Кръв по снега

5

Дукум и Добрин бяха заели местата си на масата в центъра, която бе поставена върху солиден дървен подиум, достатъчно широк, за да се чувстват вечерящите удобно. До тях седяха Докс и Хелена, компания им правеха и тримата сръбски жупани.

Климент с интерес огледа сърбите. Срещата при пристигането бе съвсем кратка, а мястото - не особено подходящо, за да може да си направи някакъв извод за тримата княжески представители.

В сребърно и синьо, неговите цветове и на господаря му, Деян се бе разположил царствено на масата. По ръцете му проблясваха пръстени, на гърдите му блестеше изумруд, устата му бе извита в иронична усмивка.

До него със застинало в учтива гримаса лице седеше Венда. Единственото, което издаваше високия му ранг, бе тежката златна огърлица на врата му.

За разлика от него, Мугел се бе накичил от главата до петите. Всичките пръсти на ръцете му бяха обсипани в пръстени, на някои имаше и по два. На ушите му висяха златни обици, а на врата му - златна огърлица с огромни рубини. Жупанът непрестанно се въртеше, сякаш искаше всички да забележат скъпоценностите му, и не спираше да си играе с огърлицата на врата си.

Децата на домакина - Биляна и Зоран, също бяха сред гостите, седнали на отделна маса, встрани от родителите си.

Момичето, чието лице бе замислено и тъжно, бе придружавано от възрастна жена, най-вероятно дойката му, но Климент установи, че тя обръща повече внимание на Зоран, отколкото на сестра му.

Няколко кучета обикаляха по ъглите, очаквайки да получат нещо от вечерята на господаря си, над широката камина се излежаваха две котки, които гледаха с премрежен поглед събралите се.

Стените бяха окичени с гоблени и килими, подът бе преметен и застлан с тъкани черги, посипани с ароматни билки. В ъглите стояха прислужници, готови веднага да допълнят чашата или да изпълнят всяко желание на вечерящите.

Настаниха писаря в далечния край на масата при Ратомир. До него седеше нисък приказлив човек, който се представи като Балован.

- Разбрах, че си учен човек - обърна се веднага той към Климент. - Знаеш ли как се приготвя териак?

Климент премигна.

- Какво е това?

- Териак! Никога ли не си чувал? Териакът е древно лекарство. В различни дози влияе по различен начин. Най-често се използва като противоотрова. Разправят, че най-много помагало при ухапване от змии. Тук имаме много. Всяка година има пострадал от гадините. Пускам му кръв, изсмуквам отровата, мажа раната с мас, но често не помага и човекът умира. Териакът обаче действа безпогрешно!

- Никога не съм чувал за такава противоотрова - отговори писарят.

- Жалко - махна с ръка събеседникът му. - Казват, че рецептата за териак е измислена от арабски лекар. Тадждан-ал-Булгари му е името. Някои са на мнение, че е бил българин. Заради „ал-Булгари”, нали разбираш - лекарят намигна. - Затова се надявах да знаеш нещо по въпроса.

Климент безпомощно сви рамене и погледна Ратомир.

- Билките, отварите и настинките са моята страст. Аз съм лекар и се радвам да се запознаем - представи се мъжът и протегна ръка. - Колко лекари има във вашия град?

- Много, предполагам - разсмя се писарят. - Но аз познавам само един. И то не много добре.

- Извадил си късмет - намеси се Ратомир. - Колкото по-малко имаш вземане-даване с лекари, толкова по-добре, това казвам аз! Най-добре е въобще да не им попадате в ръцете. Всичките са шарлатани!

- Глупости! - размаха ръце Балован и целият почервеня от гняв. - Какво ли разбираш! - лекарят демонстративно се обърна на другата страна.

- Не му обръщай внимание! - Ратомир намигна на Климент. - Добър лекар е, но се интересува само от билки и отвари. Може да бъде много досаден понякога.

Продължиха да се хранят в мълчание. Писарят с удоволствие си хапваше от угоения петел с подправки, който им бяха сервирали, и бавно отпиваше от гъстото червено вино.

Питието се бе усладило не само на писаря. Докс непрестанно подаваше чашата си да му долеят, а все по-бързо зачервяващото му се лице показваше, че братът на хана бързо се напива.

До него Добрин и Венда режеха месото си на малки хапки, пиеха рядко и гледаха високомерно. Мугел се смееше жизнерадостно, не спираше да говори и размахваше ножа си, така че по цялата маса летеше сос.

- Как беше пътуването? - извади го от размислите му Ратомир. - Разбрах, че сте имали преживелици по пътя.

- Така е - отговори Климент, - нападнаха ни вълци, след това и печенеги. Ужасна работа!

- Печенегите са като скакалците - няма отърване. Наскоро и ние си имахме проблеми с тях. Нападнаха няколко кервана със стоки, дори се появиха около имението. Наложи се Явица да изведе войниците. Прогониха ги, но не посмяха да ги преследват в гората. Сигурно сте попаднали на същата банда.

- Сигурно - писарят предпочиташе да не обсъжда темата.

