Кръв по снега

4

Настаниха Докс и Дукум в задните стаи на втория етаж. Прозорците им гледаха към стената на крепостта.

Така българите нямаше да могат да виждат кой влиза и излиза в имението, а ако се наложеше, можеха лесно да бъдат заловени. Климент и Стрез бяха пратени в двата противоположни края на коридора.

„Отдалечават ни колкото се може повече един от друг. Защо?“ - помисли си писарят.

Бе оставил Дукум в стаята му - просторно помещение с дървен под и наскоро измазани стени, с красиво резбована маса, поставена близо до прозореца, столове и ракла.

Писарят бе настанен в малко, но подредено и уютно помещение. В единия ъгъл, точно до прозореца, имаше високо легло, застлано с кожена покривка. Сандък за дрехи, малка маса с два стола и широк запален манган завършваха обзавеждането. Подът бе от широки дървени летви, от които се носеше мирис на смола, стените бяха измазани и боядисани в светлозелено. На масата някой бе оставил мастило, пера и пергамент и което бе по-важно, пълна с вино оловна кана и две очукани чаши до нея. До тях под глинен капак имаше паница с варени картофи и месо, което още вдигаше пара. Явно официалностите щяха да се разменят на вечеря, а засега всеки трябваше да се подкрепи в стаята си.

Климент се усмихна и усети как лошото му настроение се изпарява. Метна чантата на леглото, закачи бойния колан на една от куките на стената, наля си чаша вино, седна пред масата, отряза си парче месо и започна да се храни.

Изведнъж се почувства добре.

Въглените разпръскваха приятна топлина, печеното бе превъзходно, бяха достигнали крайната си цел.

„Най-после нещо различно от препускане в снега и набързо приготвена каша. Да се надявам, че оттук нататък всичко ще бъде наред“ - писарят изхлузи ботушите си и се просна на леглото с чаша вино в ръка. Нахлупи новата си шапка, погали с ръка двете й дълги опашки.

Постепенно изпитият алкохол, топлината и умората от пътуването си казаха думата. Писарят се протегна няколко пъти, отпусна се в леглото, мислите му се отнесоха и без да усети, заспа.

Събуди се няколко часа по-късно, схванат и вкочанен. В стаята бе станало тъмно, мангалът бе изгаснал, от стените лъхаше студ. След като разтри ръцете и краката си, за да стопли и запали няколко свещи, писарят извика на един слуга да донесе нови въглени за мангала и леген с вода. Едва след като се изми и подсуши, замайването от тежкия следобеден сън отмина. Преоблече се в тесен черен панталон и бяла поръбена с червена нишка вълнена риза, нахлузи си дебел елек и куртка, които да го пазят от студа, обу ботушите си и седна пред масата.

Подостри перото, натопи го в мастилото и почна да записва всичко, което знаеше дотук и което трябваше да изясни.

Първо. Расате тръгва от Плиска, сигурен в победата. Престолонаследникът е изненадан на хълмовете около Ниш. Българите са предадени, в последвалата битка Расате и дванайсет боили са пленени. Останалите са избити.

Второ. Борис е сигурен, че е предаден, че някой е издал на сърбите плановете му и е станал причина за погрома на Расате. Предателят е от най-близкото обкръжение на хана.

Писарят се облегна назад в стола си и се замисли. Докс и Дукум бяха от най-близките на Борис. Беше ли някой от тях предателят? Затова ли ханът бе пратил брат си и кавхана в Сърбия? Тук ли очакваше да се разреши загадката?

Климент се наведе напред, премести една от свещите по-близо и продължи да пише.

Трето. Българските шпиони са разкрити и избити. Това случайност ли беше, или отново бе дело на предателя?

Четвърто. Как предателят се свързва със сърбите? Как им предава съобщенията си? Среща ли се с тях, или им пише? Имаше ли посредник? Един ли беше изменникът или няколко? Заедно ли действаха, или всеки работеше за себе си, без да подозира за другия? Какво очаква да получи в замяна?

Пето. Щеше ли наистина Борис да се покръсти? Преговаряше ли с папата и патриарха, или това бяха само слухове? Знае ли за плановете му предателят?

Шесто. Кой и защо бе организирал нападението над отряда им от печенегите в гората? Имаше ли това нещо общо с мисията им? Или сърбите бяха получили сведения за придвижването им и бяха решили да се възползват от случая, без лично да си цапат ръцете?

Седмо. Какви бяха отношенията между сръбските князе? Скарани ли бяха, както се твърдеше? Щеше ли Мутимир да вземе превес над братята си? Това щеше ли да се отрази на преговорите? Какви бяха отношенията между изпратените на преговорите жупани?

