Кутия за птици

20.

Следобедът на другия ден. Том и Джулс все още не са се върнали.

Дванайсетте часа на Том са се извъртели двойно, че и повече. С всеки следващ час настроението в къщата унива.

Виктор не се отдалечава от зачернения прозорец.

Съквартирантите стояха будни до късно, събрани на едно място, в очакване кучето да спре да лае.

Все някога ще ни пипнат, каза Дон. Няма причина да мислим обратното. Краят на дните настана, хора. И ако става въпрос за същество, което нашият мозък не може да проумее, значи си го заслужаваме. Винаги съм подозирал, че краят ще се дължи на собствената ни глупост.

В един момент Виктор спря да лае.

Сега, в кухнята, Малори потапя длани в кофата с вода. Тази сутрин Дон и Черил са ходили до кладенеца. При всяко тяхно почукване, за да подадат на Феликс следваща пълна кофа, сърцето на Малори подскача с надеждата, че може да е Том.

Плиска лицето си с вода и прокарва мокри пръсти през сплъстената си, потна коса.

— Мамка му — изругава.

Сама е в кухнята. Гледа завесите, покриващи единствения прозорец в помещението. Мисли си за милионите ужасии, които биха могли да са се случили.

Джулс е убил Том. Видял е същество и е извлачил Том до реката за косата. Натискал във водата, докато го е удавил. Или и двамата са видели същество. В някоя къща. Изтрепали са се взаимно. Обезобразените им тела са проснати на пода в нечий кабинет. Или само Том е видял нещо. Джулс се е опитал да го спре, но Том е избягал. И сега се скита из горите. Яде буболечки. Гризе кората на дърветата. Дъвче собствения си език.

— Малори?

Малори се сепва, щом Олимпия влиза в кухнята.

— Да?

— Наистина се притеснявам, Малори. Той каза дванайсет часа.

— Знам. Всички се притесняваме.

Малори посяга да сложи ръка на рамото на Олимпия и чува гласа на Дон откъм трапезарията.

— Не знам дали да ги пускаме обратно.

Малори незабавно отива при него.

— Стига, Дон. — Феликс я е изпреварил. — Как можа да го кажеш?

— Какво става навън според теб, Феликс? Да не би да си мислиш, че си в някакво приятно кварталче? Ако има някой оцелял там навън, то едва ли е благодарение на добри обноски. Кой може да каже, че Том и Джулс не са отвлечени? Може в момента да ги държат за заложници. И шибаните им похитители може да искат за откуп храна. Нашата храна.

— Майната ти, Дон — прекъсва го Феликс. — Ако се появят, ще ги пусна.

— Ако са те — поправя го Дон. — И ако сме сигурни, че от другата страна на вратата някой не е опрял пистолет в главата на Том.

— Може ли да млъкнете и двамата! — намесва се Черил и като минава покрай Малори, влиза в трапезарията.

— Не говориш сериозно, Дон — казва Малори. Дон се обръща към нея.

— Напротив, абсолютно сериозен съм.

— Значи не искаш да ги пуснеш в къщата? — пита Олимпия, застанала до Малори.

— Не съм го казал — репчи се Дон. — Казвам само, че навън може да има лоши хора. Разбираш ли това, Олимпия? Или ти е твърде сложно?

— Ти си пълен кретен — казва Малори.

За секунда има чувството, че Дон ще ѝ се нахвърли.

— Не искам да участвам в този разговор — обажда се Черил.

— Минаха повече от двайсет и четири часа — сърдито казва Дон.

— Защо не… отидеш да свършиш нещо друго, а? — подканва го Феликс. — Така пречиш на всички ни.

— Време е да започнем да чертаем бъдещето без тях.

— Минал е само един ден — не се съгласява Феликс.

— Да, един ден там навън.

Дон сяда на пианото. За момент изглежда поуспокоен. После продължава:

— Добрата новина е, че ще имаме храна за по-дълго време.

— Дон! — не издържа Малори.

— Бебето ще се роди съвсем скоро, Малори. Не таиш ли надежда да се спасиш?

— Иде ми да те убия, Дон — казва Черил.

Дон става от пейката на пианото. Лицето му е пламнало от гняв.

— Том и Джулс няма да се върнат, Черил. Приеми го. И когато преживееш една седмица повече, защото си могла да ядеш от техния дял, а след това можеш да изядеш Виктор, тогава вероятно ще проумееш, че надежда вече не съществува.

Черил пристъпва към него. Ръцете ѝ са стиснати в юмруци. Лицето ѝ е на сантиметри от това на Дон.

Виктор пролайва откъм хола.

Феликс застава между Дон и Черил. Дон го блъсва. Докато Малори се приближава към тях, Феликс вдига ръка.

Аха да фрасне Дон. Отдръпва юмрука си.

На вратата се чука.