. Борис ще падне, а ти ще наследиш трона му.

Докс гледаше с широко отворени очи.

- Единственото, което трябва да направим, е да избием всички! - усмихна се Деян. - Ще запалим имението и ще представим всичко като предателство или както ни изнася. От просто по-просто!

- Ти си луд! - Дукум скочи заедно с всички останали на крака и изтегли меча си. - Нима си мислиш, че такова нещо ще ти се размине?!

- Разбира се! - разсмя се жупанът. - Ако се огледаш, ще видиш, че залата е пълна само с мои войници! Ще запалим имението и ще заличим всички следи. Вече се погрижих за стражите отвън. Дадох им вино да се сгреят, което, честно казано, не беше от най-доброто - Деян се засмя отново. - Е, няма да се споминат като лекаря, но ще проспят пожара, в който им е писано да загинат. След това ще обвиним вас за убийствата - жупанът разпери ръце. - С мен ли си, Докс?

Братът на хана стана бавно. Лицето му бе изкривено, пламъците на факлите хвърляха по страните му страшни червени сенки. Той също извади меча си и застана до сърбина.

- Не трябваше да се стига дотук! Ако печенегите ви бяха избили в снега, всичко това щеше вече да е минало! Но както каза Деян, нямам друг избор.

- Това е! - жупанът се облегна на масата и погледна към капитана на войниците си. - Избийте ги!

- Помощ! Помощ! - започна да вика Ратомир, докато другите се оглеждаха. - Няма ли кой да ни помогне?

- Можеш да викаш колкото си искаш, секретарю! -разсмя се жупанът. - Стените на имението са достатъчно дебели, а и виелицата навън заглушава думите ти. Войниците на Добрин вече спят. Така че можете да викате колкото си искате! Няма кой да ме спре!

- Напротив! Има! - вратата на залата се отвори и отвън повя студ. В рамката стоеше висок мъж с нахлупена качулка, дълга до земята пелерина и изваден меч.

- Какво става? Кой си ти? - смаяно извика Деян.

Мъжът пристъпи в светлото и отметна назад качулката си. Дълги кестеняви коси се посипаха по раменете му. Върху челото му проблясваше златна диадема.

Деян рязко пое дъх, залитна и отстъпи назад.

- Господарю Мутимир! Но как? Как дойдохте тук?

- Аз го повиках! - отговори писарят.

Войниците, които бяха тръгнали напред с насочени копия, свалиха оръжията си и се заоглеждаха смутено. Новодошлият пристъпи към тях и вдигна високо меча си.

- Аз, княз Мутимир, един от тримата върховни владетели на Сърбия, ви заповядвам да се предадете! Само така можете да се надявате на милост!

Войниците сведоха копията си. Всички замълчаха, гледайки като хипнотизирани владетеля, короната и меча му. Князът вдигна лявата си ръка. Изведнъж тишината бе разцепена от смеха на Деян.

- Така е още по-добре! Ще свършим с теб веднъж завинаги, господарю Мутимир - гласът на жупана се изви иронично. - Напред! - рязко извика той. - Ще получите по петстотин златни монети, след като избиете всички. Който убие Мутимир, ще получи хиляда!

Без да се бавят, войниците отново вдигнаха копията си и нападнаха. В същия миг Мутимир свали меча си. Стаята внезапно се изпълни с хора, които наизскачаха от мрака навън. Облечени в железни ризници и високи шлемове, част от тях заобиколиха господаря си, докато другите бързо се справиха с изненаданите служители на жупана.

- Но как? Какво става? - невярващ, Деян заотстъпва към стената. В залата нахлуха още войници с плетени железни ризници под дебелите зимни наметала, кожени шлемове, дървени щитове и извадени мечове. Един от тях носеше знамето на Мутимир - изправена мечка на златно-червен фон.

След миг Деян и Докс бяха оковани и поставени на колене пред княза. Той вдигна високо меча си и посочи брата на хана.

- Тебе, българино, не мога да те съдя! Предавам те на другарите ти, които ти измами, предаде и се опита да убиеш. Друг ще бъде твоят съдник, не аз - князът се обърна към Деян: - Тебе, жупане Деян, за това, че предаде тези, които ти имаха доверие, за заговора, в който участва, и убийствата, които извърши, осъждам на смърт чрез обезглавяване. След това тялото ти ще бъде оставено на кучетата, а родът и името ти ще бъдат опозорени навеки. Присъдата ще бъде изпълнена незабавно! Изведете го!

Войниците подхванаха жупана и го поведоха навън. Никой друг не помръдна.

Внезапно нощта бе пронизана от тежък, тъп удар.

След това настана тишина.