Осмо. Кой бе конникът, чийто силует бе видял на хълма след боя с печенегите...

Някой започна да тропа по вратата и писарят изпусна перото, с което пишеше. Стреснат, Климент стана, извади дългата си кама и рязко отвори вратата. На прага стоеше бледият сърбин с дългия нос.

- Дано не съм те уплашил - извини се той, гледайки оръжието в ръката на писаря и без да чака покана, влезе в стаята. - Аз съм Ратомир, секретар на господаря Добрин и негов личен помощник. Дойдох да проверя дали всичко е наред. Ако имаш нужда от нещо, ти или господарите ти, само кажи.

Климент объркано кимна с глава.

- Аз съм Климент, писар на кавхана Дукум - представи се той, прибирайки ножа в канията му. - Заповядай да изпием по чаша вино.

Сърбинът махна с ръка.

- Знаем кой си, както и кои са останалите. Няма да крия - внимателно ви проучихме, преди да дойдете.

- И какво разбрахте? - любопитно попита писарят.

Ратомир седна на единия стол, наля си чаша вино, отпи, премлясна като познавач и едва тогава отговори.

- Ще го кажа накратко - Дукум е дясната ръка на Борис, ханът ви му има пълно доверие. Както се договорим с него, това ще е. Докс е страшилище на бойното поле, обича лова и ездата, нито една девица не е в безопасност в неговата компания. Импулсивен и емоционален е, но може да бъде опасен съперник, който не бива да се подценява.

- Много си откровен!

Ратомир вдигна рамене.

- Едва ли ти казвам нещо, което сам да не знаеш. И аз, и господарят ми мислим, че в случая няма нужда от преструвки. Колкото по-бързо и по-успешно завършат преговорите, толкова по-добре за всички - сърбинът отпи от виното. - Стрез е умен, верен на господаря си, който споделя с него. Ти - Ратомир размаха закачливо пръст - си се издигнал сам благодарение на способността си да разрешаваш различни загадки. Дукум те ползва като писар, но се възползва и от останалите ти умения. Възложил ли ти е сега някоя специална задача?

Климент усети как се изчервява.

- Не разбирам за какво говориш.

- Както искаш - секретарят се протегна и стана. - Вечерята започва след час, но като гледам как си се издокарал, предполагам, че си се досетил и сам за това.

Климент кимна с глава.

- Ще се радвам да те считам за приятел - сърбинът протегна ръка. - В тези размирни времена не се знае кога ще ти е нужна помощ.

Писарят объркано стисна подадената му десница.

- Това само твое послание ли е или и на господаря ти? - попита той.

- Аз и господарят ми сме едно цяло - Ратомир се усмихна за пореден път. - Ще се видим на вечеря. И благодаря за виното.

Климент седна на леглото и се загледа в затворената врата. Защо бе дошъл Ратомир? Защо се бе държал толкова открито? Това едва ли бе случайно! Какво искаше Добрин?

Писарят стана и приглади кожената си куртка. Отдавна трябваше да е отишъл при Дукум. Кавханът може би имаше нужда от него.

Факли, поставени в широки метални мрежи, осветяваха празните коридори. Някъде отдалеч се чуваше приглушената гълчава на слугите, тропане на чаши, чинии и столове, но Климент не срещна никого по пътя си.

Бързо стигна до стаята на Дукум. Почука, никой не му отвори, а когато натисна дръжката, вратата се оказа заключена. Писарят се огледа притеснено и потропа отново. Дали пък не бе объркал стаята?

- Какво правиш? - стресна го глас зад гърба му.

Климент подскочи, обърна се и застана очи в очи със Стрез.

- Търсиш ли някого? - осведоми се чигатът.

- Кавханът Дукум!

- Той е при господаря ми. Ела, ще те заведа - предложи Стрез и се обърна: - Няма нужда да вдигаш толкова шум.

Засрамен, писарят тръгна след военния, който бързо закрачи по коридора. Качиха се по вита стълба, стигнаха до широка площадка с една-единствена врата на нея. Явно това бе пристроен полуетаж към къщата.

Стаята бе малка, с високи залостени с капаци прозорци и тясна камина. В нея весело припламваше огън, осветяващ седналите до четвъртита дъбова маса Докс и Дукум. Стените бяха голи, ако не се броят няколкото препарирани животински глави с висящи от тях паяжини.

- Къде се бавиш! Имаме работа за вършене! - ядно го посрещна Докс и стана от масата.

Климент загледа объркано.

- Не му обръщай внимание - успокои го кавханът. -Сърдит е, защото стаята му е по-малка от моята.

- Това е обида! Да ме настанят в тази дупка! Мен! Братът на хана! - Докс заплашително вдигна юмрук.

