Кутия за птици

19.

В петия месец, бременността на Малори вече ѝ личи. Периодът на сутрешно гадене е зад гърба ѝ, но понякога ѝ прилошава. Има киселини. Краката ѝ отичат. Венците ѝ кървят. Тъмната ѝ коса се е сгъстила, както и окосмяването по цялото ѝ тяло. Чувства се грамадна, разкривена, променена. Но докато минава през къщата с кофа урина в ръка, тези неща не заемат в мислите ѝ мястото, което е отредено на местоположението на Том и Джулс, на притесненията за тяхната безопасност.

Удивително е, мисли си тя, колко е привързана вече към всеки от съквартирантите. Преди да пристигне в къщата, беше чула толкова много истории за хора, наранили други хора, докато се опитват да наранят себе си. По онова време ужасите притесняваха Малори, защото застрашаваха нея и детето ѝ. Сега е изцяло посветена на безопасността на цялата къща.

Минали са пет часа от излизането на Том и Джулс. И с всяка следваща минута напрежението нараства, така че сега Малори не помни дали съквартирантите вършат задълженията си за втори път, или едва сега започват.

Тя оставя кофата до вратата към задния двор. Няколко минути по-късно Феликс ще я изхвърли навън. Точно в момента той е край масата в трапезарията, ремонтира стол. Малори минава през кухнята и влиза в хола. Черил бърше прах. Рамките на снимките. Телефона. Малори забелязва, че ръцете на Черил изглеждат бледи и слабички. За двата месеца, откакто Малори е в къщата, телата на всички са повехнали. Не се хранят добре. Не спортуват достатъчно. Никой не вижда слънце. Том е навън, търси по-добър живот за всички тях. Но колко по-добър би могъл да направи живота?

И кой ще каже на съквартирантите дали двамата не са изчезнали безследно?

Изпълнена с безпокойство, Малори пита Черил дали има нужда от помощ. Черил казва, че няма, и излиза от стаята, но Малори не е сама. Виктор сяда зад люлеещия се стол с лице към одеялата, които покриват прозорците. Вдигнал е глава. Езикът му виси, дишането му е тежко. Малори си казва, че сигурно и той като нея чака господарят му да се прибере.

Сякаш усетил, че го наблюдават, Виктор бавно извръща глава към Малори. После съсредоточава вниманието си обратно върху одеялата.

Дон влиза в стаята. Сяда на люлеещия се стол, после става и излиза. Олимпия се появява от горния етаж. Търси нещо под мивката в кухнята. Малори я следи с поглед, докато Олимпия накрая осъзнава, че държи в ръка онова, което търси. Насочва се обратно нагоре по стълбите. Черил се връща, оглежда рамките на снимките. Преди малко го е направила. Сега пак. Всички повтарят едно и също. Нервно крачат из къщата, опитват се да ангажират вниманието си. Почти не си говорят. Почти не се гледат. Да донесеш вода от кладенеца е едно нещо и съквартирантите се тревожат един за друг, когато го правят. Но това, което предприемат Том и Джулс, е почти невъзможно да бъде изстрадано.

Малори става и се насочва към кухнята. Но има само едно място, където атмосферата в къщата не се усеща чак толкова. Малори иска да отиде там. Трябва да го направи. Да се махне.

Зимникът.

Феликс е в кухнята, но не ѝ обръща внимание, докато тя минава покрай него. Не обелва и дума, докато Малори отваря вратата на зимника и слиза по стълбата към пръстения под.

Дърпа връвта и крушката светва, озарява помещението също както преди два месеца, когато Том я доведе тук за първи път. Сега обаче тук изглежда различно. По-малко консерви. По-малко цветове. И Том го няма, не си води записки, не брои в дажби количеството време, което остава на съквартирантите до идването на гласа и отчаянието.

Малори се приближава до рафтовете и разсеяно чете етикетите.

Царевица. Цвекло. Грах. Плодове микс. Зелен фасул. Вишна. Червена боровинка. Грейпфрут. Ананас. Пържен боб по мексикански. Зеленчуково пюре. Люти чушки. Воден кестен. Домати на кубчета. Домати за готвене. Доматен сос. Кисело зеле. Печен боб. Моркови. Спанак. Различни видове пилешки бульон.

Спомня си, че преди ѝ се бе сторило претъпкано. Тогава консервите сякаш оформяха самостоятелна стена. Сега има дупки. Големи дупки. Сякаш се беше вихрила битка и провизиите бяха първата цел. Дали ще има достатъчно храна, докато се роди бебето? Ако Том и Джулс не се върнат, хранителните запаси ще стигнат ли, за да изкара тя до онзи всяващ страх ден? Какво ще правят, когато консервите им свършат? Ще ловуват?

Бебето може да се храни с кърма. Стига майката да е нахранена.

Като гали корема си, Малори отива до стола и сяда.

Въпреки хладината в зимника, се поти. Неспокойните стъпки на съквартирантите се чуват ясно. Таванът скърца.

Като обърсва косата от челото си, Малори се обляга назад на рафтовете. Брои консервите. Клепачите ѝ натежават. Почивката я изпълва с приятна наслада.

И… се унася.

Когато идва на себе си, Виктор лае на горния етаж. Тя бързо се изправя на стола.

Виктор лае. Срещу какво лае?

Бързо прекосява зимника, изкачва стълбите и се втурва в хола. Другите вече са там.

— Стига! — вика Дон.

Виктор се е вторачил в прозорците и лае.

— Какво става? — пита Малори, изненадана от паниката в собствения си глас.

Дон пак крещи на Виктор.

— Просто е изнервен без Джулс — обяснява троснато Феликс.

— Не — включва се Черил. — Чул е нещо.

— Не знаем това, Черил — зъби се Дон. Виктор пак лае. Силно. Пронизително. Гневно.

— Виктор! — кара му се Дон. — Стига вече!

Съквартирантите са се скупчили плътно един до друг в средата на хола. Невъоръжени са. Черил е права — ако Виктор си мисли, че навън има нещо, какво биха могли да направят?

— Виктор! — продължава Дон. — Ще те убия, мамка ти!

Виктор не спира.

И Дон, въпреки цялото крещене, е не по-малко уплашен от Малори.

— Феликс — казва бавно Малори, вторачена в предния прозорец. — Нали спомена, че отвън е имало градина. В къщата има ли някакви сечива?

— Да. — Феликс също гледа към черните одеяла.

— Наблизо ли са?

— Да.

— Би ли отишъл да ги донесеш?

Феликс се обръща към нея и застива. После излиза от стаята. Малори мислено прехвърля предметите в къщата. Всеки твърд предмет е муниция.

Виктор продължава да лае и положението става все по-зле. И в кратките промеждутъци между пролайванията, Малори чува тревожните стъпки на Феликс, търси инструментите от някогашната градина, които биха могли да им послужат за оръжия срещу онова, което ги дебне навън.