- Времето, в което живеем, е кошмарно - кимна сърбинът. - И никой не взима мерки нещата да се оправят. Например бандата печенеги. Всички знаят за тях поне от половин година и въпреки това ги оставят да си правят каквото искат. Достатъчно беше да пратят войници от Ниш и да се разправят веднъж завинаги с тях!

- Така е - намеси се в разговора и лекарят. - Всеки мисли само за себе си. А големците има кой да ги пази.

Тримата обсъждаха още известно време господарите си, положението в България и Сърбия и предстоящите събития. От събеседниците си Климент разбра, че тримата князе не се погаждат много един с друг, същото важеше и за жупаните им. И лекарят, и секретарят се изказаха ласкаво за господаря си, но на писаря му се стори, че зад думите им освен обич прозира и страх.

Постепенно виното, топлината и погълнатата храна си казаха думата. Сътрапезниците се отпуснаха, очите им се замъглиха, езиците се поразвързаха.

Ратомир не беше оптимист за предстоящите преговори. Според него тримата жупани нямаше да могат да се разберат помежду си, защото всеки щеше да дърпа чергата към господаря си.

- И тримата знаят, че от подобна победа могат да извлекат много ползи. Лошото е, че търсят начин как те да се облагодетелстват, а не да помогнат на страната си. Трима души трудно ще си поделят властта. Достиника е натежала от предателства и интриги - мрачно обобщи секретарят, а лекарят се съгласи с него.

- Докато старият княз Властимир и баща му Просигой бяха на власт, всичко беше наред. Поне се знаеше кой командва - обясни Балован. - А сега Мутимир се е укрепил в Ниш и се опитва да вземе цялата власт. Не случайно той уреди преговорите и те се провеждат под неговото покровителство. Опитва се от всяка ситуация да извлече някаква изгода. Гойник успя да докопа по-голямата част от хазната на баща си и я отнесе кой знае къде.

- А Стоймир?

Ратомир махна с ръка.

- Той доскоро го беше ударил на живот и не се интересуваше много какво става с държавата. Преди няколко години Гойник го прикотка на своя страна. Засега.

- Ами жупаните?

- Мугел, Венда и Деян ли? Те са по-лоши и от господарите си!

- Виж ги само - посочи ги Ратомир. - Приличат на надути пуяци със скъпите си дрехи и блестящи украшения. Например Венда. Държи се високомерно, носи само най-скъпи дрехи и украшения, с което иска да скрие простия си произход. Започна като лихвар, отпускаше пари срещу огромни лихви и ипотеки. Не едно и две семейства е докарал до просешка тояга. Той е умен, хитър и добре се справя на бойното поле. Няма и капка от кръвта на старите сръбски родове. Което го кара да ги презира, начело с господаря си, да им подражава и ужасно да съжалява, че не е някой от тях. Деян пък е обратният случай. Произлиза от едно от най-старите семейства и смята, че всички са му длъжни за това. Мрази господаря си, мисли, че е по-долу от него, макар самият Деян никога да не е показал нито особено ум, нито смелост. Но е жесток, коварен и не се спира пред нищо, за да постигне целите си.

- Ами Мугел? - попита Климент. - Той изглежда душата на компанията.

- Мугел е подлец! - обяви Балован и си наля нова чаша с вино. - Може с лекота да ти разказва весела история и в следващия момент да ти забие ножа в гърба. За него най-важно е да има колкото се може повече злато, което означава власт. Ще стъпче всеки под и над него, стига това да му проправи пътя напред.

- Мразят се точно както господарите си. Знаят, че бъдещето им е заложено на карта в преговорите. - Ратомир трудно държеше главата си изправена, но говореше учудващо ясно: - Подлеци са, казвам ти!

- Защо се мразят?

- Първо - сви единия си пръст сърбинът, - служат на различни господари. Дебнат се на всяка крачка някой да не вземе надмощие. Познават се от времето, когато са били в свитата на княз Властимир. Замесвали са се в какви ли не истории, за да достигнат положението, в което са. Доста хора са прегазили по пътя си, имат стари сметки за уреждане. А Венда и Мугел са кандидати за ръката на Биляна.

- Не са ли малко стари за нея?

- Кой се интересува от това?! Ако я вземат, позициите им ще се укрепят значително, а ще могат да разчитат и на богатствата на господаря.

- И тя е съгласна?

- Нея никой не я пита! Ще прави каквото казва баща й и толкова! Той изчаква да види кой ще вземе надмощие и ще стане подходяща партия за дъщеря му. Мръсна работа - тъжно обяви секретарят и се загледа в Биляна.

- Не е толкова сигурно - намеси се докторът. - Биляна е момиче с характер. Майка й също ще я подкрепи.

- За какво? - попита Климент.

- Говори се, че господарската щерка си има вече избраник - Балован бе приближил главата си съвсем близо до тази на писаря. - Който не е нито Венда, нито Деян. Нищо добро няма да излезе от тази работа, помнете ми думата!

- Затова ли непрекъснато е тъжна? - попита Климент.

Ратомир тежко кимна с глава.