- Ако искаш, можем да се разменим - предложи великият боил, - за мен е без значение къде ще спя.

- Не става въпрос за удобство! Свикнал съм да си лягам и направо на земята, ако се наложи. Важно е отношението! Да не съм някакъв прислужник! Да ми дават стая под тавана! Ще им извия хилавите вратове! - закани се братът на хана.

- Хайде стига, Докс! Успокой се! - помирително вдигна ръце Дукум. - Сам виждаш, къщата е пренаселена. Съмнявам се, че са искали да те обидят.

- Я виж къде са сърбите?! Разполагат се като господари на първия етаж! Няма да им се размине тази работа!

- Стига вече! - гласът на Дукум стана твърд. - Укроти егото си и помисли за брат си и племенника си! Той е в затвора. Там едва ли има камина както в тази стая!

- Добре, добре - Докс махна с ръка и седна обратно на масата, макар да личеше, че още е ядосан. - Ще се държа вежливо. Макар още да смятам, че Борис прави грешка. Трябваше първо да ударим и после да преговаряме! Все пак всички треперят от нашата конница!

Дукум завъртя очи към тавана и стана.

- Оставям те. Трябва да се приготвим за вечерята. Ще се видим там. Ела с мен - подкани той писаря и двамата си тръгнаха, оставяйки Докс ядно да мърмори.

Докато слизаха по стълбите, кавханът сложи ръка на рамото на писаря.

- Искам да ме разбереш правилно, Клименте - каза той. - Докс е велик пълководец, страховит боец и брат на хана. Има най-голямата колекция с оръжия в цялата държава. Повечето от тях са трофеи - взети са от противникови пълководци, които сам е победил. Доказал се е в много битки и е безценен за страната. Но в случая може да ни навлече много неприятности. Борис го прати, защото беше наблизо и за да напомня на сърбите, че България остава много сериозна военна заплаха за тях. Трябва да направим всичко възможно да стои мирен, което е изключено да продължи повече от два-три дни. Разбираш ли ме?

Писарят кимна.

- Трябва бързо да приключим с преговорите.

- Така е - потвърди Дукум. - Ще поискам да започнем утре рано сутринта и да работим без почивка, докато не постигнем някакво споразумение. Ако всичко се развива добре, до утре вечер може да сме се разбрали по основните въпроси. Стига тримата жупани да не се скарат помежду си. Като ги гледам, май не се обичат много. Това може да ни е от полза, но може и да ни забави - кавханът стисна силно рамото на писаря и забърза по коридора.

Писарят бавно слезе на първия етаж и закрачи по коридорите. Колкото повече обикаляше, толкова повече се убеждаваше, че всъщност имението е малък добре отбраняван замък. Помещенията бяха изпълнени с глъчка. Прислужници и слуги сновяха напред-назад, понесли покривки, свещници, кани и прибори. Нисък плешив иконом подскачаше около тях и следеше всичко да е наред. Подготовката за вечерята вървеше с пълна сила.

Климент свърна към кухните, където го посрещна един разбеснял се главен готвач. Раздаваше заповеди напосоки с прегракнал от викане глас, а наоколо се носеше приятното ухание на току-що изпечено месо и хляб. Всички бяха заети, никой нямаше време и желание да отговаря на въпросите му, а най-същественото, което разбра, бе, че основното блюдо ще е разнообразен дивеч — птици, зайци и млада кошута.

- Господарят Добрин лично я застреля преди няколко дни - осведоми го един от помощник-готвачите. — Беше много доволен, че ви е осигурил крехко месо.

- Често ли излиза на лов?

- О, да! Прекрасен ездач е и отлично си служи с копието. Обича да преследва плячката и трудно се уморява.

- И Явица ли е ловец? - попита писарят.

- Той е военен - избегна прекия отговор помощник-готвачът, - служи си еднакво добре с всички оръжия. Страхотен боец е, макар че за разлика от господаря Добрин, е прекалено строг. Непрекъснато гледа да ни обвини за нещо.

- Сигурно без да има нужда - съгласи се Климент, похвали готвача за чудесния сос, който беше приготвил, и напусна кухните.

Излезе на двора, за да огледа имението отвън, но тъмнината, снегът и брулещият вятър бързо го отказаха от намеренията му.

Върна се в стаята си, изми лицето и ръцете си в калаен леген със затоплената вода от кана, която някой прислужник бе донесъл, и намести дългата си тънка кама, затъкната на кръста под дрехите.

„Сърбите може и да са ни гарантирали пълна безопасност, но предпазните мерки не са излишни. Все пак сме на вражеска територия“ - успокои съвестта си писарят, докато слизаше към залата на долния етаж.