Кръв по снега

Епилог

- Какво ще стане с Докс? - попита Климент седящия до него Дукум.

Двамата бяха специални гости на хан Борис в голямата зала на двореца в Плиска. Множество факли, закрепени в красиво изработени бронзови скоби с глави на животни, осветяваха просторното помещение. По облицованите с резбовано дърво стени бяха накачени тежки гоблени с извезани ловни и военни сцени. Дълги пурпурночервени знамена, поръбени с голямо златно слънце с шест лъча в средата, се спускаха от тавана над главите на присъстващите. Красиви рози оформяха краищата на високите мраморни колони на голямата зала.

В дъното, върху малък подиум, бе поставен тронът. Борис седеше на високия си стол, а на главата му проблясваше златна корона. Черната му коса и брада бяха грижливо подрязани и сресани, очите му грееха, обхождайки бавно залата.

Беше минал повече от месец, откак се прибраха от Сърбия. Събитията следваха едно след друго с такава скорост, че Климент не можеше да ги следва.

След като разобличи заговора на Докс, Деян и Мугел, се бяха случили още много неща. За някои от тях писарят знаеше със сигурност, за други се досещаше, за трети нямаше никаква представа.

След екзекуцията на Деян Дукум бе скочил, бе стиснал силно ръката на Климент и заедно с Мутимир и Добрин се бе оттеглил в покоите на домакина.

На другия ден пратеничеството свърши. Климент и кавханът се разделиха. Под засилена охрана писарят се връщаше в Плиска. Малко преди него натам потегли бърз куриер, който да извести Борис какво се бе случило.

На връщане Климент и охраната му пътуваха без произшествия. Снегът спря да вали, пътищата станаха проходими. В края на колоната, затворен в желязна клетка, поставена върху каруца, бе окованият Докс. Климент се опита да заговори брата на хана, но онзи го наруга и се опита да го заплюе.

След седмица бяха в Плиска.

Климент се учуди, като разбра, че ханът не е в столицата. Борис бе заминал за Сърбия.

„Значи преговорите все пак ще се състоят“ - помисли си писарят, доволен, че вече не е част от тях.

Из града се усещаше напрежение. Всички предричаха нова война. Климент чу няколко злобни подмятания, че е крайно време Борис да даде властта на някого, който може да се справи по-добре от него.

Десет дни по-късно ханът и Дукум се върнаха. Заедно с тях яздеха Расате и пленените боили. Тъмните очи на престолонаследника просветваха злобно. Расате въртеше глава на всички страни, сякаш търсеше някого, надсмиващ се на поражението му, за да го накаже веднага.

Малко по-късно кавханът прати да го повикат.

Климент завари Дукум в добро настроение.

- Няма да има война! Борис и Мутимир се договориха! - посрещна го великият боил и му разказа какво се бе случило.

Стаята на Мугел била претърсена и били открити различни отрови. В дисагите на Деян бяха намерени планове за разпределяне на властта в Сърбия между господаря му Гойник и Стоймир. Както част от кореспонденцията, която той и господарят му бяха водили с Византия.

- Мутимир никога няма да може да ни върне услугата! - засмя се Дукум. - Е, не че не се опита.

Князът се бе съгласил да проведе преговорите веднага, без двамата си братя. Мутимир бе готов на всичко, за да върне направената му услуга.

- Съгласи се да освободи Расате, както и всички останали пленници.

Двамата владетели бяха подписали мирен договор, бяха дали обети и бяха пили от една и съща чаша с вино. За да засвидетелства добрите си намерения към Борис и България, Мутимир бе пратил двамата си синове да проводят хана до границата. Там те го бяха дарили с кожи и скъпоценности.

Стрез наистина се бе оказал предател. В къщата му в Плиска бяха намерени няколко сандъчета с жълтици, както и част от писмата, които си бе разменял със сърбите.

- В крайна сметка всичко завърши добре. Дори приятелят ти Ратомир е доволен. След случилото се и ролята, която той изигра в него, Добрин се съгласи да го ожени за дъщеря си.

Климент се усмихна. Радваше се за сърбина.

- Малко е да казвам, че ханът е много доволен от всичко, което направи! - каза накрая Дукум. - Затова, като малка част от благодарността си, те прави багаин!

- Ще ти изкаже и лично благодарностите си, предполагам - каза Дукум и отпрати зашеметения от радост писар.

- Какво ще стане с Докс? - повтори въпроса си Климент, докато слугите внасяха блюдата с вечерята. Красиви сребърни подноси с желирани змиорки, гълъби с мед, задушени във вино петли и пълнен с различни меса и ароматни треви глиган с дълъг нож, забит в гърба.

Дукум усмихнато погледна последното блюдо.

- Едва ли ханът е поискал глигана случайно - каза великият боил. - Но, честно казано, се съмнявам, че ще нареди да убият Докс. Засега той е затворен в тъмница. Великият съвет на болярите ще реши съдбата му. Не трябва да забравяме, че той е предател, но не бива да забравяме също така, че е и брат на хана! А Борис е много различен от останалите владетели - Дукум сви рамене. - Само времето ще покаже каква ще е съдбата на Докс. Но засега е най-добре да се справим с глигана пред нас.

Слугите напуснаха помещението и Борис стана. Ханът се приближи до глигана, отряза голямо парче месо от плешката му, постави го в широка сребърна чиния, остави я пред писаря и му се поклони. Безкрайно смутен, Климент също се поклони на владетеля. Присъстващите изръкопляскаха, след което всеки се зае с храната пред себе си.

Дукум се обърна към писаря и го потупа по рамото.

- Е, Клименте - широко се усмихна той. - Вече си храненик на хана! Току-що Борис те прие в семейството си! - великият боил се засмя гръмогласно при удивения вид на писаря и вдигна чашата си в негова чест.