Кутия за птици

12.

Том майстори нещо от стар мек калъф за китара и възглавница за диван. Олимпия спи на втория етаж, в съседство до Малори. Феликс ѝ преотстъпи стаята си, точно както Том предложи своята на Малори. Сега Феликс спи на дивана в хола. Предната вечер Том направи подробен опис на всички предмети от дома на Олимпия, тя му диктуваше. Започнал с надежда, разговорът приключи с единодушното заключение на съквартирантите, че шепата вещи, които биха могли да им влязат в употреба, не си струват риска по донасянето им. Хартия. Още едно ведро. Кутията с инструменти на съпруга на Олимпия. Все пак, както изтъкна Феликс, ако и когато нуждата от тези предмети надделее над риска, можеха да отидат и да ги донесат. Някои от вещите, добави Дон, щяха да са им нужни в по-близко бъдеще. Консервирани ядки, риба тон, спагети, подправки. Докато обсъждаха хранителните продукти, Том разказа на останалите какви са наличностите в зимника към момента. Намаляващото количество на провизиите притесняваше сериозно Малори.

В момента Джулс спи в кабинета по-нататък по коридора. На матрак в единия край на стаята. Матракът на Дон е в другия край. Помежду им има висока дървена маса, върху която са натрупани вещите им. При него е Виктор. Джулс хърка. От малкия радиокасетофон са чува тиха музичка. Идва откъм хола, където Феликс и Дон играят юкър1 с тесте карти с лика на Пий Уий Хърман. Черил пере в кофа на кухненската мивка.

Малори и Том са на дивана.

— Собственикът на къщата — подхваща Малори. — Казваше се Джордж, нали? Той ли пусна обявата? Когато ти си пристигнал, той все още е бил тук?

Том, който се опитва да сътвори защитно ватирано покритие за вътрешната страна на автомобилно предно стъкло, поглежда Малори в очите. На светлината на лампата косата му изглежда още по-руса.

— Аз съм първият, който се отзова на обявата във вестника — казва Том. — Джордж беше страхотен. Той отвори дома си за непознати във време, когато всички други се заключваха в своите жилища. Беше визионер, голям мислител. Непрекъснато предлагаше нови идеи. Дали пък няма да можем да гледаме през прозорците с помощта на лещи? Система от огледала? Телескопи? Бинокъл? Това му беше голямата идея. Щом проблемът е свързан с виждането, значи може би трябва да пречупим перспективата. Или да променим механиката на гледане. Може би ако гледаме през предмет, съществата няма да могат да ни наранят. И двамата полагахме сериозни усилия да намерим решение. Джордж си беше такъв — не се ограничаваше само с приказки. Държеше да изпробваме идеите на практика.

Докато Том говори, Малори си представя лицето от снимките над стълбището.

— Нощта, когато пристигна Дон, тримата седяхме в кухнята, слушахме радио и изведнъж Джордж изказа предположението, че вероятно всичко това е причинено от някаква разновидност на „живот“. По онова време MSNBC все още не бяха излезли с тази теория. Джордж почерпил идеята от стара книга. „Възможни невъзможности.“ Ставало въпрос за несъвместими форми на живот. Два свята, чиито компоненти са абсолютно непримирими, биха могли да си навредят един на друг, ако пътищата им се пресекат. И ако другата форма на живот някак е успяла да проникне тук… ами според Джордж именно това се беше случило. Намерили са начин да стигнат дотук, съзнателно или не. Хареса ми. Не и на Дон. По онова време той непрекъснато висеше в интернет, проучваше разни химически вещества, гама вълни, всичко невидимо, което би могло да те нарани, ако го гледаш, понеже може да не знаеш, че го гледаш. Да, Дон упорито се опитваше да наложи мнението си по този въпрос. Той лесно се пали. Вече сама се убеди, че е доста избухлив. Докато Джордж беше от хората, които, веднъж прегърнали една идея, държат да я видят реализирана, независимо от рисковете.

До пристигането на Феликс и Джулс, Джордж беше готов да изпробва теорията си за пречупването на перспективата. Четях всичко, което той успяваше да изрови от мрежата. Купища сайтове за зрението и как функционира окото, за оптичната измама и пречупването на светлината, как точно работи телескопът и какво ли още не. Непрекъснато говорехме за това. Когато Дон, Феликс и Джулс заспиваха, двамата с Джордж сядахме на кухненската маса и чертаехме схеми. Той крачеше напред-назад, спираше рязко и ме питаше: „Известно ли е някоя от жертвите да е била с очила? Може би затворен прозорец би ни предпазил, ако гледаме под определен ъгъл?“. И така откарвахме още час приказки по темата.