- И теб да те караха да се ожениш за някого, когото не харесваш, и на теб нямаше да ти е весело - пиянски обобщи той. - Надявам се господарят в крайна сметка да размисли.

- Надявай се ти, ама няма да те огрее! - заяде го Балован. - Я дайте още вино, че моето свърши - докторът се пресегна през масата.

- Какъв лекар си ти, като се наливаш непрекъснато -не му остана длъжен секретарят.

- Гледай си работата! Виното е полезно! Още древните гърци...

Събеседниците му така и не разбраха какво са казали за виното древните гърци, защото разговорът им бе прекъснат от груби викове. Докс, Дукум и Добрин бяха скочили на крака. Братът на хана крещеше с пълна сила и се мъчеше да докопа Венда, кавханът и домакинът се опитваха да го спрат.

- Мръсна отрепко! Ще ти извия хилавия врат! Знаеш ли ти кой съм аз да ми говориш така? Ще те убия, казвам ти! - крещеше Докс и се дърпаше през масата към сърбина.

- Ще те набуча на кол, куче мръсно! Ще те разчекна и ще те изям! - продължаваше да вика Докс. - Такива като теб трябва да се избиват! Който и да го направи, ще е за добро!

Почервенял от яд, Дукум го натискаше обратно на стола и непрекъснато му говореше. Добрин се бе обърнал към Венда и се опитваше да го успокои. Жупанът стоеше, без да мръдне, и гледаше към разярения българин с хладнокръвно презрение.

Деян зорко наблюдаваше разиграващата се пред него сцена, стиснал дръжката на изящната си с квадратно острие кама, която се оказа, че виси под дрехите му. Явица също скочи, изтегли до половината широк меч, появил се незнайно откъде, и гледаше въпросително господаря си, който клатеше отрицателно глава. Застинал, с чаша в ръка, Мугел не знаеше какво да предприеме. Зоран бе почервенял и се криеше зад сестра си, докато дойката го галеше по главата и му шепнеше нещо.

Дукум разбра, че няма да може да накара Докс да седне отново. Подхвана го под мишницата, подпомаган от Стрез, кимна на Климент и повлече брата на хана към вратата.

Писарят се втурна да помага на господаря си.

Едва завлякоха Докс до стаята му. Ханският брат беше много пиян, едва пристъпяше, продължаваше да ругае и на няколко пъти се опита да се отскубне и да се върне обратно.

С много усилия тримата успяха да го настанят в кревата му. Съблякоха го криво-ляво, завиха го с одеяло и почакаха, докато заспи. Скоро гръмогласното му хъркане огласяше стаята.

- Остани до него! Ако иска нещо, му го дай, но по никакъв начин не го оставяй да излиза от стаята! - заповяда Дукум на Стрез. - Ако пак почне да буйства, веднага ме извикай, независимо колко е часът. Ясно ли е?

Чигатът мрачно кимна с глава, седна на един стол до леглото на пияния, а Дукум и Климент напуснаха стаята. Жилите на врата на кавхана бяха издути, ноктите му се впиваха дълбоко в дланите. Той спря до един прозорец, отвори дървените му капаци и пое дълбоко въздух.

- Идиот! - изсъска Дукум на нощта. - Пълен идиот!

- Какво стана? - плахо попита Климент.

- Какво стана ли?! - боилът се обърна към писаря. Беше се овладял, но още дишаше тежко. - Той се напи. Опитах се да го спра, но не успях. Отначало говорехме за лов, вино и оръжия и всичко беше наред. Докс похвали доброто вино, с което все по-бързо се напиваше, похвали изкусно изработените кинжали на тримата жупани. Всички бяха доволни, Мугел обяви, че оръжията им не могат да се сравняват с колекцията на Докс в Плиска. Всички бяха много любезни. Надълго обсъдиха някакъв меч с дълга ръкохватка, който Докс им показал. Поговорихме малко за политика, но много внимателно. Никой не искаше да засегне болни теми. Докс започна да описва бойните си тактики, които били непобедими и му свършили прекрасна работа при потушаването на бунта в Охрид. Не ги слушах много внимателно, но единият от жупаните, Венда, му каза, че тези тактики явно не дават резултат на тяхна земя. Били ни разбили като пилци и пленили всичките ни „страховити пълководци”, които се оказали страхливци, предпочитащи да се предадат, отколкото да паднат в бой. След което попита дали всички български коне бягат толкова бързо наобратно и Докс побесня. Ако не бяхме да го спрем с Добрин, сигурно на място щеше да претрепе Венда.

- Разбирам... - каза Климент. - А ако е било провокация? Слагат го в малка стая, след това го дразнят. Ами ако сърбите...

- Точно сега не ми се слушат разсъжденията ти, писарю! - тросна се Дукум. - Трябва да се върна, да се извиня и да се опитам да загладя нещата. Не ми се мисли какво може да стане.

- Какво?

- Преговорите да бъдат прекратени, преди въобще да са започнали. А Расате и боилите да бъдат убити! -отговори Дукум, завъртя се и тръгна надолу по стълбите.