Всички непрекъснато гледахме новини, надявахме се някой да измисли нещо, да се появи информация, благодарение на която да намерим начин за защита на хората. Но новините започнаха да се повтарят. И Джордж изгуби търпение. Колкото повече говореше за изпробването на теорията за „измененото зрение“, толкова повече настояваше да опита. Бях уплашен, Малори. Но той беше капитанът на потъващ кораб и не се страхуваше да умре. Ами ако се получи? Е, тогава би излекувал планетата от най-ужасната епидемия. Докато Том говори, светлината танцува в сините му очи.

— Какво използва Джордж? — пита Малори.

— Видеокамера. Имаше на горния етаж. От ония старите VHS камери. Направи го тайно от нас. Една нощ нагласил камерата да гледа навън, сложил я между стъклото и одеялото, скриващо прозореца в хола. На сутринта се събудих пръв и го заварих заспал на пода. Стъпките ми го стреснаха и той скочи към камерата. „Направих го, Том, записах пет часа материал — така ми каза. — Тук е, в тази камера. Може би държа в ръцете си решението на проблема. Индиректно зрение. Филм. Трябва да го гледаме.“

Казах му, че според мен идеята не е добра. Пък и се съмнявах за пет часа да е хванал нещо. Само че той имаше план и го изложи пред всички ни. Настояваше да го завържем на стол в стая на горния етаж. Там щял да гледа записа. Според него завързването би му попречило да се самонарани, в случай че нещо се обърка. Дон напрано побесня. Нарече го заплаха за всички ни. С право изтъкна, че никой не е наясно пред какво сме изправени, така че ако нещо се случеше с Джордж, можеше да сполети и останалите. Но двамата с Феликс не възразихме. Гласувахме. Дон беше единственият против. Каза, че ще си тръгне. Едва го разубедихме. Накрая Джордж заяви, че не му е нужно разрешение в собствената му къща да направи каквото смята за редно. И аз му обещах да го вържа за стола.

— И го върза?

— Да.

Том сведе поглед към килима.

— Започна с някакво задавяне. Все едно в гърлото му бе заседнало нещо. Беше изкарал там два часа, без да издаде нито звук. После взе да ни вика. „Том! Копеленце такова. Ела ми тука. Само се качи при мен.“ Кикотеше се, после започна да крещи, после да вие. Същинско куче. Чухме как столът се блъсна силно в пода. Джордж ругаеше мощно. Джулс се втурна да му помага, но аз го удържах. Чухме всичко. До момента, в който столът се разби и крещенето секна. Изчакахме. Чакахме доста време. Накрая се качихме заедно. С превръзки на очите спряхме камерата, едва тогава погледнахме. Видяхме какво си е причинил Джордж. Беше натискал толкова здраво върху въжетата, че му бяха прерязали мускулите, стигайки чак до кокал. Тялото му приличаше на глазура за торта, кръв и кожа, бухнали над въжетата, пристягащи гърдите му, корема, врата, китките, краката. Феликс повърна. Двамата с Дон коленичихме край Джордж и се заехме с почистването. Щом приключихме, Дон настоя да изгорим записа. Така и направихме. Докато лентата гореше, не можех да си избия от главата мисълта, че с това първата ни истинска теория бе разбита на пух и прах. Явно през каквато и призма да ги гледаш, съществата пак ще те наранят.

Малори мълчи.

— Знаеш ли обаче? Джордж се оказа прав. Поне донякъде. Той предположи, че са някакви същества, много преди да го кажат по новините. Явно е бил на прав път. Може би при по-различен подход би могъл да е човекът, променил света.

В очите на Том има сълзи.

— Знаеш ли какво ме притеснява най-много в тази история, Малори?

— Какво?

— Камерата е работила едва пет часа и е уловила нещо. Колко от тези същества дебнат навън?

Малори гледа одеялата, които закриват прозорците. После поглежда обратно към Том. Той наглася протектора за стъкло, върху който работи. Музиката откъм трапезарията се чува все така тихичко.

— Дано нещо подобно да е от полза — вдига протектора в ръка Том. — Нали разбираш, смъртта на Джордж не е причина да спрем да опитваме. Понякога си мисля, че случилото се остави сериозен отпечатък върху Дон. При всички положения остави следа у него.

Том се надига и вдига протектора пред себе си. Малори чува как нещо изкуква и предметът се стоварва на парчета в краката на Том.

Той се обръща към Малори.

— Не можем да спрем да опитваме.